„ЛУКОЙЛ“ МЕЖДУ ТЕАТЪРА И ВОЙНАТА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ През тази седмица в България кабинетът Борисов оцеля и след третия за последните месеци вот на недоверие, независимо, че срещу него този път застанаха не само вносителите от левицата – БСП и ДПС, но и дясната Синя коалиция. За никого не беше изненада фактът, че правителството бе подкрепено от голяма група независими депутати, а, въпреки предварителните съмнения, категорична бе и подкрепата, дошла от страна на  националистическата партия Атака.

Очакванията са, че, въпреки засега доказаната неефективност на този политически инструмент, опозицията няма да се откаже и вероятно ще поиска нов вот на недоверие още през септември, веднага след парламентарната ваканция.

Въпреки съществуващото мнение, че с гласуването по вота на недоверие активният политически сезон ще се укроти и ще се ориентира все повече към ваканционното настроение, събитията на седмицата не свършиха до тук. Във вторник сутринта страната осъмна със съобщението, че заради неизпълнение на някои наскоро въведени законови изисквания, Агенция “Митници” е отнела лиценза на “Лукойл – Нефтохим” – най-голямата петролна рафинерия на Балканите, която се държи от руския нефтен гигант.

Макар да беше предварително известно, че фирмата не е монтирала съответните устройства, които да свържат нейните складови бази със системата за отчетност и контрол на Националната агенция по приходите, както се изисква, никой не очакваше наистина да се стигне до отнемане на лиценза и съответно – до това комбинатът временно да прекрати работа.

Събитието предизвика множество – при това често противоречиви – коментари, а един от основните задавани въпроси е как това ще се отрази на и без това непомерно растящите цени на горивата в България. 

- Пламен, мислиш ли, че има връзка между двете събития, за които говорим. Да не би по някакъв начин подкрепата, получена от правителството по време на вота на недоверие, да му е дала сили, за да предприеме тази неочаквана стъпка? 

- Нека първо да изясня, Фили, че стъпката не беше съвсем неочаквана. Поне не би трябвало да се възприема като неочаквана в една нормална европейска страна, която държи на спазването на законите и на равенството пред закона.

За такава възможност се заговори още преди няколко седмици, когато излязоха резултатите от данъчно-митническа проверка, осъществена в бургаската рафинерия. Тази проверка констатира, че към законовите изисквания, въведени сравнително бързо и стриктно от редица други, по-малки фирми в страната, “Лукойл” се отнася…..меко казано – с пренебрежение. Последваха изявления и имаше неколкократни напомняния от страна на различни правителствени представители, че законите важат за всички и трябва да се спазват. Последваха, през миналата седмица, и директни разговори между ръководството на рафинерията и митническите власти.

Всъщност сега смисълът и стойността на тези разговори са под силно съмнение, защото от Агенция “Митници” казват, че там те са поставили ясно своите изисквания, условия и срокове, а в същото време ръководството на “Лукойл” твърди, че на практика е получило исканата отсрочка до края на годината, за да монтира съответните съоръжения. Как от едни официални разговори двете страни могат да излязат с толкова диаметрално противоположни впечатления за постигнатите договорености, на мен лично не ми е ясно, но няма смисъл да задълбаваме сега в тази тема.

В края на краищата по-важното е, че явно никой в България нямаше психологическото усещане, вярата, ако щеш, че правителството на Борисов е способно наистина да предприеме такава стъпка като отнемането на складовите лицензи на руснаците. 

- Пламен, аз точно заради това те попитах дали смелото, нека го наречем, поведение на правителството, има връзка със спечеления вот на недоверие….. 

- Не виждам да има такава връзка, Фили. По време на вота всъщност стана ясно, че партия ГЕРБ губи, а не печели подкрепа в българския парламент. Имам предвид, че вече сякаш окончателно загуби подкрепата на дясната Синя коалиция – подкрепа, която през последните две години  получаваше, макар и с различни степени на условност. 

- Но всъщност, макар да гласува против правителството в понеделник, във вторник Синята коалиция на практика го приветства и поздрави за действията му срещу “Лукойл”….. 

- Да, Фили, сините казаха, че “се иска много кураж, за противопоставянето на монопол, който злоупотребява с господстващото си положение на пазара”. Лидерът на Демократи за силна България Иван Костов заяви еднозначно: “Започва битка за ограничаване и разбиване на господстващото положение на “Лукойл”. Започва война. Дали правителството ще я спечели, зависи от неговата политическа воля”.

Какво означава това изявление? Ами ако разчетем правилно думите, означава – да, ние приветстваме, но не участваме, това не е нашата война, а войната на правителството.

Да не забравяме, че лидерът на левицата Сергей Станишев също каза, че “действията на агенция “Митници” са правилни, защото законът трябва да се изпълнява”. Един вид, подобна позиция – приветствам, но не участвам. 

- Е, все пак левицата има доста по-различни аргументи от десницата за своето неучастие в битката за законността. 

- Така е, Фили. Но какво всъщност каза Станишев? Според него отнемането на лицензите е добре подготвен театър между правителството и рафинерията. За това си твърдение той се базира на два факта. Първият е общоизвестната близост, която съществува лично между премиера Бойко Борисов и българския шеф на “Лукойл” Валентин Златев.

Тази близост премина през няколко ключови момента и досега винаги е завършвала в полза на Златев. Например когато преди време той се появи като експерт по българска енергетика в преговорите за строежа на АЕЦ “Белене”, само че като експерт на руската страна, Борисов буквално махна с ръка и потуши зараждащия се силен обществен шум по този повод. После, в даден момент енергийният министър Трайчо Трайков, който иначе е сред фаворити на Борисов, заговори публично за монополното положение, което по различни механизми държи “Лукойл” в българския пазар на горива и моментално получи оглушителен шамар от премиера под формата на последно предупреждение за освобождаване от длъжност.

Вторият аргумент, който Сергей Станишев изтъква, е поставен под сериозно съмнение, но според него е факт. А той е, че отнемането на лиценза и всички свързани с това последствия всъщност стават само броени дни преди рафинерията да излезе в плановия си годишен ремонт. Тоест, тя на практика няма да претърпи реални загуби поради временното прекратяване на работа, но може да по-късно да използва ситуацията като претекст за ново увеличение на цената на горивата. 

- Пламен, доколко са реалистични очакванията или по-скоро – страховете, за такова ново увеличение? 

- Засега повечето експерти, като не броим тези на левицата, които просто използват случая, за да внушат допълнителни страхове и негативно политическо отношение към правителството, смятат, че не би трябвало да има негативни ефекти върху цените. От една страна се отчитат съществуващите у самите търговци резерви, включително възможността при затягане на ситуацията да се стигне до отваряне на държавния петролен резерв. От друга страна се изтъква и факта, че ако се стигне до по-масиран внос на горива от европейски страни, това може да стане дори на по-ниски цени, отколкото продава руската рафинерия, тоест, финансовият натиск върху българския пазар да намалее и да имаме номинален положителен ефект.

Все пак в този момент поне, за мен е трудно да преценя категорично доколко наистина нормалната икономическа логика ще надделее. Защото България така или иначе си е известна като страна, където често нормалната икономическа логика си има свои ненормални съображения и се води от тях. 

- Всъщност, Пламен, има ли ключово действие, по което в скоро време да познаем дали наистина случващото се е някакъв вид театър, както смята левицата или е съвсем сериозен акт на война, както смятат десните? 

- Струва ми се, че има поне две такива знакови действия, Фили. Едното от тях беше обяснено от Иван Костов, според когото в този момент, след като вече е отнет лиценза на “Лукойл”, българската антимонополна комисия трябва да наложи на рафинерията – цитирам – “тежки санкции от всякакво естество”. Както твърди Костов – “ако това не се случи, ще означава, че позицията на правителството е лицемерна”.

Второто нещо, което, доколкото знам, досега никой не е изрекъл на глас като възможен знак за сериозността на ситуацията, е личната съдба на българския управител на “Лукойл” Валентин Златев – ще остане ли той на поста си или ще бъде сменен. По неофициална информация, която имам от преди няколко години, информация от компетентен дипломатически източник, Златев тогава беше изпаднал в немилост пред руските си шефове, беше буквално изолиран от вземането на решения в рафинерията и на ръба на уволнението. Доколкото знам, спаси го личната намеса на президента Георги Първанов. Сега обаче Първанов си отива от голямата политика и не е ясно доколко вече думата му тежи в Москва.

Така че аз лично очаквам да разбера театър ли е или не случващото се с “Лукойл” и по този простичък показател. Ако Валентин Златев оцелее и продължи да се усмихва пред камерите, значи работата е театър. Ако бъде уволнен – значи нещата са сериозни и руснаците наистина са били изненадани от атаката срещу тях.

Надявам се да е вторият вариант, защото това би било действие, полезно не само за българската икономика, но и за българската демокрация. И в същото време, честно казано, не вярвам много в собствената си надежда.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: