Сряда, 24 Август 2011

Като чуя "банка" и ме изпълват едни топли пулсиращи чувства, от които ми иде да викам и троша каквото ми е пред очите. Какво ми се случи в наскоро с три от представителите на българските банки.

Започвам с Уникредит (#$#&^&%&). Чакам добри хора да ми преведат едни пари и съм дал сметката ми, която имам в уникредит. Ден-два-седмица минава, гледам банкирането - няма никой. Стои си баланса на сметката на нула. Викам си, тия какво се мотаят, мамицата им, обаче си чакам. Обаждат ми се хората дето ще плащат и ми викат, какво става бре, ние ти пускаме парите, банката ги връща. Ъ? Как ще ги връща бе? Отивам веднага в близкия офис на Уникредит да видя какво става, питам, разпитвам и от там ми заявяват, че такава сметка като моята дето съм си я ползвал, имам си я записана, виждам си я в банкирането - НЯМА! Как да няма бе, дейба вашта мама, дейба!? Ами няма, то сигурно няколко месеца не е имало наличност и ние сме я закрили. Ай, честито ми да ми бяхте казали да ви го тура.

Втора случка. Трябва да внеса пари в сметка в Райфайзен. Обикалям целия център да търся клон на тази чудна банка, накрая намирам един, влизам пиша бележки и заставам касата. Подавам бележката (на която ми искат имена на вносителя, егн-та и подобни дивотии), работничката зад касата иска да и дам личната ми карта. Викам - няма да ти я дам, ето виж, че това дето пише като име и егн са моите (показвам картата на стъклото), обаче тя се разправя с мен, че нямало как да знае дали картата ми е фалшива и некви подобни идиотщини. Карах се малко и накрая ми писна и дадох да ми вземе картата, за да я гледа с едно пластмасово квадратче. Оказа се истинска (изненада!). Та давам бележката, давам парите и чакам да си взема разписката и да си ходя, когато чувам "Ама вие нямате пълномощно за внасяне". Ъ? Естествено, че нямам, за пръв път чувам за подобна глупост. "Нямам, и какво значи това". "Ами има такса от 0.02% от сумата, която внасяте ако нямате такова пълномощно". Тук вече ми причерня пред очите (не мога да внеса пари на майката ми в сметката), препсувах ги, поисках си парите и вносната бележка и си излязох. Внесох парите в Пощенска банка без никой да ми прави проблеми.

Аз хубаво ги внесох, ама трябва все пак да стигнат до Райфайзен. Влизам си в банкирането в Пощенска нареждам си плащането, подписвам изпращам, всичко изглежда наред и отидох да си върша друга работа. Вечерта към девет си отварям пощата и какво да видя, писмо от пощенска в която любезна кака ми пише, че съм наредил превод от еди-къде си, до еди къде си, обаче за да мине трябва да се обадя на техния телефон, да го потвърдя. Звъня на телефона, тъп IVR ме посреща, клик, клик, амииии то интернет банкирането работи от 08:00 до 18:00 (честито!). Превода не мина. На следващият ден (днес), се свързах с "интернет банкирането" по телефона и ми казаха, че понеже не могли да се свържат с телефоните, които са дадени, а компютъра "отбелязал" плащането като спряно, затова и плащането не било минало. Е, в крайна сметка потвърдих и плащането замина. Бахти и интернет банкирането. Понеже телефонът за контакти е офисен, ако ме нямаше в София, щях да видя превод през крив макарон. Отгоре на това тези от Пощенска звънят със скрити номера и централата директно ги реже, та трябваше да я пренастроивам.

Та така последните няколко седмици за най-дребното нещо, което една банка трябва да върши като услуга всячески се опитваха (и успяваха) да ми скъсат нервите. Обичам банки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: