ЦЕНИ И ОЦЕНКИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Според публикуван неотдавна доклад на Световната банка, основните хранителни продукти по света през последната година са поскъпнали с около трийсет и три  процента и това обрича на глад милиони хора, най-вече в развиващите се страни.

В същото време, според данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, в България за последната година цените на петнайсет най-основни хранителни стоки, сред които захар, брашно, олио, месни и млечни продукти, са се повишили средно с 22 на сто.

Щастливи ли са българите, че, за разлика от мнозина други народи, икономическият удар върху тях, свързан с всекидневната прехрана, е доста по-малък, как преживяват хората и как оценяват случващото се? 

- Пламен, 22 процента поскъпване са доста по-малко от световните 33 на сто. Това предимство схваща ли се правилно от хората в България? 

- Според мен се схваща съвсем правилно, Фили. Само дето ми е малко неудобно да ги цитирам какво точно казват по този повод. 

- Нецензурно ли се изразяват? 

- Съвършено нецензурно. И затова твърдя, че схващат нещата правилно. Неправилно и противоестествено би било, ако се радват и благодарят на правителството и на бизнеса тук за удоволствието да живеят с цели 11 на сто по-малко поскъпване от средното за света. 

- И все пак, Пламен, в макроикономически план тази разлика има значение, тя е доста съществена….. 

- Така е, но разликата между макроикономиката и микроикономиката е, че първото може да ти бръкне в джоба, може и да не ти бръкне. Но второто задължително ти бърка. А когато този джоб и без това е отънял до скъсване, нещата започват да изглеждат сериозни. Ако си спомняш, Фили, още преди пет-шест месеца, в един подобен разговор за цени, ти бях споделил личното си усещане, че от есента на миналата година насам сякаш за същите всекидневни продукти, които и преди пазарувах за в къщи, плащам с около 25 до 30 процента повече пари. Ето, че сега официалната статистика на практика  потвърждава онова мое субективно впечатление. 

- И все пак, Пламен, колко мляко, брашно и захар например купуваш на месец, та това да се отрази сериозно на семейния бюджет? 

- На практика изобщо не купувам мляко, брашно и захар, Фили, но постоянно купувам продукти, които са направени от тях. Например хлябът от брашно, който през миналото лято ми струваше 90 стотинки, после стана 1 лев, а сега вече е 1.30. Същият хляб, със същият грамаж и същото съдържание. Същият сладолед, направен от мляко и захар, който през миналата година струваше 3.80 лева кутията, сега струва 4.80. Така че – виждаш ефекта, нали? Или да вземем пример с олиото. Евтиното българско олио, което очевидно се състои от вода с малко неизвестно каква мазнина в него, сега струва толкова, колкото през миналата година струваше скъпото българско олио. А цената на скъпото българско олио се приближи до цената на значително по-качествените испански, гръцки и италиански евтини зехтини. Така че напоследък аз спрях да купувам скъпо българско олио и си купувам евтин зехтин. На някой може да му прозвучи непатриотично, че по такъв начин подкрепям чуждата индустрия, когато българската страда, но тук говорим за пазар, не за чувства. И освен това не виждам защо трябва да плащам скъпо и да ям боклуци, вместо да плащам пак толкова скъпо, но за доста по-качествени продукти.

Това добре, аз, така или иначе, мога да реша проблема, като започна да купувам най-евтиния хляб, да не ям сладолед и да си пържа кюфтетата без мазнина. Дори личният ми лекар ще ме поздрави за такъв здравословен подход към храната. Но какво да кажем за семейства, в които има малки деца и те всеки ден трябва да купуват поне по литър мляко, да осигуряват пресни плодове и зеленчуци, месо и риба редовно…..Къде отива техният бюджет, натоварен с 22 процента? 

- Така е, но все пак България не е развиваща се страна, за да се стигне до крайности и хората да започнат да гладуват масово….. 

- България само изглежда или се опитва да се държи не като развиваща се, а като развита страна, Фили. В истински развити страни като САЩ и Великобритания например, доколкото знам, едно средно семейство харчи за основните хранителни продукти някъде около 15 до 20 процента от месечния си бюджет. Тук се харчат около 40 на сто. Като сложиш още 40 на сто за данъци и осигуровки, а останалите 20 процента – за режийните разходи като ток, вода, телефон, парно, направо не мога да ти кажа, Фили, откъде българинът намира пари да си купува дрехи, да пуши цигари, да пие ракия и да кара колата си. За купуване на книги, за театър, опера и балет, както и за други подобни духовни дейности пък изобщо не говорим. Но грубата сметка е точна.  

Така че, реално погледнато, България е развиваща се страна, в която хората няма да започнат сега тепърва да гладуват заради увеличените цени на стоките, защото те си гладуват отдавна. Или, може би дори по-лошо от откровения глад – ядат боклуци, колкото да си напълнят механично първата необходимост на стомаха, за да спестят малко пари за други неща от втора и трета необходимост. 

- Пламен, има ли статистика, която да подкрепя току-що казаното от теб? 

- Статистиката е странно нещо, Фили. Нали знаеш, че ако аз съм отчаян пияница, а ти не близваш, двамата правим един обикновен средностатистически алкохолик. Но както и да е. Да, данни има и те са доста категорични, струва ми се, защото, освен в проценти, могат да се видят и в реално цифрово изражение. Например според европейската служба Евростат за България, през юни 2011 година необходимите средства за издръжката на един човек от стандартно семейство с две деца са 528 лева и 14 стотинки. Значи за месец семейството общо трябва да разполага с чист доход от 2 113 лева, за да живее сравнително нормален живот – без лукс, но и без сериозни притеснения. А сега, Фили, много ми се иска да те попитам – имаш ли представа каква е реалността и колко всъщност е истинския чист доход на човек от описаното четиричленно домакинство в България. 

- Съмнявам се, че мога да ти отговоря веднага на този въпрос….. 

- Сигурен съм, че не можеш. Но това е нормално, защото дори да се предположи е трудно. Според официални данни на Националния статистически институт в България този доход е 289 лева на човек. Или стандартното семейство тук разполага не с необходимите за нормален живот общо две хиляди сто и тринадесет, а едва с хиляда сто петдесет и шест лева. И сега статистическата сметка – това е 54.8 на сто или почти два пъти по-малко от необходимото.

Като горчива гарнитура на това ястие, нека припомня още два факта. Първият е, че през 2010-та, обявена от Евросъюза за година, в която Европа трябва да се пребори с бедността, прагът на бедността в България беше 211 лева. Не знам колко е официално в момента, но със сигурност се доближава твърде заплашително до споменатата сума от 289 лева, с която реално разполага един среден човек в страната. Вторият факт е, че вместо да растат, доходите през тази година намаляват – с 2.1 на сто за първото тримесечие, ако се доверим на националната статистика. А това намаление на доходите всъщност трябва да се прибави към общото увеличение на цените с 22 на сто, от което започнахме нашия разговор. Не да се извади, а да се прибави. 

-Пламен, правителството твърди, че доходите се задържат на старите си нива, а статистиката отчита намаление – има ли тук противоречие? 

- Не, Фили, правителството още почти преди две години замрази заплатите на държавните служители, като се оправда с необходимостта от съкращаване на разходите като мярка срещу икономическата криза. Това е съвършено правилна позиция, не ме разбирай погрешно, точно такава мярка трябваше да се предприеме. Правителството обаче е само едната страна на медала. То казва – ние харчим също толкова пари за заплати, значи задържаме държавните разходи. Но това, което за правителството е разход, за мнозинството българи е приход. Всъщност, на практика за всички българи, защото частният бизнес веднага последва примера на управляващите и също замрази заплатите. А когато на фона на замразените заплати цените растат, реалните доходи на хората падат. Сметката е съвсем проста. Към това, естествено, трябва да се добавят и силно затворените кредитни линии, за да се разбере, че нещата вървят към колапс. 

- Добре, но откъде идва противоречието, след като казваш, че управляващите правилно са замразили заплатите? 

- Казах, Фили, че такава мярка трябваше да се приложи. Но не казах, че това е единствена необходима мярка. Всъщност още много неща трябваше да се случат покрай това, за да не стигаме сега до разговори за повсеместна бедност в страна, член на Европейския съюз. Имам предвид бързо намаляване на бюрокрацията, премахване на многобройните разрешителни режими за развитие на бизнеса, допълнителни данъчни и други облекчения за инвеститорите, динамизиране на правозащитната и правораздавателната система, ефективна борба с корупцията. Само че нищо от това не се случи и резултатите са налице – чуждите инвеститори не идват, българските бягат, доходите на хората намаляват, приходите в държавния бюджет растат, но това започва вече да става противопоказно и ще удари като бумеранг самата държава…..

Накрая, Фили, ми се ще да обобщя днешната ни тема с думите на Джеймс Пардю, бивш американски посланик в България, който преди броени дни каза: “На мен България ми прилича на голям политически театър. Лидерите ви вдигат много шум, правят се на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо”. Към това бих добавил само, че ако за Пардю тук големият театър е политически, то според мен е в не по-малка степен и икономически. И не случайно зрителите в театралния салон остават все по-малко. Те бягат в страни, където трийсетте процента увеличение на цените на основните хранителни стоки реално им струва по-малко, отколкото скромното 22-процентно увеличение тук.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: