Нещо не ми се пише напоследък, причината предполагам е, че ми натежават някои неща от ежедневието толкова много, че просто не ми се пише.

Едното такова събитие беше изстъплението на норвежкия маниак, което ме потресе повече от всяка трагедия, за която прочетох през последните дни и успях само да напиша нещо като много измъчен предговор вместо коментар. Не съм сигурен ще има ли продължение.

Второто събитие е свързано със състоянието на здравната система в България.

Преди около година почина много близък до мен човек, и остави две прекрасни деца сираци. Това беше посветено на него. Причината за смъртта се сведе до грешна диагноза. Шест месеца го лекуваха от грешните неща – първо от бъбреци, после от дископатия. Гледаха го на разни уреди (дали са били включени?), даде една торба пари за лекарства, истинската диагноза научи няколко дни преди смъртта си – рак на стомаха.

Преди около четири години почина друг мой близък приятел, пак от рак. Някаква неясна болка в рамото, леко задъхване при физически усилия, диагнозата беше правилна, но на късен етап, вече беше останал без един бял дроб.

Въпреки правилната диагноза и връзките на баща му (съдебен лекар), лечението хич не беше безоблачно. Здравната каса плати един курс на лечение, с един курс помогна и международната корпорация, в която работеше. След това трябваше сам да си търси парите чак до края на живота си. Курсът беше два-три месеца, и излизаше около 2500 лева на месец. След първите два курса, му се наложи сам да финансира лечението си в продължение на години, докато не се прибра за последните няколко седмици у дома.

Майката на мой съученик си отиде в една от софийските болници, причината – сбъркана диагноза, пиела е по една шепа от грешните хапчета в продължение на месеци. Същата съдба сполетя бащата на друг мой съученик.

Бащата на мой приятел, юристът К.,, преди време се чувства доста зле, отнася се зле и с недоверие към лекуващите го лекари и никой не може да разбере какво му е. Преместват го в болница, след няколко дни се обаждат на К. по телефона:

„Баща ви си счупи крака.“

В болницата, в леглото.

„Този човек има рак.“ – поставя диагнозата юристът, при по-внимателна медицинска проверка се оказва, че е прав, костите на болния са почти изядени от болестта.

Всички горни случаи се отнасят за хора с доходи и с възможности доста над средното за България, хора които внасят огромни здравни осигуровки (като моя приятел Д., който ми разказа, че за миналата година бил платил 8000 лева за здравно осигуряване), хора, за които парите не бяха най-големия проблем.

Оказа се, че хилядите левове, които се внасят за осигуровки, просто се изпаряват, и дори да си платиш втори път на частно, нямаш гаранция нито за правилната диагноза, нито за лечението.

А случаят, който ме развълнува тези дни, е с моя съученик Боби, който честно и съвестно служи на висок експертен пост на българската държава, от чиято нелоша заплата с фанатична точност е била изчислявана и удържана всяка стотинка в продължение на около 15 години.

Проблемът възникнал, когато се оказало, че има здравословен проблем. Първата стъпка, разбира се, била грешната диагноза. Все пак, с усилията на общи съученици и приятели, които усещат нещо не съвсем в ред, търси многократно мнения на специалисти, у нас и в чужбина и накрая все пак не се забавя фатално с истинската диагноза - рак на панкреаса.

Излишно е да обяснявам, че държавното здравеопазване, в което 15 години е наливал пари, въобще и не прави опит да му помогне смислено. И така, с помощ от семейството и от други хора, той се лекува месеци наред във Виена, и почти се излекува.

И така до 11-ти юли тази година, когато откриват рецидив на рака в черния му дроб и се налага нов курс на лечение от над 30 000 евро, които вече нито той, нито близките му имат на разположение.

Какво да ви кажа - Боби не е болно детенце, но е изключително свестен, почтен и кадърен човек. Не искам да го пускам отатък, докато има шансове за него. Смятам да помогна с каквото мога, смятам да преведа всички пари, които съм получил от рекламата в този блог за изминалите години (няма да ви кажа колко), и да сложа още, за да закръгля сумата.

Искам да ви призова да помогнете да оцелее един много свестен човек. За него все още има шанс. Сумата се събира в евро (не е проблем да се пратят и левове) на тази сметка:

Сдружение Сговор
Корпоративна Търговска Банка
IBAN: BG53KORP92201432850201
BIC: KORPBGSF


Излишно е да казвам, че парите трябват възможно най-бързо, защото всяка седмица е от значение.