Велико Търново: царици и таралежи без бодли

Досега съм ходила във Велико Търново само веднъж, по работа. След един уикенд и с подходящия водач обаче всичко е по-различно. Градът, както и преди, ми изглежда прекрасен. Но вече знаеш в кои улички е най-забавно да се играе и в камбанариите на кои църкви може да се влиза – е, ако си на около 10, но и това е полезно, нали?

Отидохме за уикенд, който ни донесе дъжд, слънце, мента и много сладолед. Пътуването ни посрещна с двойна дъга някъде по средата на 2-та часа от София до Търново. Първото шляене по улиците донесе още дъги. първата снимка ми прилича на картичка от времето на социализма.

Не съм обработвала снимки по друг начин, освен максимално естествено, с леко подсилване на цветове. Зеленото на Търново е много особено и по това градът въобще не прилича на град.

От терасата на къщата ни посрещаше Царевец и малките улички на Асенова махала. През цялото време имах усещането, че се намирам на снимачната площадка на “Таралежите се раждат без бодли”. Трудно е за обяснение: и заради децата, които тичаха по калдъръма, а и заради чужди спомени от игри по същия този калдъръм.

Търново е град с история, което ти се припомня на всяка пряка. Мисля, че има повече къщи от римско време, отколкото от 90-те или 21-ви век, което е прекрасно. А и фактът, че тук е започнала реставрация на доста места. Св. 40 мъченици си има прекрасна градина и добре поддържани храсти. Царевец е доста добре поддържан. Бях приятно изненадана, защото ние като че ли приемаме хилядогодишните руини за даденост и въобще не сме свикнали да ги пазим.

Върхът на Царевец го помня от години с това, че разполагах само с 3-мегапикселова камера на iPhone. Този път наваксах. Всъщност, дойдох, за да си го върна на прекрасната гледка отгоре. Бавно и методично снимане, с издишване точно преди “щрак”. Операторът на асансьора е живял 2 години в София, докато е бил казарма. Размяна на малко мнения, докато копчето “1″ светне. И обратно из градините, по които са крачили царе и царици.

Пътуванията са най-запомнящи се със случайностите. По случайност попаднахме на средновековен лагер. Мога да кажа само, че древните хирурзи са действали доста грубо…

Дойде време и за Дряново, манастира, катерене до пещерата Бачо Киро. Не влязохме, защото беше късно. За сметка на това видяхме Крепостта – задължително да отидете, ако имате път в района! На слизане ни заваля страхотен дъжд. Доброто настроение обаче не бе ни най-малко отмито, а когато спря да вали, слънцето толкова бързо напече, че със слизането на равна повърхност вече мечтаехме за сладолед. Получихме си го, разбира се.

Вечерта бе заета от котки, менти и разкази за любопитните герои на града, като Кольо Льохмана (не питайте…) Следващият ден ни поднесе разходка до Арбанаси, на път за където има страхотни места, сякаш създадени от природата с единственото предназначение да можете да снимате Търново на длан.

Мисля, че разходките по тесни улички с калдъръм и преобладаваща посока нагоре се подразбират – все пак сме в Търново! Атмосферата беше повече от успокояваща и зареждаща. Тръгнахме си, а в главата ми продължи да звучи “Къде са ми детските книжки…”

Още по темата:

1. Водно
2. Малка/Голяма гара
3. София следобед

Прочети цялата новина

Свързани новини: