Светът е малък

08/27/11 07:34
(http://vasvalch.com/)

Светът е малък

Замислих се, че за разлика от Слон, аз не споделих много за пътуванията ми тази година. И тъй като 4 месеца трудно могат да се опишат в един пост, реших да избера само някои детайли, които са се запечатали най-силно в съзнанието ми. Интересно е как работи мозъкът: точно след разходката всичко е кристално ясно, но с времето от този врящ казан емоции остава едно кристалче спомен, което винаги светва, щом дадено място бъде споменато. Ето и най-любимите ми моменти от различните градове в Англия и наоколо:

Лийдс: най-трудно, затова си давам три. Пристигането с влак, в който си говорих с морски биолог. Първата разходка до златните бухали и предчувствието “Тук ще ми хареса”. Както и временното чувство, че нещо адски много ти липсва – поне си наясно какво става.

Брадфорд: кафето в Costa и опознаването на нови хора извън университетска зала. Началото на “Васи GPS”.

Салтер: лилавите дръжки на пейките в парка.

Манчестър: огромната старинна библиотека с вити стълбища и тишината в коридора за четене.

Йорк: магьосническата атмосфера на града и най-вече умората, която ни налегна във влака след 6-часово тичане по забележителности.

Дъблин: сивото време, въпреки което в парка човек храни най-тлъстия лебед който някога съм виждала. Нови лафове от типа “Look right” и .”The Vikings invented spooning”.

Шефилд: (въпреки готиния научен лунапарк) запътването по погрешка към кметската врата с надпис “Само за двойки, сключващи граждански брак”.

Париж: Марк Кнопфлър на iPod-а, докато се прибираме покрай Сена. Гида с вонящо куче, което въпреки трите бани още мирише на речна вода. Суши и вино на стълбите през Sacre Coeur. (не мога да се огранича с едно)