Харесвам Хорхе Букай. И не съм манекенка

‎"Нищо не гарантира края на една история..."

Хорхе Букай, „Разказвай с мен”

Тъжно, но факт, не се състоя манекенската ми кариера... И някои ще кажат – тъжно, но факт – тя чете Букай. О, ужас!

Но нека спрем с възклицанията и да се обърнем малко към реалността – кой е Хорхе Букай? Роденият в Аржентина господин, е дипломиран гещалт психотерапевт, който в момента съвместява писането с преподавателска дейност в Университета на Буенос Айрес и с консултиране на семейни двойки. Така пише във Уикипедия. Официален сайт липсва.

Да опитаме отново – кой е Хорхе Букай? Писател, за какъвто той самият не се смята, който лекува с приказки, митове и истории на разни народи.

Кой е Хорхе Букай? ...

Нека се върнем няколко стъпки назад. Човечеството вероятно е оцеляло благодарение на своето вродено чувство за егоизъм и... умението да разказва приказки. Не помня колко живота назад, старейшината е разказвал приказки около огъня, но историците твърдят, че именно така се е случвало. Ще им повярвам. Та, тогава разказването на истории е било начин да се сплоти племето, да се даде пример на малките, да се предпазят от страха от диви зверове дебнещи пред пещерата, а може би дори да се забрави фактът, че стомасите им са празни. Приказки.

И тогава разказването им е било приемливо.

Митовете. Хм! Когато Римската империя окупира земите на Древна Гърция, тя запазва гръцкия език като втори официален в империята, наред с латинския. Причината е дълбокото уважение към гръцката култура и изкуства, които към този момент вече са достигнали небивало развитие. И наред с постепенното развитие на епос, драма и лирика и великолепните произведения на Омир, Софокъл и Еврипид, съществували гръцките митове и легенди, в които са пуснали корените си предците на днешната литература. Не се правете, че не сте ги чели като малки.

И тогава четенето им било приемливо.

5-годишно дете. Срича, но кара майка му за 89-ти път да му чете любимата приказка за „Пепеляшка”. Моята беше за „Малката русалка”, но това няма никакво значение, защото ние пораснахме с приказките, обичахме ги и ги разбирахме по нашия си, детски начин. Ако сега отворим някоя стара и опърпана, но зверски любима книжка и прочетем любимата си приказка, тя ще бъде съвсем различна. Дори има вероятност да не я харесаме. Но тогава умирахме да я чуем за 90-ти път и тормозехме заспиващата мама.

И тогава слушането им беше приемливо.

Да продължавам ли с романите, през които мина пубертетът ни, съвременните ни книги, с които израстваме... Няма нужда. Ще кажа друго – човечеството съществува 5 милиона години, Жаринов, професор по литературознание, преподаващ в Московския държавен университет, твърди така. Аз му вярвам. И през всичките тези много милиони години ние сме оцелявали благодарение на много неща, но неизменното сред тях е било словото. В различните му форми, една от които е разказът. Той ни е помагал тогава, бил е приемлив тогава. Защо го спирате сега?

Хорхе Букай не нарича себе си писател. Той е дипломиран и активен психотерапевт и той помага и лекува със словото си. Един приятел казва, че книгите му са като сдъвкана храна и не предразполагат към мисловна дейност. А вицовете предразполагат ли?

Оставете мита да съществува във формите, в които той е избрал да живее в този век. И ако обликът му е в книгите на лекар, който помага на душите да се съвземат, нека живее на страниците. Много пъти съм казвала, че книгите на Паулу Коелю и Хорхе Букай не са типична литература, те са лекарства. А ние ги пием само когато сме болни.

„Лесната литература не е литература въобще.” – твърде крайно твърдение! Приемаме като полезни книгите за билки и суровоядство, но не искаме да признаем, че съвременния свят е пагубен за някои аспекти и някои наши части умират. И ни е трудно. Отказваме. Защото наред с четенето на приказки, нас са учили да не плачем, когато падаме, да не тичаме при мама. И сега ние не знае при кого да тичаме, когато това се случи. Не знае какво да правим.

Кой е Хорхе Букай за мен?

Не съм чела всичките му книги, дори трудно мога да разкажа за сюжетите на прочетените до момента. Вероятно защото сюжетна линия, като такава липсва, вероятно, защото това е напълно ненужно. Често разказвам истории на приятелите си, но никога не си спомням къде съм ги прочела. Има много голяма вероятност е да са от „Писма до Калудия” или „Приказки за размисъл”, а някои от историите от „Разказвай с мен”, която прочетох наскоро, съм разказала вече много пъти. И това не ми попречи да отворя Пушкин след това.

Хорхе Букай може да не е писател, но той не е диагноза. Той е своебразен помощник, който подкрепя хората с доброто и мъдростта на вечните истории, митове и легенди. И твърдението, че само манекенките четат такъв тип литература, е неоснователно. Вижте мен, страхотен пример за неосъществена такава!

Прочети цялата новина

Свързани новини: