07/25/11 06:00
(http://patepis.com/)

Тенерифе, Канарски острови (Пуерто де ла Круз)

Отиваме на море през ... МАРТ! Естествено, щом става дума за Канарските острови, може и за Нова година да го направим. Вихра ще ни води до градчето Пуерто да ле Круз на остров Тенерифе, част от Канарските острови. Приятно четене:

Тенерифе, Канарски острови

Пуерто де ла Круз

Кое е първото нещо, което правите, когато планирате пътуване? Разбира се, определили сте дестинацията и датите, но откъде започвате детайлната организацията? Аз винаги се ориентирам към самолетните билети, защото хотелите са много и няма да избягат, но при авиокомпаниите (особено нискотарифните) съществува моментът „най-бързият печели”. Е, този март бяхме избрали да отидем на

Канарските острови,

защото това са най-близките до Европа и изгодни „екзотични” острови. А всъщност самолетните билети сами ни насочиха към конкретния остров, който щяхме да посетим –

Тенерифе.

Искахме море, слънце, плаж, но и зеленина, развлечения и автентична обстановка. И въпреки че Фуертевентура и Лансароте са известни с най-красивите плажове в Европа, предпочитах нещо не толкова „вулканично” (което обаче е характерно за всички Канарски острови в различна степен). Оказа се, че най-удобни като дати (а и като цени) бяха полетите до Тенерифе. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Океанът"] Атлантически океан – Тенерифе, Канарски острови

[/caption]

Тръгнахме от София към Мадрид в средата на март

(все пак Канарските острови са известни като острови на Вечната пролет и температурата трябваше да е около 25 градуса). В Мадрид кацнахме вечерта към 9 часа и тъй като полетът ни към Тенерифе беше много рано на следващата сутрин, решихме да не нощуваме в някой хотел, а да се разходим из града. И наистина си заслужаваше, защото по това време имаше карнавал и улиците бяха много оживени, всички бяха в костюми, въобще много еуфорично и зареждащо. Не бях посещавала Мадрид преди и със сигурност ще се върна отново там за почече време, защото столицата на Испания изглежда наистина страхотно. Високи, монументални сгради, които обаче не те притискат, има въздух между тях, широки булеварди и алеи, подредено и красиво (или поне в центъра). [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Заведенията буквално се пръскаха по шевовете и ние си избрахме една типична испанска кръчма. Естествено, нямаше как да пропуснем да опитаме колкото можем повече тапас (традиционни испански мезета) – малки зелени чушлета падрон, пататас бравас (пържени картофи с пикантен сос), чоризо на грил, както и вкусната им паеля. И докато вечеряхме и се разхождахме, дойде време да се връщаме на летището.

Пътувахме с Ryanair до южното летище на Тенерифе.

Полетът е около 3 часа, като преди това чакането за чек ин се проточи малко повече. Подучухме двама българи, мъж и жена, които бяха близо до нас и правеха планове как да се придвижат по-бързо до изхода. И съответно започнаха леееекичко да се опитват да минат напред, да предреждат разни хора от опашката, но не бяха преценили добре колко са стриктни немските баби, защото няколко пенсионерски семейства силно възнегодуваха и ги върнаха обратно на мястото им.

Тенерифе, Канарски острови

Бяхме решили да се настаним в Пуерто де ла Круз, един от най-старите пристанищни градове в северната част на острова. Избрахме го заради зеленината, автентичната канарска атмосфера и близостта му до Лоро Парк (за него след малко). На летището ни очакваше трансферът до нашия хотел (по погрешка бяхме резервирали трансфер и за транспортиране до хотела, а не само за ранното връщане до летището за обратния полет вместо да използваме удобната им транспортна система). Трябва да призная обаче, че е приятно някой да те чака с табелка с името ти, да ти натовари багажа и да те закара буквално до рецепцията на хотела. Доста се рових в интернет и накрая намерих този сайт за трансфери – cheapesttaxis.com. А пък и излезе не повече от 7 –8 евро за отиване и връщане на двамата, отгоре на стандартния билет за градски транспорт, защото бяхме резервирали shuttle bus, в който се предполага, че трябва да има и други хора, но в крайна сметка бяхме само двамата. При пътуването ни от летището до

Пуерто де ла Круз

природата беше малко отсъстваща. Да, знаехме, че островът е вулканичен и не можем да очакаваме пищна карибска растителност, но всъщност беше малко стряскащо – от едната страна е морето, а от другата масивни земни образования, като от някоя кариера. Слава богу, това впечатление постепенно се разсея (предполагам, че така изглеждат повечето пътища около магистралите). Колкото повече наближавахме нашето градче, толкова по-зелено и цветно ставаше. След около час пристигнахме в хотела – Las Aguilas. Той е кацнал буквално на най-високата част на града и се виждаше отдалече. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Пуерто да ла Круз"] Пуерто да ла Круз – Тенерифе, Канарски острови

Пуерто да ла Круз – Тенерифе, Канарски острови

[/caption]

Малко отклонение относно хотелите в Пуерто де ла Круз:

този курорт е много посещаван още от началото на 60-те години на миналия век. И общо взето вече е преживял туристически бум и съпътващото го масово застрояване, което значи, че хотелската база не е от най-новите. Трябва внимателно до потърсите и проверите хотела си, за да сте сигурни, че техните 3* отговарят на вашите представи за 3*. Просто хотел 3*, строен през 1980г. и поддържан, но не и основно ремонтиран, не отговаря на хотел 3*, посторен през 2000г. Аз използвам tripadvisor.com за проверка на отзиви и мнения за хотели и досега не съм имала неприятни изненади. Всички хотели на „първа” линия са част от „старата генерация”. И на мен лично не ми изглеждаха толкова привлекателни, защото повечето нямаха просторни градини, а при някои липсваше и басейн (което е важно, защото океанската вода си е студена и солена, особено през март).

Las Aguilas е един от по-новите хотели,

със страхотна гледка (тотално си заслужава да запази човек стая с морски изглед), чисти басейни, красиви градини и... е доста отдалечен от брега. Предполагам за семейство с деца би било трудно изкачването нагоре, защото дори ние с Алекс (които сме на по 22 години, в сравнително добра физическа форма) имахме трудности, съпроводени с много мрънкане „Кои ни би по главите да изберем тоя хотел на върха?!” по време на изкачването нагоре. А то не беше кратко – час, час и 20 минути, зависи колко бързо крачехме. Прибавете и прежулящо слънце, стръмни стъпала и цял ден разходки преди това и комбинацията става малко смертелна. Слизането надолу обаче беше приказка – толкова много цветя не съм виждала никога! Красиво поддържани извънградски къщи, морски бриз, малки бананови плантации, храсти с лилави, червени, розови камбанки, лабиринти от ярко зелени храсти и изумителни гледки към морето – това бяха част от нещата, през които минавахме, докато стигнем до централната част на града. А там се редуваха типично европейските широки булеварди , оградени с кашпи и цветя, колониален тип сгради, с малки павирани улички, оградени с ниски (едноетажни или най-много двуетажни) цветни сгради. И като казвам цветни, мислете си за папагласко цветни – къщичките се редуваха в синьо, вишнево червено, зелено, оранжево, жълто, но някакси имаше хармнония в тази пъстрота. Изглеждаха малко нереално, като декори на филм, но беше спокойно, защото по малки улици колите бяха рядкост.

Тенерифе, Канарски острови

Вътрешността на града е лабиринт,

но не в смисъл, че се губиш лесно между сградите – просто поемаш в една посока и изскачаш на красива градина с фонтан, но само една пресечка по надолу и вече си на крайбрежната улица с хилядите капанчета за туристи, малки магазини с измислени кичозни сувенири, и накрая се разсейваш за секунда, свиваш в ляво и вече си между жилищни блокове и простори с пране. Въобще за всекиго по нещо – кеф ти бира на брега на морето, пардон, океана, кеф ти сладолед в парка под красиви палми. Като казах сладолед – точно на крайбрежната улица, от лявата страна на красива църква, надвесена над океана, се намираше едно малко магазинче със страхотен сладолед. Използваха доста „подвеждаща” тактика – печаха вафличките за сладоледа на място, както и ароматни гофрети, така че миризмата на ванилия, канела и въобще на вкусничко, се носеше отдалеч. Т.е. няма начин човек да ги подмине, без да дегустира поне един вид сладолед! Личи си, че имат опит в туризма и знаят как да забавляват дори най-претенциозните. Специално ние винаги бягаме от масовките, тълпите и очевидните туристически капани. Но когато още от летището започват бомбардировките от реклами за The Must-See Attraction of Tenerife, неминуемо се изкушаваш. Въпростното Must-See e

водният парк Siam Park, както и зоологическата градина Loro Parque.

Те са собственост на едни и същи хора и се рекламират в пакет. Буквално във всеки хотел има тяхна брошура, билбордите са безкрайно много, дори всички кошчета за боклук бяха брандирани с техните имена. Е, нямаше как да пропуснем. Искахме да си купим twin ticket – комбиниран билет за двата парка с намаление, през техния уеб сайт, но за съжаление не успяхме. Това обаче се оказа много лесно и директно в курорта. На всеки ъгъл има туристически бюра, които предлагат всякакви ексурзии и развлечения (ама буквално всякакви – от традиционна вечеря в канарски ресторант, през разходка с корабче до съседния остров Ла Гомера до оф роуд приключени по черните пътища на острова). Ние си купихме нашия twin ticket на същата цена като в сайта, запазихме си трансфер от хотела ни до Siam Park и обратно (намира се в южната част на острова, на около час път) и даже получихме някакви смешни шапки като бонус. Плюс това жената беше много любезна, даде ни доста полезни съвети, препоръча ни традиционни ресторанти, далече от туристическия поток, въобще – взе ни парите елегантно и с финес (а честно казано те не са малко - twin ticket-ът важи за един ден във всеки от парковете и е на цена 52 евро, плюс такси за транспорт и умножено по 2, защото сме двама все пак). [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Сиам"] Парк Сиам – Тенерифе, Канарски острови

[/caption] Решихме да посетим

Siam park

във вторник, защото бяхме чували, че това е най-малко натовареният ден в седмицата. А опашки от туристи беше това, което ни притесняваше най-много. Пътуването с автобус от Пуерто де ла Круз до парка е около час и половина, ние пристигнахме около 11 часа там, но ако сте в южната част бих ви посъветвала да отидете, когато отварят вратите на парка – ще си изберете най-хубавите шезлонги, а и имате парка на разположение за около 2 часа преди да дойдат останалите туристи от другите части на острова. Когато влязохме за пореден път се поздравихме, че сме избрали месец март за почивка в Тенерифе – ако това им е слабият сезон, не искам и да си помисля какво се случва лятото! Хора имаше, но не и непоносими опашки. Бяхме разбрали, че най-удобно е да си вземем шкафчета в секция „Б” и докато единият се редеше на опашка за ключе, другият тичаше да запази шезлонги. Ако трябва да опиша преживяването с една дума – адреналин! [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Парк Сиам"] Парк Сиам – Тенерифе, Канарски острови

[/caption] Целият парк е много красив, екзотични цветя, палми, приятно е да ходиш от една до друга атракция. Първо се отправихме към огромния басей с изкуствени вълни – шезлонгите ни бяха срещу него и беше много забавно да гледаме как хората се втурват към него, когато гонгът удари (той известяваше, че е време за гигантски вълни, които продължават 20мин. на всеки час, а през останалото време си фу

нкционира като обикновен басейн). Оттам нататък е едно лудо препускане между всички пъразлки, най-готина беше Драконът и наистина те кара да викаш (от ужас :) ). Един съвет – на всички атракции се спускаш с надуваема лодка, затова гледайте да сте с лице по посоката на движение, защото при 4-местните има опасност да не виждаш къде точно отиваш и да ти стане лошо. Ако трябва да опиша остналите пързалки ще се проваля тотално – ще звучи нещо като фиууу, бжжжжж,фиууууу, ааааааа, пляс! Не е нещо, което можеш да разкажеш, просто трябва да го усетиш. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Лоро парк"] Лоро парк – Тенерифе, Канарски острови

[/caption]

И от едната атракция към другата – Loro Parque!

Като се замисля, зоопарк не е точното определение. Loro Parque е създаден от организация, която защитава дивата природа, така че всички средства от билети и сувенири отиват за поддържане на парка и опазване на защитени видове. На територията на Loro Parque има няколко десетки животински видове, но преобладават птиците (loro означава папагал). Това, което го отличава от обикновен зоопарк, са различните представления. На територията му има няколко сцени-басейни, където горе-долу на час и половина има шоу. А то със сигурност си заслужава! Още при влизането получавате програма за часовете, в които започват представленията, и можете да организирате удобно посещението си в парка. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Лоро парк"] Лоро парк – Тенерифе, Канарски острови

[/caption] С уточнението, че месец март не е пиков за Тенерифе, пак мога да кажа, че пресметливо отивахме към представленията около 30 минути по-рано. Защото, колкото и големи да изглеждат трибуните, винаги бяха пълни. За мен лично най-вълнуващи бяха делфините. А папагалите можех спокойно и да ги пропусна, но предполага е въпрос на предпочитание. Страхотен беше и аквариумът с хилядите пингвини, красивите рибки и акули. Заслужава си да си отделиш цял ден за това приключение. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Лоро парк"] Лоро парк – Тенерифе, Канарски острови

[/caption]

Типично за Пуерто де ла Круз са многото разлики,

с които се сблъскваш в архитектурата, сградите, хората...въобще всичко. До красивата градина с орхидеи и живописна гледка към океанските скали има недовършен хотел, които са строили през 70-те години, но са изоставили; до кокетните магазинчета за „канарски” сувенири е опъната типично българска „скара/бира” с пласмасови столове мой набор, мръсни чадъри и преливащи с боклук кофи; над крайбрежната алея с бели, каменни пейки и покрив от шарени цветя са надвиснали хотели-мастодонти с по 15 етажа, изглеждащи не особенно приветливо. Изобщо контрастите са навсякъде, и затова може би съм чувала толкова вариращи мнения за Тенерифе – от една страна красив остров, екзотични растения, удобства за туристите, безброй развлечения, страхотен климат и безкрайни плажове, от друга – амортизирана хотелска база, неподдържана инфраструктура, пенсионерска атмосфера и т.н. В крайна сметка зависи и от гледната точка и с каква настройка отиваш, защото ако търсиш кусури – ще намериш. Но ако отидеш с отворено сърце за нови изживявания със сигурност оставаш очарован. Автор: Вихра Тонева Снимки: авторът Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата: Още пътеписи от близки места: