Литературен анализ на политическата обстановка

Като че ли миналата седмица най-сетне започна кръстоносният поход срещу руските интереси на Балканите. Лукойл беше наказан, Лукойл беше спрян, светът притихна във възхищение и само Стамболов гледаше от портрета завистливо, проклинайки историческата участ по негово време да няма рафинерия, на която да захлопне кепенците.

Всъщност каква беше тази акция и какви ще са последиците от нея? „Ярко доказателство, че пред закона всички са равни” – ще кажат PR-ите на ГЕРБ, като ще пропуснат да припомнят, че Лукойл от години не си е плащал данъците, без това да го приравнява пред закона към другите неплащащи компании, които получават заплашителни писма от НАП, толкова скандални, че даже повдигнаха въпроса за тях в парламента. Виждал съм такова писмо, в което данъчните заплашват получателя, че полицията ще му забрани да пътува в чужбина. Съмнявам се, че подобна кореспонденция е водена с Лукойл.

Има наблюдатели, според които отнемането на складовите лицензи е лична инициатива на проамерикански настроения Дянков – един вид разнобой в редиците на ГЕРБ, който току-виж довел до ситуация, в която Бойко Борисов да гледа тъпо и с увиснало чене като Тодор Живков през ноември 1989. Според други анализатори обаче Дянков не е тръгнал да клати устоите на партията си, а действа срещу Лукойл именно по нейно нареждане и се  опитва да създаде впечатление за предизборен конфликт между Борисов и Златев (който впрочем от доста време е само член на надзорния съвет на Нефтохим и нищо повече) в период, когато и без друго съоръженията на рафинерията ще спрат работа за лятна профилактика. Аз обаче не мисля, че акцията е предизборна, въпреки че има всички качества на такава. Предизборното шоу на седмицата беше откриването на спортната зала.

Според мен акцията срещу Лукойл има външнополитически мотиви. Не е тайна, че голяма част от силата и самоувереността на Бойко Борисов идва от подкрепата, която получава извън България. Тази подкрепа той започна да получава още по времето на Царя и тя му помогна да стане премиер, надявайки се, че като такъв ще бъде по-несговорчив с Русия отколкото предишното правителство на социалистите. За съжаление обаче, той излъга тези очаквания и за две години показа точно обратното. Ето защо е логично да предположим, че на запад и особено в ЕНП е настъпило известно охлаждане към Бойко Борисов в средата на мандата му, симптоматичен знак за което е парламентарното поведение на другите партии от ЕНП, които най-сетне открито се обявиха в опозиция, като гласуваха вот на недоверие срещу правителството – нещо, от което досега се въздържаха, макар че беше логично да го направят още преди година.

И на този фон какво по-хубаво от една наказателна акция срещу Лукойл – емблемата на руското икономическо влияние в страната? Под формата на принципно и законно действие правителството показва на Европа, че България не е протекторат на Русия и че то, правителството, не защитава нейните икономически интереси като свои. Междувременно започва да се продава гориво от държавния резерв, както житото по времето на Жан Виденов – свеж приток на пари в труден за бюджета момент. Лукойл не търпи кой знае какви затруднения и неудобства. До няколко седмици лицензите му ще бъдат върнати и животът ще потече по старому. Междувременно обаче над страната ще надвисне страхът от бензинова криза и от опашки по бензиностанциите. Отново ще видим размахания пръст, който ни напомня колко лошо е без руски газ през зимата и без руски бензин през лятото. Тогава мисълта, че сме протекторат, ще стане по-смилаема, по-приемлива, а недоволството на западната политика от правителството на ГЕРБ – имагинерно, пренебрежимо и незначително за българските избиратели. Такъв, мисля, е анализът на политическата ситуация. А освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: