Любимци в новините: постоянни и променливи величини

PRIVACY
['praivəsi]
1. уединение, самота, усамотение, интимност

Преди 3 седмици, Български Държавен вестник публикува постановление на министъра на вътрешните работи Аню Ангелов, разрешаващо на военното разузнаване на страната (служба “Военна информация”, СВИ) да събира и използва личните данни на гражданите, без да ги уведомява или иска предварително разрешение.

Ето какво пише по въпроса в. „Сега“:

Тя [Инструкция № 2 от 14 юли 2011 г.] е посветена на „определяне на реда за създаване, използване и закриване на информационните фондове и за контрола върху тях в служба „Военна информация”. Във фондовете на военното разузнаване ще се обработват „лични данни, свързани с националната сигурност и отбраната”. На практика това означава, че ще може да се събират данни за всеки и всичко. Все пак се предвижда фондовете на СВИ, които представляват регистри на лични данни, да подлежат на вписване по реда на Закона за защита на личните данни.

В същото време обаче се позволява службата да поддържа собствена интегрирана комуникационно-информационна система. Освен това тя ще използва собствени специални комуникации, изградени на основата на различни преносни среди.

Успокояващо е, че – както уместно го припомня „Сега“ – СВИ все още няма нито директор нито регулиращо законодателство. За назначаването на директор ще се чака поне януари 2012 г., края на настоящия президентски мандат…

Въпросът, следващ първоначалния шок, е: България би трябвало да има закони за регулиране на личните данни, нали? Ами да. Точно, в Конституцията от 1991 г.: член 32 предвижда, че

„(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. [...] (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки отказа си, освен както е предвидено от закона”. Също така, член 34 от Конституцията предвижда, че „(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило ще бъдат допуснати само с разрешение на съдебната власт с цел разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.”

В допълнение, Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) е официално в сила от 2002 г. насам. Този закон беше много важен: влизането му в сила е една от големите реформи на подготовката за влизане в Европейския Съюз (ЕС). ЗЗЛД определя минималната законна рамка, която тябва да бъде задоволена, когато става въпрос за администрация на личните данни. Специални закони след това регулират специфични дейности като например електронната търговия. Друго важно нещо: ЗЗЛД установява съществуването на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) като независим орган за надзора и прилагането на ЗЗЛД, който да поддържа национален регистър на администраторите на лични данни, да получава и разглежда жалби и да предприема правни действия за осъждане на нарушенията. Служителите се предлагат от Министерски съвет и са избирани от парламента за срок от пет години.

(Източник: Flickr, CC-BY 2.0)

Така че, да, България има специално законодателство. Но в допълнение, тя е член на ЕС, който, от своя страна, има няколко закони, регулиращи събирането и обработката на лични данни, нали така?

Наистина, има две европейски директиви: 95/46/ЕО (Защита) и 2006/24/ЕО (Съхраняване). Всеки член на ЕС трябва да ратифицира и приложи директивите в националното законодателство. Нещо, което България е направила за тези две директиви след присъединяването си към Европейския съюз (януари 2007 г.).

Така, в началото на 2008 г., без кой знае колко да се притеснява тогавашното правителство да организира гражданска консултация, Наредба 40 (прилагаща директивата 2006/24/ЕО) е официализирана от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и Министерството на вътрешните работи. Напомням, че за разлика от останалите страни-членки обаче у нас директивата бе въведена като подзаконов нормативен акт, който не подлежи на парламентарно обсъждане и гласуване от депутатите. Тъй значи, Наредба 40 има за цел да определя вида на данните и процедурите, при които данните трябва да се запазят и предават на МВР, за „нуждите на на оперативно-издирвателната дейност”. На нормален български език, тази наредба в действителност позволява на службите за сигурност и на МВР лесен достъп до целия интернет трафик на всеки потребител вв страната.

Програма „Достъп до информация” беше силно против това изменение, което е в противоречие с българската Конституция (горе-цитираните члена), но също така и с европейското законодателство и с Европейската конвенция за правата на човека. Тя спечели делото и по този начин принуди българския законодател да промени наредбата, в последствие на което достъп до данни е даден само с разрешение на съдия, след разглеждане на всеки отделен случай. И няколко правителства вече как са опитват да се върнем към директен достъп, само че за сега не успяват.

Горе-споменатото постановление (в сила от 1 август) значи официализира създаването на едно чудо, наречено „Единна електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност“ (ЕЕСМ). То е някакъв хибрид между съществуващите Национална мрежа на държавната администрация (НМДА) към Министерския съвет и Електронната съобщителна мрежа (ЕСМ).

Според чл. 2 на това постановление, функционирането на ЕЕСМ изисква свързаността „между органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на Република България“. Тъй като една от членките на ЕЕСМ „развива, поддържа и управлява електронна съобщителна мрежа (ЕСМ) за нуждите на националната сигурност, както и на централните органи на изпълнителната власт, органите на местната власт и местното самоуправление“, можем без големи трудности да заключим, че местните и териториални администрации ще съхраняват личните данни на гражданите в рамките на тази щастливо новородена инфраструктура.

Има много интересни цели; любими извадки:

Чл. 18. Главна дирекция „Единна електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност“ подпомага изпълнителния директор, като:

1. изгражда, поддържа, развива, експлоатира и управлява Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност, която се състои от електронна съобщителна инфраструктура, комутационни и преносни системи, инженерно-технически системи, съобщителни обекти със специално предназначение и други елементи на изградената ЕЕСМ, включително инсталираните мощности за военно време;

[...]
3. осигурява възможност на потребителите на ЕЕСМ да осъществяват наблюдение и управление на собствените им комуникационни и информационни системи по предоставената им преносна среда, като отговорностите на страните се регламентират в споразумения;

[...]
5. създава и поддържа актуална информация за инфраструктурата, системите и потребителите на ЕЕСМ;

Нищо в Постановление 196 не говори за обществен интерес. Това означава, че няма? На описанието, дадено на този единна мрежа, би могъл човек да си помисли, че става въпрос за поредна публична инфраструктура. Почти: ЕЕСМ напълно има вид на иглед на скачени съдове полиция – публична администрация, дори и в мирно време. С ясни и прости думи, това е централизирана държавна институция за безнаказно събиране на лични данни на гражданите.

Ама нали, ще се изнервят някои хора, коити ме изчетоха до тука, какво общо има между увлекателно разказаното урочето по законите за личните данни и това скучно постановление? Както го писах в предишния абзац, централизираната мрежа очевидно свободно ще може да си играе със свързани помежду им файлове с лични данни. Това е, например, което е довело до създаването на CNIL (Commission nationale de l’informatique et des libertés, Национална Комисия за Информатика и Свободи) във Франция, където подобна ситуация настъпи.

Естествено възниква въпросът: за колко време най-много могат да се съхранъват личните данни, достъпни благодарение на това постановление на полицията по всяко време? Може би аз бъркам, но никъде не прочетох конкретна шифрирана иформация. О, съжалявам, с изключение на Закона за електронните съобщения, който предвижда запазването (от страна на доставчиците на електронни услуги) на „определени категории данни” за трафика за период от 12 месеца.

Когато попитах Комисията за защита на личните данни какъв е техният максимален срок на съхраняване, в отговор получих почти три страници, в които човека (или хората, без подпис е) ми разказва доста неща без никаква връзка с въпроса ми. По едно време е написано, че времето на съраняването на личните данни е регламентирано така: „администраторът на лични данни е длъжен да предвиди и съответния ред за съхраняване и унищожаване на носителите на информация съставляваща лични данни след изтичане на срока и отпадане на целите за нейното обработване” … Това е малко смешно, да не кажа незаконно: директивата 2006/04/ЕО, за която ви споменах по-горе, слага максимума на 1 година. Срок, който си блести с отсъствието от Наредба 40.

Вторият ми въпрос – каква е позицията на Комисията по Постановление 196 – остана без отговор.

П.С. Отговора на Комисията (анонимизиран PDF). Подчертаванията са от тях.

когато живееш в един град, ежедневно си в задръстванията му, в навалицата в градския транспорт, пазаруваш из шарените пазари и малки квартални магазинчета, ядосваш се за дупките, подминаваш боклуджийските кофи, около които все се навъртат и надзъртат клошари, въпреки неприятния мирис и още и още та когато живееш в този град ...

През юли и август, мюсюлманите по целия свят започнаха да празнуват  Рамадан. Вярващите, които спазват пост през месец Рамадан, се въздържат от ядене, пиене, пушене и други физически нужди преди залез слънце. Те бдят над чистотата на мисълта и словото си  и участва в благотворителност. През този месец, добрият мюсюлмани следва да преразгледа живота си [...]

През юли и август, мюсюлманите по целия свят започнаха да празнуват  Рамадан. Вярващите, които спазват пост през месец Рамадан, се въздържат от ядене, пиене, пушене и други физически нужди преди залез слънце. Те бдят над чистотата на мисълта и словото си  и участва в благотворителност. През този месец, добрият мюсюлмани следва да преразгледа живота си [...]

В предаването „Акценти“ по Нова телевизия премиерът Бойко Борисов обяви подслушването като гаранция за демокрация: “Какво, като са ме подслушвали? Подслушването е гаранция, че има демокрация, няма недосегаем.”, заяви той невъзмутимо по повод скандалните аудиозаписи, от които се чува как нарежда на шефа на Агенция митници Ваньо Танов да прекрати проверка на бизнеса на Мишо [...]

Досега съм ходила във Велико Търново само веднъж, по работа. След един уикенд и с подходящия водач обаче всичко е по-различно. Градът, както и преди, ми изглежда прекрасен. Но вече знаеш в кои улички е най-забавно да се играе и в камбанариите на кои църкви може да се влиза – е, ако си на около 10, но и това е полезно, нали?

Отидохме за уикенд, който ни донесе дъжд, слънце, мента и много сладолед. Пътуването ни посрещна с двойна дъга някъде по средата на 2-та часа от София до Търново. Първото шляене по улиците донесе още дъги. първата снимка ми прилича на картичка от времето на социализма.

Не съм обработвала снимки по друг начин, освен максимално естествено, с леко подсилване на цветове. Зеленото на Търново е много особено и по това градът въобще не прилича на град.

От терасата на къщата ни посрещаше Царевец и малките улички на Асенова махала. През цялото време имах усещането, че се намирам на снимачната площадка на “Таралежите се раждат без бодли”. Трудно е за обяснение: и заради децата, които тичаха по калдъръма, а и заради чужди спомени от игри по същия този калдъръм.

Търново е град с история, което ти се припомня на всяка пряка. Мисля, че има повече къщи от римско време, отколкото от 90-те или 21-ви век, което е прекрасно. А и фактът, че тук е започнала реставрация на доста места. Св. 40 мъченици си има прекрасна градина и добре поддържани храсти. Царевец е доста добре поддържан. Бях приятно изненадана, защото ние като че ли приемаме хилядогодишните руини за даденост и въобще не сме свикнали да ги пазим.

Върхът на Царевец го помня от години с това, че разполагах само с 3-мегапикселова камера на iPhone. Този път наваксах. Всъщност, дойдох, за да си го върна на прекрасната гледка отгоре. Бавно и методично снимане, с издишване точно преди “щрак”. Операторът на асансьора е живял 2 години в София, докато е бил казарма. Размяна на малко мнения, докато копчето “1″ светне. И обратно из градините, по които са крачили царе и царици.

Пътуванията са най-запомнящи се със случайностите. По случайност попаднахме на средновековен лагер. Мога да кажа само, че древните хирурзи са действали доста грубо…

Дойде време и за Дряново, манастира, катерене до пещерата Бачо Киро. Не влязохме, защото беше късно. За сметка на това видяхме Крепостта – задължително да отидете, ако имате път в района! На слизане ни заваля страхотен дъжд. Доброто настроение обаче не бе ни най-малко отмито, а когато спря да вали, слънцето толкова бързо напече, че със слизането на равна повърхност вече мечтаехме за сладолед. Получихме си го, разбира се.

Вечерта бе заета от котки, менти и разкази за любопитните герои на града, като Кольо Льохмана (не питайте…) Следващият ден ни поднесе разходка до Арбанаси, на път за където има страхотни места, сякаш създадени от природата с единственото предназначение да можете да снимате Търново на длан.

Мисля, че разходките по тесни улички с калдъръм и преобладаваща посока нагоре се подразбират – все пак сме в Търново! Атмосферата беше повече от успокояваща и зареждаща. Тръгнахме си, а в главата ми продължи да звучи “Къде са ми детските книжки…”

Още по темата:

1. Водно
2. Малка/Голяма гара
3. София следобед

Обичам лятото. Нищо, че рожденият ми ден е посред най-лютата зима, аз съм дете на лятото. Повечето ми спомени са свързани със слънце, пясък и море, а не със сняг и киша. Откакто пораснах, лятото е дори още по-очарователно – защото е кратко, фриволно и горещо, защото няма време да ми омръзне и да се отегча от безкрайната нега на летните следобеди и страстното жужене на комарите вечер.

Лятото все по-често ми прилича на роман. И почти винаги този роман е на Жоржи Амаду. Сега си давам сметка, че първата статия, която написах за www.azcheta.com преди толкова много време, беше именно ревю за „Габриела, карамфил и канела“ и която дълго време беше най-любимата ми негова книга.

„Тиета от Агрести“ е малко по-различна от другите романи на Амаду, които съм чела. В нея има от страстта на „Габриела...“, от пиперливата сласт на „Завладяването на Америка от турците“, но го има и онзи сляп идеализъм и маниакално чувство за справедливост, отличаващи „Надежда по изгрев, надежда по залез“.

Не, не, не! В никакъв случай не решавайте, че те правят книгата студена и проповедническа. Напротив. Това е най-страстната книга, която можете да си представите. Сексът е на всяка страница, но това не е сексът от порнографското списание. По-скоро е едно от онези удоволствия, които ни карат да си спомним насладата от живота.

Агрести е малко, закостеняло градче, където времето е толкова спряло, че аха-аха да тръгне назад. Жените са съпруги или уличници, а старата мома е видна клюкарка, но с добро сърце. Единственото богатство на Агрести е близостта му с Манги Секу, най-красивият плаж на света.

Сред неговите дюни младата Тиета научава какво е любовта – но не онази възвишена, чиста любов от латиноамериканските сериали, а страстната, леко вулгарна и много плътска любов от латиноамериканските романи. Резултатите не закъсняват, тя е натирена позорно от побеснелия си баща, изгонена и прокудена уличница, чието име е забранено да се споменава...

Докато не пристига първият чек. А заедно с него се ражда и легендата – за дъщерята, омъжена за богат индустриалец. Тиета, сестрата, която издържа две семейства, Тиета обичаната, Тиета прекрасната, най-скъпата...

Тиета се завръща. И тялото й обърква мислите на всички мъже, а думите й са винаги на място, винаги директни, понякога малко жестоки, но въпреки това всеоопрощаващи. Тиета е светица, а за тези, които все още се съмняват, куфарите с подаръци измиват всички грехове.

Спомените й обаче рисуват друга картина, разказват друга история. Отново има любов. О, да, каква любов! Но не й брак. Дона Антониета е всъщност Madame Antoinette. Дона Тиета има много връзки и много познати, но те не са свързани с бизнеса на мъжа й, не, а с нейния собствен.

Романът е пракрасен, безкрайно вълнуващ и вгълбяващ. Въпреки големият му обем, сякаш времето лети, докато четеш – кълна се, че на моменти усещах бразилското слънце по кожата си, въпреки че бях затворена в помещение без прозорци... това е роман, с който да се смееш и да плачеш, с които да се наслаждаваш на живота. Защото, както казва поетът Барбозиня, цитиран често от Тиета: „От любов не се умира, от любов се живее!“

PS. На корицата има грешка (Амаду никога не е получавал Нобелова награда), но от издателство Колибри много коректно се извиниха за нея!

PPS. А самата корица колко е прекрасна!

На 5 август 2011 в 19:25 наше време , от площадка SLC-41 на станция на ВВС на САЩ на Кейп Канаверал , при подръжката на стартовите екипи на компанията United Launch Alliance и бойни поделения на 45 Космическо крило на ВВС на САЩ е реализиран старт на ракета носител Атлас-5 с междупланетната станция Juno.

Първият опит за връзка с руския космически радиотелескоп 'Спектър-Р' е бил неуспешен. По информация от РИА-Новости , по думина Анатолий Коваленко - завеждащ отдела за наземно-космическа радиоинтерфеорометрия на Пущинската обсерватория.

Астрономи са открили , че примерно преди 4.6 млд години , Земята е имала две Луни. Статията с резултатите на учените е публикувана в списание Nature, а нейно кратко изложение може да се намери на NatureNews и ScienceNOW.

Роскосмос е обявил конкурс за създаването на система за персонална спътникова връзка. По информация от сайта на Роскосмос.

Може би това е най-красивата в света модерна кавалерия. Традиция и съвременност в перфектен синхрон. Снимките са от Монголия, автономна област от Китай.

Може би това е най-красивата в света модерна кавалерия. Традиция и съвременност в перфектен синхрон.