Историците твърдят, че само в периода между 1944-та – 1962-ра година през така наречените Лагери на смъртта са минали около 285 хиляди българи. В България е имало най-малко 86 трудово-възпитателни лагери. За ужасите там разказва Димитър Анестев. Комунистическите лагери се създават веднага след 9 септември. Копира се моделът на Сталин. Лагерът в Белене не е [...]

(Photo: Creative Commons by Franz Patzig on Flickr)

Една добра новина може да се прочете на страницата на немския Институт за правни въпроси свързани със свобдония софтуер и софтуера с отворен код (ifrOSS).

С определение (16 O 458/10) по молба за издаване на охранителен акт (Einstweilige Verfuegung), Градският съд Берлин (Landgericht Berlin) е забранил ползването на снимка, която авторката й е била предоставила на блога си при условията на Creative Commons Attribution – ShareAlike 3.0 Unported лиценз.

Снимката се е появила на страницата на десноекстремистка партия, като съдебното изпълнение не е било политически мотивирано, а е било предизвикано от неспазването на лицензионните условия. От въпросния сайт просто не са посочили авторството по подобаващ начин.

Според § 97 на немския Urheberrechtsgesetz на собственика на сайта е наложена привременна мярка “забрана” да ползва снимката. Немската разпоредба отговаря смислово на чл. 96а ал. 1 от българския ЗАПСП.
При повторно нарушение определението на съда предвижда глоба от 250 000 евро.

Изводът е, че условията на Creative Commons лицензите трябва да се спазват, защото иначе могат да бъдат наложени по съдебен път.

С повечко желание дори и в България. Или?

No related posts.

Инструкция за туристите в Скалистите планини: 1. В Скалистите планини се срещат опасните за човека мечки гризли. Те нападат човека и го изяждат. 2. За да не ви нападнат мечките гризли, трябва да си окачите на шията звънче. Звънът на звънчето плаши мечките гризли. 3. Как да разберете има ли наблизо мечка гризли и трябва ли да звъните със звънчето? Трябва да погледнете земята. Ако видите пресни изпражнения, значи мечката е наблизо и трябва да звъните със звънчето. 4. Как да различите изпражненията на мечката гризли от тези на другите животни? Наведете се и внимателно огледайте изпражнението – в това на мечката трябва да има звънче. Усмихни се, България! Ентусиасти включиха в карта на забележителностите на София римска вила и златна мина в китните квартали „Филиповци” и „Дървеница”. Сега се чакат куражлии, които да напишат инструкции за любознателните гости на новите туристически дестинации в столицата…

Всички ние сме израстнали с приказките за зайчето Питър, таралежчето мисис Тиги-Мигъл, котето Томи и катеричето Лешничко. А помните ли чудесните илюстрации в книжката? А колко от вас знаят, че те са дело на авторката?

Нека ви разкажа за нея....

Жената, която е създала толкова приказни моменти от детството ни, Хелън Бeатрикс Потър, е родена на днешния ден преди 145 години в Лондон в заможното семейство на адвокат. В много отношения тя е възпитана в типичния за епохата викториански стил. В нейно лице ние познаваме авторка с огромен литературен талант, но тя е много повече -  художник със завидна дарба, естествознател, учен, литературен критик..

Детството на малката Бeатрикс в днешно време ни изглежда странно и затворено. Тя е възпитана строго. За нея се грижели само гувернантки, които я обучавали в традиционните за епохата умения, които младите дами трябвало да усвоят – четене, писане, аритметика, рисуване с водни бои, ботаника. За викторианските момичета не било важно да продължат образованието си в колеж – това право имали главно момчетата, но било задължително да притежават знания в сфери като литература, изкуство, естествознание.

Любопитно е да споменем за дневника на писателката, в който тя пише от 14 до 16-годишна възраст. Той е написан със специален код, който тя измисля. Въпреки сравнително лесния код – заместване на една буква с друга, дневникът е дешифриран чак през 1958 г. от Лесли Линдър. В него Беатрикс пише за изкуство, критикува книги, които е прочела и споделя наблюденията си върху растенията и животните. Чрез дневника й, ние можем да я видим не само като естет и артист, но и като учен и критик, както и да научим много любопитни неща за начина на живот във викторианска Англия.

Беатрикс Потър била срамежливо и затворено дете. Нямала почти никакъв контакт с други деца, с изключение на малкия си брат Бертрам. Двамата имали много силна връзка помежду си и споделяли жив интерес към природата, който бил засилен от дългите им излети сред навън и посещенията им в природонаучния музей в Южен Кенсингтън, Лондон.

Едни от най-щастливите моменти в детството на Беатрикс и Бертрам били летата, които те прекарвали в няколкото летни къщи, наемани от родителите им в провинцията. Тези лета научили децата на любов към природата и всички живи твари в нея. Заедно отглеждали много малки животинки – таралежи, прилепи, змии, зайци, жаби, охлюви и прекарвали безкрайни часове в наблюдение и рисуване на растения и животни. И двамата имали безспорен артистичен талант, а родителите им ги окуражавали да го развиват.

Една от първите гувернантки на Беатрикс, сестра Маккензи, е човекът, на когото трябва да благодарим за страстта на Беатрикс към приказките. Строгата шотландка й разказвала неуморно за феи, вещици и всякакви други магически създания и така създала у нея увлечение към този фантастичен свят, което не я оставя до края на живота й.

Другият човек, когото изиграва сериозна роля в развитието на Биатрикс като детска писателка и илюстратор, е последната й гувернантка, г-жа Мур. Всъщност, колко от вас знаят, че историята за зайчето Питър се появила за пръв път под формата на илюстрирано писмо до едно болно момченце? Едно от децата на г-жа Мур било болно от треска и Беатрикс му написала писмо с историята за зайчето Питър с надеждата да повдигне духа му. Виждайки талантливите илюстрации в писмото, г-жа Мур окуражила Беатрикс да го превърне в детска книжка.

Копнееща за независимост от авторитарните си родители, Беатрикс се ентусиазирала от идеята. Така, през 1901 г., с малкото спестени пари, които имала, тя издала сама в тираж от 250 броя книгата за  „Зайчето Питър“. Книгите се разпродали веднага и малко след това тя успяла чрез общи познати да се свърже с издателство „Фредерик Уорн енд къмпани“, което се съгласило да отпечата още 8 000 копия. Те се продали още преди да излязат от печатницата.

Най-добрите книги на Беатрикс Потър се появяват в периода 1901 – 1922: „Зайчето Питър“, „Мисис Тиги-Мигъл“, „Катеричето Лешничко“, „Джереми Рибаря“, „Глостърския шивач“, „Котето Томи“, „Двете лоши мишки“, „Джемайма Патравата патица“.

В зрелите си години, авторката се заселва в Лейк Дистрикт – любима местност от детството и се омъжва за местния адвокат Уилям Хийлис. До смъртта си през 1943 г. тя се занимава усилено със земеделие, показвайки още един от многобройните си таланти. Издава двадесет и три книжки, които до днес продължават да бъдат превеждани на различни езици. Поставяни на сцена и екранизирани многобройни пъти, те са се превърнали  в неизменна част от приказния литературен свят на най-малките.

Беатрикс Потър е жена, която успява да превъзмогне многобройните ограничения над нежния пол, наложени от викторианското общество. Тя успява да се утвърди в професията си и да постигне завидна независимост – нещо, което малко жени от епохата успяват дори да помислят. Беатрикс буди възхищението ми именно с това – тя е пример за силната женска воля, която се бори с предрасъдъците и ограниченията на пола.

Знаете ли например, че микологичният научен труд на Беатрикс Потър върху хибридизацията на гъбите, представен пред Лондонското линейско общество, е четен от мъж? Защото на жените не било разрешено да представят научни трудове! Чак през 1996 г. посмъртно е публикувано писмено извинение към нея. Това сексистко отношение обаче не я отказва от научните й разработки. Затова днес нейните детайлни скици на гъби, пазени в музея Армит в Амбълсайд, са един от най-известните източници за разпознаване на някои видове.

Завършвам отдаването на почитта си към този невероятен човек на изкуството с цитат от самата нея:

„Помня, че като дете почти вярвах във феи и си играех с тях. Кой рай може да бъде по-реален от този, който запазва духа на детството, повлияван и балансиран от знание и разум...“

17.11.1896г., от дневника на Беатрикс Потър

Мили хора, вярвайте в приказките.

Ако вярваме на статистиката на Европейската фондация за подобряване условията на работа и живот, то нашата страна трябва да е изключително уредена, подобно на Великобритания, Германия и Полша. Именно там хората работят средно по 40,5 часа седмично, точно както и ние. След като работим колкото тях, защо не живеем като тях? Можем да намерим много обяснения и най-лесно е да оправдаем положението си със световната финансова и икономическа криза. Можем и да погледнем от друг ъгъл. Финландия, където хората годишно работят с около три седмици по-малко от нас, е пример за държава, която е социално ориентирана и полага изключителни грижи за населението си. Освен това стандартът на живот там е един от най-високите в Европа, а държавата е относително стабилна на фона на другите страни, които се изправят на ръба на банкрута. И всичко това се постига с едва 37,5 работни часа в седмицата. Ако погледнем реално ситуацията в България, не можем да кажем, че хората не работят усърдно. Много от...

Хенрик М. Бродер, в-к „Велтвохе“, Цюрих

Винаги, когато се случи атентат, чиито организатори са или предполагаеми ислямисти, или самоидентифицирали се войни на Аллаха публичните реакции могат да се предвидят също тъй лесно както съдържанието на писмата, с които терористите поемат отговорността за насилието.

Коментаторите занареждат настойчиво, че трябва да се прави разлика между исляма и ислямизма, призовават да се запитаме защо терористите са станали такива каквито са, какво ги е довело до техните действия. Дали не са имали тежко детство? Дали не са били оскърбявани и унижавани? Дали дедите им са не прогонени от родината си?

Но ето че сега един млад норвежец, който не е мюсюлманин, извършва ужасяващо престъпление. И как реагират на кръвопролитието нашите германски публицисти, проявяващи иначе толкова емпатия и такова разбиране за тежката съдба на терористите?

Ами например ето така:

„Много от анти-ислямистите работят активно в политиката, ангажират се в европейските популистки партии… Сред техните вдъхновители са публицисти като Хенрик М. Бродер, някои от които продължават да публикуват в омразните им „официални медии“.

Това бе написано във вторник в коментар на авторитетния всекидневник „Зюддойче Цайтунг“ наред с размишления за „атентатора от Осло“ и „антислямската сцена, чието словесно насилие подготвя почвата за такива деяния“. Същия вестник ни поднася веднага и рецептата как да се сложи бързо край на словесното насилие:

„Трябва да се дефинира по новому понятието свобода на словото“.

Това пише никому непозната учена дама , която ръководи от своята всекидневна нещо като ново издание на нацистката цензурна институция „Имперска служба за писмеността“. Нарекла го е високопарно „Институт за медийна отговорност“.

Възмутен ропот в същия дух се носи и от други вестници – от консервативния „Франкфуртер Алгемайне“ до левия „Тагесцайтунг“. Престъпникът само е натискал спусъка, но истински отговорни за деянието са анти-ислямистите/критиците на исляма/популистите…

На същия ден получавам следното писмо в електронната си поща:

„Молим Ви настойчиво да не насъсквате повече обществото срещу исляма. Очевидно има хора като убиецът от Осло, за които Вашите статии са интелектуална основа за техните ужасни деяния. Нека това не се случва отново! Ислямът е една много миролюбива религия и трябва да имаме респект пред него!“

Авторът на тези редове трябва да е или пациент на д-р Мабузе* или абонат на „Зюддойче Цайтунг“.

* Зловещ герой от филмите на Фриц Ланг от 20-те, манипулиращ хората чрез телепатична хипноза

---

Хенрик М. Бродер е немски публицист и литератор. Роден е в Катовиц (днес Катовице в Полша) през 1946 г. в оцеляло след Холокоста еврейско семейство. Завършил е журналистика и право.

Със своята независима, често пъти скандално “политически некоректна” позиция Бродер заема уникално място в германския интелектуален живот. Започнал като ляв сатирик през 70-те години той бързо се убеждава в дълбоко вкоренения у другарите антисемитизъм и се отдалечава от тях. След като живее известно време в Израел, Бродер се завръща в Германия и прави запомнящото се изказване, че “като евреин човек не може да се чувства никъде по-добре, отколкото в Германия”.

Остро полемичен и находчив мислител, Хенрик М. Бродер е постоянен автор на “Die Welt” и “Weltwoche”. Той е чест гост за дебати по телевизията и пише остроумни и аналитични книги, които се ценят от независимо мислещи и неподатливи на клишета читатели. Задно с немско-египетския публицист и учен Хамед Абдел-Самад той е автор на сатирично аналитичната ТВ-поредица “На сафари по Германия”. Създател е на един от малкото влиятелни авторски блогове в Германия с либерално-консервативна ориентация “Ос на Доброто” (http://www.achgut.com)

Превод и бележки © Милен Радев

Вижте. Обръщам се към онези от вас, които не са се предали напълно; към онези, на които не им е безразлично как ще мине животът им; към онези, които не са настроени на емигрантска вълна и възнамеряват да останат в тази страна. Слушайте. Дайте да си направим държавата, която искаме. Сами. Да спрем да очакваме други да сторят това вместо нас. Защото, както сигурно забелязвате, от тоталитарна за 20 години държавата ни стана олигархична. Но в никакъв случай демократична, още по-малко европейска. Няма да се връщам много назад в миналото, само искам да ви припомня, че комунистическата върхушка започна да си подготвя идеологическия завой и промяната на собствеността далеч преди 10 ноември 1989 година. Тази дата маркира единствено и само вътрешнопартийния преврат в БКП. Дотогава беше свършено достатъчно. Бяха създадени външнотърговските дружества, които изнесоха стотици милиони валутни лева зад граница. Беше измислена, а по-късно и приложена системата за източване на държавните...

Разбрахте ли, че „звезден“ отбор, съставен от „знаменитости“ от "Биг брадър" и Жоро Бекъма, се изправил срещу легендите на бургаския футбол, завършили 8:8, а накрая полели събитието с марково уиски. Е и това ако не е жесток светски бльок? 70 000 човека харесват Жоро Бекъма във Фейсбук, а всъщност би трябвало да са доста повече, ако се съди по прилепнала за всяка уста реплика. Но такава е телевизията – има свойството да пробутва и най-големите глупости в главите на нацията ни, съставена преимуществено от зрители. И избиратели, защото на специална пресконференция ни обясниха, че Жоро щял да се кандидатира и за президент… Усещате ли как най-смешното предстои? Лошото обаче е, че имаме традиции в тоя род тъпотии. Помните ли Владо Въргала? Всички бяха толкова запленени от неповторимия образ, че на актьора се наложи да си остане герой завинаги, ако иска изобщо някой да му обръща внимание. И ако капитализирането на неговата слава преди е минавало през гастроли в долнопробни кръчми,...

Адвокат Марин Марковски защитава подсъдими по най-тежките дела. Той е защитник на Лазар Колев, който е подсъдим за убийството на сестрите Белнейски. На първа инстанция съдът осъди Колев на затвор до живот без право на замяна. С адвокат Марковски разговаряхме няколко часа, след като бе освободен от ареста Николай Русинов–Чеци, заподозрян за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина в столицата. - Господин Марковски, какво става с Николай Русинов? - Николай Русинов не е обвинен. Изобщо не го привлякоха за обвиняем. При това положение аз не мога да му бъда адвокат, защото той няма обвинение. Фактически той не е привлечен като обвиняем за убийството на Яна Кръстева. Аз имах разговори през нощта с хората, които работят с него, тъй като го разпитваше екип от психолози. Психолозите казаха, че няма данни за извършено престъпление, прокуратурата също е приела, че няма данни и го освободиха. - Това означава, че Русинов не е ваш подзащитен. - Точно така. Той може да бъде мой...

Уважаеми читатели, искам да ви благодаря за интереса ви към рубриката ми всеки петък. Получавам обаждания и запитвания по различни проблеми. Така се роди и идеята за днешната тема. Един читател ми писа и сподели проблема си: трудното справяне с травмата от развод. Затова днес статията е посветена както на него, така и на всеки един от вас, който се справя с подобна житейска ситуация. Надявам се следващите редове да помогнат и да станат част от вашия процес на справяне. През целия си живот ние постоянно нещо придобиваме и губим, такъв е законът. Има различни видове загуби, в резултат на смърт, развод, раздяла с партньора – спътника в живота. Но не само смъртта предизвиква в хората преживяване за загуба. Към загубите се отнасят и разводът, загубата на материални ценности, социален статус и др. След като се е случила загубата, психиката трябва да се справи с това. Процесът на тези промени се нарича реакция на загуба или тъга. Реакцията към загубата се счита за завършена,...

Изследователи на Microsoft са предложили план за използването на малки информационни центрове като бойлери за затоплянето на дома. Те казват, че „бойлера, работещ на данни“ ще бъде свързан към мрежата за да предоставя услуги базирани в облака, докато генерираната топлина може да отоплява сградата. Авторите на проекта казват, че тяхната схема „подобрява качеството на услугата, като преместеното оборудване ще е по-близо до потребителите и едновременно с това ще бъде подобрена енергийната ефективност.“ Докладът показва, че тази нова система може да спести на компаниите, които се занимавам с облачен компютинг до 200 лири годишно за сървър. И също така да намали сметките за отопление през зимата. „Изходната температура е около 40-50˚С. Тя е прекалено ниска за генерирането на електричество, но е перфектна за отопление на домове“ се твърди в доклада. Оценено е, че около два процента от енергията на Америка е използвана за поддържането на сървъри и поддържането на ниска температура. Докато около шест процента от енергията отива за отопляването на домовете.

Анонимността в интернет стана малко по-трудно постижима с изобретяването на нов алгоритъм. Изследователи разработиха начин да се познава от какъв пол е даден човек в онлайн пространството, чрез анализ на неговите или нейните постове и коментари в социалните мрежи. Учените са определили метод за изолиране на определени думи, които се използват в Twitter, чрез който разбират дали потребителят е мъж или жена. Мрежата за микро-блогинг не изисква да се посочи пола на потребителя, за това именно тя е използвана за среда за тестване на алгоритъма. Като предварителен тест, изследователите използвали данните от профила на потребителите и компютър успял да разпознае пола на 89% от тях само по име. Анализирайки съдържанието на един туит от юзър, компютърът разпознал пола на 66%. При анализиране на всички туитове, процентът се вдигнал до 75. Методът използва и пунктуацията като индикатор за пол. Използването на емотиконки и удивителни значи индикира потребител от женски пол. Дамите в Twitter са също по-склонни да използват думите „любов”, „сладък”, „щастлив”, „мама”, „бебе”, „шоколад”, както и интернет жаргони като LOL и OMG. За сравнение, за мъжки индикатори се определят много по-малко фрази, най-честите сред които са “http” и “google”. Алгоритъмът би бил полезен на всеки, който се опитва до достигне до определена публика онлайн, основно марки и компании, които се маркетират в социални мрежи.

“Как все пак разпускате?

- Играя карти. Като ми писне, се обаждам на приятели и играя карти. Няма да кажа с кои, че утре ще напишете “кръгът еди-кой си”.

- С Валентин Златев сигурно (шефът на “Лукойл”-България - бел. ред.)?

- А, не. Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!”

Бойко Борисов в интервю за в.”Труд” от 11 юни тази година

“Да, спя в хотела на Златев в Обзор, но какво от това? Имам много приятели в Обзор, затова ходя там.”

Бойко Борисов на пресконференция в Министерския съвет на 20 август 2009 г.

“Помолил съм “Лукойл” поне за едномесечен мораториум върху увеличение на цените.”

Бойко Борисов пред bTV на 20 март тази година

Приятелството на Бойко Борисов с шефа на “Лукойл” Валентин Златев не е новина. Първият охраняваше най-известния човек, роден в Правец - Тодор Живков. Вторият е син на дългогодишния кмет на Правец по комунистическо време Васил Златев. Приятелството на старите е съхранено и от младите. Какво да го правиш, живот!

Приятелството на Бойко Борисов с когото и да е не може да бъде новина. Дори и с шефа на най-голямата фирма. Съмненията обаче, че това приятелство влияе на поведението на премиера и воденото от него правителство, са факт още от първия ден на Борисов във властта.

Достатъчен е само примерът от тази пролет - т. нар. мораториум, който правителството подписа с “Лукойл” - да задържи цените на бензина и дизела за един месец без промяна. Единственият производител на горива в България така напусна свободния пазар и се договори с държавата зад гърба на останалите играчи в бизнеса. Те от своя страна се опитаха да кажат, че това не е по правилата, че търпят загуби, че от това печели само един - “Лукойл”. Никой не ги чу. Пет месеца след т. нар. мораториум цените отново се определят от движението на цената на петрола на световните борси и от единствения производител в България - “Лукойл”. Никой не спечели на пръв поглед от т. нар. мораториум, но загубиха конкурентите на “Лукойл” в търговията с горива - т. е. пак спечели един…

Влиянието на толкова огромна компания в политическите среди също не е новина. През последните седмици, след като стана известно, че само “Лукойл” не е изпълнил изискването за електронна връзка на данъчните си складове с митниците, отборът на защитници на рафинерията продължи да се увеличава. Шефът на НАП Красимир Стефанов се опита да уплаши публиката с твърдението, че ако “Лукойл” бъде спрян, бюджетът ще се лиши от милионите от акциз и ДДС от горивата. Звучи страшно наистина. Но не е вярно. И това е най-мекото определение за изказването на Стефанов. При запазване на същото потребление на горива приходите ще останат същите, защото акциз и ДДС се плащат от крайния потребител.

Очевидно в правителството има хора, които се държат принципно с тази огромна компания, очевидно има и такива, които се държат прекалено приятелски с нея. Затова фактът, че Агенция “Митници” и Министерството на финансите спазиха закона и спряха “Лукойл”, е новина. Да, спазването на закона е новина, колкото и извратено да звучи това. Независимо какво се крие зад тази новина, дали е принципна и смела политика, дали е някаква договорка, дали е просто цирк. Няма значение. Законът е спазен и справедливостта днес е малко повече от вчера.

коментар от в.Пари

снимка: Марина Ангелова

Сподели във Facebook

В разгара на лятото, когато повечето книжни емоции са съсредоточени по плажовете, градинките и високите надморски височини на планините, във Великобритания The Guardian, един от най-големите всекидневници с изключително силен книжен акцент в своето онлайн издание, започва отново одисеята на Not the Booker prize (Не-Букър наградата) - един различен литературен приз, явяващ се като алтернатива на известната Букър награда (Man Booker prize) вече трета година.

Не-Букър наградата е много по-непредвидима, много по-свободна, много по-читателска.

През следващите няколко седмици в специалната секция на Not the Booker prize в сайта на The Guardian ще се събират номинациите, а след като бъдат селектирани 6 книги, те ще бъдат дискутирани отново на сайта, за да бъде избран през октомври и новият носител на наградата. Интересното тази година е, че гласуването ще става чрез читателски ревюта, които гласуващите трябва да публикуват в секцията за читателски ревюта на сайта, а след това да приложат линк - доказателство за своя глас като коментар под книгите - финалисти.

За да е още по-интригуваща връзката с голямата и сериозна Букър награда, критериите за участие са същите и за книжното отличие на британския всекидневник.

Ето и какви са те:

• Може да бъде номиниран всеки завършен роман (или дълга поне дълга новела) написана от гражданин на държава от Общността на нациите, Ирландия или Зимбабве;
• Не се допуска английски превод на книгата, ако първоначално е написана на друг език;
• Не се допускат самиздат-книги, при които авторът е и издател или където нарочно е създадена компания с цел издаването на точно определена книга;
• Книгите трябва да са издадени или планирани за издаване в периода 1-ви октомври 2010 – 30-ти септември 2011.

Очертава се интересна надпревара, в която за съжаление на могат да участват български автори, но пък ние ще ви информираме своевременно за развитието на конкурса и за най-интересните новини около него.

Държавна тайна изплува като нефтено петно над „течната дружба“: „Лукойл“ не плаща от две години корпоративен данък, защото твърди, че е на загуба, а ДДС плащат потребителите.” Това заяви пред Нова телевизия днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Разкритието отново поставя въпроса: „защо“? Само че логиката в случая е срещу аплодисментите, които [...]

Продукти за 4 порции:
500г картофи
1 глава червен лук
250г пушен бекон
1/2ч.л. сол
половин лимон
1/2ч.ч зелени маслини без костилка
листа пресе магданоз

Приготвяне:
Картофките се белят и режат на кръгове с дебелина един пръст,  с къдраво ножче. Варят се в подсолена вода 30- 40 минути. Пушеното парче месо трябва да е правоъгълно. Беконът се реже на тънки правоъгълници. Лукът се почиства, измива и реже на филийки. Лимонът се измива и реже на тънки кръгове. Взема се варен кръг картоф. Отгоре му се слага парче лук и магданозено листо. Завива се в беконово парче. Отгоре на хапката се забива нанизан на клечка кръг лимон и маслина. Готовите хапки се подреждат в палто.

гачи = гащи
кок = скок
бумбар = бръмбар
бумбарлък = много голям бръмбар
ало = телефон
алофон = стационарен телефон
куха = муха
куки = клюки
чулата = очилата
топичи = топчици
меп = мед
денден = рожден ден
четирки = четири
джетом = том и джери
кокойно = спокойно
намуна = маймуна
бон = бонбон
джа-джа = дъвки
тиридидит = детски пиано
лет = сладолед или самолет според случая
гая цата = (искам) да играя с децата
це = месце
баба пица = баба меца

Компанията Baidu, която е лидер на китайския пазар на търсачки, планира да излезе на международния пазар. Това беше обявено от главния изпълнителен директор на компанията Робин Ли по време на представянето на приходите на компанията за второто тримесечие на текущата година. Резултатите от презентацията се оказаха впечатляващи: компанията е успяла да увеличи печалбата си с цели 95 процента. Ли съобщи също, че в Baidu работят над инфраструктура, която ще поддържа повече езици. Докато тя бъде реализирана, компанията планира да открие свои офиси в чужбина. Ще припомним, че Baidu вече подписа споразумение с Microsoft през този месец. Според условията на договора, Bing ще предоставя на китайската търсеща машина всички резултати от търсенията на английски език в Китай. От своя страна Bing най-вероятно ще окаже подкрепа на Baidu при излизането й на международните пазари. Засега остава неясно как ще бъдат подавани услугите на Baidu за чуждестранните потребители. Не е ясно също и каква е целевата аудитория на Baidu. Работата е там, че на международния пазар има силни конкуренти, заели стабилна позиция на него. Те са изключително популярни и едва ли ще се откажат от позициите си доброволно.

На конференцията Fortune Brainstorm Tech, която се състоя в Аспен, новият ръководител на Skype Тони Бейтс заяви, че в скоро време разговорите, провеждани чрез услугата, може да бъдат съпровождани с реклама, съобщава ресурсът Mashable. Анализирайки това съобщение, може да се предположи, че след сливането си с корпорацията Microsoft компанията възнамерява да въведе някакъв вид такса за своите услуги. Според Бейтс, такъв подход не е лишен от рационалност. Той заяви: "Средната продължителност на видеоразговорите е около 27 минути, с тенденция да се увеличава. При това по време на разговор говорещият не просто гледа събеседника си, а се занимава и с други неща. Защо да не погледа и реклама през това време?". Ще припомним, че първата реклама в Skype се появи през месец март тази година. Засега не е известен начинът, по който ще се показват рекламните съобщения. Това може да става чрез показване на изскачащи прозорци; рекламата може да звучи на фона на разговора или под друга форма. Знае се само, че в Skype в момента разглеждат всички възможни варианти.

Виртуалните клавиатури едва ли някога ще изместят реалните, макар инженерите постоянно да се опитват да ги направят по-удобни и по-точни, както и да повишат цялостната им ефективност и да намалят процента на грешки при печатане с тях. Над такъв проект работи и IBM, а междинните резултати от своята работа компанията оформи в нова патентна заявка. В патента се описва виртуална клавиатура, която се адаптира към потребителите. Разположението и големината на всеки клавиш зависят от анатомията на потребителя и размера и подвижността на пръстите му. Работата с такава клавиатура ще стане по-естествена, а скоростта и точността при набор на текст ще се увеличат. Калибрирането на интерфейса ще се извършва за всеки нов ползвател чрез предлагане на няколко прости задачи; въз основа на получените резултати ще се формира и индивидуалният дизайн на клавиатурата. Разработчиците с право считат, че равните редове клавиши далеч не са оптималният вариант. Идеята е интересна, тъй като дори само конфигурираните за всеки отделен потребител елементи на интерфейса повишават ефективността при работа. Въпреки това, без значение колко са се постарали разработчиците, физическите клавиатури ще си останат най-добрият инструмент за набор на текст. Няма да помогне дори тактилната обратна връзка при сензорните дисплеи.

Лято, жега, море, плажове, Кариби... Крайно време беше да открием още една нова за нашия сайт държава :) Мария ще ни заведе до Тринидад и Тобаго, а това, което всички са забравили е, къде е живял литературният Робинзон Крузо :) Приятно четене:

Тринидад ... без Тобаго

Порт ъф Спейн...Порт ъф Спееййн...

Звучи романтично, по южняшки, някак Бет Мидлъровско. . Добре дошли в Тринидад! На пристанището ни очаква лек инструктаж – Движете се само в указаните посоки! Имам проблем с авторитетите и спазването на инструкции, бъг в ДНК- то ми, не подлежи на реконструкция. Мятам пренебрежителен поглед на момчетата на кокили, които се опитват да се заиграят с мен, минавам през сергиите с китайски джунджурии, каквито мога да видя навсякъде – от Кейптаун до Норвегия, и се потапям в палещия зной на ранната утрин. Хоп! – цъфтящо дърво, хоп! – хотелче, хоп – Червенодрешко, който ми се усмихва на първото кръстовище и ми посочва пътя. „Пътят” е огромен булевард, нещо като „Царя” с разни министерства, обществени сгради и не особено луксозни магазини, прорязан по средата от доста широка пешеходна алея. Снимам вляво, снимам вдясно, снимам Борсата – респект! и хоп! – поредните червенодрешковци! „Добър деееееен, как сте, моля насам!“ Пак ми е посочен „пътя".

Явно съм била доста руса него ден, за да схвана с такова закъснение ролята на червенодрешковците – при акостиране на круизен кораб, компанията наема местни хора, облича ги в униформи, за да са разпознаваеми както на тексасци, така и на ескимоси, и те помагат за насочването на туристите в правилната посока, с цел сигурност и безопасност. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Решавам да им пробвам рефлексите и правя две крачки надясно. – Не, не, мадам, екскюз ми, моля ви – по тази улица, наляво! :) Е, дооообре, щом казвате! Шмугвам се в квартал с безброй магазинчета, стоката отново и основно е китайска, но поне навсякъде климатикът работи. Пет минути навън, десет минути – вътре. Така се добирам до Центъра, парк, катедрала, друга църква и Палатата на правосъдието. На тротоара са наредени 5 – 6 камионетки със зарешетени прозорци и надпис – „Правосъдие за всеки“. Полицаите са с бронежилетки, вдъхват респект.

Слънцето прежуря, кварталните улички започват да ми дотежават с еднообразието си, но

следва изненада – библиотека,

и после – още една, и още една след нея – чисто нова. Брей! Приятно изненадана излизам отново на булеварда, „нашите” хора са там, вече поседнали, уморени, жегата наистина е стопяваща. Около 32 градуса на сянка, които ти се струват стотина след 2 часа на слънце. Другарчето ми е уморено, вече съжалява, че не ме послуша да отидем на плаж. Влачейки по едно крило, се отправяме обратно към кораба. И в този момент настъпва тихият ужас, разбирам какво е мираж. Вървиш, вървиш, а целта е пак на хоризонта и не се приближава изобщо. Причерняло ми е вече, мисля си за завещанието си, когато последните синапси отчитат близостта на огромно хотелище „Хайят". Този хотел се превръща в полузамъгленото ми съзнание в Спешна помощ. Дотътряме се до лоби – бара, устните сами изговарят „Водааа, много вода, и малко кафе, ако може!“

Поободрени, дошли малко на себе си, поръчваме

сметката. 138 долара.

Хлъцвам, преглъщам на сухо, иде ми да върна обратно водата в стъклената бутилка, но ме осенява идеята все пак да попитам, валути разни, знаете, може да са се объркали хората. – Да, госпожо, сметката ви е в източнокарибски долари. Превърнато в щатски е 12, 80. Благодаря ви! Заповядайте пак! :) И в този момент си представих средностатистическия, леко бедничък германски турист на Слънчев бряг и думите които щеше да чуе: – Разбира се, господине! Това е вашата сметка в евро. Беше ни приятно! Заповядайте пак! :) Та... историята беше за Порт ъф Спейн, столицата на Тринидад. Град като град – хора, къщи, салтанати, карибци, прималели от жега, гледайки с леко пренебрежение на нас обърканите туристи. Може би, защото Боб Марли звучи навсякъде, а, може би, защото си живеят живота без излишни кахъри? Тук, за разлика от доста други места, където съм изпадала в екстаз от екзотика и детинска възторженост, почувствах уважение. Респект и уважение.

На връщане разбрах, че купонът бил в Тобаго, плажовете и дайкиритата на корем – също. Така е, няма как да ти пренесат „Какао бийч” на „Раковски". Сувенирчета, бейзболна шапка с извезан националния флаг на козирката и але! – обратно на борда. Та, ако ходите по тези места, помнете – Тобаго! За да ми разкажете как е там времето:)) Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани със [geo_mashup_category_name map_cat="1181"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="1181" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="1181"]

Още снимки от Порт ъф Спейн (Тринидад и Тобаго):

Още пътеписи от близки места:

1. Куба – островът на радостта, музиката и бедността (2): Варадеро, Сиенфуегос, Тринидад и … плажове
2. Из Карибско (Караибско) море (1): Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

… се измъкнах от гарата в Гьотеборг, Швеция. Огледах се, предлътнах тежко и се запътих към бюрото по транспорта. Трябваше ми един билет до мотела, в който щях да изчакам интервюто във Волво – в потискащо малка стаичка, с почти непрекъсната липса на интернет. Купих си бира от съседната ICA (нещо като нащата Billa) и се върнах в тесния затвор, за да подготвя представянето си пред журито в голямата автомобилна компания.

По подобен начин се почувствах и днес, щом най-накрая стъпих на летището в Дъблин. Надвиснали безжалостни облаци, нито едно познато лице, а още доста път за изминаване. Наредих се пред бюрото на Budget, за да взема своята количка, платих си и не след дълго се наместих зад волана. И самоувереността ми бавно започна да се връща. Усмихнатият продавач на вестници, който се промъкваше между колите на кръстовището, ме успокои, че съм на прав път. „Още 10 минути и си в центъра!“ Няколкото минути бързо станаха почти един час, докато намеря нашия мотел и докато разбера как да вкарам движещата се в лява лента кола до него.

Е, все пак успях.

Франк. Malen Heg. Говорихме си за хостелитэ, цените и изискванията. За България, турското робство, рязането на глави. За овцете и овчарите. За кравитэ, които купува в началото на лятото и после продава – неговите психиатри. Швейцарци, пъб, за компютрите и интернет.

Sligo, the white house, Daniel, WiFi, Tesco

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев