ЕНЕРГИЙНИ ПИПАЛАПИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ В България през тази седмица продължи да се задълбочава интригата около отнетите складови лицензи на руската компания “Лукойл Нефтохим”, която държи най-голямото нефтопреработвателно предприятие на Балканите. След като актът на Агенция “Митници” за отнемане на лицензите бе обжалван пред Софийския административен съд, той скоростно се произнесе в полза на компанията. Така, макар производството на горива да беше пред пълно спиране, изведнъж се оказа, че “Лукойл” продължава работа, поне докато не излезе решение от обжалването пред по-високата инстанция – Върховния административен съд. Междувременно обаче Комисията за защита на конкуренцията започна разследване срещу дистрибутора “Лукойл България”, която е дъщерна фирма на “Лукойл Нефтохим”.

Разследването е за “извършени злоупотреби с господстващо положение на българския пазар и за сключени картелни споразумения с останалите търговци на едро на бензин и дизел”. От Комисията съобщиха, че за действията си ще информират Европейската комисия и съответните органи в другите  европейски страни, защото “поведението на предприятието е от естество да засегне търговията на европейския пазар”.

Все още не са съвсем ясни обаче чисто пазарните ефекти от развитието на случая с отнетите лицензи на “Лукойл”. Засега държавата вече на два пъти се принуди да деблокира големи количества керосин от държавния резерв, за да могат да се обслужват натоварените през курортния сезон летища Варна и Бургас. Неясно остава близкото бъдеще и на железопътните превози в страната, доколкото българските държавни железници също се оказват силно зависими от руската компания.

В същото време, след положителното за тях решение на съда, от “Лукойл” обявиха, че намаляват с два процента цените на бензините. 

- Пламен, доколко тази новина ще зарадва масовият потребител на горива в България и ще има ли реален икономически ефект от нея? 

- Намалението, Фили, в номинално изражение е между 2.5 и 3 стотинки на литър. Това означава, че ако досега да отиде и се върне човек с кола от Пловдив до София струваше около 60 лева, от вчера насам ще струва с 60 стотинки по-малко. Вероятно защото всеки си прави тази проста сметка, засега не виждам някой буден български гражданин да използва запасите си от фойерверки, за да приветства щедрия жест на “Лукойл”.  

Логичното предположение, че това намаление може да се отрази положително поне на големите превозвачи, също не е логично, защото като правило те пътуват с дизелови мотори, а цената на дизела не е намалена. Нещо повече, в момента дори цените на дизела и на масовият бензин А-95 на българския пазар се оказват напълно изравнени.

На мен лично това ми звучи като някакъв производствено-икономически парадокс, но то може би се дължи на моето лично невежество по отношение и на производствените принципи, и на ценовата политика конкретно на тази руска компания. Защото иначе, доколкото знам, заради разликата в използваните базисни продукти, технологиите за производство и експлоатационните качества на различните горива, при останалите компании по целия свят такова съвпадение между цената на дизела и бензина е невъзможно да се получи. Затова и етикети с еднакви цени не могат да се видят на живо в бензиностанциите на нито една друга държава. 

- Искаш да кажеш, че на практика стъпката за намаляване на цените на бензина си е чисто пропаганден ход от страна на “Лукойл”, така ли? 

- Не виждам какво друго е,  Фили и съм почти сигурен, че в близките дни, с новите развития на ситуацията, които се очакват както поради започналите съдебни спорове, така и поради отворената процедура за разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията, ще станем свидетели на още такива пропагандни ходове. Всъщност те вече започнаха да се трупат. Ще спомена например масираната реклама през последните дни, според която “Лукойл” ще раздаде “безплатно” сто хиляди литра гориво на гражданите, които заредят в техните бензиностанции за повече от 20 лева.

Очаквам да има и още подобни безплатни радости за масовия беден и среден българин, Фили, който очевидно спешно трябва да се проникне от непоклатимото вътрешно убеждение, че не руската компания е лоша, защото не спазва законите, а сегашното управление е лошо, защото държи тези закони да се спазват.

Подобна позиция вече заявиха синдикатите и работниците от самия комбинат “Лукойл – Нефтохим”. Те казаха, че при спиране на производството ще протестират срещу държавата, която затваря фирмата, а не срещу своите работодатели, които всъщност станаха причина за това затваряне, след като не монтираха в срок необходимите за данъчен и митнически контрол съоръжения. 

- Пламен, а всъщност може би имат основания твърденията на “Лукойл”, че те са започнали монтирането на съоръженията, но, поради големия обем работа, технологичното време за това не е било достатъчно. В този смисъл, не сгреши ли правителството, като атакува изведнъж и неочаквано рафинерията? 

- Не съм аз човекът, който може да се произнесе по технологичната страна на въпроса, Фили, но по тази тема предпочитам да се доверя по-скоро на правителствената позиция, че времето е било достатъчно, отколкото на тази на “Лукойл”, че не е било достатъчно. 

- Защо? 

- Защото нещата не станаха изведнъж. Първо излезе закон, който изисква монтиране на такива отчетни съоръжения, иницииран до голяма степен, или поне силно подкрепен още на подготвителна фаза, от ръководството на самата компания “Лукойл Нефтохим”. Второ, в закона има поставени ясни срокове. Трето, всички други по-малки или по-големи фирми успяха с технологичното време при съответните инвестиции, само “Лукойл” не успя.

В този смисъл, ако има нещо, което предизвиква у мен колебание по отношение на предприетите от правителството действия, то е въпросът доколко наистина подготвен беше кабинетът да влезе в директен сблъсък с компания, за която се знае не само, че вижда повод за открита война във всяко действие, което засяга пряко нейните интереси, но и има достатъчно голям капацитет да води такава война дълго и изтощително. 

- Защо имаш колебания по отношение готовността на правителството да се справи? 

- Поради комплексният характер на ефектите от подобна буря, Фили, които могат да засегнат дълбоко цялото българско общество. През последните дни станаха публични някои неща, които досега поне не бяха широко известни. Например начинът, по който чрез свързани фирми като “Лукойл Авиейшън” или “Лукойл България” всъщност “Лукойл Нефтохим” държи цялата българска транспортна система в ръцете си. Това, разбира се, можеше да се предполага и се предполагаше от наблюдатели, които следят темата за общото развитие на отношенията България –Русия и начина, по който руснаците използват енергийната си стратегия за залагане на икономически и политически бомби със закъснител. Но сега нещата наистина излизат наяве.

Например оказва се, че летищата ни, точно в разгара на курортния сезон, не могат да функционират, без доставките на керосин от търговската фирма “Лукойл Авиейшън”. А защо въпросният Авиейшън – ще попиташ, Фили, в този момент не купува от други производители и не зарежда нормално клиентите си? Ами защото те работят само с един доставчик – “Лукойл Нефтохим” и най-вероятно по договор нямат право да работят с друг. Така дори се получава нещо като двоен монопол – единият “Лукойл” държи монопола над летищата, другият “Лукойл” държи монопола над доставките за първия “Лукойл”, който държи монопола над летищата. 

- Пламен, в случая ти обаче не си съвсем сигурен, каза, че “най-вероятно” в договора е заложено това монополно положение….. 

- Така е, Фили, не съм сто процента сигурен. Но съм сигурен 99.99 на сто. За останалия 0.01 процент ще трябва да изчакаме заключението на Комисията за защита на конкуренцията. А иначе зад почти сто процентовата ми убеденост стои аналогията с друг факт, който се появи, но сякаш малко се замаза в българските медии. Изнесе го преди три дни в телевизионно интервю шефът на фирма Български държавни железници Йордан Недев. Според него в очертаващата се криза БДЖ не може директно да сключи договори с други доставчици за необходимите количества гориво, а трябва да проведе преговори и да получи специално разрешение за това от “Лукойл”. 

- Защо? 

- Защото в сегашния договор е записана клауза, че БДЖ няма право да купува гориво от никой друг доставчик. Представяш ли си, Фили, в каква ситуация се намира България, след като дори такъв голям клиент като държавните железници не могат да работят на свободен пазарен принцип, а са стиснати в монополни клещи от руската фирма. И как на този фон човек може да си представи пък, че дъщерните фирми на “Лукойл” ще работят свободно, а в случая – дори в ущърб на фирмата-майка?

Фактът за съществуването на тази клауза в договора на БДЖ, Фили, поставя редица други въпроси. Например – кой и срещу какви корупционни суми е сключил договора по този антипазарен начин? Или ако някой министър или премиер преди време е наредил на БДЖ договорът да бъде сключен именно така, кой, кога и също срещу какви пари го е сторил.

За мен обаче в конкретния момент по-важен е точно въпросът – подготвено ли е било правителството, знаело ли е то всички подобни факти, които могат да минират не само успеха на неговите действия, но и цялата българска икономика, когато, иначе съвсем правилно, се зае да налага законовите принципи в “Лукойл Нефтохим”. Имам съмнения по този въпрос, защото много бързо от уверенията, че ситуацията няма да засегне функционирането на българската икономика и дори няма да се наложи изобщо да се посегне към държавния резерв, нещата се промениха много бързо и резервът вече бе отворен на два пъти през последната седмица.

В същото време обаче си мисля, че дори кабинетът Борисов да не е бил изцяло готов да посрещне ефектите от своите действия, той все пак трябваше да ги предприеме. В края на краищата – време беше пипалата на октопода, оплел в енергийна прегръдка цяла България, все от някъде да започнат да се разплитат.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: