Как да издържиш в големия, шумен град?
Да се справяш с тежката работа?

Да отмяташ набързо спешните ангажименти?

Да се измъкнеш от трафика?

И да стигнеш навреме за важна делова вечеря?

Как просто да се наслаждаваш на живота?

Пътувай до Аспровалта – Гърците са го измислили!

 

 

(Очаквайте разказ за пътуването ни до Гърция – coming soon)

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (1)
• 18.01.2010 -- Новият ГКПП Златоград-Ксанти (15)
• 14.10.2009 -- Преносима църква?! (4)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (18)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (0)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (30)
• 09.02.2011 -- Араповски манастир „Св. Неделя“ (4)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (17)
• 01.11.2010 -- Пред гумаджийницата (11)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (29)
• 01.10.2009 -- Три свежи реклами от улиците на Барселона (2)
• 27.09.2009 -- Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (3)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (5)
• 19.03.2011 -- Седалката на Вики – Kiddy Infinity Pro Design Edition (6)
• 18.03.2011 -- Токов удар от светкавица повреди светофара на бул. България и бул. Гоце Делчев (7)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)

От Европейската комисия питат своите експерти как върви усвояването на еврофондовете от България. Отговарят им, че половината от парите са усвоени, а другата половина тепърва ще се усвоява. От комисията питат: - За какво ще се изхарчат средствата от втората половина? - За операции за смяна на пола на членовете на правителството и техните роднини. - ? - По няколко пъти. - ? - Те вече са толкова богати, че им е скучно и се отдават на перверзии. Усмихни се, България, взривовете пред централите на Яне и Костов са си истинска перверзия, без значение кой стои в основата й. На никого не му пука дали любители на димките сами са си пуснали фишеците, дали управляващата партия или службите са виновни. Версиите могат да бъдат безброй и са дълбоко конспиративни, както всичко Мadе in BG. Сигурно обаче е едно, че за пореден път казваме на тези от Брюксел колко ужасно много са се объркали преди няколко години.

Хакерската група LulzSec, която преди време обяви разпускането си, е направила голям удар срещу медийната империя на Рупърт Мърдок. Хакнати са DNS сървърите на News International, което е довело до проблеми в работата на повече от хиляда сайта в интернет, информира TechCrunch. В момента има проблеми с достъпа до официалния сайт на корпорацията. Той се намира на адрес http://www.newsint.co.uk/ и пропада постоянно, а през повечето време не е активен. LulzSec са го атакували за да попречат на News International да обяви официалната си позиция по въпроса с хакването на британския вестник Sun, за което ви съобщихме по-рано. Хакерите са публикували там фалшива новина за смъртта на Рупърт Мърдок, която е престояла десет минути, преди да бъде премахната. Вече е ясно и какви са били мотивите за събирането на LulzSec и извършването на текущата атака. Хакерите са искали да отмъстят на Мърдок за това, че негови журналисти са хакнали телефона на убито британско момиче за да извлекат данни за своите вестникарски материали. Членовете на LulzSec са публикували в микроблогинг платформата Twitter потребителски имена и пароли на служители на вестник Sun. С помощта на тази информация всеки може да публикува материали в официалния сайт на изданието. Малко след публикацията паролите са били сменени.

Свободната енциклопедия Wikipedia съобщи, че планира да въведе в рамките на сайта си нова система за рейтинги. С нейна помощ потребителите ще могат да оценяват качеството на различните материали, информира DigitalTrends. Новият инструмент се нарича Article Feedback Tool и дава възможност на читателите да гласуват, давайки определен брой звезди на отделните статии. Максималната оценка е от пет звезди. Материалите могат да бъдат оценявани в четири аспекта. Става въпрос за достоверност, обективност, завършеност и качество на писмения стил. Новата рейтингова система беше тествана публично за първи път през месец май, но в много ограничени рамки. Тя беше достъпна в 100 хиляди статии от английската версия на Wikipedia. Сега върви масовото въвеждане на Article Feedback Tool, като инструментът се добавя в 370 хиляди материала всеки ден. В Wikipedia сега има 3.6 милиона статии на английски и още много на други езици. Ръководителите на Wikipedia отбелязват, че един от най-полезните ефекти на рейтинговата система е това, че тя позволява да се откроят ясно по-проблемните статии. Така редакторите могат да им обърнат внимание приоритетно. Още преди няколко години бяха разбити митовете за това, че информацията в Wikipedia е много неточна и части от статиите вече се цитират почти навсякъде.

В началото на тази година Microsoft успя да неутрализира почти напълно една от най-мощните ботнет мрежи в света. Rustock на практика вече не съществува, но Microsoft продължава да търси хората, които са стояли зад спамерската мрежа. Редмъндският гигант предлага солидната награда от 250 хиляди щатски долара за всяка информация, която ще доведе до разкриването на самоличността им, информира TechSpot. Сигнали за ръководителите на Rustock могат да се подават на специален електронен адрес, създаден специално за тази цел. Потребителите се насърчават да пишат на avreward@microsoft.com ако разполагат с информация, която може да е полезна. За получаването на голямата награда се изисква информацията да доведе до идентифициране, арест и криминални обвинения. Според данните в доклад на Symantec MessageLabs Intelligence, само две седмици след новината за разбиването на ботнет мрежата Rustock е регистриран глобален спад в нивата на спама в размер на 33.6%. Microsoft няма никакво намерение да се ограничи само с блокирането на спама. Компанията е твърдо решена да изкорени проблема из основи, като се погрижи престъпниците да бъдат наказани подобаващо. Освен за спам, ботнет мрежата Rustock е била използвана за множество други престъпления. В това число влизат рекламни измами и спомагане за разпространението на непроверени медикаменти. Налице са и множество нарушения на запазени марки.

Официалният британски сайт на ексцентричната певица Лейди Гага е станал жертва на успешна хакерска атака. Информацията за това е била потвърдена от нейната музикална компания Universal, информира BBC. Според Universal хакерите са разбили и други сайтове на техни изпълнители, но няма значими щети. Не е изтекла никаква важна информация. Няма компрометирани пароли, финансови и лични данни на изпълнителите или на потребители на въпросните сайтове. Все пак, хакерите са успели да свалят копия на бази с данни, в които има имейл адреси, съчетани с имената на хората към тях. Музикалната компания е излязла със специално изявление, в което се казва: „Universal Music гледа много сериозно на сигурността в своите сайтове и защитата на информацията в тях. Взети са допълнителни мерки за защита на чувствителните данни, които се съхраняват. Всички хора, които са засегнати от хакерската атака са уведомени и са им дадени съвети какво могат да предприемат. Информирани са всички държавни служби, които могат да помогнат за разкриването и наказването на извършителите на хакването.” Лейди Гага е сред любимите жертви на хакерите. Миналия месец 18-годишно германско момче получи ефективна присъда, защото хакнало компютъра на изпълнителката и отмъкнало от там песни, които все още не са били готови за официално представяне. urlhttp://ladygaga.co.uk//url отново е на линия и вече работи по обичайния начин.

Информационният гигант Google откупи правата върху домейна g.co. С негова помощ търсачката ще скъсява дълги интернет адреси, информира Neowin. Google вече притежава една услуга за скъсяване на имена, която се разполага на домейна goo.gl. В случая с g.co обаче, потребителите няма да имат възможност да скъсяват адреси по техен избор. Всички препратки от g.co ще водят само и единствено към услуги на Google. По този начин хората ще могат да бъдат сигурни, че посещават сайтове, в които не ги грозят опасности. Старата услуга goo.gl, която стартира през 2009 година, остава публична и ще може да бъде използвана както преди. Това е заявил Гари Бригс, който е вицепрезидент на Google. Домейн зоната .co е собственост на Колумбия, но поради изключително атрактивното си окончание се ползва от все повече и повече международни компании. Държавата получи собствена домейн зона преди една година, а сега в нея има регистрирани над един милион адреси. Не е изнесена информация за това каква сума са платили от Google за краткия домейн, но със сигурност тя е била по-голяма от стандартната годишна такса, която варира между 30-40 лева, в зависимост от регистратора, който се използва. Сайтът urlhttp://g.co//url вече е активиран от Google и в него има информация за предназначението му.

Забелязали ли сте, как дори само мисълта за определена подправка може да промени целия вкус на едно ястие? А защо не и на живота? Това е мисята на Тило – бивша пророчица, понастоящем Повелителка на подправките. Но и тяхна робиня...

В замяна на силата да променя и спасява животи (щипка копър за приятелство, черен пипер против лоши сънища, подправки за смелост, подправки за любов) тя няма право да бъде нищо друго освен повелителка. Губи името, губи лицето си, губи правото да напуска магазинчето в Оукланд, където добре дошли са само нейните сънародници – индийци, пръснати по цял свят, носещи в сърцето си една и съща, макар и оцветена в различни багри, емигрантска мечта за успех, за богатство, за хубав живот. Тило няма право да мисли за себе си, няма право да нарушава повелите на подправките – или ще се загуби завинаги, изгорена от проклятие, унищожена.

Но естествено, че има мъж. Винаги има някой мъж, който променя всичко. Един американец, който няма право да бъде в магазина й, няма право да я гледа с този пронизващ поглед, все едно знае всичко, все едно вижда, че бръчките и сивите кичури са просто маска...

Едва когато познава любовта, Тило наистина осъзнава на какво са способни подправките. И че въпреки безкрайната им мъдрост, не винаги взимат най-правилните решения. Защото, когато се е заела да помага на индийците по света, Тило все още не е знаела, че заедно с Индия, в сърцето на тези хора има място и за новата им родина. А заедно с нея и за нови любови и нови приятелства.

И че понякога е по-важно да вземем безрасъдно и емоционално решение, чиито последници ни плашат, но знаем, че ще направят някой любим щастлив, отколкото мъдрото решение, което ще съхрани живота ни, но ще изсуши душите ни.

Знам, че го дънят по всички телевизии, но Wiz Khalifa много ме радва, а парчето е най-доброто написано за “Миньор” Перник

Btw тоя ходи с Амбър Роуз, която е бившата на Канье.

Стрес тестът от юли 2011 в ЕС установи, че дори при стресова и тежка ситуация, само 9 (от 91) големи банки в ЕС ще имат недостиг на капитал и този недостиг е минимален – само 2.5 милиарда евро (което е жълти стотинки при десетки трилиони евро банков сектор).

С други думи, според стрес теста проблем няма и няма да възникне дори при сериозни сътресения. Обаче, както и стрес теста от 2010 година, изводите звучат съмнително успокоителни.

През 2010 година всички ирландски банки минаха тогавашния стрес тест – което не им попречи да фалират само седмици по-късно. И не говорим за ликвидна криза, а за загуби и отрицателна стойност на капитала, точно това, което мери стрес тестът.

Иронично, но сега през 2011 отново Ирландия е добър бенчмарк за сравнение. Ирландия направи своя стрест тест месеци преди останалите страни в ЕС и установи капиталова дупка от 24 милиарда евро в банковата си система (въпреки десетките милиарди, които вече са налети в нея). 24 милиарда капиталов недостиг в малка Ирландия – и само 2.5 милиарда в 12-трилионната икономика на ЕС? Не звучи сериозно.

Проблем е не само недостатъчното наличие на "стрес" в стрес теста – но и ниските нива на капитал, които се изискват. 5% едва ли е достатъчно високо ниво на капитал, което да осигури спокойствие на банките в ЕС. За сравнение, в България средното ниво на капитал е около 15%.

За съжаление, противно на обещанията, общоевропейският стрес тест от 2011 отново се оказа евтин ПР. Всъщност, истински стрес тест на банковия си сектор направи само Ирландия, защото нямаше друга алтернатива и беше готова да реструктурира банковия сектор радикално (за съжаление, ЕС не позволи достатъчно радикален подход с прехвърляне на загуби върху облигационерите). 

Блогът за икономика 2011

Една от най-коментираните в публичното пространство теми е тази за големите енергийни проекти. Ако погледнем реалността обаче, е повече ясно, че нито един от тях не се е случил. При това някои са с десетилетна давност. За съжаление случващото се през последните 20 години по-скоро навежда на мисълта, че България ще продължи да бъде заобикаляна от енергийни трасета, че прословутото „благоприятно географско положение” е просто израз, лишен от реално съдържание, както и че страната ни е напълно неспособна да реализира своите икономически и геополитически шансове. Петролопроводите С най-минимални шансове към момента изглеждат двата проекта за петролопроводи, а именно АМБО и "Бургас-Александруполис". Вторият е значително по-познат на обществото ни с оглед и на няколкото общински референдума, на които населението го отхвърли. Медийната кампания в негова полза също е била значителна, но към момента минусите му изглеждат несравнимо повече от положителните страни. В интерес на истината...

Димитър Чукарски е роден на 10 юни 1970 г. във Видин. Той е завършил е специалност икономика в Стопанската академия в Свищов и право в СУ "Св. Климент Охридски". Чукарски е независим народен представител. - Г-н Чукарски, има ли място за още една политическа партия в България? - Този въпрос наистина е много труден. Смятам, че място за нови политически партии в България почти не остана. Никой няма очакване оттук нататък да се случи нова политическа партия, защото тя има опасност да бъде една от стотиците съществуващи партии, които не предлагат абсолютно нищо ново и интересно за хората. На въпроса дали има място за нови партии еднозначен отговор няма. Според мен мястото е прекалено пренаселено. Както знаете, всичко зависи от това какво съдържание ще бъде вкарано в дейността на една такава политическа партия. И в края на 2000 г. мислехме, че няма място за нови партии. Същото беше и през всички останали години от настоящия век. Нещата, които се случиха, ни опровергаха, и се...

Лятото е умрял сезон за сериалите, затова го използвам за наваксване на пропуснати филми, но за тях по-долу. Тук там има по нещо седмично за гледане, но като цяло е умряла работа.

Breaking Bad се завърна, но тъй като го нямаше толкова много време първата серия ми беше безразлична (да не говорим, че съм забравил на 75% какво се случва). Weeds не гледам от няколко сезона, нещо му изпуснаха края. Leverage не го издържам, защото се опитвам да го сравнявам Hustle и това го убива. Опитах да гледам Falling Skies, но след шест серии мога да го определя като вкисната боза с извънземни и драми (стига ми, че изтърпях Star Gate: Universe, no more drama!).

За момента само Burn Notice и White Collar държат фронта като ги подпомагам с малко анимация в лицето на Futurama и Ugly Americans.

Да се върна на филмите подредени от добро към не чак толкова добро.

С новите филми не се разбирам затова гледах Catch me if You Can с ДиКаприо и Том Хенкс, който ми хареса, някаква бразилска драма ли беше, какво беше - Сърфиращата Бруна (още не мога да определя дали гледането му е грешка) и покрай тези двата, гледах доста филми на NatGeo за мега заводи и строителство, които почти винаги са добро попадение.

Сега лошото.

X-Men First Class беше доста плосък. Явен опит да вържат историята, но беше твърде детски и героите твърде плоски. Ок, казаха кой как е стигнал където е, но от гледането филма не става ясно защо. Просто героя си прави нещо, а аз седя и се чудя добре де, преди пет минути този друго разправяше изведнъж полудя. Не стана ясно на главния лош какъв му е проблема (освен, че е лош), не стана ясно на Магнито какъв му е проблема (освен, че иска да е лош), изобщо не стана ясно на Мистик какъв и е проблема, че да се присъедини към Магнито. Явни тъпотии.

Като говоря за филми, в които не става ясно кой какво върши и защо, по повод излизането на втората част на Harry Potter and the Deathly Hallows, гледах първата част. Е, това определено беше грешка, най-малкото защото не съм гледал филма преди Deathly Hallows part 1 и през повечето време изобщо не разбирах какво става. Така ми се пада като гледам филми, които се простират в осем(?)-девет серии по два часа и пропускам серии. Изключвайки явното ми невежство около цялата история филмът според мен щеше да е доста по-добър ако беше един час по-кратък. В момента два часа и двайсет минути са си направо мъка с много, много пълнеж. И друг път съм го казвал, но ще го повторя, ако не е девойчето да гали окото, този филм ще е нетърпим.

Аз винаги съм знаел, че в България има цензура. Тази цензура се нарича... Сега, подгответе се да си записвате, защото цензурата има дълго име като името на испански хидалго. Тя се нарича: Подмазвачество Безразличие Угодничество Страхливост Шуро Баджанащина Връзкарство Раболепие Лоялност (към дерибеите) Съобразяване с Конюнктурата Нечестност Глупост Баналност Конформизъм Робско Примирение и Алчност. И така. Цензурата не е като оная, която поправя писмата на домашната помощница на Швейк, написани от концлагера (в които са зачеркнати неудобните думи като „тиф” и „обелки” и се е получило нещо като: тук много жени боледуват от петнист......., храним се предимно с картофени.......). Българската цензура е политически коректна, лоялна към институциите, лоялна към корпоративните интереси и така нататък. Тя е модерна и елегантна като проститутка, която е станала "Мис България" преди месец. Ето защо ми дойде наум това. Преди месец от едно елитно (хахаха) списание ме помолиха да напиша...

След изключително шизофреничното „ще има помен“, „не, няма да има помен“, „не, ще има помен“, „не, няма да има помен“, все пак имаше такъв.
Борисовата градина беше пълна с хора, основно млади хора, между 16 и 36 и мястото жужеше и бучеше.
Срещата беше в 7:30 на езерото Ариана и оттам към 8:30 се тръгна лека, полека към езерото с лилиите.

Хората оставяха букетчета, цветчета, плюшки и свещи, коментираха събитието, отразяването и какво ще се случи в последствие. Имаше много хора, които възмутено беснееха относно самата случка, други не можеха да повярват на медийния цирк, който се беше разразил и липсата на реакция от страна на полицията. Коментираха се мерки за сигурност, идеи за безопасност, опасни райони в Борисовата градина и в публичните паркове като цяло.
Наоколо се размотаваха и няколко камери и репортери, които задаваха въпроси на присъстващите, но някак изглеждаха изключително не на място и получаваха не малко мръсни погледи или игнор.

Сякаш като предизвикателство или критика, имаше донесени бутилки с бира. Няколко бяха оставени при останалите помени, други просто седяха затворени, предполагам протест към медиините излияния относно алкохолизираните млади, които са обсебили градината.
Докато отивахме към езерото, някои дечица питаха за какво са свещите и за какво е шествието. Момиче с къса коса и подпухнали от плач очи каза тихичко „За да запомним една приятелка“.

Шествието и цялото събитие бяха странни като емоционални реакции.
Причината, заради която беше събирането тежеше, много хора изглеждаха сякаш са плакали или ще се разплачат. Не мога да определя колко души имаше, но поне 200, 300 души видях, които отиваха, присътстваха или се връщаха.

Последната подобна публична и социална реакция мисля че беше за „Индиго“ и децата, които загинаха тогава.
Лека, полека социално активно общество се развива и фактът, че всички тези хора бяха дошли, за да отдадат почит и за да покажат съпричастност към близките и приятелите на Яна, а и към хората, които стават жертва на насилие, е малък повод за оптимизъм, че нещата вървят в правилната посока.

Яна, дано почиваш в мир.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: Борисовата градина, Яна Кръстева, поклонение, помен

След изключително шизофреничното „ще има помен“, „не, няма да има помен“, „не, ще има помен“, „не, няма да има помен“, все пак имаше такъв.
Борисовата градина беше пълна с хора, основно млади хора, между 16 и 36 и мястото жужеше и бучеше.
Срещата беше в 7:30 на езерото Ариана и оттам към 8:30 се тръгна лека, полека към езерото с лилиите.

Хората оставяха букетчета, цветчета, плюшки и свещи, коментираха събитието, отразяването и какво ще се случи в последствие. Имаше много хора, които възмутено беснееха относно самата случка, други не можеха да повярват на медийния цирк, който се беше разразил и липсата на реакция от страна на полицията. Коментираха се мерки за сигурност, идеи за безопасност, опасни райони в Борисовата градина и в публичните паркове като цяло.
Наоколо се размотаваха и няколко камери и репортери, които задаваха въпроси на присъстващите, но някак изглеждаха изключително не на място и получаваха не малко мръсни погледи или игнор.

Сякаш като предизвикателство или критика, имаше донесени бутилки с бира. Няколко бяха оставени при останалите помени, други просто седяха затворени, предполагам протест към медиините излияния относно алкохолизираните млади, които са обсебили градината.
Докато отивахме към езерото, някои дечица питаха за какво са свещите и за какво е шествието. Момиче с къса коса и подпухнали от плач очи каза тихичко „За да запомним една приятелка“.

Шествието и цялото събитие бяха странни като емоционални реакции.
Причината, заради която беше събирането тежеше, много хора изглеждаха сякаш са плакали или ще се разплачат. Не мога да определя колко души имаше, но поне 200, 300 души видях, които отиваха, присътстваха или се връщаха.

Последната подобна публична и социална реакция мисля че беше за „Индиго“ и децата, които загинаха тогава.
Лека, полека социално активно общество се развива и фактът, че всички тези хора бяха дошли, за да отдадат почит и за да покажат съпричастност към близките и приятелите на Яна, а и към хората, които стават жертва на насилие, е малък повод за оптимизъм, че нещата вървят в правилната посока.

Яна, дано почиваш в мир.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: Борисовата градина, Яна Кръстева, поклонение, помен

преди два месеца правителството се биеше в гърдите, как ще регулира плащанията под и над масите в болниците, как ще смъкне тарифите на услугите. речето – сторено: максимум 350 лева за избор на екип при раждане. болниците приеха тавана от 350 лева, но не се спряха, а увеличиха останалите услуги, за да имат все пак [...]

Миналата седмица Иван Костов беше при Яне Янев за “политически консултации”. Тази седмица преди вота на недоверие към правителството на ГЕРБ, в София пред централата на РЗС и клуб на ДСБ избухват две пиратки. Преди месеци същия сценарии беше разигран и пред Галерия с тази разлика, че Костов и ДСБ тогава отсъстваха. Случилото се е [...]

В навечерието на поредния Евро доклад, както и на поредния вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ, две бомби поставени до централи на ДСБ и РЗС предизвикаха поредния публичен скандал в България. Веднага бяха извадени тежките термини като политически теоризъм и т.н. РЗС и ДСБ винят правителството, правителството си измива ръцете с ‘опозицията’, а някои дори подозират самите РЗС и ДСБ…. Надали РЗС и ДСБ са виновни, тъй като освен разходи за ремонт, надали ще извлекат особени дивиденти от случилото се. Що се отнася до ГЕРБ, едва ли РЗС и ДСБ са най-опасните политически опоненти на правителството, че чак да се залагат бомби. РЗС е парламентарен труп, а ДСБ е най-малкото звено в настоящата опозиция в парламента. По-логично би било да се сплашват ДПС и БСП. Какво остава тогава? Аз не си падам по конспирациите, така че няма да вадя предположения за скрити опозиционни кинжали, насочени индиректно към правителството. Истината е, обаче, че подобни инциденти вредят на България повече, отколкото ще донесат политически или други облаги на тази или онази партия. Ако воденето на бомбена предизборна кампания е новата мода, то тази мода си остава ограничена само до България. Хубавото в случая е че никой не е пострадал, лошото е, че пак ще лъснем в черната хроника на Европейската преса….

Знам, че знаете, ама айде първо на пръсти да преброим какво досега опита Google в социалните мрежи — Orcut, Google Wave, Google Buzz.

Не много успешно — На мен ми липсваше причина да ползвам Google Wave и още ми липсва. Честно, казано, липсва ми и причина да ползвам Google Buzz. Дори да искам да ги използвам като мегафони, през които да пробутвам важно за мен съдържание, усилието ми се струва твърде голямо срещу постигнатия ефект... (продължава в другия блог)

а неговоЧасове след двет нощни експлозии пред офиси на ДСБ и РЗС в София шефът на столичната полиция Валери Йорданов предсказуемо и стандартно за такава ситуация обясни, че „все още е рано дори за изграждане на версии“ . Премиерът обаче си има своя логика: той винаги „знае“! “За да се шуми около тези партии те [...]

Продукти  за 4 порции:
5- 6 тиквички:
1/2ч.л. сол
1/2ч.ч. брашно
1/2ч.ч. олио
2с.л. зехтин
1с.л. лимонов сок
1/2 връзка магданоз
3 скилидки чесън
1/2ч.ч. смлени орехи

Приготвяне:
Тиквичките се почистват, измиват и режат на филийки. Брашното се пресява и се смесва заедно с 1/2ч.л. сол. Тиквичките се овалват в брашното и се подреждат в тава. Поливат се с мазнина. Пекат се на умерена фурна, докато хванат приятна кафява коричка /обикновено 30 минути са достатъчни/. Взема се чист стъклен буркан. В него се слагат смлените орехи, скълцаните скилидки чесън и листата от магданоза. Поливяат се 2с.л. зехтин и 1с.л. лимонов сок. Пестото се разбива с пасатор. Вземат се 4 плоски чинии. Подреждат се печените тиквички. Отгоре им се слага от ореховото песто.

Божия благодат за Перник донесе областният управител Иво Петров. За Петровден (по стар стил на 12 юни) с група поклоници от Перник той посети два атонски манастира. Почетен знак на област Перник от Иво Петров получиха братствата на Хилендарския и на Зографския манастир. Губернаторът отличи монашеските братства за помощтта и съдействието, което те оказваха и продължават да оказват при възстановяването на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Паметния знак беше връчен на монасите и за топлото гостоприемство, което те оказват на поклоници от област Перник.



Само за последните две години християни от Перник и Пернишко са посетили вече 19 от 20-те манастира в монашеската република Света гора. Пътуванията се организират най-активно от свещеника на Брезник отец Константин Стойчев. В последните години групи перничани редовно посещават единствения български манастир на Атон – Зограф на Големия и Малкия Гергьовден.



Областният управител най-напред е бил на поклонение в сръбския Хилендарски манастир. Там той е бил посрещнат много топло и е можал да разгледа заедно със съпровождащите го целия манастир и възстановителните работи след пожара. Иво Петров се е докоснал и до чудотворната лозница в двора на обителта,




а монасите за благодарност го дарили с бутилка манастирска ракия.




Но най-ценно от всичко е поклонението му пред иконата на св. Богородица Троеручица – Хилендарска, която е обвеяна с необяснима чудотворност.








След това групата се отправила към Зограф. По пътя поклониците са се отбили в пещерата на св. Козма.




Камбанен звън е посрещнал пернишката група в обителта. Вечерта те са участвали в 6-часово нощно бдение в навечерието на празника Петровден. На другия ден по време на светата Божествена литургия Иво Петров е имал честта според обичая да прочете Символа на вярата. По мнението на монасите той направил това най-добре в сравнение с други български политици, посещавали манастира.



Областният управител е разгледал и книгите в пребогатата библиотека на Зографския манастир. Той е имал възможност да прелисти оргинала на Паисиевата История Славянобългарска.




Почетния знак на област Перник е приет от най-старшия монах Йоан, а в отговор губернаторът е получил осветена икона на Пресевата Богородица – игуменка на Света гора.






За получената благодат и топлото гостоприемство Иво Петров всесърдечно благодарил на монасите, като припомнил, че духовната връзка на православните от Пернишко със Света гора е вековна и силна, както е река Струма, който се влива в морето недалеч от Атон.

Хакерската група Lulz Security е атакувала уебсайта на притежавания от Рупърт Мърдок вестник Sun, замествайки онлайн версията с фалшиво съобщение за смъртта на магната, съобщава news.bg. От таблоида бързо премахнали информацията, че 80-годишният милиардер е бил намерен мъртъв в градината му, след поглъщане на паладий, но посетителите на сайта са пренасочвани към акаута на Lulz Security в Twitter. Групата твърди още, че е хакнала и сайта на News International, компанията собственик на Sun. По-рано стана ясно, че бившият репортер на News of the World Шон Хор, който изигра ключова роля в разкриването на незаконното подслушване на известни личност от служители на вестника, е намерен мъртъв.

Днес ще завършим обиколката на Тасмания. Започнахме с градчето Лонсестън, преживяхме големите дъждове , гонихме духовете на умрелите в каторгата Порт Артър, бяхме в столицата Хобарт, както и из Дивия Запад на Тасмания, за последно видяхме Короната на Тасмасния А днес ще се запознаем с ТАЗ - най-известният тасманиец:) Приятно четене:

Тасмания

част седма

Таз-мания за финал :)

Най-известният тасманиец в света е...?

Таз, разбира се! Тасманийският дявол.

Героят от анимационните сериали на Уорнър Брадърс. Избухливият, нетърпелив, ирационален Таз, който се придвижва като торнадо, издава свирепи нечленоразделни звуци и системно се опитва да изгризе, изяде и опустоши целия свят. Понеже и аз като зайчето Бъни съм се чудила много пъти що за дявол е всъщност Таз се включвам с готовност в мократа студена разходка из

зоопарка на Центъра за защита на тасманийските дяволи

Ако анимационните филмчета са ви оставили с трайното впечатление за вечно раззината зъбата паст, свирепо святкащи очи и диви звуци срещата с живи тасманийски дяволи ще ви изненада. Те се оказват малки, черни (не светло кафяви, какъвто беше пухкавият плюшен любимец на дъщеря ми, редовно нощуващ под възглавницата й допреди десетина години), симпатични, с елегантна бяла ивичка непреко през гърдите и ярко-розова мустаката муцунка. В уникалната екосистема на Тасмания заемат сред торбестите бозайници същата ниша като котките в света на плацентните животни - дребен хищник. Но всъщност се явява най-големият торбест хищник на планетата след изчезването на тасманийските тигри.

Тасманийският дявол

се храни предимно с мърша и дребна плячка. Слави се със способността си да изяжда всичко без остатък - месо, хрущяли, кожи, кости, до последното парченце - като естествена природна прахосмукачка. Роднините на Таз играят важната роля на биологични санитари и чистачи в дивите гори на Тасмания. Има изключително силна захапка, равностойна на крокодилската. Може да прегризе обикновена телена ограда. Може да счупи човешка тазова кост.(!)Вероятно поради тази причина тасманийските дяволи не са особено разпространени като домашни любимци. Магазините за животни се затрудняват да рекламират пухкави другарчета, които можеш да погалиш само веднъж, и то за предпочитане с лявата ръка, за да можеш поне да се храниш сам през остатъка от инвалидния си живот. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Също като тасманийския вълк/тигър Таз изчезва от континента Австралия преди 3-4 хиляди години с идването на кучето динго. Остров Тасмания е единственият останал естествен хабитат на тасманийски дяволи. Белите хора и пушките им бързо превръщат дребните черни зъбльовци в застрашен вид, но въвеждането на мерки за защита (Както и изчзването на тасманийския тигър, който бил естественият им враг.)успява да възстанови популяцията им. Допреди 15 години тасманийските дяволи се смятали за успешно спасен и адаптиран вид.

Тогава се появил ракът.

Лицевият тумор, който за рекордно кратко вереме е намалил катастрофално броя на тасманийските дяволи и заплашва до десетина години да ги заличи напълно от лицето на планетата ни е от изключително рядък вид - заразен рак. Животните си го предават по време на честите си боричкания и двубои. Учените са безпомощни пред бруталната му леталност и светкавичното му рапространение. Опасяват се, че няма да успеят да намерят лек преди изчезването и на последния представител на вида. За момента се опитват да поддържат здрави изолирани популации на различни места в Австралия, какъвто е този парк на Тасманийски полуостров. Първо надникваме в неголяма тъмна бърлога в кух дънер - черномуцунеста Таз-мама спи с малките си скрити на сигурно място в торбата. После ни запознават с групичка тийнейджъри т.е. осеммесечни младоци обикалящи с бясна скорост по пътечките на заградената си поляна. Нервни. Чакащи нетърпеливо обяда.

Храненето на тасманийските дяволи е основната атракция

в парка, която си има обявен час и график, и туристите скоро се струпват край стъклената стена с готови фотоапарати. Има защо. При вида на прясното месо тихите допреди малко космати зверчета се превръщат внезапно в самоходни раззинати кървави челюсти произвеждащи неописуем концерт от звуци на ръмжене, квичене, хрущене, късане, давене, хапане, виене, стържене, блъскане. Храненето е битка. Безжалостна кървава жестока война с мъртвото месо и с живото. Братята се хапят помежду си по-често отколкото захапват разкъсаните мръвки. Гонят се и разнасят отмъкнати кървави парчета из цялата околност. Отнемат си един на друг храната, бият се и вилнеят сред торнадо от проблясващи бели зъби, хвърчащи кърви, драпащи нокти и отскубнати вълма черни косми.

На повечето зрителки започва да им призлява.

С около минута закъснение от далечния край на поляната с див тръс се приближава майката на тийнейджърите. Двойно по-едра от тях, с още по-голяма и по-раззината паст, още по-страшно ръмжене и агресивно поведение. Разхвърля наоколо по-дребните си деца без усилие и без секундно колебание изяжда храната им, нахапва ги и ги наръмжава предупредително още няколко пъти преди да се захване да търси в тревата остатъци от влачените мръвки. Хм, мама-Таз ми дава някои практични идеи за възпитанието на тийнейджърите. Виждам по замисленото изражение на другите майки, че и те си вземат бележка. Рейнджърът от парка разказва, че макар братовчедите на нашия любимец Таз да са хищници всъщност не са добри ловци. За да демонстрира твърдението си хвърля мръвка в тревата - току до пътечката, на видно място, но малко по-встрани. Никое от бясно препускащите зверчета не я забелязва, никой не я подушва, всички са така активно ангажирани в лични схватки, диво ръмжене, дърпане, късане, хапане, квичене, обикаляне наоколо в неспирен свински тръс, безсмислени боричкания и най-вече старателно избягване на срещи с още гладната нервна Таз-мама, че кървавата купчинка дълго остава неоткрита и недокосната. Като си помисли човек колко милиона години еволюция са нужни, за да се достигне това ... съвършенство(??) започва да разбира анти-еволюционистите. След първите три минути на кошмарното кърваво шоу нервите ми са безвъзвратно разбити и аз си тръгвам от наблюдателната площадка с възможно най-висока скорост в насрещния вятър и дъжд, за да избягам от застигащите ме ужасяващи звуци на свирепо пиршество и нестихваща братохапеща кръвопролитна война. И не съм единствена. Остатъка от времето си в зоопарка посвещавам на кротки тревопасни и шумни папагали.

Чудя се след току-що преживяното дъщеря ми дали би имала смелостта да спи пак с Таз под възглавката.

На лов за птицечовки

Когато през 1799-та година първата птицечовка била представена на достопочтените господа от британското Кралско научно дружество за оглед и класифициране те спонтанно реагирали в шопски стил: Е, те нема такова животно! Побутнали космите, плавателните ципи с нокти, патешката човка, бобърската опашка и без колебание обявили експертното си научно становище и вещ анализ - абсурдната животинска кожа е зле скалъпена измама. Безразборно събрани и майсторски пришити части от различни животни. В продължение на стотина години официалната наука била на мнение, че няма и не е възможно да съществува живо същество, което:

• има хем козина, хем птичи скелет;
• хем снася яйца, хем кърми малките си;
• уж е бозайник пък има метаболизъм на влечуго;
• уж е млекопитаещо пък е почти студенокръвно;
• и на всичкото отгоре е еднопроходно - има само един изход (клоака) за яйцепровод, семепровод и пикочопровод (което само по себе си било чудо невиждано по ония времена, пък и сега, със само два животински вида в групата на еднопроходните - птицечовка и ехидна)

Е, да ама, както и шопът би забелязал, ако се разходи до Австралия и от Витоша по-високо има, и от Искъро по-дълбоко се намирга, и птицечовките си съществуват щастливо в реките и блатата из целия континент. Съвременната наука им е признала статута на уникални представители на животинския свят класифицирайки ги като 'яйценосни бозайници". И даже напоследък се появяват несмели изказвания, че те не са примитивни низши млекопитаещи, както до скоро се твърдеше, ами може дори да са по-висши от плацентните и торбестите, тъй като са развили уникални методи за хранене, оцеляване и размножаване. Например електрическите рецептори, разположени в многобройните кухини на меката човка им позволяват да виждат миниатюните електрически полета създавани от движението на скариди и други дребни същества. И да ги намират безпроблемно дори в мътна вода и мрак. Мъжките екземпляри имат невъобразимо отровен шип на задните крака, което отново е уникално - само няколко вида бозайници на планетата имат отровни жлези. Изобщо птицечовките са различни, специални и си заслужава да ги видим.

Последната ни уговорена среща с необикновените обитатели на Тасмания е именно с прицечовки.

В яркото свежо утро микробусът се спуска стремглаво от дивите безлюдни планини към фермерските равнини в северната част на острова. Не вали!!! В синия безмер над главите ни се провежда тържествен военен парад - цялото небесно войнство се е е строило в бели пухкави редици и се оттегля с дисциплиниран победен марш в посока нейде отвъд хоризонта. Не чувам духовия им оркестър, но ми се иска да пея маршове и химни в прослава на великия бог Ра, посрещащ парада от най-високата трибуна. Усмивката му хвърля златни отблясъци по цялата земя. Тасмания сияе чиста, къпана и лятна под ласкавия му поглед.

Не можем да откъснем очи от великолепието на пейзажите и сме се умълчали в съзерцание. Което ни позволява да чуем ясно и разпознаем безпогрешно самотният кратък отдавна забравен звук на завръщащ се към живот мобилен телефон. Пиу. Електрически ток преминава през групичката пътници - ръце тършуват по джобове, чанти и якета, очите се рзширяват в събудена надежда. Електонните звуци се умножават - внезапно цялото купе оживява в писукания, вибрации и други звуци, с които малките пластмасови кутийки декларират самоотвержена любов и преданост към стопаните си. Най-после излизаме от "свободната от мобилни телефони зона", както се саморекламират кафенетата в Зиан, Куинстаун, Суонси, Света Елена. Най-после сме пак в любящите прегръдки на цивилизацията. И клетъчните телефони. И интернет. И Фейсбук. Интернационалната младеж край мен ликува и танцува от щастие. И се отдава на телефонна оргия като наркоман сдобил се с дрога след дълга мъчителна абстиненция. Ра, господарят на небесата е забравен. Невероятните красоти отвъд прозорците избледняват. Никой повече не се интересува от офлайн преживявания. Фейсбук е новата религия на спътниците ми. Озовала съм се в компанията на религиозни фанатици. Никой не забелязва кога и как стигаме до равнините и техните пасища. Грег ни предупреждава по микрофона, че скоро ще спрем край реката, за да се разходим до едно от най-известните обиталища на птицечовки в района. После пътят става изведнъж много разбит. Друса така ужасно, че никой вече не може да текства и всички вдигаме поглед възмутено. Озовали сме се насред зона на артилерийски бомбардировки. Асфалтът е нащърбен, изровен и на места липсват големи парчета, телените огради на пасищата са смачкани, скъсани и намотани на неугледни купчини, смесени с клони, клечки и цели дървесни стволове. Пластмасови боклуци, дъски, ръждиви ламарини и кални автомобили са поръсени обилно наоколо, докъдето поглед стига. Високата поне до кръста трева е кална и полегнала. Храсталаците също. В една посока. По течението на реката. Грег спира пред особено дълбока дупка в асфалта, декорирана с оранжева предупредителна табела "Опасно! Наводнена зона" и заявява, че

ще трябва да вървим до птицечовковото село.

Слизаме с ентусиазъм да се порадваме на слънчевата топлина и зеленината, но много скоро смеховете угасват и възторгът е сменен с тих ужас. Всяка крачка приближаваща ни към реката разкрива нови страни на бедствието. Наводнението тук е било чудовищно. Водата се е оттеглила едва вчера и калта вече засъхва под горещото слънце, но миризмата на гниещи органични отпадъци е ужасна. Високо в клоните на строените край водата евкалипти са струпани трева, заклещени клечораци и боклуци. Особено зловеща е синя велосипедна рамка с едно единствено изкривено колело висяща неестествено в короната на дървото. На пет-шест метра над главите ни! Заобикаляме издалеч покрита с кал купчинка, почерняла от мухи, разнасяща лъх на мърша (удавено кенгуру може би, или овца) и най-после стигаме до туристическата площадка за наблюдение на птицечовки. Искам да кажа: разбираме, че сме стигнали до нещо такова по дървения парапет стърчащ от плътната плетеница клони и тиня струпана в ниското до водата. Просторната поляна отвъд калния водоем трябва да е била пикник-зона. Познава се по планината от тежки дървени маси за пикник накамарени между два близкорасли евкалипта. И по ниската полу-разрушена тухлена постройка с изкъртен покрив и врати, все още надписана като тоалетна. Според Грег довчера тук имало мостче за преминаване отвъд, където са поляните за пикник. Но единствено потвърждение на думите му е късичък дървен сегмент с беседка стърчащ нелепо в средата на калното езеро, водещ от никъде за никъде. Като декоративна скулптура насред водоема. Птицечовки не се виждат нийде.

Вонята на смърт и опустошение скоро ни прогонва от преливащия тинест речен бряг и Грег е принуден да измисли алтернативни забавления. Предлага да ни заведе във

фабрика за шоколад

Не е вчерашен той! Знае как да спечели всенародната любов и одобрение. В частната шоколадена фабричка на семейство швейцарци,тънеща в зеленина, цветя, слънце и птички, дълго висим край стъклените панорамни прозорци и съзерцаваме поточните линии. Завиждаме на облечените в бели престилки работнички. Кой не си е мечтал да работи във фабрика за шоколад?! Като дегустатор. После откриваме, че в магазинчето за сувенири има безплатна дегустация и цялата група се струпва там да мижи и примлясква одобрително. Обядът е обилно полят с горещи шоколади, мокачинота и кафета, гарниран с шоколадови мусове, парфета, торти и сладоледи. Едвам покатерваме претъпканите си стомаси по двете стъпала на микробуса и тръшваме изнурени преяли телеса в заслужена почивка. Следваща спирка -

Девънпорт

Третият най-голям град на Тасмания е и нейният главен транспортен център. Освен летище за вътрешни полети Девънпорт си има и огромен фериботен терминал. Основната размяна на товари и пътници между острова и континента става с "Духът на Тасмания" едно и две - двата масивни, многоетажни яркочервени ферибота, пътуващи 11 часа до и от Мелбърн. Още едно тасманийско приключение, което всеки австралиец има в списъка си с неща за правене - да се повози на "Духът на Тасмания". Макар че, от опита, който аз имам с подобни пътешествия (прекосяване на протока Кук между Южния и Северния остров на Нова Зеландия) возенето в седеметажен товарен кораб с размерите на малък град, в компанията на стотици автомобили, цели влакови композиции, товарни контейнери и пътници сред удобствата на спални кабини, ресторанти, детски площадки, казина, киносалони, кафенета, фоайета, асансьори, стълбища, тераси и прочие придобивки на цивилизацията е като да се возиш на автобус, ама с все цялата автогара и прилежащ квартал. Нощното пътуване не предлага дори гледки. Приключеският фактор е нулев. Потеглянето на ферибота в привечерния здрач обаче е впечатляващо. Два колоса се разделят бавно и поемат в различни посоки. Единият ярък, спретнат, червено-бял, окъпан в светлини, другият бетонен, сив, малко опушен и вехт. Космически кораб с футуристичен дизайн се отделя безшумно от стара космическа станция. От близо перспектевата се губи и не става ясно Тасмания ли отплава на юг или нейният дух поема по курса си на север. Шарена тълпа изпращачи са се струпали на кея. Махат дълго, дълго и някак тъжно, даже драматично като в руски военен филм. Хората от палубите махат също, но с ведри усмихнати лица - повече като в холивудски хепиенд. Неволно си спомням, че най-издаваният туристически справочник в света "Лонли Планет" беше описал Девънпорт като "градът, чието целокупно население си мечтае да се качи на ферибота с еднопосочен билет". Навремето коментарът ми се видя злобарски и незаслужен, но единствената вечер, прекарана в града на фериботния терминал ме убеждава, че това е скучно, малко и тъжно място. Туристическите забележителности се изчерпват с главната улица - магазини, няколко исторически сгради, кръчми; един-два музея; фар и арборетума. (Тази дума и аз трябваше да я проверя - ботаническа градина означава според моя добър приятел Гугъл.) И сякаш всичко се върти все около пристанището и ферибота. Даже Грег не успява да измисли нищо интересно за правене в Девънпорт и от отчаяние ни води на кръчма. Дегустираме ту хобъртски "Каскейд", ту лонсестънски "Богс" скандализирайки невъобразимо шайката местни младежи на бара. Тасмания е разделена на два непримиримо враждуващи бирени лагера, в неуморно противоборство и конкуренция между двете бирени фабрики на острова. Южняците са абсолютно безпощадно и безкритично лоялни към "Каскейд", северняците с реципрочен фанатизъм поддържат "Богс". От туристите се очаква да демонстрират лоялност към домакините. На никого не е позволено да е неутрален. Пием бързо и си тръгваме преди да са ни набили за недопустима безпристрастност. Последният ни ден на тасманийска земя е посветен пак на

Лонсестън.

Този път окъпан в слънце. Пием дъ-ъ-ълго кафе в централната пешеходна зона, зяпаме витрините на книжарничките и бутиците, снимаме си разкошни архитектурни паметници и се дразним неистово от звъна на градския часовник.

Всеки австралийски град си има кула с часовник в центъра.

Обикновено в елегантен европейски архитектурен стил от края на 19-ти век. Винаги поддържана, реставрирана и прекрасна. Много хубаво, нямам възражения. Даже ми е драго и мило, и родно. Пък е и полезно - ако те мързи да си вадиш мобилния телефон от джоба или да си вдигнеш китката пред очите може пак да знаеш колко е часа - само вдигни поглед към часовника. Супер!

Всички австралийски градски часовници имат едно леко дразнещо свойство - бият на всеки 15 минути. Което освен натрапчиво е и малко непрактично, не мисилите ли? Ако да кажем съм достатъчно далеч от часовника, за да не го виждам директно, но достатъчно близо, за да чувам камбаните, звънът би могъл да ми подскаже кое време е, ако примерно отбелязва само кръгъл час. По позицията на слънцето, дължината на сенките, или поради факта, че вече съм обядвала и като чуя мелодичния звън ще си кажа - ах, станало е два следобед, да взема да опека бисквитки за следобедния чай. Или нещо такова. Ако обаче камбаните на часовника бият на всеки 15 минути по един и същи начин мога само да предположа че е или кръгъл час, или и петнайсет, или и половина, или без петнайсет. Как това ми помага да се ориентирам ??!! Да пека ли бисквитите или...? ОК. Ясно е, че хората не разчитат изобщо на историческите си градски часовници, за да научат колко е часа. (Нито пък пекат бисквити) Имат си часовникови кули, защото си ги харесват и обичат да слушат мелодичния камбанен звън. Разбирам. И не възразявам. И аз обичам камбани и мелодичен камбанен звън. Обаче. И тук стигаме до една абсолютно дразнеща, даже направо побъркваща и вбесяваща особеност на всички австралийски градски часовници. Всички, без изключения и вариации, последователно и неотклонно, униформено, настойчиво и нетърпимо изпълняват една и съща простичка мелодийка. Една и съща! Ще рече човек, че няма друга комбинация от звуци, която би могла да се изтръгне от металното тяло на камбана. Или че обсебен маняк-камбанаджия ги е правил всичките. Наслушала съм се до втръсване как градските часовници в Бризбън, Мелбърн, Аделаида, Пърт (!), Хобарт(!!) и Лонсестън (!!!) дин-дан-дон-дин-кат безспирно копирайки плагиатски лондонския си по-голям брат Биг Бен. На всеки петнайсет минути!

Сбогуваме се с Тасмания

от борда на самолетна играчка кой знае защо паркирана сред боингите на летището, с която прехвръкваме до Мелбърн. Двайсетината пътници са наблъскани в единствения салон така комфортно както биха се чувствали в моята кухня примерно. Предимството на малкия самолет е, че летим ниско и се опитваме да познаем по контурите островчетата в синилката под нас. Бризбън ни посреща с проливен дъжд (какво друго?!), но този път разнообразен с къртеща небесата гръмотевична буря. Разнебитено небето се сгромолясва на едри парчета вода. Прогизваме. Котката, къщата и колата са оцелели сред хаоса и наводненията. Нов мравуняк се е настанил в пералнята. Сезонът на потопа продължава. Край Автор: Изабела Шопова Снимки: авторът Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="377"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="4" map_content="global" map_cat="377" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="377"] Още пътеписи от близки места:

1. Тасмания (5): Дивият запад на Тасмания
2. Тасмания (1): По деликатните места на географията
3. Тасмания (6): Короната
4. Тасмания (4): Хобарт – перла в короната
5. Тасмания (2): Време за дъжд
6. Тасмания(3): В каторгата на Порт Артър

Много мъка и разочарование има в българския интернет през последната седмица. Старите седесари, хората които 20 години подкрепяха партията, се готвят да си вземат сбогом с нея. Тръгват си и изглежда, че този път прошка няма да има. Да ги оставим да ни разкажат:       …  мръзнах като всички бонаци по сините митинги, вярвах на [...]