Помен за Яна

След изключително шизофреничното „ще има помен“, „не, няма да има помен“, „не, ще има помен“, „не, няма да има помен“, все пак имаше такъв.
Борисовата градина беше пълна с хора, основно млади хора, между 16 и 36 и мястото жужеше и бучеше.
Срещата беше в 7:30 на езерото Ариана и оттам към 8:30 се тръгна лека, полека към езерото с лилиите.

Хората оставяха букетчета, цветчета, плюшки и свещи, коментираха събитието, отразяването и какво ще се случи в последствие. Имаше много хора, които възмутено беснееха относно самата случка, други не можеха да повярват на медийния цирк, който се беше разразил и липсата на реакция от страна на полицията. Коментираха се мерки за сигурност, идеи за безопасност, опасни райони в Борисовата градина и в публичните паркове като цяло.
Наоколо се размотаваха и няколко камери и репортери, които задаваха въпроси на присъстващите, но някак изглеждаха изключително не на място и получаваха не малко мръсни погледи или игнор.

Сякаш като предизвикателство или критика, имаше донесени бутилки с бира. Няколко бяха оставени при останалите помени, други просто седяха затворени, предполагам протест към медиините излияния относно алкохолизираните млади, които са обсебили градината.
Докато отивахме към езерото, някои дечица питаха за какво са свещите и за какво е шествието. Момиче с къса коса и подпухнали от плач очи каза тихичко „За да запомним една приятелка“.

Шествието и цялото събитие бяха странни като емоционални реакции.
Причината, заради която беше събирането тежеше, много хора изглеждаха сякаш са плакали или ще се разплачат. Не мога да определя колко души имаше, но поне 200, 300 души видях, които отиваха, присътстваха или се връщаха.

Последната подобна публична и социална реакция мисля че беше за „Индиго“ и децата, които загинаха тогава.
Лека, полека социално активно общество се развива и фактът, че всички тези хора бяха дошли, за да отдадат почит и за да покажат съпричастност към близките и приятелите на Яна, а и към хората, които стават жертва на насилие, е малък повод за оптимизъм, че нещата вървят в правилната посока.

Яна, дано почиваш в мир.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: Борисовата градина, Яна Кръстева, поклонение, помен

Прочети цялата новина

Свързани новини: