Представям ти няколко места за хранене в Париж, които посетихме и няколко други, на които може да си изкараш приятно с малко повече пари в джоба или пък с не чак толкова. (Да не се залъгваме, в Париж е скъпо.) Към ревютата неизбежно ще спомена и емоционалните ми приливи от преживяното. Няма как! Това са едни от най-силните ми спомени (с леки пропуски, сигурно от виното). Дали не се вманиачавам вече?

Le Chardenoux des Pres

Шеф готвачът Сирил Линяк (Cyril Lignac) е доста популярен сега в Париж. Първите му два ресторанта Le Quinzieme  и Le Chardenoux са оценени от гида на Michelin. За третия – Le Chardenoux des Pres ще почакаме, тъй като е новооткрит, а дотогава може да се насладим на семплата, но вкусно приготвена храна на достъпни цени.

Ресторантът е скрит в малка уличка в 6-ти квартал на Париж. Атмосферата е приятна, интериорът е изчистен, но носи много настроение и вкус,  също като сервираната храна. Ресторантът работи за обяд от 12 до 15 часа и за вечеря от 19 до 23 часа. С Вальо отидохме на обед и то след резервация. Пристигнахме към 12:15 часа. Имаше заети 2-3 маси. Самият шеф готвач пристигна и поздрави лично гостите си. (Боже, и аз съм сред тях!) Към 12:30 часа ресторантът се напълни. Главният сервитьор взе поръчката ни. Не се чудихме какво да обядваме. В обедното меню имаше по две предложения за предястие, основно и десерт. Разделихме си предложенията, а сервитьорът ни помогна с избора на вино.

Това, на което са ме учили – че сервитьорът трябва да е дискретен и че не трябва да се натрапва, тук се случи с такава лекота, че започвам да се замислям кое е важно – да създадеш близост с непознат клиент или просто да си вършиш работата любезно. И за двете се изискват умения. Всъщност, сервитьорът по много деликатен начин навлезе в душата ми, погали я, а после ни остави да обядваме, като вече имах интересна тема за разговор с Вальо. И знаеш ли какво още ни каза докато отваряше бутилката вино? Че е най-хубаво да се разходиш по  Шанз-Елизе в неделя, преди 10 часа сутринта. Най-доброто време за кафе и прясно изпечен кроасан. Наблюдавах го с интерес докато ми отливаше вино за дегустация и си представях големия булевард празен и ухаещ на кафе и кроасани.

Този ресторант е единственото място, в което преписах заглавията от менюто дословно в тефтера си. Искам да запазя всеки един детайл от предложенията. Защото са важни и защото не ядохме просто обяд. Ядохме превъзходна храна. Ето и нея без да си правя повече труд да възхвалям.

Avocado and Pear Prawn Coctail

Chicken Terrine with mild spices

Swordfish a la Plancha, Basque Style Sweet Pepper and Tomato Puree with Spanish Ham

Skewerd Chiken with coriander, Carrot Puree with Curcuma

Тук само ще отбележа, че кориандърът, с който е приготвено ястието беше много лек и няма нищо общо с кориандъра, с който съм свикнала. Опитах прясното стръкче, поставено за декорация и ми стана приятно, не усетих онзи силен метален вкус, който очаквах. (Нека това не звучи като разочарование, напротив. Допадна ми.)

Vanilla Flavored Ice Cream, Roasted Hazelnuts

Tart Tatin with Heavy Cream

Специално за десертите няма начин да не се изкажа. Прекрасни са! Аз си поръчах сладоледа и останах очарована от кремообразната текстура и плътната консистенция и вкус. (Май не се изразявам добре, но това не може да се опише.) Това не беше сладолед, беше захарно-ванилов облак с деликатен вкус, топящ се още в лъжичката запътила се към устата ми. Наистина прекрасно! (След като се върнахме в София, двама души ме попитаха за десерт, който силно ме е впечатлил. Замислена не отговорих нищо конкретно. Сега заявявам, че това е десертът.) От тарта само си опитах. Хареса ми.

Le Procope

В самото си начало заведението е било първото кафене в Париж. Сега е ресторант с история. Мястото е хубаво и голямо. Има тераса на втория етаж, но нас ни настаниха вътре в салона, в едно от сепаретата. Ако си направиш резервация, може да се насладиш на обяда или вечерята на втория етаж, на откритата тераса.

Ние отидохме спонтанно. Посрещнаха ни две момичета с голяма книга пред себе си. (Книгата с резервациите.) Погрижиха се за връхните ни дрехи и чантите и дадоха знак на персонал от сервиза да ни настани. След като седнахме се сетих, че чантата май ми трябва. Тефтерът ми е в нея. Но нищо. Ще го давам по снимки и спомен.

Виното

Салата от зеленолистни, от които можах да разпозная само рукола. Другите треви са ми непознати. С много хубав дресинг и очевидно – пармезан. Включени са още морков и краставица.

Терин от патешко месо и дроб. Много вкусно! Сервирано с кисела краставичка и микс от непознатите треви.

Първото място, в което си поръчвам Beef Tartar. Главният сервитьор изнесе от кухнята паничка с кайма и друга с лук и подправки. Смеси всичко пред очите ми като добави зехтин и балсамов оцет. Оформи „кюфтето“ в чинията до овкусената рукола. Хареса ми. Но тук не бих си поръчала.

Вальо си взе телешка пържола. Опитах я, разбира се. Беше много добре приготвена.

За десерт си всех отново сладолед. Вкусен, но не толкова впечатляващ като в Le Chardenoux des Pres.

Вальо избра (по-точно аз му избрах ) бадемов тарт с круши. Класическо и френско. Много е вкусно.

La Poule au Pot

Тук имах удоволствието да опитам само 3 десерта  и вино Sancerre с изразен аромат на мед. Случи се така, че вечеряхме на друго място, после пийнахме джин с тоник в един (силно казано) клуб и към 4 сутринта Ирина ни заведе в този ресторант, защото през цялото време си говорехме за десерти. Е, не само за това, но десертът на деня липсваше, а той е важна част от менюто на французина, забелязах.

Както става ясно, ресторантът работи и в малките часове на деня, което не се среща често в Париж. Или поне на мен не ми стана известно. Разбрах, че тук предлагат много добре приготвени охлюви, костен мозък и дреболии. Кухнята е типично френска от 50-те години. Ирина ни препоръча да опитаме Shirred eggs with cream и Chicken hot pot with vegetables. Така и не успяхме.

Но пък десертите и виното си ги биваше. Аз се хвърлих на шоколадов мус с крем Англез и опитах от крем брюлето и профитеролите със сметана и шоколад.

Le Verre Volé

„Le Verre Volé“ или „Откраднатата чаша“ е винен бар намиращ се в 10-ти квартал на Париж, много близо до Canal Saint-Martin. Мястото е винаги пълно, а резервацията е препоръчителна. В бара са подбрани вина от малки изби в страната. Приготвят се предимно традиционни френски ястия, а менюто е изписано на две табла с тебешир. По някое време нещо от него се изчерпва.

Обясненията за състава и начина на приготвяне на ястията бяха доста подробни, сервитьорът не си пестеше времето да ни обърне внимание на всеки зададен въпрос. Имахме си преводач (Ирина), който улесни комуникацията.

Тук опитах риба тон, която беше долетяла сутринта от Япония, уверяваше ни сервитьорът. Гарнитурата е тиквички.

Опитах от автентичната наденица Andouillette, която Вальо си поръча. Kато цяло вкусът ѝ беше като на бабека, който приготвят на село. Гарнитурата е картофено пюре (много вкусно) и рукола.

Крокети с вкусна салата. (Тук не помня подробности. Къде ми е тефтерът?!)

Опитах от артишока, който беше сервиран цял със сос. Откъсваш си листенце и го топиш в соса. Занимателна и приятна работа.

И още – карпачо от риба (не помня рибата, но не беше сьомга) с репички и малини. Взрив в устата ми. Как не запомних рибата! Май беше барбун.

Le Chalet Saint-Michel 

В ресторанта се приготвя френска кухня и е едно от типичните туристически места за хранене в Латинския квартал на Париж. Независимо от местоположението си и достъпните цени, обслужването тук, както и на всички места, които посетих е перфектно. Гледах главния сервитьор как с внимание ни помагаше да изберем меню, настаняваше новодошлите клиенти като гости в собствения си дом, навигираше поръчките излезли от кухнята, като ги разпределяше на останалите сервитьори и в същото време обслужваше всички. Беше като факир. Галантен при това.

Тук опитах френска лучена супа. Пак трябва да си приготвя вкъщи. Много е вкусна.

И coq au vin, разбира се приготвено с пиле. Но беше вкусно и си личеше, че месото не е тумблирано. Усещаше се леко жилавичко, което е съвсем нормално за необработени с химия птици. Точно като манджата, която си спомням като малка.

Le Vieux Paris

Отново ресторант в Латинския квартал. Посещаван предимно от туристи, дошли да опитат фондю. Предлагат се два вида – със сирена и месно.

Салатата, която си поръчах беше с интересно съчетание на продукти. Мисля, че повече ме впечатли колоритната картина от смесването на зеленчуци и плодове, отколкото вкусовото усещане. Присъстваха зеленолистни, домати, пъпеш, череши, сърцевина от бамбук и артишок.

Опитахме фондю със сирена сервирано с багета и сварени картофи.

Ladurée

Влизах във всяка една сладкарница и шоколатерия изпречила се на пътя ми, но не мога да не спомена Ladurée, където започва историята на френските макарони. Имало ги е и преди това, но само като бадемова курабийка. Тук за първи път две курабийки (сладки) се слепват с крем. И като гледам какво е днес – цветове, вкусове и аромати се съчетават по всякакъв начин.

От сладкарницата си взех Испахан макарон, в който имаше маслен крем с розов аромат, пресни малини и парченца личи. (Трябва да го приготвя, но още не мога да намеря добра рецепта за крема.)

И още – шоколадов еклер. Съвсем честно си казвам – не ме впечатли. Трябваше да опитам милфьой. Това беше единственото място, на което не ни позволиха да снимаме. Просто ни упътиха към сайта им.

Canal Saint-Martin

На това място ни заведе Ирина. (Всъщност, не само на това, за което съм и много благодарна.) Чухме  се преди това в ранния следобед и усетих, че е подготвила изненада. Попита ни само какво вино предпочитаме – бяло или червено и си уговорихме среща на канала.

На канала е пълно с хора, дошли да се срещнат, да пийнат вино и/или да хапнат. Ирина ни беше подготвила пикник. Извади червена карирана покривка, сирена, багета. Направи салата от домати и босилек и наля вино в стъклени чаши. Беше прекрасно.

По-късно, когато Вальо ме попита кое най-много ми хареса в Париж, аз веднага отвърнах: „Пикника на канала.“ Няма нужда да се обяснявам повече.

Crazy Horse

Дълго се чудехме дали да отидем на кабаретно шоу. След като сме в Париж, как така няма да отидем?! Кой знае кога пак ще ми се случи. Последва другата чуденка – Мулен Руж или Крейзи Хорс? Прочетохме много мнения във форумите, чухме няколко мнения от приятели и накрая решихме, че ще е второто. Авангартното кабаре е смесица от арт, балет, еротика (най-вече еротика), играещи светлини по голите тела на актрисите. Хореографията е прекрасна! Момичетата също. Няма да издавам повече, трябва да се види.

Та така. Има и хубави местенца в Париж, разбира се. И приятни начини за изкарване на времето. Задължителната програма от посещение на забележителностите ме докара до тези смесени чувства, които описах в Le Grand Paris. А може би просто съм била в такова настроение? Жените са трудни за разбиране. Аз самата трудно се разбирам понякога. (В никакъв случай не се отричам от вече казаното.)

Още вкусни снимки във Flickr.

Хубави местенца в Париж от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Макар отзвукът от нашарването с ярки цветове в янки стил на паметника на съветската армия в столицата да заглъхна, спорът дали да го има този паметник продължава. По форумите в интернет и на тематични страници във Фейсбук хората продължават да са разделени по темата. Страна вземат и много млади хора, които не са политически и исторически обременени. За жалост повечето от тях не четат историята през факти и документи.

Когато в дома, където живея, били разквартирувани съвсем млади германски войници, те плащали наем и споделяли с домакините храната от колетите, изпращани от техните майки. Къпели се редовно със студена вода на двора и помагали в кърската работа. От немец, който преди да стане войник бил земеделец, моите близки научили да садят
картофите на редове, а не на огнища.

После дошли съветски войници, пак в същата къща, те били пълни с въшки и се наложило в казан да им изпаряват дрехите, но солдатите не искали да ги събличат. Поискали обаче да си приберат конете в селската черква и добре, че ги възспряли. Изклали кокошките по двора – без да питат. Изяли ги полуопечени. Изпили бурето с ракия, скрито в дръвника от акцизните и погнали булките. Казват, че някои били настигнити, но не посмели да се оплакват от преживения ужас

Сигурно са имали право на това, защото са били…окупатори. Това са ми разказвали на мене по-възрастните от фамилията. Това искам аз да знаят внуците ми и да решат дали да го има шмайзера над българската столица.

На 16 август центърът на македонската столица Скопие бе затворен заради протестиращи. Над 300 души се събраха, за да почетат младежът, застрелян от полицията, Мартин Нешкоски, който щеше да стане на 22 години. Всъщност протестът бе по повод рождения ден на Мартин. Негова смърт предизвика масови протести в Македония, които не стихнаха близо месец.  За [...]

Един руснак закъсал в тайгата с москвича си, попадайки в един голям трап. Мъчил се, мъчил се, но все не успявал да го изкара. По едно време минал един чукча. Поспрял се и казал: - Само две думи казвам и кола ще тръгне. Обаче искам една бутилка водка. Руснакът бързо изкарал от багажника една бутилка “Столична”, дал я на чукчата, който я надигнал и изпил на екс. След това отсякъл: - Трактор трябва! Усмихни се, България, гениалната руска мисъл измисли нов начин да покори безкрая - като построи първия хотел в Космоса. Петдневният престой в него ще струва скромните 15 000 евро, а разходите за пътя още 570 000 евро. Експерти обаче прогнозират, че новото бизнес начинание е обречено на провал още в зародиш и няма да бъде подкрепено от руските олигарси, защото в новия хотел вместо водка ще се сервира компот от сливи.

В подмосковния град Жуковски започна работа Х международен авиационно-космически салон МАКС-2011.

На 17 август 2011 в 1:57 наше време, от Тайюанскоя космодрум в провинция Шанси ( Северен Китай ) , с помоща на ракета носител 'Чанчжен-4Б' ( Великият поход-4Б) , успешно е изведен на орбита нов китайски океанографски спътни - 'Хайян-2'

Снимките на астероида Веста , направени от сондата Dawn , са донесли на учените нови загадки, свързани с кратера който се намира на южният полюс на Веста.

Спомняте ли си за Microsoft Reader? Е, сега вече спокойно можете да забравите за него, защото Microsoft реши да сложи край на този свой проект, информира DigitalTrends. Преди 11 години редмъндският софтуерен гигант стартира нова инициатива, която беше насочена към читателите на електронни книги. Платформата на Microsoft Reader трябваше да предложи завършен продукт, който да предостави на потребителите среда, в която могат да се сдобият с цифровизирани книги, да си създават собствени библиотеки и да четат произведенията с помощта на компютрите си. По-късно поддръжката на Reader беше разширена и към Windows Mobile, но по ред причини проектът не успя да спечели сърцата на потребителите и Microsoft постепенно го остави на заден план. Сега идва и новината за логичния финал на Microsoft Reader. Добавянето на ново съдържание към платформата ще приключи на 8 ноември тази година, а в края на следващото лято ще бъде прекратена поддръжката и на самото софтуерно приложение. Microsoft обещава на сегашните потребители, че те ще получат безсрочен достъп до цялото съдържание, което притежават във формата на платформата, който е .lit. Компанията обаче няма да предостави на клиентите си никаква възможност за миграция към някоя друга платформа за електронно четене. Редмъндската компания не е съобщила каква е официалната причина за ликвидирането на Microsoft Reader.

В изследовталеският център на НАСА Лангли, са открили басеин в който ще се провеждат тестове на новия американски космически кораб Орион и сертификация на други перспективни космически апарати. Басейнът се намира близо до центъра , където Нил Армстронг се учил да ходи по Луната - а сега ще бъдат провеждани тестове на Орион за кацане на вода.

Патентната война на Apple срещу всички и обратното гори с пълна сила. Последната новина от фронта е за ново дело, което този път е заведено от HTC. Компанията твърди, че Apple са злоупотребили с патенти, които не притежават, информира Mobiledia. Тайванският производител на телефони е завел дело в щатския съд на Делауеър срещу компанията на Стив Джобс. Целта на делото е да бъде отнето правото на Apple да продава своите компютри и мобилни устройства на територията на Съединените щати. В документите по делото са посочени различни патенти, а от HTC искат тройна компенсация за пропуснатите ползи, тъй като според тях става въпрос за напълно съзнателно нарушение. От Apple все още не са коментирали случая, но HTC са пуснали официално изявление, в което се казва следното: „Като водещи новатори в сферата на смартфоните, ние уважаваме интелектуалната собственост на другите компании и сме готови да защитаваме нашите патенти, когато това е необходимо.” Съдебните искове, които разменят помежду си двете компании вече станаха застрашително много. Напрежението започна да се увеличава още през миналата година и финалът на борбата все още не е много ясен. HTC прави всичко възможно да се бори равностойно с по-именития си конкурент.

Случвало се е почти на всекиго да си пожелае да се събуди и всичко да бъде ново и различно, да “започне всичко отначало”, с обещание за и в търсене на по-добра перспектива и осигуряване на щастие. За жалост вълшебна пръчка няма. След подобни моменти на кризи или желание за промяна човек се сеща колко усилия са необходими. Защото на практика промяната трябва да е вътрешна, а ние самите сме отговорни за това, което ни се случва, или поне в индивидуален план. На теория е лесно да се каже, че всеки сам определя възможностите пред себе си и сам гради или съсипва възможността да се почувства щастлив. Между желанията и действието обаче съществува огромна бездна. За да бъдат още по-сложни нещата, хората често не си дават сметка какво всъщност ги тормози или отказват да признаят реалните си проблеми. Остават бездействени и предпочитат да се примирят със ситуацията, вместо да предприемат нещо. Запазват инертността на всекидневието, продължават да трупат неудовлетвореност, постепенно...

В понеделник (15 август) Adobe представи публична бета версия на новия си софтуер за създаване на Web сайтове, който носи кодовото име Muse. За разлика от Dreamweaver – инструментът флагман на Adobe за уеб дизайн, Muse е за графични дизайнери, които искат да създават елегантни интернет сайтове без да е необходимо да кодират. Според Adobe, най-честият сценарии за мнозинството от потребители, които определят себе си като графични, а не Web дизайнери, e най-напред да създадат Web сайт на Illustrator, Fireworks или Photoshop и след това да предадат завършения файл на Web дизайнери, които кодират композицията. Adobe се надява чрез Muse да елиминира стъпката, състояща се в кодиране, за потребители сайтовете, на които не се нуждаят от голямо количество динамично съдържание, и които желаят да завършат работата си и да генерират код с единствен инструмент. Muse в действие:

Рапърите и органите на реда изпитват естествена неприязън помежду си и точно поради тази причина американският изпълнител The Game решил да се пошегува с шерифското управление на Лос Анжелис, информира Mobiledia. Рапърът, който има половин милион последователи в микроблогинг платформата Twitter, публикувал интересно съобщение. Той попитал абонатите си дали биха се заинтересували от стаж при него. The Game добавил и телефонен номер, на който желаещите били призовани да се обадят за интервю и записване. Номерът обаче принадлежал не на рапъра, а на окръжната шерифска служба и напливът от обаждания блокирал работата на звеното за повече от два часа. Органите на реда съобщили, че блокираните телефонни линии са забавили реакциите на службата по отношение на реални спешни случаи, сред които влизат няколко обира и едно нападение. Сега рапърът The Game е застрашен от обвинения във възпрепятстване на работата на полицейски органи и смущаване на публичната комуникационна мрежа. Той отрича да е пращал подобно съобщение и твърди, че то е публикувано от негов приятел с достъп до акаунта в Twitter. Шегата може да докара сериозни проблеми на изпълнителя, но той далеч няма да е първата звезда в подобна ситуация. Известен американски атлет изгуби голям договор със спонсори заради негово мнение в Twitter по повод убийството на Осама бин Ладен.

Слави Бинев е роден на 10 декември 1965 г. в София. Втори мандат е депутат в Европарламента, член е на Комисията по икономически и парични въпроси и зам.-член на Комисията по правата на човека. От 2006 година е архонт на Българската православна църква. - Господин Бинев, на предишните избори бяхте кандидат за кмет на "Атака" срещу Бойко Борисов. Какви са вашите очаквания за тази кампания и изборите за кмет? - Може да се каже, че на предишните местни избори аз направих нещо като саможертвоприношение. Просто го дължах на хората, които бяха повярвали в мен. Имаше, разбира се, и голяма доза политическа наивност, тъй като само три месеца преди това бях влязъл в политиката. Тъжното е, че и сега, като гледам – проблемите, които поставях в моята кампания тогава, днес са още по-остри. Тогава хората не ги виждаха, заслепени от „харизмата” на Бойко. - Подкрепата за Бойко днес е почти същата като тогава. - Разбирам дамите на средна възраст, които си падат по суровия чар на...

Екипът на браузъра Internet Explorer изпрати по куриер кашон с поздравително кексче до Mozilla. С него майкрософтци спазват традицията да изпращат лакомства при излизането на всяка нова версия на Firefox, информира Neowin. Конкретното кексче е по случай излизането на браузъра Firefox 6. Прави впечатление, че от версия на версия размерът на сладкишите, които праща екипът на Internet Explorer намалява, като това вероятно е свързано с промяната на номерацията на Firefox, която включва честото излизане на версии с голям номер и малко промени. При излизането на Firefox 5 преди два месеца поздравленията от IE дойдоха под формата на торта, която беше по-голяма от сегашното кексче. На дъното на кашона е било изписано стандартно поздравление, същото като това, което присъстваше и при излизането на Firefox 5. То гласи: „Поздравления за пускането на новата версия! С любов, Екипът на Internet Explorer!” Жестовете от подобен характер показват, че въпреки конкуренцията и надпреварата за вниманието на хората, трябва да се запази добрата воля, тъй като желанието на всички е да доставят на крайните потребители най-добрите възможни услуги. Първата торта от Microsoft екипът на Mozilla получи преди пет години, когато на пазара дебютира Firefox 2.

Регионалният съд в германския град Дюселдорф съобщи, че маха почти напълно забраната за продажби на таблета Galaxy Tab 10.1 в рамките на Европа. Samsung вече има право да продава устройството на територията на целия Европейски съюз с изключение на Германия, информира Bgr.com. Новината идва само ден след като стана ясно, че Apple са използвали подправени доказателства при делото си за патентни нарушения срещу Samsung, което се гледа в германския съд. Представените пред съдията снимки, с които се доказва, че Galaxy Tab 10.1 имитира патентовани елементи на епълски продукти, не са на финалната версия на таблета, а на тях е представено устройство, което се различава съществено от атакувания продукт. Освен това стана ясно, че има съмнения дали съдът в Дюселдорф има нужните правомощия да наложи подобна забрана, която важи за целия Европейски съюз. Многото неясноти и нередности в целия случай доведоха до падането на забраната, която се запазва само за рамките на Германия. Samsung все пак ще обжалва на 25 август предишното решение с надеждата да отпаднат напълно всички ограничения и продажбите на Galaxy Tab 10.1 да продължат без повече пречки. Развръзката на целия случай предстои тепърва, но на този етап Samsung вече взима надмощие над Apple.

Тази неделя, в денят, в който третата седмица от фестивала София диша ще бъде посветена на театъра и литературата, най-големият български сайт за книги “Аз чета” и едно от най-добрите издателства в страната – Сиела, ти дават възможност да станеш част от първата по рода си литературна градска игра на София.

- Колко добре познаваш София?

- А колко добре познаваш литературната история на града?

- Къде са книгите?

- Какви са историите?

Само в неделя ще имате възможност да покажете, че познавате добре едновременно София и книжния свят на нашата столица.
Ние пък ще се погрижим да направим местата, историите и книгите още по-интересни, много забавни и истинско предизвикателство. Защото “Загуби се в литературна София” е една игра, от която няма да останете разочаровани, дори и да не сте победители.

Броят на местата за участници е ограничен, като предварително всеки желаещ да се включи трябва да изпрати трите си имена и възраст на имейл адрес lost@azcheta.com. Първите 20 души, които се регистрират по тези правила, имат право на участие. При случай на невъзможност да се включи някой от класираните за участие, на негово място идва следващият поред изпратил желание за регистрация.

Правилата на играта са следните:
Стартираме в 16.00 от импровизираната Детска работилница за книгоразделители на ул. Ангел Кънчев. Времетраенето на играта е 2 часа и половина или точно 150 минути.

В деня на играта участниците ще бъдат разпределени на 5 отбора по 4 души на случаен принцип. След това на всеки отбор ще бъдат раздадени маршрути с определени точки от града, където всеки отбор ще има различна задача, за изпълнението на която получава точки. Най-бързият отбор получава допълнителен брой точки за бързина. Накрая броим точките и раздаваме награди - призовете за трите най-добри отбора са от Сиела, а поощрителните награди от "Книга за теб".

Очакваме ви и побързайте - 20 места съвсем не са много, така че може и да свършат! :)

На въпроса „Какво става със света” вече месеци водещи журналисти по света и у нас, анализатори, коментатори търсят не толкова отговор, защото вътрешно са убедени, че на този етап не могат да го намерят, а просто разсъждават върху факти, причини и следствия за „арабската пролет”, касапницата в Норвегия, бунтовете във Великобритания, протестите в Тел Авив, митингите в Атина, сякаш позабравените на този фон, бунтове в Китай, необявената война в Либия, обсадените градове в Сирия и т.н. Светът се тресе, а дали тези трусове са социални, икономически, политически, следствие глобализацията и революциите в информационните технологии, не е много ясно. Кризата, финансова и икономическа, допълнително напряга обстановката, а може би е в основата на събитията. Политиците трудно намират решения, а страхът от „зараза” не само ги държи в напрежение, но и диктува невинаги адекватни действия. И резонният въпрос е „Какво правим ние”, защото това пряко не ни засяга, а ние като нация сме свикнали да...

Една от големите борби на съвременните издатели е за вниманието на детската аудитория, която все повече и по-лесно се отдалечава от книгите. Американците от популярното издателство за детска литература и образование Scholastic обаче не се отказват в това начинание, за което говори и новата им кампания за насърчаване на четенето у децата и подрастващите с участието на звездата от NBA Амари Студемайър.

Издателството сключи договор с баскетболиста за публикуване на поредица от книги под общото заглавие 'STAT: Standing Tall and Talented'. Поредицата ще проследява живота на Студемайър (чийто прякор е именно STAT), който преминава през редица трудности, за да достигне днешното си ниво на една от най-популярните фигури в света на спорта. „Реших да пиша за деца, защото ми се иска да бях чел повече като дете”, споделя баскетболистът и допълва, че се надява „заедно със Scholastic да вдъхновим творчески новото поколение да чете.”

По план първата книга от поредицата трябва да излезе на 1 август 2012 г., последвана от продълженията през октомври 2012 и януари 2013 г. 'STAT 1: Home Court' ще разказва за 11-годишния Амари, който помага в бизнеса на баща си, взима училището насериозно, но не пренебрегва и спорта, който още тогава е негова страст. „Амари Студемайър е мегазвезда от NBA и герой на Ню Йорк, а има и страст към четенето и образованието”, коментира Дебра Дорфмън от Scholastic. „Ние сме горди да си партнираме с него в публикуването на тази нова поредица, която ще вдъхнови повече деца да се обърнат към четенето чрез историята на Амари.”

“Това е една алтернатива да обработим чрез дейността на червеите, органичната маса и да я превърнем в един висококачествен продукт - био тор, с който да наторяваме и да спасяваме природата”. От 12 години червените калифорнийски червеи са бизнес за Снежана Благова. В лекцията си тя разказва как се е захванала с тях и защо вярва, че този метод наистина си струва.

Снежана Благова и бизнесът с червеи from горичка on Vimeo.

Агенцията Standard & Poor’s понижи рейтинга акциите на Google от „купувай” на „продавай”. Понижението се дължи на сделката за придобиването на Motorola Mobility за дванадесет милиарда и петстотин милиона щатски долара. Според анализаторите, разходите за покупката излагат интернет гиганта на риск. Standard & Poor’s също така не вярва, че патентното портфолио на Motorola Mobility ще подпомогне разрешаването проблемите на Google, свързани с използването на отделни технологии. Новината е понижила акциите на Google с 3,3% до 539 щатски долара в края на деня във вторник. Standard & Poor’s прогнозира, че изпълнението на сделката ще бъде завършено през следващата година, но не и в началото на 2012 г. Според агенцията, сделката ще се отрази отрицателно на финансовото състояние на Гугъл. Анализаторите от компанията за финансови рейтинги са променили прогнозите си за цената, която акциите на Гугъл ще достигнат до края на годината – от 700 щатски долара за акция до 500. Придобиването на Motorola Mobility от Google бе неочаквано и породи много спекулации. Интернет гигантът съобщи, че цели с патентите на новата придобивка да подобри екосистемата на мобилната си платформа Android.

Мечтаният бакшиш на всеки сервитьор:

Подобни публикации

• 29.03.2011 -- Спечели новия мултифункционален леген… (8)
• 03.02.2011 -- Посетителите на блога: Кой с каква операционна система е? (2)
• 07.04.2010 -- Имперска vs. Метрична система за мерни единици (7)
• 26.10.2008 -- Да, свиря! На iPhone! (10)

Изглеждаше толкова безнадеждно, сякаш не му е стигнало само да се изгуби във времето. Но и главата му е трябвало да понесе удара на неясното родословно дърво, паднало поради житейско изгниване. Както не можеш да определиш възрастта му, така и си объркан – българин ли е, циганин ли е, някакъв друг ли е. Бившият човек просто изглеждаше скапано с двете си скапани тенекии за сирене на търговската улица в курортното градче. Липсваше ми идея какво може да продава, затова не се обзаложих и със себе си. А вътре в тенекиите нямаше нищо, даже стар вестник за облицовка нямаше. Толкова беше смахнато, че можеше да бъде единствено току-що прохождащ търговски авангард, налагащ продажбите на Нищо в кутия за сирене. Бившият човек обаче имаше не само маркетингов, но и житейски замисъл – Еми, ко да праиш, вика – да ми минава времето, вика. Това е добре, викам аз – много е добре дори, че на хора като теб така да им минава времето. Това прави всички останали значително по-спокойни. Всички останали...

На забравилите да припомня, а на незнаещите да кажа: един от идиотските лозунги на социализма, приписвани на самия Живков, беше : „икономиката-икономична“. Ако ми е позволено да продължа с „иронията-иронична“, ще стигна и до „дипломацията-дипломатична“. Така може би ще си обясним какво ни казва в интервюто си за в. „Труд“ бившият американски посланик в София [...]

Общинският драматичен театър в Перник, който носи името на големия български актьор Боян Дановски, е заслуга на Мини Перник. Това не е тайна, но историята си заслужава, защото съвременната театрална трупа в града поддържа повече от 90 годишна традиция. През тази година се навършват 120 години от създаването на Мини Перник. През тази година пернишкият театър ще има напълно обновена и възможно най-модерна театрална зала.

Но какво се е случвало през годините? Първият опит да се създаде професионална артистична трупа в Перник е направен от артиста Ст.Пенчев. Това е станало с подкрепата на минното ръководство, но опитът не е сполучил. Преди това има много спомени за театрални представления в Перник.

За забавление на минния персонал редовно се организирали литературно-музикални вечеринки, които включвали солови изпълнения на китара или флейта, хуморески и декламации.

В спомените на минни чиновници пенсионери се разказва за „примитивно-любителско изнасяне на „Иванко” от Иван Вазов” през 1902г. пиесата била представена в чертожната стая на мините. За публиката имало пет реда пейки, а сцената била издигната върху нарове, взети от спалните на работниците. Женските роли се изпълнявали от мъже. Най-добър в превъплъщението си бил Атанас Тодоров. Постановчиците и артистите по онова време смятали целуването на сцената за не особено морално и заменили предвидените в пиесата целувки с „ по-сърдечно ръкуване”. Въпреки всички несгоди, представлението минало при голям успех. От входни билети били събрани 92 лв. За тях плащала не само публиката, сред която били и минните шефове инж. Симеонов и инж. Садаков, но и самите артисти. С парите, събрани от представлението, бил купен американ и от него били направени завеси и декори за любителския театър.

По онова време Мината вече имала свое читалище и театралната трупа била част от него. Една от най-нашумелите в началото на века постановки била „Разбойници” от Шилер. В последствие освен мъже в любителската трупа се включили и дами. Женските роли вече изпълнявали учителката Каукова и нейната дъщеря Невяна, г-жа Гераскова, г-ца Виларова и др.

След несполучилият опит да се създаде професионална трупа през 1919 година, едва през сезона 1932/33г. минната управа назначила артиста П. Кючуков за ръководител на театъра. Поставят няколко пиеси. През сезона 1935/1936 г. театърът е трансформиран под ръководството на Ст. Гугов и Б Безовски, но на любителски начала.

През следващите 4 години са представени 14 пиеси, пет от които от български автори. Работниците от Мините проявяват все по-голям интерес към сценичното изкуство.
През 1939/1940 г. по препоръка на Съюза на артистите за ръководител на театъра в Перник е назначен Ив. Пуховски.

Всяка седмица за работниците на Мини Перник се правят безплатни представления. Пиесите се играят по 10-12 пъти при препълнен салон. Освен това минният театър прави турнета в Дупница, Трън, Горна Джумая (Днешният Благоевград). В постановките гастролират артистите от Народния театър Кръстьо Сарафов и Владимир Трендафилов.
Представленията се играят в сградата на сегашния Регионален исторически музей. Салонът има 250 места и винаги е пълен. В него се прожектира и кино.

Това е част от историята как Мини Перник са помогнали за утвърждаването на сценичната традиция в града. Източник на информацията е сборникът „ 50 години Мини Перник 1891-1941”, съставен от инж. Георги Коняров, чийто жизнен и трудов път е пряко свързан с пернишката мина. През годините той е бил инженер, главен инспектор, поддиректор и главен директор на Мини Перник.

Поради невъзможност да копирам цялото интервю на Tzv Tzv, което може да намерите на тези места като видео или като текст, ви копирам избрани моменти.

Положителната новина е, че той все пак няма да стане президент.

Иска ми се да се появи филолог, който да ми разтълкува какво значат синтактичните конструкции в речта на Цветанов.

Mozilla не планира да започне официалното разпространение на свален от Kaldata. Новата версия не се отличава със съществени промени на потребителския интерфейс, но е с 20% по-бърза от предходната – Firefox 5. Подобрено е времето за стартиране, особено за тези потребители с много табове и групи. Потребителите могат да определят дали да се зареждат групите им при пускане на браузъра, или да ги заредят с инструмента Panorama, който е за групиране. Подобренията в новата версия включват: нова характеристика за разрешения, която позволява на потребителите да определят специфични за всеки сайт разрешения с множество променливи – пароли, изскачащи прозорци и др.; проверка на добавките, която предоставя възможност за установяване дали разширенията на браузъра са обновени до най-новите им версии; осветени имена на домейни в полето за въвеждане на адреси; подобрен Web Console и инструмент Scratchpad за разработчици, които изпитват JavaScript в браузъра.

Направих си отделна страница в блога, на която съм споделил всичките добавки, който съм написал за различни браузъри. Там ще намират място и бъдещи попълнения :)

Ето я :) Има полезни добавки, който може да използвате.

Още по темата:

1. Колко струва бензина/дизела днес?

Често говорим, че има продукти, които трудно могат да се маркетират креативно. Това обаче не е особено вярно, стига да имаш подходящия подход и някоя малко по-свежа идея – на фона на всеобщата творческа сивота тя ще изпъкне като неонова крушка. Намерих добър пример по темата с плодовите млека от Великобритания Frijj.

Накратко, идеята е следната – за да бъдете подготвени за новите вкусове на Frijj, ви трябва специално закаляване срещу неочаквани обрати. Затова марката събира на едно място най-забавните видеа от YouTube и отправя сериозно предизвикателство: да не се засмеете нито веднъж! Резултатът се отчита с уебкамерата ви и face recognition технология, която дори се наглася автоматично към различен тип светлина и тон на кожата. Накратко, интересен начин за привличане на внимание към новите вкусове на марката.

Защо работи?

• Непретенциозна идея, която носи позитивни емоции.
• Използване на вече познато и любимо на потребителите занимание (губи-време в YouTube) и го обвързва с марката.
• Комуникацията в категорията е слаба и затова всяка по-креативна кампания изпъква.

Кампанията не е връх в творческия гении, но на фона на всичко останало прави добро впечатления. Дори и малкото предимство пред конкурентите може да свърши голяма работа.

Още по темата:

1. “Къде е млякото?” от Volkswagen
2. Къде ми е ползата?
3. Къде е времето?

Световните икономически процеси, обяснени от идиот за идиоти

Трудно би се осъществила някоя световна криза, без помощта на поне една празна комунистическа тиква. С безумните си действия, хрупаците патица колеги от Пекин активно допринасят за тегобите на вашингтонските глупаци.

Китай е велика страна, със собствен път на развитие. Икономическото им чудо се свежда до партийна директива и сляпо преследване на един показател – растеж на БВП. Построиха най-големия мол в света – за да стои празен с 2 магазина за играчки вътре. Строят цели градове, в които никой не живее, строят квартали, които няма да се реализират и някой ден ще трябва се събарят, строят едно към гьотере, колкото на хартия да имат растеж и да не ги глобят отгоре от Партията. Китайците си имат имотен и борсов балон, много по-величествен от американския, въпрос на време е и в Азия да стане весело.

Великата индустрия на Китай е създадена с евтин кредит от държавните им банки и функционира под похлупак. Йоанът е фиксиран към долара приблизително наполовина под реалната си стойност и така набързо китайците организират дъмпинг на всички останали икономики.

Един китаец работи прав, по 10 часа на ден, за около 300 лева месечно, а на свободен курс щеше да струва 600 и много от сметките нямаше да излизат, доста от работните места щяха да останат в първия свят или щяха да дойдат по-близо до него, например в България.

А от другата страна на водата, когато един американец остане без работа, не само неговите вноски към бюджета спират, ами започва да получава и примерно 500 долара помощи, което прави кръстословицата пред Обама значително по-трудна за решаване.

 

 

Комунистическите кратуни са я докарали дотук по познатия начин, решавайки дългосрочни проблеми с краткосрочни мерки и ситуацията е комично патова.

Китайските селяни се местят в града, не правят революции, бачкат до припадане в заводите, произвеждат боклуци, които се изнасят главно за САЩ. Заради фиксирания курс, за няколко години Китай натрупа огромни резерви в долари и американски ДЦК и докато реши какво да ги прави, стана основен кредитор на Щатите. Вече имат толкова много, че не могат да ги продадат, без да сринат долара и да останат с празни ръце. Еврото е политически нестабилно, а и останалите валути също не са кой знае каква алтернатива, поради обема и естеството на обмяната.

Единственото сигурно при жълтурите е, че са силно неразбираеми за нас, абсолютно не им пука за световната икономика и са напълно непредвидими. В този смисъл могат да ни ебат майката на 15-минутно заседание на ЦК.

Китай е толкова голям и интровертен, че е нещо като отделнен свят. А нашият свят  ги интересува, колкото да откраднат някоя идея или да отидат малко на екскурзия. Техният начин, да ни покажат колко са по-добри от нас е да вземат половината медали на Олимпиадата. Имат оръжие, технологии, човешки и финансов потенциал. Ако всеки китаец дойде и се излюе в България – просто ще ни удавят Най-лошото е, че са много сплотени, решава се нещо и огромния железен юмрук се забива веднага в точката, която е предначертана. Няма хън-мън, дебати и медиен цирк като в “демократичния” свят, това е развития социализъм в действие.

Редовия китаец, разбира се, няма нищо и умира в мизерия. Партията не й е приоритет да се грижи за него, още една мравка в мравуняка. Въпреки всичко, той е доволен от съдбата си, защото живее заради другите и заради държавата, която обича.

Холивуд и другата пропаганда ни кара да си мислим, че всички банани зреят в Северна америка, ама не е точно така. По-добре да сядаме да учим китайски, така поне ще разбираме какво ни нарежда Централката в Пекин.

В интервю за в. Труд бившият американски посланик Джеймс Пардю посочва, че българските политици се "правят на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо", а организираната престъпност продължава да е безнаказана.

"Ето ни в 2011 г. и днес мога да ви кажа - все още нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Това е много тъжна равносметка. Организираната престъпност и корупцията продължават да душат България, пречат на развитието й." - това казва бившият посланик и автор през 2005 г. на най-детайлното проучване за българската организирана престъпност, известно до момента от изтеклите в "Уикилийкс" американски дипломатически доклади.

Биволъ откри в грамите изпратени от София само един персонифициран бабаит - сегашният премиер Бойко Борисов.

"Бабаит, изтупан в Армани"* е квалификацията за главния секретар на МВР през 2005 г., направена от посланик Джон Байърли, който коментира оставката на Борисов. Tя беше подадена след като новият вътрешен министър Румен Петков вкара законопроект, с който оряза правомощията на главния секретар. Грамата изпратена на 15 септември 2005 г. не е класифицирана, но е предназначена само за служебно ползване.

Посланикът коментира още, че Борисов е като цяло неефикасен срещу организираната престъпност, но близките връзки с медиите поддържат неговата популярност. Борисов не пропуска случай да се похвали с връзките си със западните служби и полиция. Той е бил изключително кооперативен с американските служби по някои специфични случаи, но нито един от тях не засяга голяма фигура на българската организирана престъпност - уточнява Байърли.

Изпъкването на Бойко Борисов при правителството на Сакскобургготски контрастира с "почти невидимия" министър Петканов, смята посланика. В известен смисъл, Борисов запълва един вакуум. Неговите опоненти обаче посочват връзките му с въоръжение престъпни групи и тъмни бизнес интереси.

Оставката на Борисов е възможна прелюдия към кандидатурата му за кмет на София, отбелязва още американския посланик, който неотдавна е поел поста от предшественика си Пардю.

Осем месеца по-късно, на 9-ти май 2006 г. Байърли подписва грама с най-високо ниво на секретност, труд на водещите съветници по сигурността в американското посолство [06SOFIA647] [Превод на български]

В нея портретът на Борисов е детайлизиран с данни за участието му в много по-сериозна престъпна дейност от модния бабаитлък за пред медиите - трафик на амфетамини, източване на горива от Лукойл и пране на пари от престъпна дейност чрез банката на Цветелина Бориславова. Посочени са също тесните връзки на Борисов с "Лукойл" и Валентин Златев, както и дискретните му срещи с представители на руското посолство.

Данни за тези престъпления е предоставила и мистериозната служба SIMO, за която нищо не е известно от публични източници. Главният прокурор обаче отказа да образува проверка, тъй като според него информацията в доклада на Байърли не съдържа данни, а само слухове и твърдения.

Борисов беше защитен в парламента и от посланик Уорлик, който каза пред журналисти, че "Уикилийкс“ се позовава на неясни и непотвърдени източници". Това изказване на Уорлик контрастира както с предишните му оценки за скандала "Кейбългейт", така и с позицията на Джеймс Пардю в интервюто за Труд, че няма да коментира докладите разпространени от "Уикилийкс", тъй като "неясните и непотвърдени източници" все още представляват класифицирана информация за американското правителство.

От своя страна "бабаитът в Армани", който се е самоопределил пред Байърли като "най-голямата придобивка на България", отхвърли написаното в доклада с аргумента, че не чете "Уикилийкс", който за него се приравнява с жълтата преса.

*Armani-clad tough guy

Текстът на грамата се публикува тук, тъй като сайтът Balkanleaks има временни технически проблеми със сертификата за защитено браузване.

date: 9/15/2005 15:06
refid: 05SOFIA1598
origin: Embassy Sofia
classification: UNCLASSIFIED//FOR OFFICIAL USE ONLY
destination: 
header:
This record is a partial extract of the original cable. The full text of the original cable is not available.
UNCLAS SOFIA 001598 
 
SIPDIS 
 
SENSITIVE 
 
FBIHQ FOR OIO/EURASIAN UNIT/BARRY BRAUN 
 
E.O. 12958: N/A 
TAGS: PGOV, KCRM, ASEC, PINR, BU 
SUBJECT: BULGARIA: CHARISMATIC INTERIOR MINISTRY CHIEF 
RESIGNS 
 
1. (SBU) SUMMARY: Interior Ministry Chief Secretary General 
Boiko Borisov, one of Bulgaria's most popular officials, 
submitted his resignation September 14, citing planned 
legislative amendments that significantly curbed his 
position's powers.  In a letter to the President and the PM, 
Borisov said his job at the ministry had become meaningless 
as planned changes to the Interior Ministry Act removed many 
of his powers, including the exchange of information with 
international organizations.  Borisov's resignation comes 
less than a month after the new Socialist-led coalition 
government took over on August 22.  The new Minister of 
Interior, former deputy Socialist-party leader Rumen Petkov, 
made clear that unlike his predecessor, he would not remain 
in the shadow of the highly-popular General.  Petkov 
previewed Borisov's resignation during a September 14 meeting 
with Amb. Beyrle (septel).  The government of Prime Minister 
Sergei Stanishev is expected to accept Borisov's resignation 
September 15.  Borisov's decision made front page headlines 
in Bulgaria amid mounting speculations that the he may enter 
politics and run for a Mayor of Sofia in the October 29 by- 
election.  END SUMMARY 
 
2. (U) In his resignation letter, Borisov said that if the 
draft Interior Ministry Act is adopted, the functions of the 
ministry's political leadership will duplicate those of the 
Chief Secretary.  The proposed changes broaden the powers of 
the political leadership at the expense of the professionals, 
Borisov wrote, noting that the minister will have five 
deputies, while the Chief Secretary will have none. "Given 
the upcoming changes at the Interior Ministry, there is no 
place for me there," Borisov said, adding that his opinion on 
the bill had not been taken into account.  He said he and 
Petkov had tried to work as a team but it didn't work out. 
Petkov, an influential figure in the ruling Socialist Party, 
had put an end to frequent media appearances by Borisov, 
whose popularity is in large measure a result of cultivating 
a press corps that could not seem to get enough of the 
charismatic general. 
 
3. (SBU) The draft Interior Ministry Act, initiated by the 
Ministry's political leadership, is reportedly an attempt to 
boost the efficiency of the ministry's work and achieve a 
better coordination of its services.  A significant change 
from the current law is that while the Chief Secretary 
reportedly retains his formal coordinating functions, all 
police and MoI intelligence services will be under the direct 
supervision of the Minister. In addition, all police services 
would be gathered into one structure, the National Police 
Service.  Its director, as well as the heads of the counter- 
intelligence and firefighting services would report directly 
to the minister.  Currently, the operation of the services 
under the Ministry are coordinated by the Chief Secretary. 
In general, the new law, expected to be passed by parliament 
in October, shifts the balance of power towards the 
ministry's political leadership. 
 
4. (SBU) Borisov, 46, was appointed to the position of 
Interior Ministry Chief Secretary in September 2001 by former 
Prime Minister Simeon Saxe-Coburg for whom he served as a 
bodyguard before the ex-king took over as PM in July 2001. 
Borisov, who enjoys near-heroic status in Bulgaria, 
constantly led opinion polls over the past four years due to 
his Armani-clad tough guy image and close ties with local 
media, this despite his overall ineffectiveness against 
organized crime.  He did not miss an opportunity to boast 
about successful police operations, especially stressing his 
ties with the Western police and intelligence services.  To 
his credit, he was exceptionally cooperative with U.S. law 
enforcement on a number of specific cases, none of which 
involved major Bulgarian organized crime figures.  His high 
profile under the previous government was in contrast to the 
former Minister's near invisibility.  In a sense, Borisov was 
filling a vacuum.  His opponents, however, point to his past 
connections with strong-arm groups and unsavory business 
interests. 
 
5. (SBU) Speculation was rife over the past weeks as to 
whether Borisov would run for mayor of Sofia in the October 
29 by-election.  Borisov said September 15 he would announce 
his decision in the coming days.  In June, he ran for 
parliament on the ticket of Saxe-Coburg's National Movement 
Simeon II and won MP mandates in two electoral regions, but 
gave up his seat in Parliament to retain his Interior 
Ministry job. 
 
BEYRLE

По моторите! Газ към Румъния! :) Петя ще ни покаже впечатленията си от една от най-красивите страни в Европа. Приятно четене:

Вътрешната картина на едно пътуване във външния свят:

Румъния -

от върха на планината до недрата на Земята

    Вече знаем имената си. Известно ни е, кой с какво се занимава. Остават и непроменени неща – все същият възторг, когато пътуваме, все същите възбуда и удоволствие, когато сме заедно; и – все мотори, мотори, мотори…Движение – навън, към нови впечатления, навътре – към себе си… Наближава времето за тръгване. Приливните вълни на емоциите изпълват пространството в мен. Сменят се в различни цветове и се люшкам между лекото безпокойство, породено от неизвестността, до възторга, че ще срещна различни хора и ще видя непознати места. Напускала съм границите на собственото си Его, но не съм напускала границите на България и не знам какво точно да очаквам. Въпреки това яхвам ТДМ – а /непокорен, тръпнещ, леко зъл/, прегръщам щурия си спътник и произнасям фразата, с която тръгваме на всяко пътуване – „Господ е пред нас и ние сме след него!” И после – сменят се картините, ароматите, температурата, звукът е постоянен, част от усещането – звук на мотор. Тетевен – Русе Прав, леко скучен път – жълтите поля на слънчогледите ме изпълват с топлина. „Памуковите облаци” над мен привличат вниманието ми – всеки с характерна форма, но еднакво пухкави и сиво - бели. Нетърпение. [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Дунав мост"][/caption]

Началото

Събрахме се. И Гената е с нас. Прекрасно. Минаваме Дунав мост. Чувството – странно, навлизаме в чужда държава, за която всеобщото мнение не е особено ласкаво. Румъния – равна до безкрайност в началото. Залязващото червено слънце наднича през пропуканите дълги сиви облаци, следи от самолети, цветни къщи със странни покриви и…мирише различно. Давам си сметка колко богата е сетивността и колко ограничен е човешкият език, как малко са думите, за да опишеш всичко.

Бързаме към Питещ. Магистрала. Безкрайно дълго „летим” напред. Мръква се. Веско открива мястото. Спим сред поле от дребни бели цветя. Вслушвам се дълго и напрегнато в звуците. И разбирам – сами сме сред непознатото – „ група чехи от Полша”, както би се изразил Вальо. Будим се. Чудна утрин – еуфория, закачки, смях, снимки под слънцето.

Инцидентът

Сравнително тесен асфалтов път, завои. Масло на пътя. Няма време за реакция. Моторът се хлъзва и поляга на едната си страна, а после се завърта. Мисълта ми някак самозащитно пропуска този момент и върви към следващия – какво да направя. Тъжна гледка – полегнал безпомощно в средата на пътя мотор, простил се временно със силата и гордостта си. Момчетата му ги връщат, изправяйки го. Поражения – няма. Здрави сме. Продължаваме внимателно напред, гумите са мазни.

Пещерата

Нарекох я „Пещерата на патешкото ходене”. Екскурозовод разказва на румънски и умело използва жестомимичен език, когато ни прави някаква забележка или обяснява нещо. Не сме впечатлени – от нея и него.

Трансфъгъраш

Надминава очакванията ми. Надминава очакванията на всички ни. Път с много, много завои. Изкачващ се плавно нагоре в планината – алпийски тип, сурова, мащабна, недостъпна. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Гледката – поразителна. Красотата, грандиозността, възторгът се смесват, подсилват желанието ни да уловим всеки миг, да усетим всяко чувство, да запомним всичко видяно, да го запечатим и да го отнесем със себе си. Ставаме алчни за впечатления. Водопад. Прилича на старопланинските пръскала. И – мотористи, мотористи, мотористи…Крещя. Остатъци от гигантски преспи. Снимки, снимки. Мъглата захапва северния склон, става много студено, пръска дъжд. Тунел – сякаш си някъде далече под земята, мъгла и зловещ, видоизменен звук на мотори.

Започва спускането. Става все по – студено. Температурата е 2 градуса. Край пътя – остатъци от сняг. Опитваме се да избягаме – надяваме се, че някъде долу времето е различно. Кръчма и топла супа ни връщат към живота.

Полуразрушената църква

Усещане за нещо старо, мистично, загадъчно. Стени – полуразрушени, запечатили стотици години история. Докосвам ги и за миг затварям очи.

Към Хунедоара

Перфектен асфалт. Край пътя - впечатляващите разноцветни румънски къщички с нова дограмица, сводести порти, капаци на прозорците и цветя, цветя…Герани. Мъже с черни широкополи шапки косят.

Замъкът

Щом го зървам между другите постройки – ахвам. Замъкът от приказките, пренесен в настоящата реалност. Сякаш някой неизвестен художник го е рисувал направо на платното на пространството.

    Влизаме. Вдишвам и докосвам стените. Зали, стъпала, остатъци от миналото. Красотата му е предимно отвън. После – сливова ракия в малко магазинче, парещо усещане, възбуда. Омагьосана от Веско продавачка, която разпалено разговаря с някои от нас. Не я разбирам, но това няма значение.

Веско

Ангажиран с комфорта на групата, загрижен за всички, зрял в доста отношения, неовладяно емоционален като малко момче - в други. Любител на мамините манджи и разказвач на невероятни истории за четирима мотористи, в които се разпознаваме. Противоречив – способен да се съобразява с другите, но неспособен да каже „ние”, виновен без вина, странно щедър към нас и изразено пестелив към себе си. Готин, в преобладаващо добро настроение, което умее да превърне във всеобща атмосфера. Създател на прекрасни маршрути, реализатор на още по – прекрасни пътувания. Прегръщам го.

Манастирът Думбрава

За него разбрах – каквото и да се каже или напише – няма да е достатъчно. Двор, от който всеки сантиметър е изпълнен с цветя. Поставени върху различни дървени цветарници, за които са използвани естествените форми на дървото. Водопадчета от умело наредени камъни. Птици. Хора, които се реят по алеите. Всички – спокойни и омиротворени, простили на себе си и света. Бродим, малко странни в моторджийското си облекло, но прехласнати. Монахини в черно, с очи, носещи нещо от всеопрощаващия поглед на Христос. Едно място в нашия, но не от нашия свят. Многоцветно късче от Рая, парченце от друго измерение, плъзнало се неволно до земята по светъл слънчев лъч. Душите ни – пълни с покой и благоговение. Вальо – развълнуван, чувстващ се неловко, тъй като отказваме да останем за нощувка. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="По пътя"][/caption]

Вальо

Той е нашият човек. Обикновено се втурва след нас с неприлична /според Куршумов/ скорост. Един неприкрит шосеен младши хулиганин, който неотклонно ни следва, което на моменти не е толкова лесно. Ненатрапчиво тревожен, с бързо сменящи се емоции, нуждаещ се постоянно от яснота – къде, какво и как се случва. С изненадващо чувство за хумор, обмислящ и дълго предъвкващ какво да направи и по какъв начин, той все пак не ни тормози със собствените си безпокойства. Способен да пророни сълза и прегърне монахиня, подозирайки, че сме я огорчили с тръгването си. Едно момче от групата, почитател на бирата, която „сипва отвисоко”. Прегръщам го.

Градовете

Църкви, различни и все красиви. Празничен звън на камбана. Гълъби на площада. Чисти улици и цветя навсякъде – по прозорците, терасите, алеите, парапетите, тротоарите, градинките…

Проход през Карпатите – малкият Трансфъгъраш

Вълшебен. Завои, плавно спускане, рееш се като при полет. Инстинктивно вдигаш ръце. Планината се отваря – много по – гостоприемна, мека, заоблена. Поляни с цъфтящи цветя, конрастиращи с безкрайни борови гори. Аромат на някаква горчива трева, мащерка и сено. Спираме, пред нас – панорама. Гледката е смайваща. Фотосесия с китка зад ухото. При Веско емоцията прелива. Изправен на мантинелата, запечатва неповторимото спускане по завоите. Минавайки – крещим.

Манастирите

Наричат ги писани. По – добре не може да се каже. Изографисани изцяло, с прекрасни дворове, затворени от непристъпни крепостни стени и кули. Пеене на монахиня – безкрайна молитва за опрощение и примирение. Седя на издялана от дърво пейка – попивам слънцето, цветовете и ароматите. Спокойствието ме прониква все по – дълбоко и по – дълбоко.

Биваците

Понякога търсим дълго и изнервено, лутаме се сред безкрайни населени места, въртим се, изчакваме се, разминаваме се. Накрая разбираме - струвало си е. Откриваме мястото. Палатки и купища багаж. Всяка вечер сътворяваме своя дом. Вечери край огъня, уютно. Маса, на която има достатъчно. Присъстваме изцяло, свързани чрез впечатленията от деня, впримчени в общите преживявания. Разговорите – неангажиращи. Неизбежните планове за следващия ден – проследяване на маршрута, договаряне на подробностите. Живеем в ситуацията, свързани сме с реалността здраво и неотклонно. Сами, доволни, самодостатъчни. Стандартното ежедневие е толкова далечно – до нереалност. Постепенно се промъква някаква тъга, наближава краят на пътуването. Всеки ще се отдалечи по своя си път, откъсвайки част от цялостта, сътворена от всички ни, отпътувайки с нея в сърцето… [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Бивак"][/caption]     Едновременно пълнота от спомени, впечатления, емоции и празнота от раздяла. Обичам ви.

Ждрелото

Впечатляващо грандиозни отвесни скали, чиито ръб не се вижда. Там някъде, в дъното, между огромни каменни късове, се вие пътят. И си малък, и си голям. Възторгът те извисява, а възхищението от това природно творение заплашва да те пръсне…да се разпилееш и да останеш там.

Езерото

40 км по път, който се вие покрай огромен водоем. Пропускаме красиво място, на което са спрели група мотористи. Преглъщам огорчението. Било е излишно – стигаме до прословутото Червено езеро. Гористи брегове и спокойна повърхност, от която се подават стволове на отдавна загинали дървета. Патици, които плуват между лодките, спят върху пъновете, любопитно наближават с надеждата да ги нахраним. Разходка с лодка. Трима сурови мотористи, разнежени от лежерността на момента, се носят напред – назад и умират от смях. Щастлива съм. Всичко това се допълва от великолепния вкус на местен козунак, с който Веско ни изненадва.

Брашов

Вали. Мокро и студено. Трудно намираме място за спане. Лутаме се между скъпи хотели, имаме намерение да продължим към Бран. По пътя – табела. Условия и цена – приемливи. Оставаме и сме доволни. Ръцете ми са черно – сини от мокрите ръкавици. Съседна кръчма – ракия и вкусни хапчици, уредени от Гената. Кой спонсорира мероприятието – пак Гената. Вечерта тече спокойно – на топло и сигурно сме. Традиционният тост – „Да пием!”, вдигнат от Ники няколко пъти. Еуфорията постепенно придобива привкус на раздяла – знаем, че остава един ден. Живяхме заедно, чувствахме заедно, недоволствахме заедно, възхищавахме се заедно…

Гената

Спокойният тандем Пецата и Гецата. Първият - малък, кафяв и плюшен, талисман на групата на име Петко, безмълвен свидетел на това героично пътуване. Вторият - човека, когото нарекох Гената Универсал, тъй като се вписва безупречно във всяка ситуация и общност. Мъж със страшно лице и блага душа, чиято усмивка идва от дълбокото и сякаш целият свят се смее. Всичко, което прави е белязано от спокойствие – нареждането на багажа, обличането и придърпването на якето, качването на мотора. Той не бърза. Способен да кара бавно, да спира и снима, но и да бъде екстремен, да се възхищава на задръстването и рискованите изпреварвания. Спасител, когато имаме нужда от пари или не ни достига място в куфарите. Прегръщам го.

Черната катедрала

Отново вали. От много време мечтая да пристъпя в катедрала. По тази причина намерението ми е проникнато от отдавнашна сантименталност. Оказва се невъзможно, до отварянето й остават 2 – 3 часа. Обикаляме смазващо извисяващата се мрачна сграда, подсмърчам, недоволствам вътрешно и се чувствам нещастна и безсилна. След като тръгваме, екипирани за дъжд, тайничко си поплаквам в каската и измислям оправдание, ако някой забележи. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Бран"][/caption]

Бран

Ловната резиденция на легендарния граф Дракула. Коридори, безкраен низ от стаи, оръжия, доспехи, знамена, гербове…Мистика. Вътрешен двор, геран, нещо зловещо витае в каменен коридор със стръмни стъпала. Не се страхувам – нали съм унищожителката на вампири!

Синая

Вълшебен микс от красиви хотели и планиниски върхове. Знам, че всяка планина е характерна с нещо, но в Карпатите е събрано всичко – мекотата на Родопите, суровите склонове на Рила и Пирин, разнообразието и непредсказуемостта на Стара планина. Продължаваме към лятната резиденция на румънските крале – дворецът в Синая.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="В двора на двореца Пелеш"][/caption] За пореден път едва се въздържам да не се развикам от изумление. Външният изглед е само началото. Дърво, камък, кули, статуи…всичко. Влизаме. Обуваме меки пантофи. Чаровна екскурозоводка разказва. Не разбираме нищо и това ни позволява да се отдадем на възхищението и собствената си интерпретация. Пищност, богатство, разточителство. Всеки сантиметър – майсторски изваян от човешка ръка. Дърворезба, позлата, невероятни картини, огромни огледала, маса, отрупана с кристал и порцелан. Цялата тази помпозност е красива, приказно красива.

Раздялата с Вальо

Спираме на бензиностанция да починем и заредим. Топло – и навън, и вътре в нас. Веско – полугол, с прилепнал клин, изпълнява волно съчетание с лента. Смях. А после – Вальо си тръгва. Прегръдка, целувка. Пожелания. Последни инструкции от Ники. В следващия момент първият хулиганин се изправя на мотора, маха…и се стопява в далечината. Целостта е нарушена. Отхапана е първата хапка. Моментно осиротяваме и общностният ни калейдоскоп се лишава от една форма и цвят.

Ники

Първата машина. Шосеен ветеран – хулиганин. Лошото момче на групата, без чието присъствие не би била толкова колоритна. Човекът – сървайвър, способен да оцелява във всички ситуации и обстановки. Избухлив без особена причина, енергичен, ориентиран накъде и за какво сме тръгнали. Има си своя теория за случването на нещата, практичен и рационален, често разумна спирачка, когато сме ненужно емоционални. Способен да подреже крилата на всеки, но и да направи най – милия жест. Създател на прекрасните огньове вечер и на вечния огън дълбоко в мен. Обичам го.

Солната мина

Нямам предварителни очаквания и сглобени представи. След дълго пропадане в бездната, притиснати в претъпкан асансьор /Гената закачливо гаси лампата, задявайки се с румънските моми/, попадаме в огромно, прокопано в земята пространство, с височина 54 м. Галерии, в които децата карат ролери, хора играят билярд, има детски кът и можеш да пиеш кафе. Усещане, че цивилизацията е унищожила останалия живот на планетата и сега всичко се случва в подземен град със стени от сол. Странни форми, тавани на невероятни вълнообразни ивици. Скулптури от сол. Кошнички с късове. Деца на различна възраст, които се забавляват. Въздухът – полезен. Устните ни са солени. Светещ кръст – дори тук. Изумени сме.

Към дома

Последно хапване. И после – газ към България. Стъмва се. Радушно ни посреща български полицай. После – Русе. Български аромати. Хищни русенски комари. Разделяме се.

Аз, в този и всички останали моменти

Изпитвам благодарност към момчетата, че ме приеха в непристъпния си мъжки свят, че бяхме равни и в известна степен - безполови. Същевременно останах жена за тях, без да демонстрират или намекват, че съм различна, слаба или неспособна да присъствам пълноценно в едно толкова колоритно пътешествие. Целувам ги с цялата топлота на приятелството и създалата се свързаност, искам да кажа толкова много неща, но предпочитам да ги погледна и да знам, че рано или късно, отново ще яхнем верните мотори и ще потеглим, устремени към други страни, преживявания и места, които ни вдъхновяват! Благодаря ви , момчета! Автор: Петя Стефанова Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008 – част втора
2. До Румъния по Гергьовден
3. Румъния: близка екзотика
4. Румъния: Брашов и делтата на Дунав, 2008
5. Румъния: Комитата се прави на хъш в Букурещ
6. 48 часова обиколка на Румъния
7. До Румъния – за впечатления и… охлюви
8. До Румъния и назад (2)
9. До Хърватска, Унгария, Румъния и обратно
10. Румъния, Брашов, Делтата на Дунава 2008 –трета част
11. Няколко незабравими дни в Трансилвания (1): Брашов – Прежмер – Ръшнов – Бран
12. Едно пътуване до Румъния

Продукти:
1кг млад грах
2 глави лук
1- 2 моркова
250г шунка
1/2ч.л. сол
2с.л. краве масло
няколко стръка пресен копър

Приготвяне:
Грахът се измива през гевгир на течаща вода. Морковите се почистват, измиват и режат на колелца с къдраво ножче. Шунката се реже на кубчета. Лукът се реже много на дребно. Взема се дълбока тенджера. Слага се 1с.л. краве масло. Поръсва се сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавя се лукът и шунката. Запържват се за 5- 10 минути. Послед се добавя грахът и морковите. Наливат се 2- 3 ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Яденето се готви на слаб огън60 минути. Накрая се отхлупва, за да се добави 1с.л. краве масло. Похлупва се и се оставя да се задушава на изключен котлон. Поръсва се със ситно нарязан копър.