Циганско лято

Ако това лято живеех в плевенско село, бих пожелала да съм циганка. Волна и безгрижна. Ще пия сутрин кафе в магазина на вечно уморената Мима. Ще пуша цигари – от нашите, по 3 лева. На обяд ще изпратя мойте чевръсти циганета да наберат домати и чушки от съседния двор – да хапнат и да мирясат. За вечеря ще се разходят до градините край реката и ще донесат тиквички, зеле, картофи… кво да е. Като пием по една ракия с мъжа, ще му помогна да впрегне коня. Стъмни ли се, ще запрашим към сливовата градина, към лозята, към царевицата. Знаем си ние. Има стара къща с кирпичен дувар. Може да натоварим една кола тухли. Вчера попаднахме на тиклени плочи. Прибрах на скрито 35 лева. От сливите ще вземем поне 50. Сега хората варят ракия. И грозде ще им докараме. Питат дали го крадем. Берем го им казвам, помагаме на стопаните. Някои вярват. Само се чудят защо по тъмно пришпорваме коня. Да се чудят. Като влезат при Мима за хляб току виж някой изпищи – обрали му градината, ама до шушка, задигнали му...

Прочети цялата новина

Свързани новини: