Бог на килограм

- Искаш ли малко Бог?

- Я, сипи 200 грама...

Имате ли Бог? Имате ли нужда от него? Осъзнавам безумието на въпросите си и бързам да поясня – без да отговорите на тях ще ви бъде много трудно да прочетете тази книга. Дори да я започнете.

Истината е, че от вратата трябва да си призная, че имам няколко напълно различни мнения за „Колибата” на Уилям Пол Йънг. Ще се опитам да бъда максимално точна, ясна, а следвайки съвета на Марк Твен, че краткостта е сестрата на таланта – да, и максимално кратка.

Книгата е американска. Разбирате ли какво влагам в тези думи? Често, когато ме попитат как ми се е сторила тази или онази книга, аз отговарям: „Е, нали знаеш как пишат американците, типичен стил, като за тях самите.” Не може да се отрече, че голяма част от съвременната американската литература е написана простичко. Някак лесно, без завоалирани метафори или препратки към гръцката митология. Лесно, бе! Лесно искат да им бъде на хората и книгите си също пишат така. Та, така – американски стил, каквото и да означава това са вас – добро или лошо. За мен е първи минус.

Книгата е обявена за „световна сензация”. На корицата й гордо стои надпис, че е преведена на 40 езика, след като първоначално е била отхвърлена от 26 издателства... Много трогателно, наистина. И аз не бих я издала. Вероятно моят колега би настоял, защото тя е „продажна” и така би приключила сагата. Но... ако върнем на първия минус и го съчетаем с тази помпозност, която аз научавам още преди да съм отворила първата страница, съвсем неочаквано минусите стават два.

Истината е, че те са три. Защото книгата те подлъгва. Не със съдържанието, а с формата си. В предговор се казва, че я пише Уили, разказвайки историята на своя приятел Мак. Следва цяла една книга от името на Мак, но както ние добре помним, разказана от Уили. Следва доста мил послеслов от Уили, с разнообразни пожелания към Мак. Ииииии... на финал има една глава, която се казва „Историята на „Колибата”, я която се оказва, че няма нито Уили, нито Мак, нито историята е напълно реална, както се твърди в близо 300 страници, а всичко, включително гениалният формат на книгата, е плод на въображението на Уилям Пол Йънг.

За вас не знам, но аз първо се обърках, а второ се обидих. Срещала съм различни форми на книги и поемане на главна роля на героя ту от една, ту от друга страна, но тази книга ме заблуждава твърде дълго, за да ми даде накрая щастието да науча истината. Безсмислено е. И обидно. Четейки един автор, ти неволно му се доверяваш. Започваш да се вслушваш в думите му, замисляш се, ставаш своеобразен събеседник с него и в един момент – бааааам! – оказва се, че не е много ясно с кого си говорил досега. Питам се, а трябвало ли е да ти повярвам?

Дотук с минусите. Има и хубави неща. Първият плюс са страхотните епитафи, които наистина са доста удачни, логични и оригинални. Не знам защо ме впечатлиха, но наистина са адски добри попадения. И мъдростта, която съдържа книгата, беше гарнирана с черешката на тези изказвания. Това е първият плюс, малък, но важен.

Вторият е най-големият. Истината е, че заради него, аз мога да кажа, че четенето на тази книга е имало смисъл. Това е темата. Но не толкова темата на книгата, на въпросите, които си зададох, докато я четях - имам ли Бог? А имам ли нужда от него?

Един лектор на TED беше казал: „Щом не можеш да измериш нещо, то не съществува.” Казах си – да, колко вярно! Ама не, никак даже! Бог, за разлика от материалния свят, в който сме свикнали да съществуваме, е нищо. Не знаем колко килограма е, нито колко фосфор съдържа тялото му и дали свети повече от нас. Ние не знаем нищо за него, ние просто вярваме в една добра сила, която съществува някъде там, заради някого и по някакви причини. Молим му се повече, когато имаме нужда от неговата помощ, забравяме го, когато сме добре. Но Бог е там. Наречен с много имена и приемащ множество форми, той все пак е някъде там. И тази книга ме попита – имаш ли нужда от Господ в измеримото ни ежедневие? За да си отговоря просто – да.

Затова, ако нямате Бог в сърцето си или просто осъзнавате ненужността му в живота си, по-добре не четете тази книга. Единственото, с което ще е останете, е лоша емоция. А книгата е хубава. Въпреки трита минуса, които й дадох.

Прочети цялата новина

Свързани новини: