Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Jumio, новата технология, която превръща Web камерите в четци на кредитни карти, сега предлага plugin за WordPress сайтовете. Новият add-on Jumio Netswipe позволява на посетителите на сайта да заплащат за продукти или да правят дарения бързо и лесно, просто показвайки техните кредитни карти на Web камерите на компютрите си. Добавянето на Netswipe към WordPress сайтове е просто за издателите им – свалят, инсталират и активират като всеки друг plugin за платформата. С новия plugin притежателите на WordPress сайтове получават бутон „Netswipe PayMe”, който може да бъде поставян навсякъде на техния сайт. Всички плащания са управлявани от техния Jumio акаунт, който е безплатен след регистрация. Jumio стартира миналия месец и позволява потребителят да задържи кредитната си карта пред камерата, където детайлите и достоверността ѝ са разпознати от софтуера на компанията. Кодът от задната страна на картата трябва да бъде въведен ръчно. Jumio твърдят, че метода им е сигурен и се избягват опасности като кейлогинг.

В-к „Тагесшпигел”

Мосю Глюксман, миналата пролет Вие осъдихте мълчанието на много интелектуалци пред лицето на арабската пролет. Ето че сега бе свален от власт либийският диктатор Муамар ал Кадафи. Смятате ли, че времето потвърди правотата на Вашата позиция?

През март подкрепих незабавно акцията на Франция, Великобритания и НАТО. Тогава трябваше да се защитят гражданите в Бенгази от настъпващата правителствена армия. От времето на войните в бивша Югославия се обсъжда въпросът дали трябва да бъдат спирани диктаторите, които устройват кланета на цивилно население. Най-после имаме напредък в този дебат. Но въпреки това, разбира се, международната общност в повечето случаи продължава да допуска изтребването на цивилни граждани.

В това се състои знаковото значение на операцията в Либия. Защото тя представлява едно изключение.

Дали общественото мнение ще може да бъде убедено сега, че такива интервенции са необходими?

Не. Мнозинството от интелектуалците в Европа смятат, че не е правилно да се интервенира навсякъде по света. Има и правителства, които мислят по същия начин – особено едно правителство с голяма международна тежест: германското. Това, че Федералното правителство се въздържà от намесата в Либия е много забележително.

Външният министър Гидо Вестервеле обоснова германското въздържане при гласуването в Съвета за сигурност с непредвидими рискове.

Аз обвинявам германското правителство, че то по принцип толерира господството на масови убийци. Пред самия праг на Европейския съюз се намира Русия, която от 15 години изтребва чеченското население. Тази война досега е отнесла живота на 200 000 души – в една страна с 1 милион население. Насилие в такъв мащаб е уникално за целия свят. А Германия мълчи пред него.

Но канцлерката Меркел като че ли преследва по-критичен курс спрямо Русия от своя предшественик Шрьодер?

В началото имаше основания за такава надежда. Но междувременно г-жа Меркел за съжаление продължи политиката на г-н Шрьодер. При това германската политика отдава предпочитания на Русия дори пред ЕС. Заради газовия и нефтен внос от Русия Германия е готова да стане роб на руската енергийна политика, вместо да съгласува снабдяването с енергоносители със своите европейски партньори. Ако имахме една обща европейска позиция щяхме да преговаряме на равнопоставено ниво с доставчиците на световния пазар, независимо дали те са от Близкия Изток или Русия. Когато обаче Германия дава предимство и прави аванси на путинска Русия, това се отразява пряко и деструктивно върху интересите на целия Евросъюз.

Прав ли е тогава екс-канцлерът Кол, който обвини онзи ден германската външна политика, че си е загубила компаса?

Кол не единственият, който се изказва критично и сочи рисковете за европейската политика. И бившият външен министър Йошка Фишер стига по отношение на Русия до същата оценка. Такива прозорливи политици – и от двете страни на политическия спектър – са за жалост малцинство в Германия.

Нека се върнем към бунтовете в арабския свят: Какво означава успешната акция срещу режима на Кадафи за френския президент Никола Саркози?

Не знам какво означава тя за него, защото не мога да гледам нито в главата, нито в сърцето му. Но за Франция, тази акция е доказателство, че политиката, която Париж водеше по отношение на арабските държави няма вече бъдеще. През последните 30 години френската близкоизточна политика се ръководеше от идеята, че човешките права нямат никакво значение. Вместо това се приемаше за азбучна истина, че в Близкия Изток всичко зависи само от палестинско-израелския конфликт. Сега се оказва, че този въпрос не стои на първо място за младите хора в региона. Франция е изправена пред избор: или да се върне към старата политика, или да признае глобалното значение на правата на човека.

Превод: Милен Радев

Товарна гара за Дунав мост 2 при Видин – Калафат. Стоежът на моста напредва. Можеше и по-бързо да стане, но със Станишев, Доган и Тройната толкова. Сега нещата се движат в график.

Снимка: Е-Вестник

Законодателството за отглеждане на ГМО в България е било внимателно следено и привържениците на ГМО са активно подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ - показва нова серия секретни дипломатически документи разсекретени от Уикилийкс.

Основна пречка срещу приемането на либерално ГМО законодателство според грамата, изпратена през 2006 г. от шарже д'афер Караянис, е председателят на Българската академия на науките (БАН), Иван Юхновски. Атанас Атанасов, шеф на Агробиологичния институт разказал в посолството, че Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО" в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Лобистите за ГМО, с покрепата на зам.-министъра на земеделието Светла Бъчварова, са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. "Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата необходима на поддръжниците на ГМО тук за да убедят правителството да преразгледа закона." - пише още Караянис

Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители - пише посланик Макълдауни до Държавния департамент през януари 2009 г. в некласифицирана грама. Доверителите трябва да бъдат финансирани, за да проведат информационна кампания за търговските и икономическите ползи от ГМО. Те сформирали консорциум, който одобрил предложената от американците програма. Консорциумът включва Националната Селскостопанска Академия, Държавната Комисия по Биологична Безопасност, Университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на Селскостопанските Производители и специализираните медии (телевизия Агромедия).

През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става стратегическа цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на голяма част от българското общество, правителството е решило да наложи тактически мораториум от 5 години. Целта на мораториума е да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на европейското законодателство, след което под заплахата от европейски санкции да бъде приет нужния законопроект - тази хитрост разкрил министър Найденов пред посланик Уорлик.

В началото на февруари 2010 Джеймс Уорлик изпраща във Вашингтон некласифициран доклад [10SOFIA105], в който пише следното: "Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи да или да го отмени или да се сблъска със санкции, нещо което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне.

Подложено на силен натиск да измени проектозакона, сегашното правителство предложи добавяне на пет-годишен мораториум върху освобождаване на ГМО продукти в околната среда или за селскостопански цели. На 11 февруари, по време на среща с посланика, министърът на земеделието Мирослав Найденов призна, че този мораториум е тактически подход целящ постигането на стратегическата цел този проектозакон да бъде приет. Той очаква, че след приемането на новото законодателство, Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и България ще трябва да го отмени. Според Найденов би било по-лесно да се премахне мораториума под натиск от ЕК отколкото да се промени законодателството."

Уорлик отбелязва, че тази стратегия е "ходене по тънко въже", тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката.

Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложеният мораториум, правителството ще има извинението от което се нуждае, за да либерализира най-накрая българския биотехнологичен режим - заключава посланикът.

Коментар на Биволъ: Последвалите събития показаха, че Найденов не е прав. ЕС не само не санкционира България, но благодарение на активността на български политици, Европейският парламент призна и подкрепи правото на всяка страна да определя доколко рестриктивно да бъде местното законодателство за ГМО. Така стратегическата цел на ГЕРБ да прокара удобното за САЩ законодателство чрез тактически лъжи не се реализира. Наличието на рестриктивен закон обаче се заобикаля чрез липсата на контрол от страна на изпълнителната власт за прилагането му - алармираха неотдавна от Коалицията "България - свободна от ГМО"

Преводи на цитираните грами:

date: 1/15/2009 7:47

refid: 09SOFIA23

origin: Embassy Sofia

classification: UNCLASSIFIED

destination: 09STATE129940

SUBJECT: БЪЛГАРИЯ: ФИНАНСОВА ГОДИНА 2009 СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДКРЕПА НА БИОТЕХНОЛОГИИТЕ

REF: STATE 129940

1. Обобщение: Посланикът иска 30,240 долара за да се финансират биотехнологични ("agbiotech") програми през FY2009. Тези програми ще образоват потребителите, фермерите, учените и тези, които създават политики в ползата от agbiotech в рамките на ЕС. Преди да влезе в ЕС България е била водеща в биотехнологичните изследвания и производтсво, промотирайки активно трансгенични растения, които по настоящем не са позволени за комерсиално отглеждане в ЕС. Големият закон за биотехнологиите, приет през 2005 почти спря биотехнологичните изследвания и отглеждане. Този закон беше силно рестриктивен и не беше в съответствие със стандартите на Световната трърговска организация (СТО) и европейското законодателство в сферата на биотехнологиите.

2. Продължение на обобщението: посланикът предлага програма, която да включва три семинара в София и други селскосптопански градове в централна и северна България; разпространиение на образователни материали на местно ниво и излъчвания в националните телевизионни канали. POST предлага програма, основана на предишно успешно техническо съдействие от страна на PAS, подтикваща българските власти да признаят комерсиалната и екологична полза от agbiotech така, че да се пренасочи диалога с ЕС към по-научна и комерсиална основа. Друга цел на мисията е България да приеме по-либерално, съответстващо на СТО законодателство, което да затвърди бъдещето на жизнена местна биотехнологична индустрия и да образова населението, което в момента не разбира ползите от биотехнологията. Засилвайки опитите в България сега, САЩ ще имат силен европейски съюзник с общи интереси и общи вярвания, с който да се борят срещу анти-ГМО позицията през годините. Край на обобщението.

BACKGROUND

3. Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители. След приемането на България в ЕС, SEED funds, съществували до 2008 за техническа помощ са спрени. Посолството иска да допълни настоящата си стратегия, фокусирана върху стратези в сферата на биотехнологиите, на високо ниво, с широка и достъпна образователна програма за широката публика, достигаща до средния потребител. Независимо от многобройните опити на определени анти-биотехнологични организации да повлияят на общественото мнение чрез сензационни публикации в медиите, към днешна дата потребителите ограничено отхвърлят биоинженерните храни. Чрез публичен широкодостъпен и разбираем план, показващ ползите от селскостопанските биотехнологии ще можем да формираме по-позитивни настроения. Предлаганата програма, изградена на съществуващи контакти, местен опит, както съвместните усилия на USDA и FAS.

4. Целта на публичната дипломация на посолството е да пришпори дебата и разговорите за биотехнологиите, да създаде положително обществено мнение и да даде възможност за научната информация за селскостопанската биотехнология да бъде широкодостъпна за медиите и потребителите. Част от образователната програма ще се прицели във водещите личности, определящи мнението в следните сфери: медии, образование, околна среда, хранителна индустрия и други. Те ще научат повече за научните, изследователските и регулационните процеси, участващи в селскостопанската биотехнология, както и ползите за България. Спечелвайки подкрепата на водещите лидери в общественото мнение ще ни помогне да разбирането на обществото и доверието в храните, получени от ГМО продуктите. Предложеният план е обсъден с кореспондентите, които са създали информационен Консорциум, който да насочва дейностите и съдържанието на програмата. Консорциумът включва Националната Селскостопанска Академия, Националната Комисия по Биологична Безопасност, Университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на Селскостопанските Производители и специализираните медии.

ПРОЕКТОПЛАН

--------------------

5. Предложената програма ще бъде реализирана в 9 месечен период и ще завърши преди края на февруари 2009 чрез следния комплект от дейности:

А. Биотехнологични семинари: Три фокус групи дискутират с медийно участие в три големи градски зони в България, където са главните селскостопански университети и институти — София, Стара Загора и Добрич. За да отворим и поддържаме диалог сред засегнатите групу и ефективно да комуникираме положителните послания на биотехнологиите към обществото ние ще използваме неформални представяния от разпознаваеми местни личности, формиращи общественото мнение. Ще бъдат използвани и международни говорители и учени. Участниците ще бъдат привличани сред университетските преподаватели с подходящ опит, местната индустрия и медии, включително телевизионни и радио коментатори и вестникарски репортери.

Б. Образователни материали: За да се допълнят дискусиите и медийните събития ще бъдат набавени за превод на български публикации на английски за ползата от биотехнологиите с цел те да достигнат до широката общественост.

В. Достигане до местните организации: Ще бъде набавено финансиране за местните организации, заинтересовани в промотирането и разпространяването на положителна информация за селскостопанската биотехнология, като Асоциацията на селскостопанските производители. Тези организации ще развиват, публикуват и разпространяват, от свое име материали, популяризиращи ГМО продуктите и образоващи за ползата и сигурността им. Материалите, публикувани от местни организации може да са по-приемливи и с по-голямо влияние върху потребителите, от колкото материали, разпространявани от американски организации.

Г. Посланикът смята, че един говорител с академичен и изследователски профил ще разясни повишаването на степента на приемане на биотехнологиите в световен мащаб, въвеждането на благоприятната водеща роля на СТО, надежността и положителното въздействие на биотехнологията върху околната среда. Друг говорител, фермер или представител на зърнената индустрия ще обсъжда комерсиалните и практичните преимущества. Академичното послание ще отекне сред взимащите решения в столицата, докато посланието на някой с практически опит ще бъде добре прието в селскостопанските градове.

6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ: Този проект ще повлияе на мнението на средния български фермер/потребител по отношение на биотехнологията, фокусирайки върху цената, здравето и други обществени ползи. Тази инициатива ще образова медиите за биотехнологиите и ще предложи на преподавателите, потребителите и другите участници аргументите, обясняващи това, че биотехнологичните продукти са сигурни толкова, колкото техните конвенционални алтернативи. В края на кампанията Посолството очаква, че поне 30 прес публикации, както и допълнителни радио и телевизионни репортажи ще бъдат разпространени сред обществото в България. Ние предвиждаме, че значителна част от населението на страната ще бъде изложена на положителните ГМО послания, като резултат от кампанията. В допълнение, Асоциацията на селскостопанските производители ще получи по-добра разпознаваемост и доверие и ние вярваме, че медиите ще продължат да публикуват положителни новости по темите, свързани с ГМО, като противодействие на анти-ГМО пропагандата.

date: 8/17/2006 9:00

refid: 06SOFIA1173

origin: Embassy Sofia

classification: UNCLASSIFIED//FOR OFFICIAL USE ONLY

SIPDIS

ПОВЕРИТЕЛНО

SIPDIS

E.O. 12958: N/A

TAGS: TBIO, KSTH, ECON, EAGR, ETRD, PREL, BU

ТЕМА: БЪЛГАРИЯ: СТРОГИЯТ ГМО ЗАКОН ОСЪКАТЯВА БИОТЕХНОЛОГИЧНАТА ИНДУСТРИЯ

1. (SBU) ОБЩ ПРЕГЛЕД: България в момента има едно от най-рестриктивните законодателства в областта на биотехнологиите в Европа, надминаващо дори строгите стандарти на Европейския съюз. Освен забраната за комерсиализация и освобождаване в околната среда на модифицирани продукти, забранени от държавите-членки на ЕС, българският закон забранява почти всички форми на биотехнологично производство и полеви експерименти, както и лабораторни изследвания върху редица стратегически български култури. Въпреки, че парламентът прие закона през март 2005 г., българските власти не успяха да създадат Комисия по биологична безопасност, която е необходима за прилагането на закона. Като резултат, в момента всички потенциални инвестиции и изследователски проекти, свързани с биотехнологиите в селското стопанство на България са спрени и и биотехнологичната промишленост на страната се намира във вакуум. Поддръжниците на биотехнологиите се надяват да окажат натиск върху парламента за преразглеждане на закона и за създаването на Комисията, но напредъкът ще е слаб, поне докато България не се присъедини към ЕС. Излишно е да дори да се споменава, че този закон има отрицателно въздействие и върху износителите на биотехнологични продукти от САЩ, и върху потенциалните американски инвеститори в биотехнологии в страната. КРАЙ НА ОБЩИЯ ПРЕГЛЕД

--------------------------------------------- ------

ТВЪРДАТА ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ СПРЯМО ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ БИОТЕХНОЛОГИИ

--------------------------------------------- ------

2. (SBU) През март 2005 г. българският парламент прие един от най-рестриктивните закони за биотехнологиите в Европа. Законът забранява производство, комерсиализация, полеви тестове или научни изследвания на генетично модифицирани организми (ГМО) за следните три култури - тютюн, лози, както и Дамаска роза - считани от властите, за "стратегически" култури, които дават на България уникално предимство. Според Атанас Атанасов, директор на Агро-био-института (АБИ), една от водещите организации в биотехнологичните научни изследвания, България е единствената страна в света, която е наложила забрана върху биотехнологичните изследвания. Освен това, законът забранява производство, комерсиализация и полеви тестове на много други трансгенни култури, като пшеница, памук, зеленчуци и трайни плодове. Глобите за нарушаване на тези забрани са тежки, със санкции в размер на 1 млн. лв. (USD 657000) за нарушаване на забраната за отглеждането на ГМ растения или плодове. Тази санкция се прилага и за фирмите, които нарушават забраната, чрез освобождаване на антибиотично-устойчиви растения или семена в околната среда. Освен това, законът поставя строги ограничения върху култивирането на ГМО, тъй като то трябва да получи одобрението на Комисията за биологична безопасност, изискващото буферна зона от 30 километра около трансгенни насаждения. Това изискване е особено обременяващо като се има предвид малката площ на страната и факта, че само приблизително 30% от земята в България е обработваема.

3. (SBU) Законът по същество забранява почти всяка дейност, свързана с продукти на земеделските биотехнологии. Въпреки това, той оставя тясна пролука за засаждане на царевица, соя и ориз при условие, че заявление и подробна оценка на риска са предварително представени и одобрени от Комисията за биологична безопасност, която е основният изпълнителен орган по биотехнологичните въпроси. Проблемът, обаче, е, че Министерството на околната среда все още не е създало тази комисия, въпреки, че законът беше одобрен преди повече от година. В резултат на това, всички инвестиции свързани с ГМО за забранени и работата на българската биотехнологичната индустрия в момента е "замразена", според Атанас Атанасов. Атанасов ни каза, че законът и липсата на Комисия имат опустошителен ефект върху неговата институция и биотехнологичната индустрия като цяло. Повечето от биотехнологичните проекти на АБИ в момента са на изчакване поради закона, а забраната за научни изследвания е върнала Института 50 години назад. България "все още щеше да е в челните редици" на ГМ изследвания, ако не беше закона, каза Атанасов.

4. (SBU) Доскоро България извършваше водещи изследвания на BT царевица и картофи с подкрепата на американски фирми като „Монсанто" и „Пайъниър" и беше смятана за една от най-добрите в сектора в цяла Източна Европа. Законът, обаче допринесе за бърз спад в производството на ГМ в България. Едно от свидетелствата за това е все по-намаляващото производството на ГМ царевица в страната. През 2001 г. имаше 13.000 хектара (или 32,110 дка) с ГМ култивирана царевица. През 2002 г., тези площи се сви до 6.200 хектара (или 15,314 дка) преди да се понижат до 2.000 хектара (или 4940 дка), през 2003 г. През 2004 г., не е култивирана ГМ царевица. Законът принуди АБИ да спре продължаващия изследователски проект за ГМ памук, извършван съвместно с американската компания Делта.

--------------------------------------------- ----------

РАЗДЕЛЕНИЕТО В НАУЧНАТА ОБЩНОСТ СПОМАГА ЗА ОБЯСНЯВАНЕ НА СТРОГИЯ ЗАКОН ЗА ГМО

--------------------------------------------- ----------

5. (SBU) Оригиналният законопроект, предложен за първи път парламента в края на 2004 г., беше много по-про-биотехнологичен и научно обоснован. Въпреки това, преди окончателното одобрение на закона, депутатите бяха подведени от учени, изпълнени с недоверие към от ГМО, заедно с различни зелени НПО, да приемат един много по ограничителен закон. Според Атанасов, основен фактор за този обрат е липсата на единство сред научната общност по отношение на земеделските биотехнологии, и фактът, че председателят на Българската академия на науките (БАН), Иван Юхновски, е водещият противник на по-отворен към ГМО закон. Според Атанасов, Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО" в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Тези експерти пропагандираха мнението, че „вредните ефекти от ГМО върху човешкото здраве и околната среда" са факт. БАН настоя за забрана върху отглеждането на модифицирани култури, тъй като „нямало убедителни доказателства за безопасността на генетично модифицирани организми". След като бяха взети предвид притесненията на БАН, в сега-действащия закон като приоритет е посочена „защитата на човешкото здраве и околната среда" независимо от съществуващите икономически интереси или липсата на достатъчно научни данни.

6. (SBU) Според представител на АБИ, анти-ГМО лобито в България е подкрепено и от цялостната липса на познания в областта на биотехнологиите на правителството и на обществото. Усилията да се обърне тази тенденция са още повече затруднени от факта, че възгледите за ГМО станаха по-негативни през последните години, отчасти поради неблагоприятни отразяване в пресата, според АБИ. Освен това, много хора вярват, че България ще спечели повече икономически от разработване на ниша в сектора на биопродуктите. Те твърдят, че този сектор трябва да бъде сред най-важните приоритет на страната, защото търсенето на пазара на ЕС на биологични продукти ще надхвърли търсенето на генно модифицирани продукти, поради всеизвестния факт, че държавите-членки на ЕС са твърдо против ГМО. Въпреки това, Атанасов ни каза, че четири члена на закона са в противоречие със законодателството на ЕС и може да се наложи да бъдат изменени след като България се присъедини към ЕС.

--------------------------------------------- -

КЪДЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА БЪДЕЩЕ ЗА БИОТЕХНОЛОГИИ

--------------------------------------------- -

7. (SBU) В България има редица култури, които биха могли да извлекат голяма полза от използването на биотехнологии. Една от тях е памукът, на който България е нетен вносител. Местната памучна индустрия не би оцеляла без използването на ГМО, защото отрасълът е твърде трудоемък и скъп за да могат производителите да излязат на печалба. Същото се отнася и за рапицата, чийто настоящи сортове дават твърде нисък добив и са чувствителни към ниските зимни температури в България. Рапицата е особено привлекателна и като потенциален източник на био-дизелово гориво. Най-голямото предимство на тези две култури се крие във факта, че те не са хранителни продукти, което може да ги направи по-приемливи и привлекателни като потенциални генно модифицирани продукти. По същия начин ерозията, устойчивите дървета и храсти могат да помогнат за предотвратяване на наводнения, които причиниха щети за милиони долари миналата година.

-------

КОМЕНТАР

-------

8. (SBU) Най-добрият начин да се промени ограничаващият закон за ГМО, според Атанасов, ще бъде да се принуди Джевдет Чакъров, министър на околната среда, да формира в крайна сметка въпросната Комисия по биологична безопасност. След това Комисията, която се очаква да бъде съставена от учени, може да започне по-информиран дебат относно предимствата и недостатъците на ГМО. Атанасов, обаче, е скептичен, че нещо ще се случи на този фронт преди присъединяването на България към ЕС (очаквано през януари 2007 г.). В момента, заедно с поддръжниците си, той разработва стратегия за формиране на политическо-научна лоби група, която да окаже натиск върху парламента за изменение на закона. С подкрепата на заместник-министъра на земеделието Светла Бъчварова, те са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата необходима на поддръжниците на ГМО тук за да убедят правителството да преразгледа закона. Ние ще продължим да работим с местни поддръжници на биотехнологиите за отваряне на пазара и ще търсим възможности за генно модифицирани продукти. Край на коментара

КАРАГИАНИС

Андре Глюксман

Берлинският “Тагесшпигел”  публикува в днешния си брой важно интервю с френския философ-хуманист Андре Глюксман. Докато се подготвя преводът му на български реших да извадя от архива тази негова статия от 2004 г.

Големият публицист и мислител се проверява с времето. Годините, изминали от  публикацията на есето на Глюксман в ОщеИнфо, не само потвърждават тезите му. Те доказват с нова сила, че не гласовете на политическата класа, на алчния бизнес-елит и на продажните официални медии поставят точната диагноза и сочат верния път, а слабият глас на почтения, нехипнотизиран и независим интелектуалец.

Андре Глюксман, един от граждански най-ангажираните интелектуалци в Европа, е роден през 1937 г. в семейството на немски евреи в Булон. Той е водещата фигура на “Новите философи” във Франция, които станаха известни с фундаменталния си анализ на тоталитаризма. В Германия Глюксман е популярен преди всичко като критик на пацифистките движения. През последните десетилетия Андре Глюксман  неуморно напомня на света за сръбските зверства в Босна и Косово и с особена сила за руския геноцид над народа на Чечения. По негова лична инициатива Франсоа Саркози ангажира Франция с военните удари срещу режима на Кадафи.

Бележка и превод от Die Welt: Милен Радев

Преклонението пред вождовете на Изтока има традиция на Запад

За какво си мечтая ли? За това добряците, наивниците, всезнайковците, онези които се мислят за по-хитри от действителността, накратко, всички хора на Запад, да се откажат от руските си мечтания. Да си разтъркат очите и спрат да си представят Русия такава каквато на тях им се иска да е. Такава, че да отговаря на утопиите или на интересите им. Мечтая си за това, те да я видят най-после каквато е в действителност: дълбоко противоречива и често твърде обезпокоителна.

Либерали и антиглобалисти, про-атлантици и антиамериканисти, повечето политактивисти, коментатори и професионални политици са като хипнотизирани от Путин. Джордж Буш погледна дълбоко в сините му очи и потъна в тях. Берлускони го оневини за кланетата, за изтезанията, за изравнените със земята градове в Чечения – всичко било само слухове, кълне се италианският премиер. Ширак прие

човека на КГБ

в своя “лагер на мира” по оста Париж-Берлин-Moсква, опъва пред краката на убиеца червената пътека и гръмогласно тръби, че Москва вече марширувала в “предната редица на демокрациите”.

При това тук не става дума за личния чар а сегашния кремълски вожд. От три столетия насам западният елит се упоява и омайва от руската мистерия. Оплетен в собствените фикции този елит крачи от едно фиаско към следващото. Достатъчно бе Петър Велики да приветства философа Лайбниц и да го покани в своите палати за да започне Френската Академия веднага да плете венци пред руския “Цар-обновител”.

И парижките салони не останаха по-назад. Волтер припна пръв и без излишни скрупули възхвали царя, убил баща си и инквизирал до смърт любимия си наследник. Единствен Дидро пожертва време и усилия лично да посети земите на “Северната Семирамида” за да стигне до извода, че заради

нагайката и робството

империята на Катерина Велика е прогнила още преди да започне да се въздига.

През следващото столетие в мечтанията се включиха и граждани, и велможи. Париж започна да инвестира в чудодейните “руски облигации”, от което джобовете се изпразниха със светкавична бързина и всички останаха със зяпнала уста. През ХХ век целият свят затананика същата позната песен. Начело застанаха ангажираните интелектуалци, активисти от низините и от върховете на обществото.

Париите презрени и разочарованите от небесата пожертваха своя здрав разум, своята смелост и своя морал, но и много, и много милиони човешки същества в угода на “изгряващото слънце на Изток”. В същия капан попаднаха дори най-предпазливите от мислещите и имащите. На тъй

очарователния “чичо Джо”

му позволиха да си отхапе в Ялта без срам и скрупули половината на вече сталинизираната Европа.

Още с падането на Берлинската стена и сгромолясването на Съветската империя познатата западна мания се развихри с нова сила. На кремълския вожд му се позволяваше на доверие всичко. Никой не потърси сметка на семейство му и на мафиотските кланове, които се обогатяваха за сметка на руската икономика и оплячкосаха в своя полза зараждащата се демокрация, твърде слаба за да може да се съпротивява. Със затворени очи световните лидери обсипваха сменящите се един друг екипи в Кремъл с комплименти и кредити.

Носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглитц писа в книгата си “La grande désillusion”: “Световната банка и Международният валутен фонд се бяха обявили категорично срещу всякакви заеми за корумпирани държави, но това бе само фасадата. В действителност се мереше с два аршина: Докато държави без стратегическо значение като Кения бяха лишени от каквито и да било кредити, Русия, в която

корупцията се шири

с несравнимо по-голяма сила, не престана да получава финансова помощ. Когато на МВФ му бе напомнена неприятната действителност, че милиардите долари, които той предоставя на Русия се появяват само след дни на кипърски и швейцарски сметки, той заяви, че това не са неговите долари. Някой бе казал, че МВФ можеше да улесни руския елит още повече, като превежда кредитите направо на кипърските и швейцарските сметки.”

Путин, новият силен човек в Москва ни най-малко не се зае да разчиства авгиевите обори на Елцин, а само преразпредели привилегиите през четирите години на все по-неограничената си власт. Падат главите на олигарсите Гусински, Березовски, Ходорковски, но разделянето на плячката продължава. Все нови и нови плячкаджии изникват край това безкрайно пиршество на клановете. Корумпирани чиновници и полицаи се присъединяват в отвратително пъстрото

капиталистическо-сталинистко блато.

Тонизирани от високите цени на нефта владетелите на новата Русия живеят за сметка на тлъстите маржове в този бизнес. Мнозинството остава завинаги да гази в посткомунистическата мизерия и разполага с едно единствено право – да свежда поглед и да величае своя господар. А замечталият се Запад вече празнува появата на една нова Саудитска Арабия, по-надеждна от досегашната и гарантираща от Кавказ до Сибир сигурни и стабилни източници на енергия за цялата планета.

Новото евразийско Елдорадо буди големи мераци. От години Романо Проди и неговата Брюкселска комисия неуморно агитират и повтарят, че трябва да се инвестира в сибирски сондажи и тръбопроводи. Частните фирми все още се колебаят и се опитват да проучват рисковете и неизвестностите. Официална Европа обаче продължава да прокарва своята линия. Какво значение имат някакви си човешки права, свободата на мнението, произволните укази, непредвидимото боричкане за власт в кремълските коридори. Нали всичко се върши в полза на модернизацията на европейската периферия! Напред към енергийно, стратегическо и ядрено партньорство! Думата реши, немската атомна промишленост откликна с готовност, дори Зелените дадоха своето съгласие: досадните ядрени отпадъци няма вече да предизвикват масови демонстрации, няма еколози да атакуват техните транспорти, няма да има истерични сцени на германо-френската граница. Вместо това

радиоактивните отпадъци

ще бъдат съхранявани зад Урал под строгия надзор на една – да се надяваме! – ефикасна полицейска държава. Сигурността задължава! Нашето здраве го изисква, а пък руските деца нека си гинат!

Само без сантименталности. За подправка към мечтите се добавя и доза неоколониализъм: изостаналата европейска периферия ще ни снабдява от своите богати природни залежи, ще консумира европейски стоки и ще се присъедини към еврозоната. Германия отново ще се отдаде на “Дранг нах Остен”, този път в сферата на промишлеността; Франция ще провежда, разбира се в чисто духовен план, наполеоновски походи към Русия, а Западна Европа ще присъедини без бой Третия свят на Изток от своите граници.

Търговският интерес диктува невиждана надпревара по раболепно преклонение. Разтапящ се от любезност Ширак съпровожда Путин до самолета му, Берлускони отваря за него своите вили, Буш го приема в ранчото си, Блеър при кралицата си, а Шрьодер го кани в своя ваканционен курорт. Володя пълни торбичката и си мисли, че всичко му е разрешено. Отнесеният Запад го е коронясъл за Цар.

Но защо трябва да се безпокоим? Под нагайката на най-новия просветен деспот, на руснаците им обещават за пореден път ускорена модернизация. Правовата държава и личните свободи ще последват както винаги по-късно, в далечното бъдеще. Отляво цари неизтребимата вяра в прогреса, отдясно вярата в либералната икономика. Всички заявяват, че развитието има само една посока, и че рано или късно всички общества ще настигнат челната група на благоденстващите демокрации.

Толкова оптимизъм силно напомня за XIX век и за “Belle Epoque”, онова блажено време в което се е смятало, че развитието на железницата и на борсата от една страна и прогресът на солидарността и на образованието от друга ще доведат автоматично до епоха на мир и щастие за всички. Равносметката: две световни войни, две тоталитарни държави, няколко фашизма, един геноцид, Освиенцим, Колима…

Нито натрупаният опит, нито съпротивата на фактите, могат да разбудят лутащата се като сомнамбул Европа, която отново се готви да се отправи на път към митологичната страна Китера зад Урал.

Време е най-после да се събудим. Войниците, които ограбват, изнасилват и избиват цивилни в Чечения няма след завръщането си бързо да се превърнат в нормални граждани. Затъпялото след 70 години комунизъм и разочаровано от последвалите грешки руско население продължава да се тътри парализирано от отчаяние. Елитът, обучен в условията на тоталитаризма и загубил всяка ориентация затъва в нихилизъм без ограничения и табута. От властта на Съветите извеждат два пътя:

пътят на Хавел и пътят на Милошевич.

Пътят на мъчителното, осеяно с пречки и следователно бавно демократизиране. И по-краткият, по-войнствен и страшен, дори терористичен път на авторитарната реставрация. Когато тайната полиция, армията и членовете на номенклатурата си поделят Кремъл, тогава някой Милошевич ще може лесно да заграби всичко.

Винаги когато Западът безразсъдно е залагал на руското чудо, той се е спъвал и е падал в черната яма. Този, който е склонен постоянно да си въобразява разни работи, изпада неминуемо в делириум, а сънят на разума ражда чудовища. Като дава на поредния кремълски господар и на методите му пълна свобода на действие, Европа си устройва уютно местенце на ръба на пропастта. И при това помага тя да стане още по-дълбока. Все още не е необратимо късно, но нашите политически лидери са на погрешен път.

Нека противопоставим на тяхната една друга мечта. Аз мечтая за друга Русия. Не за тази, която познаваме в реалността – от Петър Велики до Путин, с върволицата царе и комунистически генерални секретари между тях. Чиято господстваща каста отнема на Запада единствените му инструменти на въздействие, не допуска правовата държава и правила на играта, които биха позволили да се контролира властта. Така наречената “диктатура на закона”, която не се ограничава от свободно изразеното мнение на гражданите и от средствата за масова информация, поражда нихилистично общество. В него господства корупцията,

частни и публични мафии,

духът на “спецназа”, на депресията и на доброволното подчинение на мнозинството. Солженицин наричаше това “психология на подчинението” а Ана Политковска го определя днес като “руския позор”.

Аз мечтая за друга Русия. Която включва в своята модернизация и гражданското съзнание, и гражданските права. Първо европейските, а после и универсалните човешки права. Мечтая за една Русия, която е напълно възможна, и която беше на прага да се осъществи в началото на ХХ век. Литературата, музиката, танцът, театърът, изобразителното изкуство, математиката, лингвистиката, философията, просвещението от Санкт Петербург, Одеса и Москва озаряваха целия континент. Без Първата световна война и

катастрофалната болшевишка революция

Европа на ХХ век щеше да е друга благодарение и на руската култура. Онази Русия на просвещението, на изкуството и на човешките права, богата с наследството на Пушкин, Лермонтов, Чехов, Толстой и Достоевски, прозира и днес под черупката на възстановената автокрация. Ние на Запад трябва да поемем грижата за оцеляването на тази неизпълнена надежда.

Мечта срещу мечта. Намираме се на кръстопът.

Facebook закрива услугата си Deals, стартирала преди четири месеца като конкурент на Groupon. „След като тествахме Deals в продължение на четири месеца, решихме да закрием продукта в предстоящите седмици”, се казва в изявление на Facebook, цитирано от Reuters. Продуктът, стартирал в края на април, беше опит популярният феномен на груповото пазаруване да бъде въведен и във Facebook, която онлайн социална мрежа е със 750 млн. потребители. Първоначално стартира в Сан Франциско, Остин, Далас, Атланта и Сан Диего и бързо бе разпространен и в други градове. „Ние смятаме, че съществува много мощ в социалния подход към привличане на хората към локалния бизнес”, се казва в изявлението на Facebook. „Научихме много от нашия тест и ще продължим да оценяваме как най-добре да обслужваме локалния бизнес”, е написано още в изявлението на Facebook. През настоящата седмица Facebook премахна друга своя услуга – Places, която е копие на Foursquare. Информацията за географското местоположение на потребителя ще стане стандартна част от полето за актуализация на статуса в мобилното приложение, като всеки ще може да избира дали да сподели къде се намира, или не.

Дълго време желанието на различни медии е да се очерни името на анархисткото движение не само в Бълария ( то тук, благодарение на много усилия, е сведено до “хулигани, излизащи да трошат”), но и в Европа. С малки изключения, освен, ако публикациите не идват от алтернативна медия, за анархистите се говори като за някакъв неприятен елемент [...]

Apple отмени програмата си в iTunes за предоставяне на филми под наем. През месец септември миналата година компанията представи възможността за наемане на определени епизоди на телевизионни програми за $0,99 всеки. AllThingsD цитира говорител на Apple, който казва: „клиентите на iTunes демонстрират категорично, че предпочитат да купуват телевизионни предавания”. По-рано през настоящия месец Apple добави телевизионни предавания към услугата си iCloud за iTunes. Това предоставя възможност на потребителите да свалят многократно на техните iOS устройства, Mac и др. компютри телевизионно съдържание, което са закупили, както и да го гледат под формата на видео поток през Apple TV. News Corp. и Disney бяха единствените телевизионни компании, предоставили съдържание в услугата на Apple, поради което отмяната на възможността за наемане на филми в iTunes не е изненадваща. Също така разликата в цената за наем и закупуване, която е съответно $0,99 и $1,99, е твърде малка, като се има предвид възможността за многократно гледане където, когато и на каквото устройство потребителят пожелае. Amazon.com все още предлага наемане на телевизионни предавания по програмата си Instant Video. Някои предавания, като напр. класическия HBO сериал Oz, се предлагат на цена $0,60 на епизод, което е по-евтино, отколкото в iTunes.

Facebook пуска нова подобрена версия на популярното си приложение Photos. Подобренията са увеличаване бързината на приложението и размера на снимките, и промяна на изгледа. Това съобщи днес социалната мрежа. Размерът на снимките е увеличен от 720 пиксела на 960 пиксела и те се зареждат два пъти по-бързо. „Сега снимките, които споделяте във Facebook са по-големи и се зареждат два пъти по-бързо, което ви предоставя по-бърз достъп до по-детайлни изображения” се казва в статия в блога на Facebook, от Джъстин Шафър (Justin Shaffer), публикувана днес. „Снимките, които вече сте качили във Вашия профил, също ще бъдат показвани в тази по-висока резолюция”, е написано още в статията в блога. Подобрено е и разглеждането на снимките. Новият изглед на снимката заема по-голяма част от екрана и намалява безпорядъка, така че потребителят да се концентрира само върху снимките. В блог публикацията на Facebook се изтъква, че фонът на снимките вече е бял и заема по-голяма част от областта, заобикаляща снимката. Не се споменава дали обновленията в приложението ще бъдат достъпни незабавно за всички потребители. Споделянето на снимки е една от най-популярните дейности във Facebook – в онлайн социалната мрежа се споделят повече от 250 млн. снимки дневно.

Google планира да закрие социалните приложения, разработени от Slide – компанията, която придоби преди приблизително година за сумата $182 млн. Продуктите на Slide включват SuperPoke и инструменти за управление и декориране на снимки, като Slideshow и FunPix. Приложения на Slide, като Slideshow бяха особено популярни в MySpace по време възхода на тази социална мрежа, както и са успешни в други социални мрежи като напр. Facebook, където SuperPoke се радва на значителна популярност. Използването на приложенията на Slide обаче очевидно намалява и се превръща в разочароващо слабо, според съобщение в блога на дъщерната компания, публикувано в четвъртък (25 август). Основателят на Слайд, Макс Левчин (Max Levchin), който ще напусне Google, е съосновател и бивш CTO (Chief Technical Officer) на PayPal. Персоналът на Slide ще бъде преназначен в други звена на Google, а приложенията на компанията, вкл. Photovine, Video Inbox и Pool Party ще бъдат „пенсионирани” в следващите месеци. Slide ще позволи на потребителите на приложенията му да прехвърлят данните от тях ”навсякъде, където е възможно” в други подобни услуги, според публикацията в блога на Слайд. Slide ще позволи на потребителите да свалят снимките им, или да ги прехвърлят в Picasa. Slide съобщава, че повече подробности ще бъдат публикувани в предстоящите дни.

Желаете да игнорирате познат или колега, който ви досажда в Google+? Онлайн социалната мрежа вече ви предоставя възможността да направите това. Новата характеристика ще предостави възможност на потребителите да предприемат прости стъпки за да се отърват от уведомления за това какво прави тази дразнеща личност, или от публикации, които не желаят да виждат, съобщи в четвъртък (25 август) в блога на Google+ Олга Вичровска (Olga Wichrowska), софтуерен инженер. Считано от четвъртък включително, Google+ въведе нова възможност за игнориране на хора, в допълнение към сега съществуващата (и с по-силно действие) опция за блокиране. Блокирането на някого означава премахването му от кръговете ни, да не вижда какво споделяме, ние да не виждаме какво споделя и той да няма възможността да коментира публикациите и дейността ни. Игнорирането на някого обаче не е толкова строга мярка. Да игнорираш някого означава, че просто не се интересуваш, се обяснява в блога на Google+. Игнорираният няма да бъде уведомяван за това действие. Възможността за игнориране на потребител ще се появява на множество места в Google+, заедно с бутона за блокиране – в страниците със Circles, в потока с уведомления, в лентата Google+ и на др. места. Игнорирането на даден потребител може да бъде отменяно, ако игнориращият промени мнението си.

Компанията Sony работи над нови очила, които ще разнообразят процеса на гледане на филми от съвременния зрител. Експерименталната разработка се отличава от станалите вече обичайни 3D очила. Целта на новия продукт е да дава допълнителна информация на зрителя по време на гледането на избрания от него филм - субтитри, допълнителна информация за актьорите или превод на филма на друг език. Идеята за разработката се родила в британското подразделение на компанията Sony. Първите тестове на очилата също ще се проведат там. Според разработчиците, зрителите могат да се съберат пред екрана и едновременно да гледат един и същ филм на един и същ екран, но тези от тях, които ще носят очилата, ще могат да виждат спомагателните материали, а онези, които не носят новия продукт, ще виждат само обикновена картина. От компанията заявяват, че в момента водят преговори с производителите на съдържание за добавяне към материалите на специални текстови пътечки, предназначени за новите очила. От Sony отбелязват, че новите очила могат да бъдат не само безполезна играчка за разглезените от и без това огромния обем разнообразно съдържание потребители, но и истински помощник за зрителите със слухови проблеми. Очаква се ограничена партида очила да бъде на разположение за тестване в началото на следващата година.

Компанията Skype пусна в действие собствен магазин за приложения, носещ името App Directory. В него са представени програми на външни разработчици, които използват програмния интерфейс (API) на Skype, съобщава изданието VentureBeat. Към момента в магазина са достъпни 23 безплатни и платени приложения. Сред тях има програми както за Windows, така и за Mac OS X. Linux приложения в App Directory засега няма. Приложенията са разпределени в седем категории - бизнес инструменти, програми за запис на гласови разговори, програми за запис на видео разговори, средства за отдалечен достъп до работния плот, програми за изпращане и получаване на факсове, плъгини и приложения за мобилна видеовръзка. Ще отбележим, че програми, базирани на основани на API Skype, съществуваха и преди, но пускането в действие на App Directory позволява групирането им в един ресурс. От Skype подчертават, че приложенията, написани от разработчиците, ще бъдат добавени в магазина едва след одобряването им от администрацията на Skype. Броят на потребителите на Skype надхвърля 600 милиона. Освен клиентите за Windows, Linux и Mac OS, съществуват и версии на Skype за мобилни платформи, както и за някои модели телевизори.

Когато преди броени дни посланикът на САЩ Джеймс Уорлик се разграничи от оценките един от своите предшественици на в София Джеймс Пардю ( Джеймс срещу Джеймс!) за „драматизацията на най-високо ниво“ и „пушилката“ около руския монополист „Лукойл“ в България ходът му изглеждаше като поредната демонстрация на подкрепа за Бойко Борисов, а не за „Лукойл“. В [...]

Замислих се, че за разлика от Слон, аз не споделих много за пътуванията ми тази година. И тъй като 4 месеца трудно могат да се опишат в един пост, реших да избера само някои детайли, които са се запечатали най-силно в съзнанието ми. Интересно е как работи мозъкът: точно след разходката всичко е кристално ясно, но с времето от този врящ казан емоции остава едно кристалче спомен, което винаги светва, щом дадено място бъде споменато. Ето и най-любимите ми моменти от различните градове в Англия и наоколо:

Лийдс: най-трудно, затова си давам три. Пристигането с влак, в който си говорих с морски биолог. Първата разходка до златните бухали и предчувствието “Тук ще ми хареса”. Както и временното чувство, че нещо адски много ти липсва – поне си наясно какво става.

Брадфорд: кафето в Costa и опознаването на нови хора извън университетска зала. Началото на “Васи GPS”.

Салтер: лилавите дръжки на пейките в парка.

Манчестър: огромната старинна библиотека с вити стълбища и тишината в коридора за четене.

Йорк: магьосническата атмосфера на града и най-вече умората, която ни налегна във влака след 6-часово тичане по забележителности.

Дъблин: сивото време, въпреки което в парка човек храни най-тлъстия лебед който някога съм виждала. Нови лафове от типа “Look right” и .”The Vikings invented spooning”.

Шефилд: (въпреки готиния научен лунапарк) запътването по погрешка към кметската врата с надпис “Само за двойки, сключващи граждански брак”.

Париж: Марк Кнопфлър на iPod-а, докато се прибираме покрай Сена. Гида с вонящо куче, което въпреки трите бани още мирише на речна вода. Суши и вино на стълбите през Sacre Coeur. (не мога да се огранича с едно)

Лондон: лежането в Stephen’s Green до пищящите хлапета, докато се заливаме от смях.

Оксфорд: вкуса на академичност и плочата на Дарвин.

Ковънтри: пеене на “I am the Walrus” с пълно гърло из заспалия град в 22 часа.

Ливърпул: огромната катедрала на извънземните.

Замъка Сандал: вятъра, вятъра, вятъра…

Уейкфийлд: горещо кино и не много повече.

Уитби: морето, най-накрая!

Дори за мен самата е учудващо всъщност колко много места съм обиколила за толкова кратко време. И това, надявам се, е само началото…

Още по темата:

1. Светът в кафето ми