Шиста работа

Добивът и използването на шистов газ поражда доста резерви

Давещите се полярни мечки и научният консенсус за глобалното затопляне не могат да размекнат сърцата на политици и бизнесмени, вторачени в предизборните полове и счетоводните баланси. Прогнозираният недостиг на петрол в глобален мащаб, обаче, поне доскоро беше в състояние да им докара нервни тикове, а продължаващата политическата нестабилност в арабския свят несъмнено безпокои редица световни лидери.

Говори се, че има решение на проблема. Наричат го шистов газ. В Америка поддръжниците му заявяват, че това е „game changer” в стратегическата енергийна политика. Енергиен източник, толкова масово достъпен и евтин, че няма да има нужда от повече чуждестранен петрол, държавна помощ за диктатори и скъпи войни. В Европа Полша вече гарантира, че подкрепата за шистовия газ е сред приоритетите й по време на настоящия й ротационен мандат начело на ЕС. В същото време международните енергийни гиганти наблягат върху друг геополитически аспект - замяна на старите въглищни централи в САЩ и Европа с такива на газ, с цел намаляване на бъдещите климатични ангажименти на развитите страни.

В България шистовият газ също се разглежда като геополитически ресурс – в ръцете на управляващите ни той е обменен чип при преговорите с Русия и западни енергийни компании. Впрочем, шистовият газ е типичен случай за така наречения – NIMBY феномен (англ. „не в моя заден двор”), който играе основна роля в създаването и сплотяването на местни зелени движения. Позицията на едно такова движение в България – партия “Зелените” не изненада никого.

В този дебат преобладават крайните позиции. Те са породени от редица твърдения, които други пък наричат митове. С идеята да разберем защо едните виждат шистовия газ като отлично решение, а други като смъртна заплаха, обръщаме внимание тъкмо на тези схващания за шистовия газ. Правим го в контекста на геологията и вече споменатата геополитиката.

Геология

1. Шистовият газ НЕ замърсява подземните води.

Според изпълнителните директори на американските енергийни компании „не бил доказан нито един” случай на замърсяване на подпочвена вода, включително в случаите когато са водени съдебни дела стигнали до обезщетение от страна на компаниите в замяна на гарантираното мълчание на ищците. Журналистическо разследване на вестник Ню Йорк Таймс, обаче, разобличи твърденията като неверни - първият доказан случай на замърсяване е още от 1987 г.

2. Шистовият газ намалява въглеродните емисии.

Природният газ намалява въглеродният отпечатък по два начина – когато бива оползотворен вместо да се изгори от кладенците на петролните полета и когато заменя по-мръсни източници като въглищата и мазута като гориво. Въпреки това изследване на учени от университета в Карнеги Мелън показва, че въглеродният отпечатък на шистовия газ добит в САЩ е близък с този на втечнения газ, транспортиран с танкери от арабския полуостров. Друго широко цитирано изследване открива, че неконтролираното отделяне на метан при добива на шистов газ води до 30% по-големи емисии от този мощен парников газ и практически приравнява краткосрочния въглероден отпечатък на шистовия газ с този на въглищата.

Геополитика

1. Шистовият газ премахва енергийната зависимост от чужди държави.

Шистовият газ се намира почти навсякъде, или поне така твърди газовото лоби. Ако се вгледаме по-внимателно и в лобито и в твърдението, обаче, може да се стигне до малко по-различно заключение. Както знаем от други случаи, свързани с трансфер на технологии (например производството на ГМО в Индия и медикаментите срещу HIV вируса в Африка) технологичният монопол може да е не по-малък проблем от монопола на ресурсите.

2. Шистовият газ помага на прехода към устойчиви икономики.

Не друг, а Google в емблематичното си проучване за чиста енергия показа, че икономиката базирана на възобновяеми енергийни източници е съвсем постижима реалност. Изследването показва също така, че евтиният природен газ (основно от шистови източници) успява да намали общите въглеродни емисии в краткосрочен план като заменя въглищата, но има и дългосрочна отрицателна роля като забавя инвестициите и иновациите във ВЕИ. Според изследването прекаленото разчитане на евтиния природен газ ще намали инсталираните мощности на ВЕИ с до 40% спрямо 2030 г. с негативни икономически последствия за последващия период, когато ВЕИ биха били по-конкурентни от изкопаемите горива. В малка държава със скромни средства за инвестиции като България то би било дори по осезателно.

Докато компании, правителства, организации и граждани по света се борят един с друг, може би не е лоша идея да се продължи търсенето за реални и дългосрочни алтернативи. Трябва да го направим, ако наистина възприемаме устойчивото развитие като крайна цел.

Прочети цялата новина

Свързани новини: