Дали днешното население може да иска, притежава аспект, междувременно далеч надхвърлящ масмедиите. Някои казват, че способността на хората изобщо да поискат нещо различно от онова, което във всякакъв смисъл могат да имат, закърнява. Колкото по-гъсто се заплита и по възможност им се нахлузва на главата мрежата на общественото социализиране, толкова по-малко стават желанията, намеренията и съждаията им да се изплъзнат от нея. Опасното е, че ако публиката бъда подтикната да обви желанията си, тя вероятно още повече би поискала онова, което и без друго и се натрапва.
...
Ако препарираната до крайност публика се остави да действа по волята си, тя заслепено ще пожелае лошото: повечко подмазване на нея и собствената нация, повечко лекомислие на императриците, които се цанят като киноактриси, повечко от онзи хумор, от който някой може да се разплаче. Ако имаше воля на публиката и тя беше непосрествено следвана, тогава самата публика щеше да бъде измамена по отношение на същата тази автономия, която се има предвид в понятието за собственото и желание.
...
Милионите хора, консумиращи скроената им по мярка масова култура, която всъщност вече ги превръща в тълпа, нямат никакво единно съзнание. Те се досещат, подсъзнателно, под тънкия идеологически пласт, че ги подлъгват от заглавната страница на илюстрованото списание и от опакованата в целофан стока. Вероятно по-скоро само конвулсивно одобряват онова, скоето ги захранват, защото трябва да бранят съзнанието си, докато не разполагат с нещо друго. Това съзнание би трябвало да се събуди, а чрез него и същите човешки сили против господстващото безчинство, към което днес те все още са погрешно насочени и с което са обвързани.