На мач на Реал Мадрид

И така: днес ще ходим на мач :) Насред Мадрид ще видим как местния Реал посреща Хихон. А най-хубавото е, че авторът подобно на редакцията не разбира много от футбол и разказва не само за мача, но и за Мадрид и за Бургос. Приятно четене:

На мач на Реал Мадрид

  От известно време съм фен на сайта, обичам да пътувам и редовно го чета, за да пътувам и докато съм пред компютъра. Реших да напиша няколко реда за последното пътуване, при което заведох баща си на мач на Реал Мадрид в Мадрид. :) извинявам се на футболните фенове за терминологията ми е чужда.     Всичко започна от едно пътуване до Барселона, в което моята роля беше на допълнителен куфар към багажа за командировката на половинката и по-точно всичко започна след посещението ми на стадион Camp Nou, когато реших, че трябва да заведа баща ми на голям стадион. Той е истински футболен запалянко, които по ред политически и икономически причини до сега бе виждал голям стадион само на малкия екран. След кратко проучване на отбори, стадиони, мачове и полети, решавам -

Мадрид и мач на Реал!

Проучих по-подробно графика на мачовете и избрах този с Хихон (Gijon) - посредствен отбор, мачът планиран за края на март, та се надявах лесно да взема билети на приемлива цена и да разгледаме града преди туристическия сезон. Купих самолетни билети и ги представих като коледен подарък на тате. Оставаха тези за футболния мач. В началото проверявах как вървят цените и наличностите на билети преди всеки мач - всяка седмица, колкото повече наближаваше датата, толкова по-често отварях сайта и всеки път - нищо... Казвах си, здраве да е, поне ще разгледаме града и музея на отбора.   Дойде заветният ден, взехме самолета на Bulgaria Air рано сутринта и след около 3 часа път - хоп, летище Барахас. Посрещна ни новият терминал, който предизвика първия цивилизационен шок за тате - за да стигнем до багажа, хванахме влакче и, представяш ли си, намерихме си куфара, въпреки че имаше толкова много хора и самолети. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Почивка на летищенцето"][/caption]       Купихме седмична карта за транспорта, взех схема на метрото и ето го следващия шок - подземният живот на града е на няколко етажа и няколко стотин километра... Хостелът ни беше в центъра, ама съвсем в центъра, близо до спирка Sol, от където тръгват всички пътища в Испания - километър "нула". Естествено Sol е огромна спирка и естествено излязохме от най-отдалечения от нашия хостел изход на площада. Кой да чете имена на изходи и да гледа карта.

Хостелът беше на ръба на мизерията,

която мога да понеса като за 30 Евро за двама на вечер в центъра на Мадрид. Добре че видях как ни слагат чисти чаршафи. Настанихме се, поехме дъх и въоръжени с пътеводител излязохме. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Plaza de Santa Ana"][/caption]         И така задача номер едно - да "открием" стадиона и да взмем билети. Онлайн билети се появиха късно вечерта, преди да тръгнем и се отказах от покупка през Интернет. Според навигацията разстоянието беше около 5 км и баща ми предложи да ходим пеш. Прекосихме широкия център от Plaza de Santa Ana до Callao и получих въпроса "а до стадиона ходи ли метрото?" :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Излязохме на спирка Bernabeu stadium и предстоеше следващияt шок - стадиона! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Стадион Сантяго Бернабеу"][/caption]       Много етажи, красив терен, много цъкане с уста, жестомимично пазарене с охраната да го пуснат да пипне тревата, посядане на VIP местата, на седалките на треньорите и резервите, съблекалните, в прес-клуба - голяма радост и така 2 часа като с дете на лунапарк. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Новият треньор на Реал"][/caption]         Следващата важна задача бяха билетите за мача. Най-напред видях първите табели за каси и гишета и смело се засилих да се наредя. Пресрещна ме охраната, сочейки ми в друга посока, аз се опитвам да му обясня, че искам билети, той не, та не..., накрая разбрах, че това са каси за членове на фен-клуба.       Намерихме верните каси, старая се да говоря много просто, за да имам шанс за обратна връзка. Масово обслужващият персонал не говори и дума английски: "Tickets, match, Gijon"? - “What kind of tickets would you like” ме изненадват, ама отговарям пак просто "Cheapest". Нямало от най-евтините едно до друго, та дали ме устройват тия от 55 евро. Ами устройват ме, мисля си, чак от България съм дошла да заведа тате на мач! Пита ме продавачът, от къде съм - от България, подава ми билетите и ми казва българското "Довиждане", много приятно ме изненада! Поверих билетите на тате, имаше най-отговорната задача да ги пази цели два дни.   На връщане напазарувахме храна и вода от супермаркета на El Corte Ingles. Особено вода, че по павилиончетата в центъра я даваха по-скъпа от бензина. Прибрахме се в хостела, доволни и щастливи.   Петък - обиколка на града по според план картата - красив и уреден град - дворец, катедрала, площад, сгради... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Plaza Mayor"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Дворецът от пред"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Дворецът отзад"][/caption]               Втората цел на пътуването беше

гостуване на роднини в Бургос

и трябваше да решим как да стигнем до там.

• С кола под наем - 60 евро за 24ч + каране и гориво.
• Вариант 2 - с автобус. Отидохме до автогара Avenida de America, проверих билетите и разписанието на един автомат 64 евро 2 двупосочни билета. Решението се оказа по-лесно. Купих билети и реших да намеря терминала, от където тръгва автобуса.

Автомата за билети се намираше на етаж -1 и нормално, се качих нагоре, за да потърся терминалите. Да, ама не, терминали няма, само изход. Слизаме на -2, защото там видяхме автобуси, обиколихме всички стоянки, ама това са градски линии сами. По дяволите, от къде тръгват автобусите? На испански знам само "Си", "Но" и "Грасиас". Съзерцавах известно време схемата и срам не срам - към информация, показвам билетите, изчаквам колежката с английския, "Where is the bus?" Е, оказа се, че е през вратите в края на чакалнята. Шок на цивилизацията, автогарата се оказа на -1 ниво, на -2 тръгваха градските автобуси, а на останалите до -7 бяха различните линии на метрото, които минават от там... Добре, че проверихме от къде тръгва автобуса.   Събота, обиколка на другата част от Мадрид и

Museo del Prado, ботаническата градина

и малко почивка преди мача. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Ботаническата градина"][/caption]       Нямах никаква идея как се пълни стадион с 80 000 души и държах да сме там поне 2 часа предварително. В метрото нямаше нужда да гледам спирките и смяната на линиите, слизаме там, където слизат всички мъже от влакчето и вървим след тях.

Стигнахме при стадиона

- почти пусто, очевидно сме много подранили... По-д0бре отколкото закъснели, гледаме как излизат конните полицаи, агитката на гостите, бабите и бебетата със шалчета и шапки на отборите. Като изключим вувузелите и зурлите, атмосферата е почти като преди театрално представление. Спокойствие и усмихнати лица. Отвориха вратите и естествено бяхме едни от първите там, много се чудех дали ще се напълни целия стадион или ще е празен като мач на Васил Левски.   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Час преди мача"][/caption] Ами, напълни се... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="“Ултрасите” на гостите"][/caption]

A Реал загуби.

Било първата домакинска загуба на Мауриньо (за футболните фенове като мен: това е треньорът им). Очаквах големи драми и дрязги между феновете, да ама не, хората си тръгнаха спокойно като след симфоничен концерт. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Нещата тръгнаха зле..."][/caption]     Тръгнахме си и опитахме да вземем метро, за съжаление цялата спирка беше претъпкана с хора и самата мисъл да седя с тая тълпа в това затворено пространство ме накара да излезем отвън и да се разходим поне няколко спирки, докато се разотидат феновете. За следващата сутрин ни предстоеше

пътуването до Бургос на гости

при роднини. Малко преди мача се оказа, че е хубаво да преметим часа на връщане за по-късен. Станахме рано, за да имаме време за преговори. Излязохме на уличката, на която беше хостела и културен шок - боклуци, "мозайки" от върнати поръчки, "езерца"... Такова чудо и в Студентски град не бях виждала. Наистина бяхме станали рано, тъй като и метрото още не беше тръгнало, та поседяхме с "подранилите" купонджии на спирката. Подредих се на информация, приготвих си химикалка, бях сигурна, че човекът не говори английски, добре че арабските числа и часовете се изписват универсално и няколко минути по-късно имахме презаверен билет. Ура!  

Културен шок за тате:

за ~150 километра внимателно разглеждане около пътя видя само 2 изхвърлени торбички... Тия хора боклук нямат ли си, цигарени кутии, пластмасови бутилки, какво правят с тях, че не ги изхвърлят около пътищата...  

Бургос е симпатично малко градче

с голяма красива катедрала, паметник на ЮНЕСКО. Освен това е на Пътя - Камино де Сантяго де Компостела. Бях чувала бегло за Пътя и виждайки разни хора с раници и тояжки, поразучих и се запалих*. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Бургос и Катедралата"][/caption] Автор: Иванка Спасова Снимки: авторът   * Повече за пътя Камино можете да прочетете в разказа и съветите на Тихомир на нашия сайт - бел.Ст.   Други разкази свързани с Испания – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътеводител Испания: Мадрид и Барселона
2. Мадрид – къде, какво, защо
3. На Формула 1 в Испания – част 2
4. На Формула 1 в Испания – в 2 части
5. Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)(2): От Франция до Испания

Прочети цялата новина

Свързани новини: