Обвиненията на Трибунала за Ливан могат да разпалят криза в Бейрут

Днес Специалният трибунал за Ливан (STL) одобри пускането на официална информация относно четиримата, обвинени от Трибунала за атентата, убил ливанския премиер Рафик Харири през 2005 година. Информацията съдържа данни, като адрес, номер на паспорт, снимки и роднини:

1. Салим Джамил Аяш

2. Мустафа Амин Бадредин

3. Хюсеин Хасан Онейси

4. Асад Хасан Сабра

Специалният трибунал за Ливан е създаден непосредствено след атентата в Бейрут през 2005 година, когато бе убит, заедно с още 22 души, тогавашният премиер и влиятелен бизнесмен, Рафик Харири.

Тези обвинения могат да разпалят политическа криза в Ливан, особено след оповестяване на детайли за двама от обвинените.

Аяш е командир в Южен Ливан, участник в Хизбулла и ветеран от войната с Израел през 2006 година и се счита за “недосегаем” заради тези си връзки. Мустафа Бедредин заменя Имад Мугние, като военен командир на партията и по същата причина е защитен от апарата за сигурност на Хизбулла. Малко се знае за Онейси и Сабра, освен, че са оперативни работници също в Хизбулла. Какво следва?

„Специалният трибунал за Ливан е политизирана институция. Бъдете сигурни, че Хизбула ще бъде обвинена за смъртта на Рафик Харири“.

(Хасан Насралла, лидер на шиитското движение Хизбула)

Най-тежкият период в историята на Ливан е гражданската война между 1975 и 1982 година. Ако има мнение, зад което застават всички ливанци днес, това е убеждението, че бащите им са извършили най-голяма глупост, на която е бил свидетел ливанският народ. В периода на социално разделение и братоубийствени свади, загиват над 150 хиляди души, а много други са изчезнали. До този момент ливанското общество търси отговори на въпросите: защо се случи и какво следва?

През последните няколко дни анализаторите в Страната на кедрите (както е известна сред туристите Ливан) умуват за бъдещето на държавата, след като излязоха първите резултати от разследването на Специалния трибунал за Ливан. Институцията, създадена от ООН, за да разследва бомбеният атентат през 2005 година срещу колата на тогавашния министър-председател Рафик Харири, разкри, че разследвани ще бъдат четирима души, членове на ливанската шиитска фракция Хизбула. И проблемите започват от този миг.

Подтвърждението от страна на прокурорът от Специалният трибунал за Ливан (СТЛ), Даниел Белемар, че четиримата членове на Хизбула – Мустафа Бадредин, Салим Аяш, Хасан Аинейсе и Асад Сабра- са съучастници в атентата, може да вкара Ливанската република в поредната политическа криза. Подобни периоди се повтарят непрекъснато от края на Гражданската война и сякаш са станали част от живота на обикновения ливанец. Според анализатора Елиас Муханна, проблеми ще възникнат от момента, в който Хасан Насрала попречи да бъдат арестувани заподозрените. На 2 юли лидерът на шиитското движение заяви, че ще защитава всеки член на Хизбула, наричайки ги също така „братя“.

Опасенията на активисти, като Елиас Муханна са, че политическа криза в Ливан може да дестабилизира не само страната. Лидери на главните ливански политически сили вече започнаха словестни престрелки помежду си, а водачът на Ливанските сили, Самир Джаджа призова обвиняемите да бъдат разглеждани като престъпници, без да се подчертава тяхната партийна или религиозна принадлежност. И може би това именно е правилният начин за действие в този напрегнат момент.

След повече от две десетилетия, страната, разделена на части, срината из основи, се оказа в “мир”. Първото нещо, което правят бившите врагове е да си дадат взаимно амнистия – така всички, извършили престъпления през войната са пуснати на свобода. Днес политическият елит на Ливан представлява сбор от лидерите, които отговарят за гражданската война. Това са същите хора от 1975 г. Кризата в страната си личи, ако се вгледаме в политическия живот на страната – днес Ливан също е така разпокъсан, макар и неофициално; лидерите имат “свои” партии, отговарящи за “техните” райони. Новосформираното правителство, дошло след бойкотът върху кабинета на Саад Харири, показва по-скоро слабост на ливанската политика да издържи на външния натиск. Не е тайна, че Сирия има пръст в новото правителство и това е явно за мнозина анализатори. Политическата реторика продължава да ескалира, като всяка една страна обвинява другата, че не спазва споразумението от Таиф от 1989 година и по този начин не иска мир. В действителност, нито една от влиятелните ливански политически партии не иска да приложи реално споразумението от 1989 г. То призовава за смекчаване на религиозния елемент при избор на кабинет, влиянието на религията върху институциите, създаване на нова избирателна система, разоръжаване на всички милиции.

Днес влиянието на миналото върху настоящето е значително. Обявяване на официалните данни от Трибунала би предизвикало трус в страната. Трябва сериозно премисляне, преди да бъде обвинена дадена политическа сила в страната. Най-вероятно Трибуналът ще насочи обвиненията си към Хизбула – нещо, което се очакваше през последната година, не без известен натиск от страна на вече бившият премиер Саад Харири, който иска да има резултати разследването за смъртта на баща му, Рафик Харири. Разбира се, лидерът на шиитското движение Хасан Насралла, предупреди, че Хизбула няма да чака решението на прокурора Даниел Белемар бездейно. Очаква се силна реакция срещу блока на Харири и неговите съюзници, а това не вещае нищо добро за близкото бъдеще на Ливан. За добро или лошо, Ливан винаги живее в сянката на своите съседи и на политическите ходове на Големите в региона на Близкия изток. Има приказка сред ливанците, че собствените им политици се делят на две категории: подкрепящи Сирия и мразещи Сирия. Тази идея дотолкова е вкоренена в ливанската политическа система, че днес е трудно да открием ливанска партия, която да не спада към едно от двете направления. Про-сирийски настроената Хизбула винаги е разчитала на две страни-покровителки – Иран и Сирия. При евентуален процес срещу членове на шиитското движение, може да се очаква, че подкрепата на Техеран и Дамаск. Обвиненията на Хасан Насрала, че действията на Специалния трибунал за Ливан за политизирани и повлияни от САЩ и Израел, срещат твърдата съпротива на блока на Саад Харири. Сунитското население на Ливан, както и част от християнското, застават зад обвиненията срещу Хизбула в участие в атентата срещу Рафик Харири. През 2005 година противоречията между партиите доведе до сблъсъци по улиците на Бейрут, придружени с откровени анти-сирийски лозунги. Ако се издаде решение за ареста на четиримата заподозрени членове на Хизбула от СТЛ, можем да очакваме различни сценарии, като не се изключва отново нарастване на напрежението в арабската страна.

За Париж на Близкия изток (така е известен Бейрут) апетити проявяват не само съседните Сирия и Израел, но и мощни икономики, като Саудитска Арабия, Иран, а през последните пет години и Турция. Вмешателството на Дамаск може да се проследи чак до периодът на Гражданската война в Ливан, когато сирийски части са „повикани на помощ“ от тогавашното ливанско правителство и Арабската лига. Саудитска Арабия от своя страна има своите лични подбуди за влияние в Ливан. От една страна Триполи, Бейрут и Южен Ливан представляват западната граница на влияние на Саудитска Арабия. Връзките на Саад Харири и Рафик Харири с кралството (като Харири-Старши има и саудитско поданство) са от изключителна важност за развитието на Ливан. След края на Гражданската война именно с лични средства на Рафик Харири столицата Бейрут е издигната отново. На мястото на надупчените от куршуми сгради се появяват луксозни сгради и бутици – не без финансите на Рияд. Саудитската дипломация вижда още един важен елемент, който си заслужава хвърлянето на милиарди в Ливан – сунитското население трябва да получи своя политически гръб, като контрапункт на шиитската партия Хизбула. За разлика от Иран, който праща не само икономическа, но и военна помощ на Хасан Насралла, Саудитска Арабия разчита изключително на финансова и религиозна подкрепа. По този начин религиозното разделение се задълбочава, вместо да бъде премахнато от системата на ливанското общество. Сблъсъкът на интереси в Ливан не изключва намеса и на турски интереси, макар и значително по-слаби като мощност. Саудитска Арабия и Турция от десетилетия се оспорват господството над сунитското направление на исляма, след като Египет под управлението на Хосни Мубарак отпадна от съровнованието. Анкара вижда в своите арабски съседи – Ирак, Ливан и Сирия – партньори в упражняването на натиск срещу Рияд от една страна и Иран, от друга. По този начин могат да се обяснят и желанията на Саудитска Арабия да влияе в Дамаск, Бейрут или Амман (Йордания).

Въжделенията за господство на хегемоните в Близкия изток, заедно с Израел, неименуемо водят до ролята на Иран в политическата игра. Техеран едва ли ще остави Хизбула да бъде обвинявана или притискана от останалите политически сили в Ливан. Помощта на Иран към шиитски движения в арабските страни винаги се е изразявала в две направления – икономическо и военно. В случая с Хизбула налице са и двете. Опасността от израелско напредване в Южен Ливан през 1982 година създава Хизбула, като днес това е единствената военна сила в и около Бейрут. Рейтингът на Хизбула се покачи не само сред палестинското население, но сред ливанското общество след военните сблъсъци между Израел и Хизбула през 2006 година. При евентуално официално обвинение на СТЛ срещу Хасан Насралла и хората му, реакции ще има на всички нива в ливанската политическа система. Разбира се, в борбата ще се включат, макар и скрито, покровителите на ливанските партии отвън – Сирия, Иран и Саудитска Арабия.

Наджиб Микати, наследник на поста на Саад Харири, издаде политическа декларация на 29 юни, в която заяви, че ще уважи поетите ангажименти на правителството, свързани със сигурността на държавата и политическото равновесие в Ливан. На пресконференция, Микати допълни, че неговото правителство ще действа “отговорно и реалистично.” Какво означава това, тепърва ще разберем, защото довърши изречението си с: „Всички заподозрени са невинни до доказване на противното.”

Обвинителните актове предполагат възможността Ливан да навлезе в период на несигурност, а съдбата на обвиняемите може да бележи управлението на Наджиб Микати. Още през 2009 година Хасан Насрала обеща “да отреже ръката” на всеки, който се опита да арестува някой от членовете на Хизбула, тъй като не вярва в истинността на обвиненията на Специалния трибунал за Ливан, смятан от него за силно политизиран. Тази теза тепърва предстои да бъде доказана или отхвърлена.

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: