С Великата социалистическа Либийско-Арабска народна Джамахирия на Муамар Кадафи е свършено. Въпрос на време е столицата да падне и това да сложи край на 42-годишното управление на Полковника. Докато правителственият говорител Муса Ибрахим говори сега в този час по телевизията и обвинява целият свят за собственото си нещастие, бунтовниците завземат столицата Триполи. Те са навлезли на [...]

Семейство вечеря в ресторант, когато към масата им се приближава красиво момиче и нежно целува съпруга. - Коя беше тази? - пита жената. - Любовницата ми - отговаря съпругът. - Любовницата ти ли?! Искам развод. - Сигурна ли си, скъпа? Наистина ли искаш да се откажеш от голямата къща, басейна, мерцедеса, бижутата, кожените палта и вилата в Мексико? През следващия половин час на масата цари ледена атмосфера. После жената сръгва мъжа си и пита: - Онзи там не е ли Ричард? С коя е? - С любовницата си - отговаря съпругът. - Ха - възкликва тя и лапва лъжичка десерт - Нашата е много по-готина. Усмихни се, България, с любовни триъгълници, раздели и министерска сватба ни занимаваха медиите през почивните дни. И младоженецът Николай Младенов, и кумът Бойко Борисов облякоха фракове, но за да не обвиним властта, че много се големее и забравя корените, а и да не правим асоциации с един любим Алеков герой, вътрешният министър Цветан Цветанов навлече северняшка носия и гордо позира пред...

Чувала съм стотици истории за прецакани хазяи и за "наритани" наематели. В София можеш да очакваш почти всичко от хилядите провинциалисти, които са решили да търсят препитание тук. Разказвали са ми как наематели си тръгват, оставяйки след себе си десетки неплатени сметки за консумативи за ток, парно и вода, а хазяите им трябвало след това да покриват задълженията. Други пък безпардонно изнасяли каквото могат от обзавеждането в даден апартамент, който са обитавали за няколко месеца срещу наем. Тези истории най-често се разказват от хазяи, а с драматичните описания почти искат да бъдат съжалени от събеседниците си, че получават "мизерни" наеми срещу благините, които предлагат. Ако си поговорите с хора, които живеят под наем обаче картинката, която ще ви опишат ще бъде коренно различна. В 90 процента от случаите наемателите се оплакват от меркантилното отношение на собствениците на имота, които регулярно увеличават наемите си, без да вложат и лев в освежаването на жилището....

Острият дефицит на справедливост в обществото ни лъсна ярко в края на изтеклата седмица за пореден път. Тлеещата жарва на народното недоволство този път разгоря изявлението на уважавания от мен проф.Милан Миланов - изтъкнат наш лекар, общественик, доскоро и активен политик. Сега като председател на етичната комисия в съсловната му организация Български лекарски съюз той обяви, че в гилдията му не били далеч от мисълта да съдят "някои пациентски организации и техните ръководители за системно насаждана омраза". Той каза това заради оповестената от Националната пациентска организация информация, че двама пациенти са пострадали от немарливостта на родни доктори. Болните са станали жертви на неуменията на положили клетвата на Хипократ при извършване на коронарографии в частни клиники по инвазивна кардиология. Единият пациент е с отрязана ръка, а другият, лека му пръст, се пресели в отвъдното. Не според мен, а според разследванията на контрольорите от агенция "Медицински одит",...

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Евродепутат, бивш вицепремиер и министър на външните работи в кабинета „Станишев”. Магистър е по международни икономически отношения от УНСС и по международно банкиране от университета в Лофбъро, Великобритания. Депутат в 37-то и 38-то Народно събрание. Учредител на политическо движение „Социалдемократи”. От 2002 до 2005 г. е секретар по икономическите въпроси на президента на Република България. На 16 юли беше официално номиниран за кандидат-президент от БСП. - Г-н Калфин, как приемате социологическите прогнози за предстоящия президентски вот? Според една от тях той не е предрешен, но основната битка ще е на балотажа между вас и г-жа Кунева, с преднина за нея. Според друга прогноза, шансовете за балотаж са изравнени, но резултатът ще се реши не толкова от кампаниите ви, колкото от кандидата на ГЕРБ. Ваше проучване пък сочи, че имате почти еднаква подкрепа с все още неизвестния кандидат на ГЕРБ. - Това показват нашите...

Кое гигантче ми е яло от паничката, пита днес българското джудженце с две години закъснение. Така ми звучи следното откровение: “Агенция „Митници“ проверява дали „Лукойл Нефтохим“ не се източва от дъщерната си „Литаско България“, която стои на входа и на изхода на комбината, съобщи за БНР шефът на агенцията Ваньо Танов. „Литаско“ е междинна фирма, [...]

Искрено се надявам, че днешният пътепис ще има продължение. Бобчето ще ни води до Рим и ще ни даде много добри идеи как да се справим там, ако не познаваме града. Приятно четене:  

Из Рим

  Ден 1 Сега ще ви разкажа как протече моята дълго жадувана екскурзия в Италия. На 17 Юли аз, родителите ми, сестра ми и нейното гадже се качихме на самолет от Wizzair, който ни отведе направо в Рим ( всичко на всичко цената за 5 човека излезе 300 лв.) Когато пристигнахме на Fiumicino и си прибрахме багажа ( за щастие не го бяха изгубили) дойде времето да си пробием път към гара Termini, която си е бая далеч :) . [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Преди това решихме да посетим

първите италиански тоалетни на летището

и малко се поуплашихме. В женската тоалетна всичко преливаше от хартии. Беше невероятна мърсотия, която дори в Българияне можеш да видиш, но за щастие това беше единичен случай. После макар и малко потиснати се отправихме към спирката на автобусите. Трябваше да подпитаме тук-там, но все пак успяхме да излезем от летището и то кажи-речи точно пред спирката на ShuttleBus.   Преди това бях разучила, че

има два влака от летището: Leonardo Express и линията FR1.

Но и двата бяха скъпички FR1 беше 8 евро на човек, а Leonardo Express – 15 евро, затова бяхме решили да се придвижим с автобус. Та застанахме на спирката на автобусите и загледахме като ударени с мокър парцал :D. За наш късмет едно момиче в униформа се приближи и започна да ни разпитва на английски къде искаме да отидем. Като разбра, че сме за Termini ни каза, че имаме два варианта: да чакаме 45 мин. за Shuttle, който ще ни закара направо на Termini или след 10 мин. тръгвал Shuttle за гара Piramide.   Ние бяхме много изморени затова предпочетохме втория вариант ( изобщо не ни се чакаше) така че платихме на един чернокож по 6 евро на човек и удобно се настанихме в рейса ( много удобно возило, успяхме да се поизпънем, че след самолета малко се бяхме свили :P). За има-няма 20 мин. ShuttleBus №2 (поне такъв мисля, че беше номерът) ни остави пред гара Piramide.   Отново извадихме късмет, защото в автобуса се запознахме с българка с две дечица, която говореше италиански много добре, та с нейна помощ успяхме да открием входа към метро станцията. Тогава пак се изплашихме, защото цялата метро станция миришеше на урина и беше в окаяно положение ( по-късно разбрахме, че ще ремонтират метро станциите и че ще пуснат нова линия метро, май Line C). Купихме се билети по 1 евро, с които минахме през пропускателните машинарии и тръгнахме към спирката на метрото, като за малко щяхме да объркаме посоката, но все пак успяхме и благополучно се качихме на метрото за 3 спирки до Termini. Тук ще спомена, че метрото, което се движи по линия А е значително по-хубаво от метрото по линия В.   Като стигнахме на Termini се отправихме към първата вестникарска будка и се оръсихме с 100 евро за RomaPass (за 4 човека). На същото място попитахме за вода, човекът ни казва “Free“, ама ние бяхме толкова заспали, че не си взехме, а оставихме за по- късно. Излязохме на  

Piazza dei Cinquecento

  и оттам къде с карта, къде с упътвания, които бях свалила от Google Maps успяхме да стигнем до хотела. По пътя две неща ни направиха впечатление. Първото беше, че с нас се движеше автобус №310, с който по-късно се предвижвахме до Termini за 5 мин. Другото беше, че имаше бая боклуци по пътя (спокойно, когато тръгнете да разглеждате забележителности те няма да ви правят впечатление).   Когато стигнахме до хотела бяхме приятно изненадани. Тройната стая беше много уютна и просторна, креватите бяха широки и удобни, имахме една многооо малка терасичка, от която шпионирахме съседите :D. Също така беше и много чисто. Двойната стая не беше толкова хубава, но пак ставаше. Интересното беше, че прочетохме, че за климатика се плаща по 10 евро, но като попитахме на рецепцията казаха, че е безплатен, та се разхлаждахме и с климатиче :D. Настанихме се , поспахме, хапнахме и към 2 часа тръгнахме да обикаляме. Хванахме автобуса за 2-3 спирки, озовахме се пред Termini и оттам бодри тръгнахме по  

via Cavour.

  Видяхме старинни сгради, цветя, скъпи магазини, както и скитници и отново боклуци, но това е един от чаровете на Рим, неговото разнообразие. Можеш да видиш лукс и богатство както и неподправена бедност. Можеш да видиш места, които пазят спомени от Античността, но и места, където се потапяш в Средновековието, а също и в Ренесанса. Вървяхме и се оглеждахме като патета, когато улицата започна да се разширява и изведнъж ние се оказахме на Piazza dei Esquilino, гледайки задната страна на  

една от най-известните църкви в Рим – Santa Maria Maggiore.

С нея е свързана интересна история, а именно че през 352 г. , богат търговец сънувал Дева Мария, която му заръчала да построи храм на мястото, където на следващия ден има паднал сняг. На следващия ден – 5 Август наистина имало сняг, там където сега е църквата и затова богатия търговец посветил храма на Света Богородица. Ние обиколихме църквата от лявата й страна и постепенно ни се разкри цялата фасада на църквата. Мащабите на храма нито мога да пресъздам с думи, нито ще и опитам единствено ще кажа, че всичко беше ВЕЛИЧЕСТВЕНО.   След като влезнахме, седнахме на пейките, починахме си, помолихме се, снимахме отвътре и отвън, продължихме към следващата голяма църква, а именно  

San Giovanni in Laterano.

  По пътя с удоволствие установихме факта, че в Рим има много хубав вятър (поне в сезона, в който бяхме ние), който те разхлажда и не ти позволява да усетиш каквато и да било жега. Гледайки картата ни се ориентирахме без да се загубим и скоро минахме през Piazza Vittorio Emanuele, но без да се спираме. Накрая стигнахме до желаната цел и огромна църква пак изникна пред погледите ни. Пак великолепна и масивна, този път фасадата на сградата беше украсена със статуи на Христос и 12-те апостола.   Бързо се отправихме към входа, като по пътя се загърнахме с ризки, които си носехме ( по принцип в църквите не е разрешено да се влиза с голи рамена и колена, затова е препоръчително да си носите ризки или шалчета, с които да се загръщате). Великолепието, което цареше в тази църква отново е трудно да се опише. Най- голямо впечатление правеха огромните статуи, които просто бяха съвършено изработени, но естествено нито картините, нито таваните остават на по заден план. След като привършихме със снимането и разглеждането, тихичко излязохме и се отправихме към сградата на отсрещната страна на улицата. В нея се намират стълби, които се смята, че са се намирали в двореца на Пилат Понтийски и по които се смята, че се е качвал Христос. когато влезнахме пред нас се откри шокираща гледка, просто не можеше да видиш самите стълби от хората, които коленичейки се качваха по тях. Вярва се, че който ги изкачи на колене за всяко стъпало ще му бъдат опростени по 9 години в чистилището.   Първоначално имахме желание да ги изкачим, но опашката вървеше много бавно, ние вече бяхме малко изморени, а имахме и други планове за деня, така че се отказахме и си тръгнахме. Продължихме по via di San Giovanni in Laterano, спряхме и си напазарувахме в едно малко магазинче, а после се отправихме към парк Oppio. Там седнахме хапнахме, пийнахме с една дума си починахме и продължихме към  

една от най- известните атракции в Рим – Колизеумът.

  Като приближихме забелязахме, че има две пътеки. По едната се виеше опашка, която обикаляше целия Колизеум, а другата беше празна. Като по- хитри, ние тръгнахме по втората пътека. Табелки закачени над пътеката показваха, че по тази пътека могат да преминат само горди притежатели на RomaPass :D. И така ние се озовахме в Колизеумът за има-няма 5 мин. и то безплатно ;) . Разгледахме Colosseo от край до край и дори си взехме едно малко камъче, но след това се замислихме, че на онази арена са умрели около 500 000 човека и може би не е добра идея да си взимаме късче от место, което е “напоено“ с толкова много мъки и страдания. Вече бяхме капнали от умора и не успяхме да се възползваме от възможността да посетим Palatino и Foro Romano със същия билет, но все пак да си оставим нещо и за следващите ни посещения в Рим :). От метрото пред Колизеумът слязохме на Termini, където за щастие успяхме да открием най- накрая един голям супермаркет, откъдето здравата се заредихме. Когато си легнах имах чувството, че някой и с чук по главата да ме удря, аз няма да мога да стана. :D    

Сега да ви дам някои съвети

Първо за RomaPass – струва 25 евро, но ви дава неограничен достъп до градски транспорт (автобуси, трамваи, метро) точно за три дена, както и безплатен вход за първите два туристически обекта и намаления за следващите. От вас се изисква да напишете името и фамилията си на самата карта. В автобусите и трамваите има апарати, на които трябва да маркирате картата, а в метрото я използвате, за да отворите пропускателните машини. Важно е да запомните, че можете да активирате RomaPass за транспорта в един ден, например на 10 и да я ползвате до 12 включително. Но ако посетите първия си обект на 11, то може да използвате намаления за музеите за 13 включително. Надявам се, че ме разбрахте :). Запомнете, че във Ватиканските музеи не важи RomaPass.   Хубаво е да знаете, че ако си купите билетче в метрото за 1 евро в рамките на 75 мин. може да го използвате и в автобусите и трамваите, както и обратното, ако го закупите в автобус, билетчето важи и за метрото и за трамваите.   Последно ще ви кажа, че ако нямате намерение да използвате услугите на екскурзовод е хубаво да свалите информация от интернет за местата, които ще посетите и нещата, които ще видите, защото наистина има много малко надписи на английски език и може да не разберете какво точно виждате :D Автор: Бобчето Много ще се радваме, ако има продължение ! – бел.Ст.   Други разкази свързани с Рим – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Накратко из Букурещ
2. Полезна информация за Румъния

Btw и в Капитал са писали по темата за Китайско-американските финансови взаимоотношения. Статията е добра и е събрала доста позитивни коментари отдолу. От години твърдя, че това е единствената успешна формула, журналистите трябва да следят блоговете и да преразказват и доразвиват техните идеи, тъй като са подбрани и назначени с идеята да предават фактологията и да не могат да родят нищо от себе си.

Революционно новото е да подхващат темите на българската блогосфера, а не на американската и NYT, знам че е по-лесно просто да превеждаш, но отсам океана ни касаят съвсем други неща в съвсем други мащаби.

Разбира се, моят пост си остава по-изчерпателен и задълбочен, защото не е писан на бюро, а е почти работа на терен. Изискваше години наред работа за американци и безброй вечери в китайски ресторанти

Сериозна програма за най-малките са подготвили от издателство Жанет 45 за литературното издание на "София диша" днес. По тяхна покана на фестивала ще участват писателите Виктор Самуилов и Панчо Панчев, известен на всички деца като Дядо Пънч.

Виктор Самуилов ще ни разкаже как стихчетата срещат илюстрациите в новата му още "топла" книжка "През 9 локви в 10-та". Маг Астор най-любезно и благородно обеща да отвори торбата с фокуси! Шегите и лакомствата се задължителни. А Дядо Пънч ни е подготвил гатанки, игри и весели истории за книжката "Стихотворения с мустаци и стихотворения с панделки". Най-активните малчигани ще получат детски книжки специално с автограф от авторите.

В 18:00 ч. музикантите Богдана Карадочева и Стефан Димитров ще ни разкажат за автобиографичните си книги "Богдана на 20 и 30 x 2" и "Мъжът на 60 (интимно)", а в 19:00 ч. Манол Пейков, Дарин Тенев и бийтбоксерът RED ONE ще експериментират с магичните образи от поемата „Балада за стария моряк“ на Самюъл Тейлър Колридж (написана през 1797 г. и поставила началото на английския романтизъм, в превод от английски от Манол Пейков)  оживяват.

Не знам защо, но когато лятото превали през предела на Преображение, аз започвам да си търся старата раница. Тя ми е като бойна готовност. В нея има всичко, което е необходимо, за да оцелее човек в екстремна ситуация, сам в планината. От самозапалващ се кибрит, до корда за ловене на риба. Имам специален брезент в раницата, компас, самозареждащо се фенерче, вестник за подпалки /вестникът е „Правда" от 1990 г./, имам няколко ножа, брадва, свещ. В раницата ми може да се намери дълго въже, активен въглен срещу натравяне, „котки" за катерене на скали, криви игли за шиене на рани. Още мога да изброя: сух спирт, бинокъл, кожен селях, аптечка, манерка с канчета за огън на открито, термоизолирана бутилка....

Цялата тази увертюра за моята раница е, защото тя ми дава усещане за свобода. Когато е близо до мен, имам чувството, че нищо не може да ме застраши, че съм независим. Когато реша, за 30 секунди мога да напусна този свят. Да изляза извън човешката цивилизация и да съществувам според своя собствен закон и закона на майката природа.

Това всяка година около Преображение. Защото идва времето на Петрова нива. Уникално българско явление. Едно високо плато в Странджа планина на 10 км от границата с Турция. През 1903 г. там е заседавало ръководството на Одринския революционен окръг и е решило да обяви въоръжено въстание в Тракия. Българите са жадували за жертвоготовност в името на Свободата. Сега всяка година без никаква специална организация, напълно импровизирано, идват хора от цяла България. От Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Кърджали, Хасково, Варна, Шумен, Разград, Търговище, Монтана, София, Велико Търново.... Идват от Бесарабия, Македония, Турция.. от старите български земи. По табелките на автобусите и номерата на колите ще ги познаете. Събират се за 2 дни, спят под открито небе. Горе, в планината. Най-близкото село е на 15 км. Пеят песните на Илинденско-Преображенското въстание, танцуват хора, борят се, пият и ядат чеверме. Българска работа. Доскоро имаше стари хора, които бяха родени оттатък границата. Едни такива забравени имена, като Ереклер, Ковчаз, Малък Самоков, Мидия, Люлебургаз, Лозенград, Велика, Чаглъик..

Старите гледаха винаги на юг, оттатък хребетите и плачеха. Плачеха за бащините къщи, за стадата, за тучните си ниви и ливади, за родния си край, който никога не видяха повече. Пееха песните на отдавна изчезнали в българската география села и махали. Разказваха как са бягали през нощта и са оставяли в гората малките деца, за да не издадат кервана на турците. Разорението на Източна Тракия през 1913 г. за тях беше жив спомен. Геноцидът над българите в тази изконна българска земя беше тяхната трагедия. Около 400 000 са дошли, а 200 000 са били изклани. До края си те останаха на територията на държавата България, но сърцата им бяха там – оттатък хребетите на Странджа. Не спряха да се надяват, че ще се върнат. Няколко пъти са се събирали близо до границата с тази надежда. Последно е било през 1942 г., когато се е заговорило, че България ще си освободи старите земи. Понякога се учудвам как тези българи са сякаш по-истински от тукашните. През 1999 г. правих интервю с един от тях – бай Стоян Горов от с. Заберно. Тогава беше на 105 г. Помнеше отрязаните комитски глави в канавките край село през 1903 г. После се е бил в 4 войни за България. Историята е странно понятие. За мен тя се олицетвори в бай Стоян и никой не може да я опровергае след срещата ми с него. Бай Стоян живя още и почина наскоро.

Всъщност може би вече няма живи свидетели на оня български подвиг през 1903 г. Само че на Петрова нива се събират по десетки хиляди души в планината. Някои пътуват повече от 500 км, за да дойдат. Да видят зарята. Да си спомнят за Началото. За корените. За смисъла на живота и смъртта. Смъртта за Свобода. И не всички са потомци на бежанци, като мен. Щастлив съм, че все повече има млади там. И деца. Да слушат песните и да играят хайдушкото и нестинарското. Да гледат звездите в небето на Странджа и ясния месец, който изгрява над зелената гора. Те ще си направят раници като моята и ще си ги държат близо, под леглото. За да ги нарамят, когато дойде време да бранят България. Може би звучи идеалистично, нереално, но аз го знам. Защото наближава времето на Петрова нива. След предела на Преображение. Когато природата се преобразява към студа. А в душите ни започва да кристализира безкрайната обич и безпределната жажда за смисъл отвъд измеренията на ежедневието.

Руските експерти , от космическия отрасъл говорят за загуба на спътника 'Експресс-АМ4' , който бе изведен в космоса от ракета носител 'Протон-М' от космодрума Байконур на 18 август 2011.