Ъгълът на градината

Площи, честно казано, не е клошар, но за едно телевизионно предаване става. Тук искам да отбележа, че това тривиално начало, съвсем като на разказ от 1978 година, на български писател – остроумко и баналист, измисляч на засукани истории с поука – ми е противно, но аз съм експериментатор и искам да видя какво е да се пише така. Имам предвид – така - хитро, ловко и глупаво. Както са го правили всички отминали мъченици, дращили на българската литературна нивица (ето това пак е поклон пред тях, тая „нивица”, това досадно клише.) Бих започнал и с някой хайтовски похват, като например „навремето не бех едро, но бех жилаво и яко”... Но няма да продължавам с тия въпиющи баналности, с тия плодове на празноглавието, с тия нещица, изсмукани от пръстите. Оставям ги на старите писатели и на тъжното минало, което им принадлежи. Може някъде по-нататък да включа в разказа си някое прасе или селския луд, за да направя още един малък реверанс на старата чеснова литература, защото тя много...

Прочети цялата новина

Свързани новини: