Ценим ли нещо... Нищо не ценим

Вчера бях на едно място. Трябваше да бъдат представени две книги. Аз бих ги нарекъл: добри книги, важни книги, знаменателни книги. На това място, в една книжарница, в един от най-големите молове в София, трябваше да се направи представяне на тия две нови книги. Те – обясни ми един от издателите - не били съвсем нови, но тъй като не вървели добре, трябвало да се направи малко реклама, за да се задвижат продажбите им. Сега ще ви кажа кои бяха книгите, по точно – кои бяха авторите. Това бяха Богдана Карадочева и Стефан Димитров. Тия двамата. Те представяха двете свои автобиографични книги. Ето сега може би разбирате защо наричам тези книги важни и знаменателни. През 1990 година бях войник в Грaнични войски. И тогава Бум! И Студената война свърши! Беше прекрасно. Виждали ли сте мравка, която се дави в капка вода? Сигурно сте виждали. Как влачи крачетата си, как се върти в кръг и прави малки запетайки от вода. Дави се. Безнадеждно. И после – когато изсъхне от някой хубав и...

Прочети цялата новина

Свързани новини: