Слончето сънувало, че лети. Що за сънища са това? То се пробуждало и се щипело по плешките, наистина ли са му поникнали крила. Но крила нямало.
Затова пък ушите му ставали все по-големи и по-големи. "Мамо, - плачело то - защо са ми толкова големи ушите?" "Милото ми, ушичките ти са твоите крила. Като се научиш да слушаш, ще станеш най-мъдрото животно. И мъдростта ще те окрили."