На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (2): Мукачево в Украйна и Клуж-Напока

 Днес ще завършим обиколката на Росица из Словакия и Украйна. Предишния път ходихме до родното място на Анди Уорхол, а сега през Мукачово в Украйна и румънски Клуж ще разберем в крайна сметка къде можем безплатно да пресечем Дунава.  Приятно четене:

На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол

част втора

От Мукачово в Украйна през Клуж – Напока в Румъния

  02 май 2011 г Ези или тура? През Украйна и Румъния или по обратния път към дома? Авантюризмът надделява и поемаме (отново) към Украйна с намерение този път да спрем в Мукачево за обяд и разходка и да продължим към Клуж-Напока в Румъния. Отново сме подредени на пункта при Ужгород. Словаците ни взимат паспортите и изчезват. Всъщност, пускат всякакви коли, дошли след нас, но на нас и думичка не обелват. Много нежно и внимателно напомняме за себе си, но отговорът е, че проверката на паспортите ни продължава. Дали заради сирийските визи или заради нещо друго? Започва едно разпитване, проверка на колата, каква ни е професията и прочие. Най-сетне ни пускат да вървим, украинците повтарят примера на словашките си колеги. Минаваме и този пост, най-сетне сме в

Украйна,

времето е хубаво, всичко наоколо е зелено и сочно. Подминаваме Ужгород и отпрашваме към

Мукачево – столицата на Задкарпатието.

Пътят е широк, едно чувство за простор ме обзема! Ето и първата украинска черква!

Черква в Задкарпатието

Преди 11:00 часа оставяме колата на платен паркинг в центъра и тръгваме на разходка. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Украинци, руснаци, унгарци, русини. И тук е много мешано. Първото нещо, което виждаме, отивайки в центъра, е паметникът на Кирил и Методий. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Паметник на Кирил и Методий в Мукачево"][/caption] Насреща е красивата сграда на театъра, а в началото на улицата „Пушкин” е сградата на кметството, изпълнена в стил сецесион. С бонбоненозеления си цвят и формата на централния свод тази сграда ми заприличва на надуваемите динозаври, дето ги има в Дисниленд. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Кметството на Мукачево"][/caption]   Много църкви – униатски, римо-католически, гръко-католически, православни. И тук си пазят паметника на червената армия – освободител от фашисткото робство. Но за първи път видях

паметник в чест на бойците, загинали в Афганистан

в периода 1979-1989. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Паметник на бойците, загинали в Афганистан"][/caption] Обядваме на тихо място. Борш и киевски котлет. Евтино и вкусно. Още една кратка разходка в града и сме в колата на път за

замъка  Паланок.

Стои величаво и сигурно си струва посещението, но нямаме време за подробности, път ни чака, граници неизвестни... [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Замъкът Паланок в Мукачево"][/caption]

Замъкът Паланок в Мукачево

От Мукачево нататък започва една пътна драма, която трудно се описва. Край на хубавия път и начало на един кошмар, изпълнен с дупки и ями. Така пътуваме повече от 70 километра. Понеже и без това карам като мравка, успявам да забележа, че къщите наоколо приличат на словашките (а може би всички заедно приличат на къщите в някакъв общ стил – Карпатски или Австро-Унгарски?), че фасадите са добре поддържани и пр. Пред някои от тях се продават цитрусови плодове. Спираме да заредим на една селска бензиностанция. Никой не ни обръща внимание, не можем да се справим сами, а и тоалетната не работи. Успяваме да заредим едва преди самата граница, тоалетната и тук не работи.

Повтаря се сценарият с паспортите

от преди няколко часа. Пускат ни най-сетне и се подреждаме на дълга опашка (все още откъм украинска страна), рамо до рамо с всякакъв род трафиканти. Защото в Украйна е евтино и румънците се опитват да пазаруват там, да пълнят резервоарите и да купуват цигари. Познато, нали? Винаги когато стандартите на две съседни страни са много различни, този „туризъм” го има. Чакаме почти час да ни пуснат до румънската граница, но надежда не се вижда. По количеството обелки от семки около нас може да се отсъди, че тук се стои с дни. Така си мислим до момента, в който една състрадателна румънка не ни заговаря и не разбира, че сме прости туристи. При тази новина тя ни казва да отидем с документите до пазителя на бариерата и да обясним, че сме туристи. Така и правим и всичко се развива добре. Ето и нашия съвет: Ако се окажете в подобна ситуация около румънската граница (независимо дали с Украйна или Сърбия), просто без страх и свян разговаряйте с граничните служители. Ще проявят разбиране. От румънска страна нямаме проблеми, но виждаме да се случват чудеса. Буквално разглобяване на колите на трафикантите и изваждане на цялото им съдържание. Затова и опашките. В късния следобяд влизаме в

Румъния

и следваме

пътя към Клуж-Напока

 Малко след първото гранично село пътят става много добър и се кара спокойно. Спокойно е силно казано! Защо? Защото румънските села са буквално едно след друго и са дълги по няколко километра, та се налага да се кара с 50 км в час, а пък румънските шофьори са с високо самочувствие – припират, изпреварват, засветяват, въобще кибритлии са, не им държат спирачките. Обаче пътят до Клуж-Напока е прекрасен, особено когато пътувате в планината. Завоите са плавни като добруджанско хоро, пътят е широк и лъкатуши. Преди 22:00 пристигаме в

Клуж

– точно когато е приключил някакъв важен мач. Въртим в града, гледаме, опитваме да паркираме без успех. Така до момента, в който не решаваме да попитаме GPS-а за хотел. Избираме си един, който според машинката е на около 600 метра от местонахождението ни в момента. Попадаме точно на централния булевард Eroilor на поредния „двуреден” град и за наша изненада се оказва, че спокойно можем да паркираме в крайното дясно или ляво платно. Между 20:00 и 08:00 тези паркоместа са безплатни, а после пак могат да се ползват, но срещу заплащане. Хотелчето ни харесва, не е скъпо и включва закуска. Пък сме и на пъпа на центъра. Бързо хвърляме багажа и тръгваме на вечерна разходка. Кандидати сме и за една хубава вечеря. Всичко се случва добре, централната улица е „оградена” от катедрала, кметство и паметник в единия край и катедрала, паметник и театър в другия край. Между тях може да се види и открие почти всичко най-важно за живота на града. Градът се гордее с това, че е преживял няколко славни епизода от римската история, този паметник доказва това.

  Съзнавам, че се ограничаваме само с „Витошка-та” на града, но Клуж е само попътна спирка и време за подробно опознаване няма.   03.05.2011 г. Все пак ставам много рано на другата сутрин и излизам с фотоапарат да поснимам центъра.

 

Театърът на Клуж-Напока

 

Двете катедрали, заграждащи централната зона

Централнният булевард Eroilor

После пием ароматно кафе и закусваме в ресторантчето на хотела. Преди 08:00 сме напуснали паркинга, а към 08:30 вече излизаме от града. Поемаме към Дробета – Турну Северин. Минаваме през Айуд, Алба Юлия, Себеш и Дева, после следва най-прекрасната част от цялото ни румънско пътуване – пътят към Карансебеш. Оттам до Оршова също се пътува спокойно сред  живописни гледки и свежа планинска красота. Бих повторила този път отново. А какви селца ще видите по този път! Къщите са ниски, едноетажни, шарени, с едни сводести врати... За любителите на планинските пейзажи това е силно препоръчителен маршрут, честна дума. При Оршова се натъкваме на друга великолепна гледка – най-тясното и дълбоко място на р. Дунав, Железни врата.

Проломът Железни врата,

финалът на южните Карпати между Румъния и Сърбия! Гледката спокойно може да ви подсети за Которския залив или Лаго ди Гарда, прекрасна е! [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Проломът Железни врата на Дунав"][/caption]       На около 11 км преди Турну Северин решаваме да преминем в Сърбия по моста над Дунав. Алтернативата беше да чакаме ферибот за връщане в България при Оряхово.

Предимството на преминаването на границата по моста при Турну Северин е,

че става бързо, лесно и безплатно. Сръбският граничен пункт е Джердап, което всъщност означава Железни врата. Оттам отпрашваме за Неготин, пътувайки успоредно на реката през повечето време. Живописно е, а и няма никакво движение. След Неготин уцелваме пътя към сръбско-българската граница и влизаме в България при Брегово. След 35 км подминаваме Видин, а късно вечерта сме вкъщи. След големите и многолюдни румънски села, след интензивния трафик в тази съседна страна, пътят от Джердап до София ми се струва пуст и безлюден.  Край Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът

 Още снимки:

Мукачево: http://royak.snimka.bg/travel/ukraine-mukachevo-may-2011.590328   Клуж-Напока: http://royak.snimka.bg/travel/romania-cluj-napoca.590332 Други разкази свързани с Украйна – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (1): Източна Словакия
2. Пътешествие из Карпатите и съседска Трансилвания
3. От Шумен през Румъния и Украйна до Полша (1)
4. През Украйна към Полша (2): Великден в Полша
5. Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(4): Киев, Украйна
6. Пътуване до Крим (Украйна)
7. За Белоградчик, Магурата, Кула и родното безхаберие
8. Пътешествие из Европа (1)
9. Завръщане в Рая (Брюксел, Белгия) или мечтата за хубава бира
10. Бира в сряда!
11. Германия (2) – На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд
12. Румъния – от върха на планината до недрата на Земята

Прочети цялата новина

Свързани новини: