Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Улф Пошардт *

Животът е пълен със съблазни. Признак на зрелост е да им се изплъзваш елегантно. Едни го правят от морални съображения, други – заради добрия стил. Тези дни част от германския истаблишмънт ни демонстрира обаче колко лесно може да се орезилиш. Става дума за изводите от варварския акт в Осло и на остров Утоя. И тъй като кошмарното деяние се случи тъкмо по време на политическата ваканция, иначе пренебрегваните политици от втория ред, видяха своя шанс да надигнат глас с искания за драстични мерки след трагедията със 77-те жертви.

Говорителят по вътрешните работи на парламентарната група на ХДС ритуално настоя да се наложи на телефонните оператори съхраняването на комуникационните данни на абонатите. Зелената Клаудия Рот поиска от правителството да засили борбата си с „десните сили“. Социалдемократката Андреа Налес повтори старото си предложение за забрана на партията НПГ (Национал демократическа партия на Германия), друг експерт на Зелените се провикна за по-строг закон за оръжията, но черешката на тортата набучи не кой да е, а специалистът по кръчмарските лозунги – шефът на социалдемократите Зигмар Габриел. За него виновният за норвежката трагедия е безспорно ясен: Тило Сарацин.

С малки изключения германската политическа класа се представя в тези дни като калпав ансамбъл от актьори, които крякат толкова по-гласовито, колкото по-глупави, лесни за разобличаване и безвкусни са политическите им заключения. И всичко това пред факта на убийството на десетки млади хора … Този фарс потвърждава новогерманската склонност към аутизъм, недостига на емпатия, който прозира и при външнополитически решения – от Гърция до Либия. Какъв контраст между прозрачните маневри и политически боричкания пред лицето на катастрофата, между тевтонските крясъци и гълчене и цивилизоваността на норвежкия народ и на неговите лидери.

Социалдемократическия министър-президент на Норвегия се присъедини към емоциите на своите сънародници и обедини страната – от младите социалисти до кралския двор. Така тази малка държава, попаднала внезапно във фокуса на световното внимание, се показа от своята най-добра страна: като зряла демокрация с либерално общество, което няма да позволи на никого и на нищо да ограничи неговата свободолюбивост.

Какъв късмет, че едва ли някой се интересува от германския дебат между политици, експерти и т.н. интелектуалци. Да, когато става дума за това да се употреби за свои цели убийството на безпомощни деца дори интелектуалците не се гнусят да поучастват. На дневен ред е опитът да се наложи отново табу върху дебата за исляма и то точно върху онези теми, по които животът донесе на левите миграционни фантасти особено болезнени поражения.

Цел на всички тези атаки е не само вестник „Die Welt“, но специално нашият автор Хенрик М. Бродер, който в присъщия му полемичен и свободомислещ дух както само малцина публицисти в Германия показва на просветеното общество някои неприятни истини за него. Като провокатор той почти не признава табута и си налага драстичен тон дори тогава, когато би му било по-лесно да се гушне в скута на официалния медиен мейнстрийм. Той заостря карикатурно и хиперболизира в духа и в служба на Просвещението. Нещо, което е осезаемо и очевидно за всеки читатели и слушател.

Който бърка това с някакво „разпалване на омраза“ действа в интерес на собственото самоуспокоение. Който съзнателно злепоставя Бродер и скалъпва някаква връзка между неговия анархистки хумор и борбен хуманизъм с масово убийство, извършено от личностно увреден атентатор, опростява света схематично на черно и бяло и се самовъздига на високоморален трон, за да направлява оттам обществения дебат.

Който се опитва, спекулирайки с десетките убити, да забрани всеки критичен към исляма дебат или да го снабди априори с етикета „дяснорадикален“, вреди на интереса на секуларните мюсюлмани. За да се еманципират и да си извоюват права сред своите общности те се нуждаят преди всичко от широка публична подкрепа. Сегашното ниво на дискусията и моментът на разгарянето й са срамни. Надигащата се истерия и нетолерантност не говорят никак добре за състоянието на нашето общество и ни карат да предполагаме, че подобно безумно деяние като това в Осло и Утоя би предизвикало у нас съвършено други реакции от тези, които виждаме в Норвегия.

От тук особената сила, с която прозвучаха в Германия непривичните за нас слова на норвежкия премиер Йенс Щолтенберг. Пред бездната на ужасната катастрофа той заяви, че страната му ще реагира на това деяние с още по-голяма откритост и хуманност. Декларацията му е истинско предизвикателство и провокация за афектирания германски дискурс. Няма да е никак лошо, ако се поспрем и размислим на спокойствие. С умереност и трезвост. Поуките биха ни били в кърпа вързани.

* Улф Пошардт (прод. 1967 г.) е сред известните германски публицисти. Зам. главен редактор на вестникарската група „Die Welt“, автор на книги за лайф стайл, културология и социална психология.

Превод © Милен Радев

Photo: “Facebook profile pic” by michaelb1 on Flickr

Под какво име се подвизаваш на Facebook? Под истинското си или ползваш псевдоним?

Ако се съди по това изказване на Randi Zuckerberg, която е сестра на Mark Zuckerberg и маркетинг директор във Facebook, ползването на псевдоними вместо истински имена в най-голямата социална мрежа може скоро да остане в историята.

Интересно, интересно.

Но още по-интересно е как ли от Facebook биха подходили, за да отсеят псевдонимите от “истинските имена?

В някои случаи ще е лесно, да. Потребителски названия а ла James Bond, Batman или (заглавното) Пенчо Питанката без трудности ще бъдат идентифицирани като dummy names.

Как ли обаче от Facebook биха погледнали на свищовския Манчестер Юнайтед или на сливенския Портокал Портокалов? Истински имена или шегаджийски псевдоними?

И тук опираме до най-важния въпрос: как ли от Facebook възнамеряват да се убедят в “истинската” самоличност на своите потребители? Като изискат копие от лична карта, паспорт или шофьорска книжка? Да не забравяме, че при Манчестер ще е нужно и съдебното решение за смяна на името…

И какво ще ги правят всичите тези лични данни, в случай че изобщо се сдобият с тях? Ще ги пазят?
Навярно колкото и Sony опазиха техните.

Направо не ми се мисли какви проблеми може да причини комбинацията от откраднати/изтекли/продадени данни от лични документи + номера на кредитни карти…

Така че малко недообмислена ми се струва идеята на Randi Zuckerberg. Направо “ја скина зелена”, както биха казали нашите комшии от Република Македония.

Апропо, как би постъпил(а) ти?
Би ли дал(а) на Facebook копие от твой документ за самоличност, ако това е цената да останеш като потребител там?

No related posts.

"Дълготваен мир може да бъде постигнат само ако голяма част от населението изнамери начини да се измъкне от бедността" Оле Данболт Мьос "Чуждата помощ е неустойчиво решение. То е като да храним бедните с риба, вместо да ги научим как да я ловят. Истинското решение трябва да бъде свързано с инвестиции и ...

Турски големец се отбил в българско ханче и си поръчал шкембе чорба. Останал много доволен и още на следващия ден отишъл с всичките си готвачи. - Искам да ги научиш да правят абсолютно същото шкембе! - казал богаташът. - Няма проблем - отговорил главният готвач. Минали месец-два, големецът дошъл отново в ханчето. - Нищо не си ги научил, шкембето не е същото! - Не е възможно. Доведи ми готвачите си. Дошли всички готвачи и българският майстор почнал да ги разпитва: - Толкова мляко ли слагате? - Толкова... - Толкова шкембе ли слагате? - Да... - Толкова подправки ли добавяте? - Да... - Толкова време ли го варите? - Да... - А миете ли шкембето? - Да... - Ето там ви е грешката! Усмихни се, България! От Агенцията по безопасност на храните се заканиха, че ще въведат изискване готвачите да се назначават в кръчмите, само ако представят документ за придобити умения. Новата мярка провокира следния разговор между лекари гастроентеролози: - Една трета от пациентите ни ги...

В края на настоящата седмица Twitter съобщи, че ще започне да публикува реклами, известни като „Promoted Tweets”. Те ще се показват само в потока от tweet-ове на потребителите, които следват бранда, рекламодател. „Promoted Tweets” ще бъдат винаги на най-горна позиция. Платформата за микроблогове съобщава в блог постинг, че ще пусне новата си услуга с рекламите на компании като Dell, Gatorade, Groupon, JetBlue, LivingSocial, Microsoft, Red Bull, Starbucks и Virgin America. Ще бъдат публикувани и „Promoted Tweets” на организации с нестопанска цел, като напр. фондацията Make-A-Wish и Американския червен кръст. Twitter отбеляза огромен ръст от основаването му през 2006 година досега, но не е ясно дали тази популярност ще бъде трансформирана в печелившост. Компанията не съобщава каква е печалбата й. До неотдавна, преди да пусне промотирани съобщения под друга форма, се издържаше само от десетки милиони щатски долари рискови инвестиции в стартиращия й бизнес. Съобщава се само, че Twitter е отбелязал шестстотин процента ръст на броя рекламодатели за последната една година. Неотдавна в интернет изтече информация, че Twitter подготвя за четвъртото тримесечие приложно програмен интерфейс (application programing interface – API) , който ще позволи на рекламодателите да персонализират, автоматизират и публикуват реклами директно в услугата за микроблогове. API ще предостави възможност на рекламните агенции и рекламодателите да публикуват големи обеми реклама.

След атентатите от Осло лидерката на френския крайнодесен "Национален фронт" Марин льо Пен, дъщеря на неговия основател Жан-Мари льо Пен, избягвала публични прояви, особено след изявлението на нейния партиен другар Жак Кутела, нарекъл атентатора от Норвегия "икона". Френският "Национален фронт" по принцип е експерт в жанра антиислямска реторика и не пести с нея. Но да изкажеш признание за подобен кървав атентат - това идва малко в повече дори и за лидерката на тази партия и кандидатка за президент на Франция. Нейната реакция трябваше да изпрати ясен сигнал към обществото - тя освободи Кутела от партийния му пост и обяви, че ръководената от нея партия няма нищо общо с атентатите в Норвегия. За френското антирасистко движение MRAP обаче няма никакво съмнение: изявлението на Кутела разкрива истинския образ на тази крайно дясна популистка формация. И Марин льо Пен ще направи добре, ако продължи да освобождава от партията си още хора - на първо място собствения си баща и почетен...

Ако използвате интернет браузъра на Microsoft – Internet Explorer (IE), вероятно Вашият коефициент на интелигентност е по-малък от този на други, ползващи Firefox, Chrome, Safari или Opera. Ново изследване, публикувано от компанията за онлайн психометрични тестове AptiQuant Psychometric Consulting Co., е открило, че съществува връзка между избора на интернет браузър и познавателната способност (cognitive ability) на потребителя. „Съществува ясен знак, че субектите, използващи която и да е версия на Internet Explorer, се класират средностатистически значително по-лошо, отколкото останалите”, съобщава AptiQuant, като добавя, че потребителите, използващи Internet Explorer 8 се справят малко по-добре. Хората, използващи Opera, Camino и Internet Explorer с Chrome Frame, отбелязват относително по-добри резултати в тестовете, според AptiQuant. Не съществува значителна разлика между резултатите от тестовете за интелигентност на потребителите на Google Chrome, Mozilla Firefox и Safari на Apple, посочват данните от изследването. Повече от сто хиляди души в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия са преминали онлайн тестовете Wechsler Adult Intelligence Scale (IV) за период от четири седмици и е била направена връзка между резултатите им и браузъра, с който са направили теста.

Лукойл затварят рафинерията си Нефтохим, за да спестят 11 милиона лева от измервателни уреди. Какво стана с “Гарван гарвану око не вади”?

Apple разшири представянията на песните в iTunes от тридесет на деветдесет секунди за слушане и от други държави, след като преди седем месеца направи това само за територията на САЩ. Според интернет сайта 9to5Mac, действието на компанията от Купертино, Калифорния е свързано с това, че Apple работи върху договори със звукозаписните компании за разпространение на дигитална музика и на нови територии. Според немалка част потребителите, тридесет секунди са твърде недостатъчни, защото често те включват само въведението към песента. Не е ясно обаче дали по този начин ще се увеличи вероятността потребител, чул въведението, да закупи песен. Държавите, за които слушането на началната част от песента е разширено до деветдесет секунди, са Обединеното кралство, Франция, Австралия, Люксембург, Швейцария, Нова Зеландия и Канада. Възможно е Япония също да бъде добавена в списъка. Условието да бъдат слушани първите деветдесет секунди от песента безплатно, е тя да е с продължителност повече от две минути и половина. Един от конкурентите на Apple на пазара на дигитална музика, предлагана онлайн – Amazon, понастоящем предлага тридесет секундни представяния.

Борис Захариев е експерт във Водно-спасителната служба към БЧК. Завършил е Националната спортна академия с профил плуване. Работил е като спасител на басейн, във водни паркове и по морето. Бивш състезател е по плуване и водно спасяване. Участвал е в европейски и световни първенства по водно спасяване. Преподвал е плуване в спортно училище. В момента е временно изпълняващ длъжността треньор по водно спасяване към БЧК. - Г-н Захариев, колко са удавените хора през тази година? - До момента имаме 44 удавени. От тях 11 са на морето, 2 от случаите са в басейн, останалите са във вътршността на страната - в язовири, реки и микроязовири. Там няма как да има спасители, защото площта е голяма, а и повечето язовири не са с добро качество на водата. Тези места са забранени за плуване. - На какви критерии трябва да отговаря човек, който e решил да става спасител? - В момента курсовете са разделени на два вида - за бесейни и водни паркове, както и за водни площи и море. За всяко едно...

Комуникационният регулаторен орган на Южна Корея съобщи, че хакери от Китай са проникнали в местни интернет портал и сайт за блогове на SK Comms, като са придобили достъп до личните данни на тридесет и пет милиона потребители. Кибератаката е най-голямата, извършвана в Южна Корея досега. Инцидентът е пореден от серия хакерски пробиви в ИТ системите на южнокорейски финансови фирми, извършени в последните няколко месеца, което демонстрира слабостите в мрежите на една от държавите в света с най-бърза интернет връзка. Корейската комисия по комуникациите е съобщила в официално изявление, че атаките, извършени в четвъртък сутринта (местно време) са били насочени към кражба на лични данни, сред които телефонни номера, адреси на електронни пощи, имена и кодирани данни на потребители на портала Nate и услугата за блогове Cyworld, управлявани и притежавани от SK Comms. Полицията на Южна Корея разследва случая. В последните няколко месеца бяха отправени много обвинения срещу Китай за хакерски атаки, сред които за пробива в Lockheed Martin и други доставчици за нуждите на отбраната на САЩ, опита за достъп до пощенските кутии в Gmail на високопоставени лица от изпълнителната власт на САЩ и защитници на човешките права в Китай, и др.

Ако един българин пътува често в други страни, той веднага става обект на завист от страна на приятелите. Това е така, защото ние сме комплексари по природа. Тези дни се заговори за Чеци – младия мъж, който имал много сериозно образование и бил приет във всяка страна. Същият, който бе набеден за убийството на Яна. Тези дни Чеци, който е дете на света, изживява своята минутна зловеща слава. Какво научихме от неговата история? Научихме, че въпреки комплекса, че сме останали в България, ние съвсем не сме „лош матриал”, а тъкмо напротив. Научихме също, че освен крадливите роми, които сме дали на света, сме го дарили и с нашенски лузъри или, иначе казано, Марко Тотевци. Чеци е един типичен представител на този вид. Едва ли някой може да вземе на сериозно вече застаряващия младеж, който има не повече от 100 думи в речника си. Преобладаващата част от тях са мръсни. Да си бил в Лондон и след това да киснеш с лузърите от Маймунарника е мерзко. Никой свестен човек няма да нарече...

Сутрешният дъжд не ни свари неподготвени. Очаквахме го. Прибрах фотоапарата под новата си ветровка, която грижовно ни скри от мокрите капки. И така с начертан маршрут до следващия сравнително голям град, с Ким се запътихме към колата, която оставихме да пренощува в съседния подземен паркинг. Ако си я бяхме взели при нас в стаята в хостела, сигурно щяхме да платим същата цена. Паркирането в по-големите градове е затруднено, а и платено. Обикновено нощувката на автомобила струва 15 евро, но за гости на хотела в близост може да се договори и по-ниска тарифа – 10 евро например.

Двигателят затрака бодро и приятно и поехме по застланите със сутрешния трафик улици към изхода от града. Разчитахме единствено на поомачканата вече карта и способността ми да се ориентирам в градски условия, подсилена от несломимото ми желание да изляза колкото се може по-бързо от бъркотията в ирландската столица. И така се озовахме на М1 – достатъчно широка магистрала с не особено гладък асфалт. Но дъждът, станциите, които често пускаха ирландска музика, и разговорите, с които наваксвахме от последния път, когато се видяхме в Швеция, държаха настроението на ниво.

По съвет на момчето от рецепцията изключихме Белфаст от възможните дестинации. По мое желание пък не след дълго слязохме от магистралата и хванахме живописните и тесни пътища, виещи се из ирландските национални паркове. Сградите, които ни направиха най-голямо впечатление, бяха църквите и катедралите. А такива по пътя имаше много, затова и често отбивахме за кратка почивка и снимки.

Така първото градче, в което спряхме, беше Дъндолк. То е точно в края на магистралата към Белфаст. Малко и ниско като повечето градчета на острова. Но с изключително дружелюбни хора и много вкусни закуски. След като намерихме убежище в модерната библиотека в стара сграда, издигната от камък и дърво, със стъклен покрив, събрахме по-интересните пътеводители за Ирландия и Северна Ирландия. За да можем да си направим по-добре маршрута, естествено. Имахме още поне два пъти по толкова път до заветната цел за деня – Колерийн в Северна Ирландия.

В един момент ирландският флаг отстъпи място на великобританския. Километрите в час станаха мили в час, а цените в евро – цени в британски лири. Да, вече бяхме в Северна Ирландия и започнахме бавно да приближаваме Lough Neagh – най-голямото езеро на острова. Lough на галски означава езеро, между другото. И сами се сетихме, след като единствено тази думичка се запазваше в името на различните малки и големи езерца, покрай които минавахме.

След едно или две кратки загубвания все пак успяхме да намерим пътя до Нюпорт Тренч, което сметнахме или за малко пристанище, или за селце на ръба на езерото. Оказа се малък паркинг за лодки с няколко пейки и полузатворен бар. Но пък изтупахме трохите от закуската, размърдахме малко крайниците и решихме, че няма да спираме повече, докато не стигнем Колерийн.

По пътя не чух нито един клаксон, въпреки че често деснобежната сила на континенталната пристрастеност към съответната пътна лента ми напомняше за себе си. Вярно, малко по малко губеше сила и ме остави да се наслаждавам на новото изживяване, но и шофьорите действително бяха толерантни, дори и в края на работния ден, когато най-накрая се добрахме до Колерийн. А там обиколихме почти целия град, докато най-накрая успяха да ми обяснят как точно да се доберем до нашата улица. Ако бях врътнал волана наляво на втория завой, а не надясно, щяхме много по-бързо да открием хостела „26″ и да се почудим, когато просто побутнем вратата и тя се отвори.

От самото начало бяхме решили, че ще преспиваме единствено в хостели. Не само защото е по-евтино, но и защото е по-весело и интересно. Запознаваш се с нови хора и не страдаш от излишни ограничения. А в хостела не ни очакваше никой друг освен бележката с ключа за стаята, закрепена на таблото с приветствията за добре дошли. „Здрасти, Ким! Закуската е от 8 до 10, а тръгването е до 11 ч. Добре дошли!“ Изкачихме се на последния етаж, където бяха нашите две легла, хвърлихме тежките раници и взехме така жадувания горещ душ. И тръгнахме на кратка обиколка из града в търсене на приятно място за хапване.

Изнемощели от глад и вървене, разлистихме менюто в китайския ресторант на брега на реката, прорязваща градчето. Изпратихме слънцето от терасата и заспахме бързо в очакването на следващия ден, когато щяхме да видим Бушмилс и Великанската пътека (The Giant’s Causeway) и да мислим следващата дестинация – едно от вероятно най-красивите места в Ирландия. Очаквай продължение! ;-)

А междувременно, ако не си чел първата част, хвърли едно око на „Преди малко повече от година…“.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Южен Ливан, 27 юли

„Не, тук едва ли някой е чул за момента“, споделя събеседникът ми, докато обсъждаме взривът в южният крайморски ливански град Сидон.

Вероятно имаше предвид липсата на заинтересваност от ливанците от Севера към ставащото на юг, в южен Ливан.При засадата, която рани шестима души от френските части, участващи в UNIFIL (Международните сили на ООН в Ливан), сякаш обстоятелствата покрай организацията на това деяние оставаха обвити в мистерия. За онези, които бяхме свидетели бяха ясни две неща: че бомбата бе поставена край пътя, насочена изключително и само срещу патрула на международната мисия на ООН и, че беше много мощна.

В резултат на разследването се оказа, че взривното вещество е било доста голямо – около два килограма. Чу се така, сякаш Сидон щеше да се срути. Беше ясно, че е нагласено така, че да удари патрулът на UNIFIL – докато бронираната машина с френски войници преминаваше по пътя през Сидон в посока юг, е бил задействан механизмът, който помете машината и превозните средства около нея. Трима войника бяха ранени тежко, а други трима по-леко. Кой беше организатор на тази атака – никой още не знае.

Властите блокираха магистралата, свързваща Северен с Южен Ливан и така остана до другия ден, което направи движението в страната изключително трудно, особено в Бейрут. Целта на тези действия беше да се локализират виновните, но имайки предвид предешни подобни случаи, те едва ли ще бъдат разкрити бързо. В същото време международния натиск се усили буквално за часове. САЩ и ООН изискват от ливанското правителство да арестува бомбаджиите, които са най-вероятно същите, атакували друг патрул на UNIFIL през май тази година. Реакции от политическите партии в самия Ливан не липсваха – привържениците на Саад Харири обвиниха Хизбулла и Дамаск за случилото се. От своя страна, Хизбулла и съюзниците им Амал заявиха на среща в южния град Тир, че осъждат атаката и отрекоха връзка с инцидента. Доколко наистина Хизбулла имат общо е наистина трудно да се определи – бомбата гръмва в Сидон, намиращ се в територия под протекцията на шиитското движение. Не само това, но и атаката е насочена към международна мисия в района, в момент, когато Хибулла не се нуждае от подобни събития, които да уронват престижа й, силно ударен след появилият се доклад на Специалния трибунал на ООН за Ливан, обвиняващ Хизбулла в убийството на Рафик Харири. С няколко думи – шиитското движение няма изгода от удар по международна мисия, особено на своя територия. За момента предстои разследване, в което ще се включат не само ливанските сили за сигурност, но и представители на ООН и Франция. От това, което ще излезе, като резултат, ще зависи много политическото състояние в Ливан. Подобно инциденти стават причина политическите лидери в арабската страна да се отдалечават един от друг, във време, когато е нужно единство в мненията относно бъдещето на страната. С продължаващите нападки един срещу друг, Ливан може да се окаже на прага на политическа криза – нещо абсолютно ненужно днес.

UNIFIL представлява международната мироопазваща мисия в Ливан, съставена в голямата си част от италианци и французи. През май месез тази година, бяха ранени италиански войници при също подобен бомбен атентат. На 27 юли атаката бе насочена към френските части, представляващи около 1 300 души от UNIFIL. Не са ясни мотивите около тези атаки и кой би искал да удари подобна мисия. Някои анализатори посочват крайни движения в Ливан, насъгласни с присъствието на ООН. За привържениците на Саад Харири и движението „14 март“, е ясно, че от подобно развитие на събитията имат изгода шиитските партии Хизбулла и Амал. За ливанското общество тази атака е по-скоро поредното събитие, разтърсващо страната. За ливанците, живеещи на север от Бейрут, взривът в Сидон е нещо, което може да се случи всеки един друг ден. Дискусии сред хората на улицата не липсват, но темата за липсата на ток или увеличението на цената на бензина, печели по важност срещу събитията в Сидон. Ливанците чисто и просто са изморени от политиката.

Днес Специалният трибунал за Ливан (STL) одобри пускането на официална информация относно четиримата, обвинени от Трибунала за атентата, убил ливанския премиер Рафик Харири през 2005 година. Информацията съдържа данни, като адрес, номер на паспорт, снимки и роднини:

1. Салим Джамил Аяш

2. Мустафа Амин Бадредин

3. Хюсеин Хасан Онейси

4. Асад Хасан Сабра

Специалният трибунал за Ливан е създаден непосредствено след атентата в Бейрут през 2005 година, когато бе убит, заедно с още 22 души, тогавашният премиер и влиятелен бизнесмен, Рафик Харири.

Тези обвинения могат да разпалят политическа криза в Ливан, особено след оповестяване на детайли за двама от обвинените.

Аяш е командир в Южен Ливан, участник в Хизбулла и ветеран от войната с Израел през 2006 година и се счита за “недосегаем” заради тези си връзки. Мустафа Бедредин заменя Имад Мугние, като военен командир на партията и по същата причина е защитен от апарата за сигурност на Хизбулла. Малко се знае за Онейси и Сабра, освен, че са оперативни работници също в Хизбулла. Какво следва?

„Специалният трибунал за Ливан е политизирана институция. Бъдете сигурни, че Хизбула ще бъде обвинена за смъртта на Рафик Харири“.

(Хасан Насралла, лидер на шиитското движение Хизбула)

Най-тежкият период в историята на Ливан е гражданската война между 1975 и 1982 година. Ако има мнение, зад което застават всички ливанци днес, това е убеждението, че бащите им са извършили най-голяма глупост, на която е бил свидетел ливанският народ. В периода на социално разделение и братоубийствени свади, загиват над 150 хиляди души, а много други са изчезнали. До този момент ливанското общество търси отговори на въпросите: защо се случи и какво следва?

През последните няколко дни анализаторите в Страната на кедрите (както е известна сред туристите Ливан) умуват за бъдещето на държавата, след като излязоха първите резултати от разследването на Специалния трибунал за Ливан. Институцията, създадена от ООН, за да разследва бомбеният атентат през 2005 година срещу колата на тогавашния министър-председател Рафик Харири, разкри, че разследвани ще бъдат четирима души, членове на ливанската шиитска фракция Хизбула. И проблемите започват от този миг.

Подтвърждението от страна на прокурорът от Специалният трибунал за Ливан (СТЛ), Даниел Белемар, че четиримата членове на Хизбула – Мустафа Бадредин, Салим Аяш, Хасан Аинейсе и Асад Сабра- са съучастници в атентата, може да вкара Ливанската република в поредната политическа криза. Подобни периоди се повтарят непрекъснато от края на Гражданската война и сякаш са станали част от живота на обикновения ливанец. Според анализатора Елиас Муханна, проблеми ще възникнат от момента, в който Хасан Насрала попречи да бъдат арестувани заподозрените. На 2 юли лидерът на шиитското движение заяви, че ще защитава всеки член на Хизбула, наричайки ги също така „братя“.

Опасенията на активисти, като Елиас Муханна са, че политическа криза в Ливан може да дестабилизира не само страната. Лидери на главните ливански политически сили вече започнаха словестни престрелки помежду си, а водачът на Ливанските сили, Самир Джаджа призова обвиняемите да бъдат разглеждани като престъпници, без да се подчертава тяхната партийна или религиозна принадлежност. И може би това именно е правилният начин за действие в този напрегнат момент.

След повече от две десетилетия, страната, разделена на части, срината из основи, се оказа в “мир”. Първото нещо, което правят бившите врагове е да си дадат взаимно амнистия – така всички, извършили престъпления през войната са пуснати на свобода. Днес политическият елит на Ливан представлява сбор от лидерите, които отговарят за гражданската война. Това са същите хора от 1975 г. Кризата в страната си личи, ако се вгледаме в политическия живот на страната – днес Ливан също е така разпокъсан, макар и неофициално; лидерите имат “свои” партии, отговарящи за “техните” райони. Новосформираното правителство, дошло след бойкотът върху кабинета на Саад Харири, показва по-скоро слабост на ливанската политика да издържи на външния натиск. Не е тайна, че Сирия има пръст в новото правителство и това е явно за мнозина анализатори. Политическата реторика продължава да ескалира, като всяка една страна обвинява другата, че не спазва споразумението от Таиф от 1989 година и по този начин не иска мир. В действителност, нито една от влиятелните ливански политически партии не иска да приложи реално споразумението от 1989 г. То призовава за смекчаване на религиозния елемент при избор на кабинет, влиянието на религията върху институциите, създаване на нова избирателна система, разоръжаване на всички милиции.

Днес влиянието на миналото върху настоящето е значително. Обявяване на официалните данни от Трибунала би предизвикало трус в страната. Трябва сериозно премисляне, преди да бъде обвинена дадена политическа сила в страната. Най-вероятно Трибуналът ще насочи обвиненията си към Хизбула – нещо, което се очакваше през последната година, не без известен натиск от страна на вече бившият премиер Саад Харири, който иска да има резултати разследването за смъртта на баща му, Рафик Харири. Разбира се, лидерът на шиитското движение Хасан Насралла, предупреди, че Хизбула няма да чака решението на прокурора Даниел Белемар бездейно. Очаква се силна реакция срещу блока на Харири и неговите съюзници, а това не вещае нищо добро за близкото бъдеще на Ливан. За добро или лошо, Ливан винаги живее в сянката на своите съседи и на политическите ходове на Големите в региона на Близкия изток. Има приказка сред ливанците, че собствените им политици се делят на две категории: подкрепящи Сирия и мразещи Сирия. Тази идея дотолкова е вкоренена в ливанската политическа система, че днес е трудно да открием ливанска партия, която да не спада към едно от двете направления. Про-сирийски настроената Хизбула винаги е разчитала на две страни-покровителки – Иран и Сирия. При евентуален процес срещу членове на шиитското движение, може да се очаква, че подкрепата на Техеран и Дамаск. Обвиненията на Хасан Насрала, че действията на Специалния трибунал за Ливан за политизирани и повлияни от САЩ и Израел, срещат твърдата съпротива на блока на Саад Харири. Сунитското население на Ливан, както и част от християнското, застават зад обвиненията срещу Хизбула в участие в атентата срещу Рафик Харири. През 2005 година противоречията между партиите доведе до сблъсъци по улиците на Бейрут, придружени с откровени анти-сирийски лозунги. Ако се издаде решение за ареста на четиримата заподозрени членове на Хизбула от СТЛ, можем да очакваме различни сценарии, като не се изключва отново нарастване на напрежението в арабската страна.

За Париж на Близкия изток (така е известен Бейрут) апетити проявяват не само съседните Сирия и Израел, но и мощни икономики, като Саудитска Арабия, Иран, а през последните пет години и Турция. Вмешателството на Дамаск може да се проследи чак до периодът на Гражданската война в Ливан, когато сирийски части са „повикани на помощ“ от тогавашното ливанско правителство и Арабската лига. Саудитска Арабия от своя страна има своите лични подбуди за влияние в Ливан. От една страна Триполи, Бейрут и Южен Ливан представляват западната граница на влияние на Саудитска Арабия. Връзките на Саад Харири и Рафик Харири с кралството (като Харири-Старши има и саудитско поданство) са от изключителна важност за развитието на Ливан. След края на Гражданската война именно с лични средства на Рафик Харири столицата Бейрут е издигната отново. На мястото на надупчените от куршуми сгради се появяват луксозни сгради и бутици – не без финансите на Рияд. Саудитската дипломация вижда още един важен елемент, който си заслужава хвърлянето на милиарди в Ливан – сунитското население трябва да получи своя политически гръб, като контрапункт на шиитската партия Хизбула. За разлика от Иран, който праща не само икономическа, но и военна помощ на Хасан Насралла, Саудитска Арабия разчита изключително на финансова и религиозна подкрепа. По този начин религиозното разделение се задълбочава, вместо да бъде премахнато от системата на ливанското общество. Сблъсъкът на интереси в Ливан не изключва намеса и на турски интереси, макар и значително по-слаби като мощност. Саудитска Арабия и Турция от десетилетия се оспорват господството над сунитското направление на исляма, след като Египет под управлението на Хосни Мубарак отпадна от съровнованието. Анкара вижда в своите арабски съседи – Ирак, Ливан и Сирия – партньори в упражняването на натиск срещу Рияд от една страна и Иран, от друга. По този начин могат да се обяснят и желанията на Саудитска Арабия да влияе в Дамаск, Бейрут или Амман (Йордания).

Въжделенията за господство на хегемоните в Близкия изток, заедно с Израел, неименуемо водят до ролята на Иран в политическата игра. Техеран едва ли ще остави Хизбула да бъде обвинявана или притискана от останалите политически сили в Ливан. Помощта на Иран към шиитски движения в арабските страни винаги се е изразявала в две направления – икономическо и военно. В случая с Хизбула налице са и двете. Опасността от израелско напредване в Южен Ливан през 1982 година създава Хизбула, като днес това е единствената военна сила в и около Бейрут. Рейтингът на Хизбула се покачи не само сред палестинското население, но сред ливанското общество след военните сблъсъци между Израел и Хизбула през 2006 година. При евентуално официално обвинение на СТЛ срещу Хасан Насралла и хората му, реакции ще има на всички нива в ливанската политическа система. Разбира се, в борбата ще се включат, макар и скрито, покровителите на ливанските партии отвън – Сирия, Иран и Саудитска Арабия.

Наджиб Микати, наследник на поста на Саад Харири, издаде политическа декларация на 29 юни, в която заяви, че ще уважи поетите ангажименти на правителството, свързани със сигурността на държавата и политическото равновесие в Ливан. На пресконференция, Микати допълни, че неговото правителство ще действа “отговорно и реалистично.” Какво означава това, тепърва ще разберем, защото довърши изречението си с: „Всички заподозрени са невинни до доказване на противното.”

Обвинителните актове предполагат възможността Ливан да навлезе в период на несигурност, а съдбата на обвиняемите може да бележи управлението на Наджиб Микати. Още през 2009 година Хасан Насрала обеща “да отреже ръката” на всеки, който се опита да арестува някой от членовете на Хизбула, тъй като не вярва в истинността на обвиненията на Специалния трибунал за Ливан, смятан от него за силно политизиран. Тази теза тепърва предстои да бъде доказана или отхвърлена.

След първата серия от впечатляващи книжни съкровищници, продължаваме с втората част от списъка с невероятни книжарници от цял свят.

VI. Книжарница и бръснарница в едно
/Coney Island Book Store and Barber Shop/

Не сме учудени, че точно в Кони Айлънд се е появило нещо подбно. Но ако се замислиш, идеята звучи гениално. Особено ако косата ти е толкова непослушна, че е необходим поне час, за да се справиш с нея. Просто грабни някоя книга от лавиците - изглежда тук всичко струва по $5 - и лесно ще убиеш времето, докато се разхубавяваш.

VII. Детският рай
/Poplar Kid’s Republic Bookstore/

Тази пекинска книжарница, проектирана специално за Poplar, водещо издателство за детска литература в Китай, предлага безброй  цветни дъги, скривалища, където да четеш, катерушки. Общо взето оставаш с впечатление, че си в оживелия свят от книгите на Dr. Seuss. Какво повече може да иска едно дете?

VIII. Книжната мелница на Монтагю
/The Montague Bookmill/

Не можеш да не се влюбиш в книжарница, чието мото е "Книги, от които нямаш нужда, на място, което не можеш да намериш".  Разположена в старинна воденица от 1842г. това уютно местенце по крайбрежието на Sawmill River, близо до Amherst, Масачузетс, е истинска находка. Книжаницата е специализарана в академичната литература, но съдържаща за всекиго по нещо. Не се доверявайте на други хора, освен на собствениците, ако питате за пътя до тази книжарница. Интернет предупреждава, че местните не са чували за мост отвъд завоя. Звучи като особено усамотено място, което обаче предлага идеалната атмосфера за четене.

IX. Книжен клуб OHWOW
/OHWOW Book Club/

Будеща асоциации с декорациите, характерни за индианците Навахо, както и с тези за баня, тази малка книжарница, разположена в  приземния етаж на червеникаво-кафява постройка в Greenwich Village служи като изложбен щанд за OHWOW. Това е малък творчески  колектив, създаден през 2008г. от Ал Морън и Арън Бондаров. OHWOW печатат и продават своите книги, както и представят  изкуството, което правят, в галериите си в Ню Йорк, Маями и Лос Анжелис. Твърдят, че тяхното издателство "запълва една ниша,  издавайки книги, които размиват границата между обикновен предмет и истинско съкровище". Звучи добре.

X. Selexyz Dominicanen

Тази фантастично изглеждаща книжарница се помещава в Доминиканска църква от XIII век в Маастрихт, Холандия. До  2007г. е използвана от местните за закрит велосипеден гараж, а днес е истински книжовен храм, който е удоволствие да посещаваш. Освен това голяма част от оригиналните произведения на изкуството и архитектурата в сградата са реставрирани. Истинско удоволствие за целителите.

Е, това е последната книжарница в списъка на flavorwire.com. За да се вкюлчим обаче пълноценно ще добавим и нашата любима "Книга за теб", единствената онлайн книжарница в България с лично отношение и специално подбрани книги, точно за теб.

Ако този материал ви е бил интересен, може да разгледате интересни библиотеки от Европа, които са ни впечатлили и заслужават да се видят на живо. В галерията пък можете да разгледате интересни книжни снимки от книжарница Anagram в Прага.

Microsoft е удължил споразумението си със SUSE за още четири години. Софтуерният гигант поема ангажимента да инвестира сто милиона щатски долара в придобиване на нови сертификати за корпоративни клиенти, получаващи Linux поддръжка от независимото бизнес звено на Attachment Group, която компания придоби бившия собственик на SUSE – Novell, миналия ноември за 2,2 млрд. щатски долара. Съгласно първоначалното петгодишно споразумение с Novell, Microsoft и SUSE обслужваха съвместно нуждите на повече от 725 корпоративни клиенти по целия свят, основната дейност на които е в областите производство, петрол, горива, здравеопазване и финансови услуги. SUSE осигуряваше и консолидирана Линукс поддръжка за SUSE Linux Enterprise Server, Red Hat Enterprise Linux и общностни Линукс дистрибуции, като CentOS. Фактът, че днес индустрията разполага с оперативна съвместимост (interoperability) е голяма стъпка напред, в сравнение с предишни години, коментират наблюдатели. Сделката между Microsoft и SUSE разрешава проблемите, свързани с правата върху интелектуална собственост. С нея се гарантира, че общите клиенти на Microsoft и SUSE не са застрашени от патентни искове от страна на софтуерния гигант.

Сайтът на Министерството на труда и социалната политика (http://www.mlsp.government.bg) беше хакнат тази сутрин от член на сайта urlwww.info-hacks.com/url с псевдоним DANISR. Той е успял да направи “deface” на страницата на българското социално министерство. Хакерът е оставил дълго послание, съдържащо нецезурирани послания към институцията, описание на това към коя хакерска група принадлежи той (I-H), поздрави към някои негови колеги в обществото и призив към румънците „да се събудят“. Все още не се е появила информация където и да било, обясняваща дали тази атака има конкретна цел или просто DANISR е искал да покаже уменията си за пробив в правителствени сайтове. Според информацията, дадена от самия хакер на страницата на министерството, атаката е била в 5 сутринта, което означава, че сайтът е в това състояние от повече от 5 часа.

Темата за ролята и мястото на приятелството ( и роднинството) в българската политика е необятна като Сибир. И също толкова сгрява сърцето на всеки, който поне малко уважава принципите на демокрацията, макар да е горещо актуална. Подклажда се вербално, формално и официално всекидневно и буквално! Паметни за паметливите ще си останат доводите на премиера Борисов [...]

“Биволъ” и приятели организират кратък практически курс за колеги: журналисти, блогъри, членове на НПО, които се интересуват от методите за защита на източниците, информацията и комуникацията от неоторизиран достъп.

Ще бъдат разгледани следните теми:

- СРС, Технология и методи за подслушване на разговори и интернет комуникации;
- Защита на информацията. Криптография, хардуерни и софтуерни средства за защита;
- Защитено анонимно браузвъне: VPN, TOR, Web Proxy;
- Защитена комуникация: OTR чат, Криптиран мейл;
- Защита на източниците на информация: анонимно получаване на документи;
- Феноменът “Wikileaks”: митове, манипулации и реалност.

Лектори:

Асен Йорданов - разследващ журналист от bivol.bg;
Атанас Чобанов - журналист от bivol.bg, научен сътрудник по компютърна обработка на езика;
Атанас Русев - експерт по информационни системи;
Красимир Гаджоков - експерт по информационна сигурност - Security Architect TELUS (Canada)

Курсът ще се проведе на 22-и август понеделник и 23-и август вторник в с. Варвара, община Царево.

Желаещите да участват трябва да се регистрират за събитието във Facebook и да изпратят кратко CV и мотивационно писмо на contact@bivol.bg

Участниците трябва да предвидят личен лаптоп и флашка за записване на материалите от курса.

Курсът е безплатен. Разходите за нощувки и транспорт се поемат индивидуално, като организаторите са се погрижили за преференциални цени за хотел.

Годината беше 2001-ва, а аз бях на 12 – мъничка, очилата, абсолютен аутсайдер. Едва ли е изненадващо, че прочетох първите три книги за Хари Потър на един дъх – това беше точно светът, от който се нуждаех тогава. Свят на магии, в който незначителен тийнейджър (като мен) можеше да бъде герой. Свят, в който всеки значеше нещо и имаше някаква роля. Свят, в който всеки получаваше, каквото е заслужил. Страниците ме грабнаха моментално.

Покрай вселената на книгите обаче аз открих още един вълшебен свят, още една необикновена история – тази на създателката им. Дж. К. Роулинг ме плени не по-малко от самия Хари, тя се превърна в пример за една реална приказка. Това е приказка за тихото луничаво момиче, което обича да чете и да разказва истории. Приказка за самотната майка, която пише по кафенетата, за да приспи малката си дъщеричка. Приказка за Пепеляшка, която се превръща в принцеса на целия свят, носена на крилете на сова. Всичко това ми се виждаше дори по-омайно от заклинанията, митичните същества и магьосниците от страниците. И в един момент вече не мечтаех да получа писмо от „Хогуортс”, а си представях как написвам една невероятна история, която сбъдва всичките ми мечти.

Толкова ли е трудно? Все пак в света на Хари Потър няма почти нищо ново – магьосници в тоги, летящи метли, вълшебни пръчки и книги със заклинания, същества от митовете и легендите, доброто срещу злото... Все неща, повтаряни в приказки и фантастични истории, откакто човекът се е научил да пише (че и отпреди това). Чувала съм много хора да се отнасят пренебрежително и да казват, че Роулинг просто е събрала всичко на едно място – като управител на галерия, който важно-важно се разхожда между картините, нарисувани от други. Тези хора нямат усет към магията на написаното. Защото в крайна сметка не е толкова важно каква е историята – важното е как е разказана... и как я усещат читателите. Ценното в книгите на Роулинг не се крие в тръпката на куидича или очарованието на искрите, излизащи от магическите пръчки; тяхното уникално качество е, че докосват и пленяват всеки читател, независимо от възраст, пол или други характеристики. Е, явно не всеки, но поне повечето. Това е истинската магия – да напишеш история, в която многото различни читатели да намерят себе си, да се припознаят с герой, случка или чувство.

Няма да забравя една кратка статия, която прочетох преди години, още когато Хари Потър беше за мен мания и начин на живот. По време на раздаване на автографи, към Роулинг се приближило едно момиченце и се оплакало от многото хора, дошли да видят вече известната писателка. „Искам Хари да е само за мен”, казало то. Разказвайки случката, Роулинг споделяше, че и тя таи подобни чувства – че книгите, които пише, и героите им са ѝ много съкровени и понякога ѝ става чак неприятно, задето толкова други хора ги четат, харесват и говорят за тях. Мисля, че същото чувстват всички искрени фенове на книгите ѝ – това усещане за лична връзка с героите и съпреживяване на приключенията им. В това се крие истинският талант на Роулинг – не в оригиналността на сюжета или дълбочината на персонажите, а в „простата” способност да докосне и разчувства всеки читател.

Джоан и Хари вървят ръка за ръка – от рождените им дати до неочаквано добитата популярност. Те са белязани да бъдат като всички останали, но и по-различни; да познават и трудностите, и радостите на живота; да бъдат магически. Каквото и да кажем или прочетем за Роулинг днес, то ще е свързано с Хари. Надявам се това да се промени... защото би било ужасно вълшебството да свърши до тук. Би било нечестно да запомним Дж. К. с тези седем книги, когато в нея има много повече. Колко често се говори за нея като за майка и съпруга? А като за филантроп и дарител? Или за вярваща християнка? Колко често си я представяме да пише нещо, различно от история за Хари Потър? За живота ѝ се правят документални филми, а има дори и комикс! Да не говорим за немалкото присъдени ѝ награди и т.нар. „пародии” на книгите за Хари, които са по-скоро искрено признание за таланта и упоритата ѝ работата, отколкото плагиатство и подигравка. Но всичко това като че ли остава на заден план, защото феновете стават все повече и повече и искат все повече и повече Хари. Не Джоан, а Хари...

Не, вълшебството не бива да свършва до тук, защото има още много, което Роулинг да покаже и даде на читателите и почитателите си. Много нови светове, много нови изненади, много обич и загриженост за нуждаещите се. Затова вярвам, че нейната приказка ще продължи да се пише и ще бъде не по-малко невероятна и магична от историята на Хари и света на фантазията.

Докато страните от НАТО затъват все по-дълбоко в бюджетни дефицити и финансови кризи, Китай гради съвременна армия и ВМФ. Вижте сами.