От Драгоман през Несла и Врабча до Трън и ждрелото на Ерма

Отдавна не ви бях писал пътеписи, затова ще ви разкажа, как покрай 24 -и май тази година направих едно пътуване, което отдаванм си бях намислил – по крайграничния път между Драгоман и Трън. Приятно четене:  

От Драгоман през Несла и Врабча до Трън

и ждрелото на Ерма

Български Западни покрайнини:

Четири (плюс един предварително) последователни почивни дни. Какво да правим в София? А и до чужбина е малко тегаво да се ходи (парите са си пари). Ами да направим любимото ми: да изследваме околностите на София! Не се смейте, преди да сте ми казали как от Световрачене може да отидете до Опицвет без да гледате картата :) Току-що разбрахте една тайна за себе си: вие не познавате София и Софийското поле, нали? Даже не знаехте, че Опицвет е софийско село, нали ;) Бъдете спокойни, малко хора познават околностите на София. И така, понеже аз пък знам как мога да мина от Царичина до Хераково, а така също знам разликата между Габер и Габра, то решихме да изследваме един днес близък, а преди 1989г безкрайно далечен район край София – българските Западни покрайни или с други думи: тази част от Западните покрайнини, които остават в границите на страната след 1919г.

    Разбира се има и още една причина, за да изберем този район, а тя е, че Стойчо Димитров (дядо ми ;) е роден в самото начало на XX век в село Несла, което се оказва все пак отсам границата след Ньойския договор. Семейството му към онзи момент критичен (1919г) момент вече е живеело в Цариброд и се налага да се изселят от там заради откъсването на Западните покрайнин. Товарят пернишката печка и останалата покъщина на една каруца и... леви-десни към в София, за да започват от начало... Вероятно някъде около Сливница, скрилата се в пернишката печка домашна котка изскача от нея и тръгва да бяга назад към Цариброд... Така възниква изразът „Ние там котка имаме!“, когато в къщи се говори за Сърбия, Западните покрайнини и Цариброд в частност.

Там някъде имаме котка :)

  Поне два пъти съм ви разказвал за Западните покрайнини в Сърбия, когато се разхождахме до Погановския манастир – един път без снимки, и веднъж със снимки. Сега вече исках да се разходим и от българската страна на границата – още повече, че районът на село Несла дълги години беше в граничната зона, за която се искаше „открит лист“. Точно в тази връзка се оказа, че собственият ми баща е ходил един-единствен път до родното село на баща си и то като съвсем малък, когато са живеели в Сливница малко след Втората световна. Дядо ми го качил на кон и така стигнали до село Несла. Баща ми към оня момент май още не е ходел на училище (не съм сигурен, но, и да е ходил, е бил най-много първи клас). По-късно вече изобщо не е стъпвал там, а сега вече имам възможност да го закарам аз, но не с кон, а с кола ;)

До Драгоман пътят е почти перфектен.

Е, за да тръгнете по описания маршрут е необходимо да следите табелите за Круша. След силно объркано минаване през Драгоман (GPS-ът винаги е по-мъдър от табелите) излязохме на пътя за Габер. Околният пейзаж е доста красив в далечинмата се виждат планините, а някъде преди самия Габер вляво се вижда една от малкото антрацитни мини в България. За запознатите не е учудващо, че до Габер има ж.п.линия заради въглищата, а си личи, че мината се експлоатира. Интересен ми е все пак въпросът за обществения транспорт до тези села – ясно е, че с кола се стига, но дали има някакви автобуси или маршрутки? Не знам. След Габер пътят свива в дясно (т.е. на центъра на селото става тоя номер), вие гоните табелата за Круша и след няколко километра преди еидн мост севижда табелата на целта ни

село Несла :)

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ziel erreicht както би казал GPS-ът ;) Точно на моста се вижда табела за Трън, а ние просто минахме през центъра на селото до другия му край.

Село Несла

 

Каква беше най-голямата ми изненада?

Очаквах безлюдно планинско село, в което редки бабички седят на някоя пейка („да гледат цветен телевизор“, както се казва в панагюрско) Нищо подобно! Народ, деца, младежи – едни играят мач, трикольорът и синьото знаме на Европейския съюз се веят пред кметството (т.е.кметския наместник, селото няма собствен кмет) и смесения магазин, народът седнал по дворовете и си прави цър-пър, изобщо – навалица и живот :) Вярно, че действоито се развива в почивен ден, но истински безлюдните села са си безлюдни и в делник и в празник. Беше приятна изненада. То е ясно, че детскуте колички с разхождащи се родители със сигурнпост за дошли „на вила“, но въпреки това си е добър признак :) Между другото: руско-езичната Википедия http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0 има по-дълга статия за село Несла от българоезичната http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0 ;) Може руският интерес да е свързан с това, че НАТО свършва на около километър от това място? ;)

Изглед към Сърбия

  Като се мине през центъра и се излезе от другия край пътят води директно към границата, която ми се струва, че е на не повече от километър-два. Честно си признавам, че не посмях да тръгна на там (нищо не ме спираше), ама тоя пусти социализъм ми се е отразил зле и не посмях. Иначе, съдейки по картата, пътят стига до границата, на десетина метра от нея прави десен завой и продължава през останките от село Долна Невля (останки, в смисъл, че центърът на Долна Невля са е в Сърбия – цепено е очевидно през дворовете) и завършва в село Вишан. Но, както казах, не посмях този път. И адски ме е яд... („Ууу, каква си Несла!“ би казала покойната ми баба, имайки предвид нелогичната тъпота на решението) Както казах, целта беше достигната и като че ли можеше да се прибираме обратно в София. След някакви си 70 км пътуване само? „‘Не нам’ тия“, дет’ се вика („а имени твоему” е продължението ;) Нямаше да съм аз, ако не пробвам табелката Трън, която видях на входа на Несла. Този път идея си нямах какъв е пътя, защото на картата е отбелязан като осмокласен път, но пък GPS-ът не се дърпаше като му зададох новата дестинация Трън. А съм го настроил да избягва офроуд терени (все пак съм със семейната кола, нали) – след като не мрънка, значи смята, че пътят е с нормална проходимост. Иначе според картата пътят на няколко пъти би трябвало д аминава непосредтсвено до границата, но реших, че мога да се оправдая в GPS-a, ако ме спрат. (Това оправдание, тъпата ми глава измисли прекалено късно, за да се сети, че може да се ползва и ако реши да мине към Вишан. Както ви казах яд ме е, не ми го натяквайте)

  Та вместо обратно към Драгоман

отпрашихме в посока Трън.

Пътят стана вече тесен, но асфалтът си му беше като цяло ОК. Първото село беше вече споменатата Круша – и там, народ, хора и деца. След него обаче села като че ли нямаше почти никакви. Село Круша се оказа доста голямо или поне дълго, а след него вече започахме ту да приближаваме границата, ту да се отдалечаваме от нея. Съдейки по картата сме се движили между няколко десетки до около 1500 метра от границата. Пътят е тесен, колкото да мине една кола – не знам как бихме се разминали с някого, но за 50-ината километра до Трън нямаше нито една насрещна кола, въпреки, че имаше спрели коли край пътя на места. А си личеше, че хора има в района. Пътят се вие нагоре– надолу, по едно време минава през гъста гора като в тунел, покрай ждрела и високи скали. Наистина живописно място.

Пътят край българо-сръбската граница. Границата минава по билото на хълма

  Вече съм ви разказвал за Погановския манастир – теренът, естествено е практически същият, но има една съществена разлика: от сръбска страна пътят е по-широк, но селата отсам ганицата (в България) са в много по-добро състояние, в сравнение с изоставените села на Западните покрайнини в Сърбия. По напречно водещите към границата пътища и големия брой села непосредствено на границата (и от двете страни) си личи, че през 1919г са рязали живо месо. Искрено се надявам, че в недалено бъдеще и тази граница ще изчезне, така както изчезна границата между Германия и Елзас или между Австрия и Унгария, защото на тази особено болезнено се вижда, че не ѝ е там мястото. Иска се търпения и усилия от двете страни. И то доста усилия, но радващото е, че това е реалистична цел.

Ждрелото край Врабча, долу в ниското има и водопад

Някъде по пътя минахме по високата част на едно ждрело. Не съм сигурен, че е на Ерма река, защото бяхме още доста далеч от Трън, но край село Врабча минава една рекичка, пътят минава сигурно на 70-80 метра над нея, а на отсрещния ѝ бряг се извисява още по-висока скала. Има едно миниатюрно разшиение на пътя, колкото за две коли и табела „Към водопада“ сочеща към дълбините на така образувалото се ждрело. Не можах да открия името на реката, но вероятно е един от притоците на Ерма. Иначе за протокола – както Долна Невля има и в Сърбия (Дона Невльа), то и Врабча си има аналог Врапча. Някак си не върви да прекараш границата през Красно село в София и от другата страна името на квартала да е много различно. По дяволите – наистина са рязали по живо месо... След Врабча, като че ли пътят започва по-скоро спускане и по някое време излязохме на нормално изглеждащо шосе. Брезник (и Перник, т.е.пътят за София) наляво, Трън на дясно. Имахме достчтъано време него ден и след миниатюрно колебание се отклонихме все пак към

Трън

Това вече си е нормално шосе. Трън е наистина малко градче с нелош център и кафява табела към Трънското ждрело. Как да не ида, след като не съм ходил? Подминава се центъра на градчето и след перфектни 3 км асфалт – европейските програми не само на тази забележителност помагат – стигаме до група къщи (не знам дали е точно село), минаваме през тях, докато хубавия асфалт свърши, където бяха спрели 20-30 коли. На поляната имаше още спрели коли и край една малка рекичка бяха опнати няколко шатри с кебапчета, кюфтета и бири. Кеф :) Всъщност май всяка посещаване еко-пътека генерира определен оборот. Лошо няма, обичам кебапчета на теферич :P

[singlepic id=9946 w=320 h=240 float=center]

Кебапчета ;)

Е, целта не бяха кебапчетата (пък и ние от сутринта се бяхме заредили с провизии ;) – затова тръгнахме по пътеката към екопътеката

Трънско ждрело на река Ерма

Всъщност идеята с екопътеките хич не е лоша – единствено тярбва да се поддържат добре (я, колко оборот се прави в околността!) Та с това исках да кажа, че дръвените стъпала на екопътеката на Трънското ждрело се нуждаят от поддръжка. Нещо друго – обуйте поне маратонки, ако не сте с наистина сериозни търистически обувки – доста са стръмни стълбите и с градски обувки, снадали или сабо ще ви е невъзможно да се върнете по стъпалата. А от еко-пътеката се открива страховита гледка към входа на ждрелото на река Ерма. Вход, защото ждрелото почва там и стига чак до село Власи в Сърбия, като преди това е минало през Погановския манастир.

Продължавам да се потрисам как река с размерите на Перловската е успяла да изрови 200 метри скали!

  От едната страна на ждрелото е пробит тунел в скалите и с джипка може да се мине при нужда – вероятно се полжва от граничните власти или местните хора, ако искат да вървят по течението на реката. Във всеки случай няколко километра по-нататък е Сърбия и за целия район би било много полезно, ако може да се минава свободно по цялото протежение на Ждрелото на Ерма.

[singlepic id=9938 w=320 h=240 float=center]

  След няколко снимки, дадохме газ обтанот към София, като минахме през Брезник и Перник. Да ви казвам ли, че между двата града се намира най-хубавия път, който съм виждал в България? ПЕРФЕКТЕН! Аз покарах, по него, а един месец по-късно бате Бойко го „откри“ :) После си мислех, че различните строежи в България завършват в различни дни, след което се нареждат на опашка, за да може в понеделник ББ да открие Обект А, във вторник да открие обект Б и така равномерно през цялата седмица – не може да разказрва телевизионните екипи неравномерно, нали ;) http://www.pk.government.bg/bg/ot-regiona/405-ministar-predsedatelyat-boiko-borisov-otkri-dnes-remontiraniya-pat-mezhdu-pernik-i-breznik.html (това е официалната новина от 14 юни, пък аз пътувах на 23 май и си личеше, че пътят се ползва поне от месец ) Без майтап – пътят е наистина перфектен. В Перник, както винаги ме пра жесток дъжд, който на Драгичево спря. Май това беше :) Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="313"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="313" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="313"]   Всички снимки от това пътуване: [nggallery id=97] Още пътеписи от близки места:

1. До връх Руй (22.09.2010 г.)
2. Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение
3. Неделна разходка до Погановски манастир
4. „Ферма Осмия ден” или табелките на Здравко (с.Белут край Босилеград, Западни покрайнини – Сърбия)
5. Дайте акъл – търся си GPS

Прочети цялата новина

Свързани новини: