Любимото лятно четиво на...

Повечето от нас свързват словосъчетанието „лятно четене” с леки книжки, които ни забавляват и не предразполагат към кой знае какви размисли – хумористични, романтични, фантастични и фентъзи... От този тип, които се четат бързо и неусетно, а до следващата година са напълно забравени. Има обаче и хора, за които лятото е време именно за размисли и сериозни заглавия, за онези томове, които не са успели да се вмъкнат в натоварената програма на работните месеци.

Забавен пример за това ни припомня сайтът The Daily Beast, като цитира книгата на Филип Рот „Сбогом, Колумб” и представянето на леля Дорис.Там Рот я описва като жената до басейна с книга на Толстой в ръка и коментира: „Така познавам, че е лято – когато Дорис чете „Война и мир”. Което пък поставя въпроса: какво четат самите автори на книги през лятото? Ето какво отговарят пред Daily Beast  няколко известни писатели, част от които споделят предложения за това лято, други си спомнят с умиление детството си.

Елизабет Костова е американска писателка, известна с романите си „Историкът” и „Крадци на лебеди“. През 1989 г. посещава България, където се запознава с настоящия си съпруг Георги Костов.
„Прекарах повечето от летата в детството си четейки по дърветата, което винаги включваше намирането на най-големия и удобен клон и после опити да се съсредоточа в страниците, без да падам от дървото. „Островът на съкровищата” в издание с твърди корици беше лесна за балансиране книга, а и едно от любимите ми „дървесни“ четива. Наскоро я разлистих отново и открих, че е пълна с изключителна проза. Какво ни накара в днешно време да решим, че детската литература трябва да бъде писана само за деца? Време е да си намеря удобно дърво...”

Александър Маккол Смит е шотландски писател, известен с поредицата „Дамска детективска агенция № 1” (изд. „Изток-Запад“), която е екранизирана в популярен сериал.
„За първи път се потопих в „Събрани стихотворения” на Уистън Хю Одън едно лято, докато живеех в Ирландия. Спечели ме за цял живот. Какъв човечен глас има Одън, каква мъдрост показва, какво чудесно усещане има за възможностите на английския език.
Поезията, също както и свежото бяло вино, е идеална за опитване през лятото – да четеш навън, под дърво, с ширнало се над теб небе. Десетилетия по-късно аз все още се обръщам към Одън като към противоотрова на натиска от живота, като утеха. ”

Александра Фулър е родена в Англия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Зимбабве. Освен книги пише и статии за National Geographic, The New York Times, The Guardian и др.
„Миналата година, в сърцето на врящото замбийско лято, с майка ми прочетохме The Sound of a Wild Snail Eating от Елизабет Бейли. На пръв поглед това са мемоари, разказващи за трогателните отношения между една болнава жена и див охлюв, даден й от мил, обичаш природата приятел. Но истинското послание на тази типично новоанглийска книга с нейните сладки описания на гори и долини е за стойността на тихото, вглъбено съзерцаване.”

Сири Хуствет е американска писателка с норвежко потекло, съпруга на Пол Остър. На български език са издадени три от петте й романа (изд. „Колибри“).
„Три фаворита: Силно забавната Eustace Diamonds от Антъни Тролъп. Проницателната психология в Thera от Церуя Шалев. Най-голямата и все още непозната класика на новата американска литература – I Remember от Джо Брейнърд, която предстои да излезе официално догодина, но вече може да се намери с меки корици от Granary Books.
Невероятната книжка на Брейнърд е своеобразен каталог на спомените му. Всяко „вписване” започва с думите „Спомням си”. За мен като читател това заклинание се превърна в магическо, в начин да си спомня неща, които бях забравила.”

Дона Тарт е американска писателка, често наричана „младото чудо на американската литература”. Известна е най-вече с романа си „Тайната история” (изд. „Еднорог“), който е преведен и на български език.
„Когато открих приказните книги на Андрю Ланг – тогава бях може би на 8 години – в стената на библиотеката почти буквално се отвори магически портал. Цялото лято аз напълно изчезвах – спях с тези книги и четях по време на ядене, глуха за всичко, което ми казваха, и само бегло съзнавайки заобикалящото ме. Тези книги имаха невероятната способност да се самосъздават – когато прочетеш една, винаги се намира следваща: „Синята приказна книга”, „Жълтата”, „Бялата”, „Маслинено зелената”, „Розовата”... Врати в цветовете на дъгата се отваряха една след друга и създаваха омайващото усещане, че се губиш в история без край; сякаш може да се луташ сто години в свят с говорещи цветя и братя-лебеди и когато се върнеш, да откриеш паяжини около къщата си и къпини, прораснали около прозорците.”

Карън Ръсел е американска писателка на фантастични истории.
„През това лято очаквам с нетърпение да прочета Fiskadoro – постапокалиптичния роман на Денис Джонсън, ситуиран във Флорида Кийс, 50 години след като ядрен холокост е унищожил по-голямата част от Земята. Това не е точно леко четиво, но определено е страхотна книга за плажа – действието се развива в блатата по бреговете на Флорида и е пропито със странно, тъмно настроение.“

Теа Обрехт е млада американска писателка, родена в Сърбия, която през 2011 г. печели литературната награда Ориндж с дебютния си роман „Жената на тигъра”.
„Твърдо вярвам в синхрона между четенето и сезоните – нищо не е по-добро от подчертаването на атмосферата чрез ехото на литературното преживяване. Следователно, моето върховно лятно четиво е „Историкът” от Елизабет Костова. За мен неговите хипнотизиращи детайли и скорострелни обрати са свръзани със спомени за слънце и скали и пазарите на Фетие, където прекарах лятото. Всеки път, когато отварях книгата, бях връхлитана от непреодолимото желание да зарежа роднините си и да запраша на север към Истанбул и неговите еротични нощни тайни.“

Жуно Диаз е доминикански преселник в САЩ. Става популярен с дебютната си книга The Brief Wondrous Life of Oscar Wao, за която получава награда Пулицър през 2008 г.
„Книгата, която все още е в мислите ми, е Dawn на Октавия Бътлър. Този роман е за травмираните останки от човешката раса, върнати насила на съсипаната Земя от извънземни, за да участват в кошмарна програма за разплод. Очаквах с нетърпение тази книга. Четях по страница на ден. Така красотата продължаваше по-дълго. Изкарах онова ужасно лято на гърба на тази книга. Тя ме дари с едно изцяло ново чувство на уважение към силата на изкуството и моята сила като личност. Накара ме за зърна това, което главната героиня на Бътлър също откри – оцеляването е толкова свързано с късмета и упоритостта, колкото и с надеждата. В крайна сметка, какво е една чудесна книга, четена по страница на ден, ако не химн на надеждата?“

Ребека „Моуд” Нютон е известна като блогър и писател на ревюта и статии за книги, но работи и върху лични литературни проекти.
„Прочетох веселата, стимулираща и великолепно написана книга About the Author от Джон Колапинто за един ден преди почти осем години – преди възхода, смъртта и възкресението на Джеймс Фрей, когато не знаех почти нищо за книгоиздаването, но пък имах много опит в планирането да пиша... и в неписането. Разказвачът в романа – Кал Кънингам – също беше усъвършенствал това умение. Той е предполагаем майстор на перото, който прекарва дните си в подреждане на книги по рафтовете на голяма книжарница, нощите си – от бар на бар, забивайки момичета, с които после спи, и съботните си сутрини – с тъповатия си съквартирант, разказвайки му подвизите си. Това е забележителна книга, която те кара да чувстваш загриженост за нейния разказвач-плагиатор, дори когато го разкрива като страхливец и лъжец и осмива света на книгоиздаването и медиите, които го величаят.“

Вие какво ще четете това лято? Ето нашите (ваши) десет предложения.

Прочети цялата новина

Свързани новини: