За последен път идвах през 2008-ма година и тогава нямаше много промени в сравнение с първите пъти, когато съм идвал, някъде в началото на 80-те години. Затова пък сега има доста промени и всичките в неприятна посока.

Вече е забранено качването по страничните сгради (или поне аз не открих отворено стълбище) Има и табелки.


Късо подстригани момчета следят за реда в църквата. България имаше едно малко предимство пред Гърция – сравнително по-свободния режим за влизане в църквите, и сравнително слабата им комерсиализация. Е, нашите попчета в най-големия български манастир не лапат мухите, порядките вече са почти като в Гърция. Има цял поменик как не бива да влизате в църквата – например забранени са раниците (като богохулни?). Жените ги опаковат в едни мръсни полупрозрачни шалове, ако са с голи рамене.  За снимки и видеокамери няма какво да говорим – няколко свещеници събират догарящите свещи и бдят някой да не извади фотоапарат. В интерес на истината, забраната за раниците не се спазва много строго - май забраняват категорично само на хората с големи туристически раници. Аз оставих моята на входа при охраната.



Входът за Хрельовата кула е 5 лв на възрастен.




На картата пещерата на св. Иван Рилски изглежда измамно близо, ама сигурно е на поне 5 км от манастира. Някакъв чичо, който говореше на японски, ни заблуди че разстоянието е около 500м- 1км. Вървяхме час, докато я стигнем, а по пътя от един момент нататък – нито вода има, нито може да си купиш нещо за ядене. Затова горещо препоръчвам да си заредите раничката, ако решите да правите тоя подвиг.

Печелившата стратегия е – да паркирате на някой от паркингите преди манастира, защото на паркинга на самия манастир няма смисъл - 4лв на час е! Да се помоткате по манастира, да си купите мекички, хлебче, нещо от супермаркета (в сградата на хлебарницата) или да хапнете на някой от ресторантите, след това да се качите на колата, да идете с нея до паркинга под пещерата и да се качите до горе. Пътеката е стръмна, но не е трудна за човек без двигателни проблеми.

 Пейзажът много ще ви хареса, ако имате храна и вода ;-) По пътя има много чудесни места за пикник, и въпреки че беше фрашкано с хора, имаше тук там и свободни площи.

Къмпинг Зодиак е последното цивилизовано място преди пещерата. Там обаче може да се яде само в ресторанта, няма магазинче или будка. По милост може да ви продадат сладолед.

След два остри завоя пътят влиза в гората и по паметната плоча отляво на пътя  и тълпите можете да познаете пътеката към пещерата.

Църквичката, в която се намира гробът на св. Иван Рилски. Отдясно, покрай стената на църквата, е входът към пещерата, в която е живял.

 „Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има.“ Администрацията на манастира е ухапана вече ;-)

Гробът на светеца.

Тук, където са свещите, св. Иван Рилски е спал. Който успее да изпълзи от комина на пещерата в дъното, значи е успял да се очисти от греховете си. Имах идея да съгреша повечко преди да вляза в пещерата, за да мина по-евтино с опрощаването, ама не остана време... Изпълзях някак, бутайки раничката пред себе си.

Последната спирка е аязмото над църквичката. В цепнатините между камъните са напъхани желанията на туристите, написани на хартийки. Цялата ни група напъха по нещичко в скалите ;-)

Връщането беше по-късметлийско, защото успяхме да си изпросим да ни качат на стоп и бързо-бързо се оказахме пак до манастира.

Хапнахме царски по една пъстървичка и по една салатка на цени над софийските и изведнъж всичко наоколо придоби много приятелски вид. В хлебарницата продължават да правят прекрасен хляб и мекички, автоматът пуска кафе... ех, блаженство.

Като цяло беше едно чудесно пътуване, с една сянка, която оставят прекаленото комерсиализиране и ограничения в манастира.