Едно е сигурно – ако забатачим проблемите, те имат свойството да растат и да се размножават.

Този важен разговор трябва рано или късно да го проведем. Норвежкият маниак го направи актуален.

Престъпниците, маниаците и обикновените тролове обичат да правят така – да вадят на масата най-неприятните разговори, да се възползват така от хлабавите места в системата, че да се налага или да ги наказваш, или да ги игнорираш, или да спориш с тях.

Норвежкият маниак си направи добре сметката – той така изтроли цялата световна общественост и световните медии, че просто няма как да не говорим за него и за идеите му, най-малкото, за да разберем как друг път да не допускаме толкова хора да умрат.

Две идеи са на жертвения олтар на консервативната контрареволюция – „политическата коректност“ и „мултикултурализмът“. От другата страна се острят ножовете за разправа с „религиозния фундаментализъм“, сексизма и расизма.

По темата може да прочетете Темплара, екстремните центристи и Лонги. От червения ъгъл на ринга се обажда Бай Далай. В различна степен съм съгласен и несъгласен с писанията им и ще опитам сега да изясня какво точно си мисля за всичко това...

Както обикновено се случва в споровете, спорещите страни често се надвикват до посиняване, и то главно защото под едни и същи думи разбират съвсем различни неща, затова аз няма да споря директно.

Големият грях на „консерваторите“ (кавичките слагам, защото вероятно никога няма да стигна с никого до съгласие какво точно значи думата, но идеята ми, смятам, е ясна) е идеята за изначално „добри“ и изначално „лоши“ хора, дори по рождение. Има „едно истинско“ учение, всички други учения са грешни, а изповядващите чуждите учения трябва да се поправят или да страдат.

И „либералите“ имат голям грях - в незачитането на човешката природа, в свеждането на човешкото същество само до разума и рационалното, в заклеймяването на всеки инстинкт като вреден, порочен и нарушаващ „идеалния“ обществен ред. А тези, чиито вродени способности, човешка природа и инстинкти ги правят по-привлекателни, по-забележителни и по-влиятелни от останалите, са считани за големите врагове на „либералното“ общество.

Аз като убеден човек с десни разбирания, но в никакъв случай не консервативни, смятам генерализациите под всякакви форми (расизъм, колективизъм, класова борба, религиозен фундаментализъм) за изключително вредни и опасни оръжия за масово манипулиране на обществеността, за интелектуална бойкоборисовщина. Още повече в ситуацията на глобалното село, в която вече ВСИЧКИ ставаме съседи.

Нито Азис е типичният хомосексуален, нито Митьо Пищова е типичният хетеросексуален, нито всички перничани са бандити, нито пък всички живеещи без брак са лоши родители, нито всички религиозни или източноправославни са образец на морала, нито пък всички те са завършени лицемери или слабоумни. Много хора от двете страни на барикадата полагат усилия да повярваме, че са, защото имат своите фиксации и/или защото искат политическата власт. Просто, за да ни накарат да се почувстваме в „извънредна“ ситуация, където законите на цивилизацията не важат, а важи само тяхната „закрила“.

Напълно е възможно и сегашните поразително приличащи си народни вълнения (Лондон, Париж, Атина) да са просто резултат от изпускането на клапаните по време на криза. Възможно е и да са признак на дълбока системна криза. Не трябва и да забравяме, че обществените закони не можем да ги излъжем, както опитахме веднъж с „научния комунизъм“.

Спомням си, че като малък четох една книга за морски катастрофи и от нея до ден днешен помня следния момент - при катастрофа с кораб, особено жестоко и неморално се държали част от пътниците - норвежки моряци, които били спасени малко преди това от друг потъващ кораб. Мисълта, че трябва за втори път да преживеят същото, заличила всякакви човешки черти у бившите корабокрушенци.

Не сте забравили, че веднъж катастрофирахме на борда на световния комунизъм, нали?