Мишо е написал много силен текст "Защо не бива да публикуваме снимки на убити деца?". темата е дълга и болезнена. ще ми се да я разширя леко и добавя - защо не бива медиите да публикуват толкова щедро информация за не само за децата-жертви, а въобще за смъртта, за насилието, за ...

Въпреки че много от революциите в Близкия Изток вече достигнаха до своя успешен финал, все още остава неясно каква е основната причина, която стои зад успеха им. Между анализаторите има конфликт и те са разделени от две теории. Едната е, че социалните мрежи са били основен двигател зад бунтовете, а другата е, че това не е вярно. Поддръжниците на втората теория са на мнение, че социалните мрежи могат да се използват достатъчно ефективно както от опозиционерите, така и от властта и по този начин се неутрализира магическият ефект, който им се приписва, информира Gizmodo. Някои специалисти са на мнение, че социалните сайтове дори могат да се обърнат срещу народа, когато диктаторите научат как да ги използват достатъчно ефективно. Точно тази хипотеза развива студентът Навид Хасанпур, който учи политически науки в Йейлския университет. Той е написал научен труд, посветен на революцията, която смени властта в Египет и в него е изложил резултатите от своите проучвания. Хасанпур е стигнал до извода, че социалните услуги, като Facebook и Twitter, са изиграли своята роля като важен организационен инструмент, но същите медии могат да окажат големи разсейващи ефекти върху масите, които да уталожат гнева им и да ги вкарат в състояние на апатия по отношение на политическата ситуация в тяхната страна. Младият експерт по политически науки смята, че най-голямата грешка на бившия египетски президент Мубарак е била спирането на интернет връзката в Египет. То беше придружено и с ограничаване на мобилните комуникации в държавата. Този ход е обърнал срещу правителството онези граждани, които до момента са се колебаели и не са знаели на каква позиция да застанат. Освен това, спирането на комуникациите е принудило хората да увеличат общуването помежду си лице в лице, изваждайки ги масово по улиците. Опозиционерите са успели да разработят и собствена система за комуникация, която е независима от властта, и така правителството е останало без никакви възможности да прогнозира и следи ставащото. В крайна сметка, може би именно спирането на достъпа до световната информационна мрежа се е оказало последния пирон в ковчега на стария египетски режим. При вандалските прояви в Лондон, които връхлетяха града преди около месец, също станахме свидетели на това, че спирането на комуникациите всъщност не може да се използва за контрол над хората и дори носи обратни ефекти.

Международната космическа станция може да остане без екипаж през месец ноември. До тази ситуация ще се стигне ако руските инженери не разберат навреме каква е била причината за катастрофата на транспортния кораб Прогрес 44, който аварира пет минути след излитането си на 24 август. На борда му имаше три тона жизненоважни товари, които трябваше да захранят космическата станция. Ракетата, която стана причина за катастрофата на Прогрес 44 е от тип Союз. Подобна се използва и при пилотираните мисии на руснаците до МКС, информира Space.com. Станцията в момента се обитава от шест астронавта. Едната половина от екипажа е съставена от астронавти на NASA, а другата е от Руската космическа агенция. Те разполагат с достатъчно припаси за да останат продължително време в космоса. Проблемът е, че трима от астронавтите по график трябва да се върнат на Земята през следващия месец, а мисията на останалите приключва в средата на ноември. В момента ракетите Союз са единствения начин за хората да отидат до МКС, а на този етап те са смятани за прекалено несигурно превозно средство. Ако руснаците не разберат бързо какъв е бил проблемът, който причини последната катастрофа съществува реална опасност новият екипаж на станцията да не успее да стигне до нея преди да са я напуснали и последните живи обитатели. До момента Международната космическа станция не е оставала без екипаж откакто е пусната в действие през 2001 година. Орбиталното съоръжение струва сто милиарда долара и има нужда от постоянна човешка поддръжка за да запази стабилното си място в космоса. Специалистите на NASA смятат, че станцията може да бъде управлявана от земните контролни центрове за известно време, но само при положение, че всички нейни системи функционират нормално. Ако се появи повреда няма да има кой да я оправи. В момента към МКС са скачени два космически кораба Союз и тяхното предназначение е да откарат астронавтите до Земята когато дойде време за това. Те са проектирани за престой в космоса, който е не по-дълъг от 200 дни и гаранцията им изтича съвсем скоро. Ако след определения срок на станцията все още има хора, те няма да разполагат със сигурно транспортно средство и ще останат заклещени там за неопределен период от време. В момента Русия провежда процедура за разследване на катастрофата на Прогрес 44, но тя няма да приключи бързо, тъй като сигурността на астронавтите е от първостепенно значение, а за да е гарантирана тя трябва да се разкрият всички причини, които са довели до аварията. Прогрес 44 излита от космодрума Байконур

В едно село живеели само фенове на ЦСКА. Един легнал на смъртно легло. Когато попът дошъл за последното причастие, умиращият му изповядал, че е станал левскар! Попът го попитал учуден: - Синко, защо ни предаваш така? А умиращият му отговорил: - Отче, по-добре да умре един от тях! Усмихни се, България, свидетели сме на един от малкото случаи във футболната ни история, когато агитките на "Левски" и ЦСКА са удивително единни. Заради втория тур на изборите вечното софийско дерби ще се играе 28 октомври (петък) от 14,30 ч, а за феновете това е фарс, трагикомедия, абсурд, безумие и малоумщина. Не е ясно дали обединената ярост на сини и червени няма да изиграе лоша шега на кандидатите за власт.

тези дни ми зададоха в интервю тенденциозен въпрос, който даже се учудих да чуя, беше много модерен преди 4-5 години - прави ли ни Интернет по-самотни? не ставаме ли със социалните мрежи още по-затворени? хей, нека сме наясно. самотата е нещо, което ако го има го има преди човек да седне ...

Националният селекционер Лотар Матеус изрази оптимизъм преди двубоя с Англия. Вчера от ФИФА обявиха и името на съдията - Франк де Блекере от Белгия. Евроквалификацията е в петък от 21,15 ч. на стадион "Васил Левски", като спецът обяви за сигурни титуляри Мартин Петров, Стилиян Петров, Николай Михайлов и Благой Георгиев. Марто мина вчера медицински прегледи, които показаха добри резултати, и той ще може да играе. Предлагаме ви по-интересното от думите на Матеус, който си позволи да повиши тон на играчите на вчерашната тренировка, след като Спас Делев и останалите флангови футболисти не изпълняваха указанията му. - Г-н Матеус, какво е здравословното състояние на Мартин Петров? - Мартин Петров е готов за петък, тренира на пълни обороти. - Защо Владимир Гаджев от "Левски" отпадна от състава? - Това е наше решение. Тези, които не са в националния отбор, не са в добра кондиция. Смятаме, че извиканите играчи са по-подготвени от другите. През последните седмици сме наблюдавали...

Скандалният сайт WikiLeaks е станал жертва на грешка, която е довела до изтичането в интернет на 250 хиляди дипломатически документа на Съединените щати. Макар че порталът е създаден именно с идеята да публикува конфиденциална информация, този път разкритите данни са били твърде много, дори за стандартите на творението на Джулиан Асанж. Изтеклите файлове са били нередактирани, което значи, че всички имена в тях са били видни, като в това число са включени информаторите и агентите, които са събрали секретните данни, информира Digital Trends. По всяка вероятност грешката на WikiLeaks ще доведе до пряка опасност за живота на незнаен брой тайни агенти на САЩ, които работят в Израел, Йордания и Афганистан. Една от основните задачи на екипа, който се грижи за WikiLeaks е да отстранява имената от документите преди тяхното публикуване в мрежата. По този начин сайтът предотвратява опасността от преки жертви сред информаторите. Нередактираните документи се разпространяват във файл, който се казва cables.csv и има размер от 1.73 гигабайта. Наличието на този файл за първи път беше огласено в края на миналата седмица от немското издание Der Freitag. Документът е бил криптиран, но паролата за отварянето му била твърде лесна за намиране и един от журналистите на изданието се сдобил с нея доста бързо. Вътре били намерени конфиденциални материали в суров вид – без никакви редакции. Малко по-късно дойде потвърждение, че такъв файл наистина съществува и от немския вестник Der Spiegel. Според изданието, този файл е бил свободно достъпен в интернет от началото на годината, но никой не е обърнал внимание. Въпросният пакет с 250 хиляди документа бил подаден до WikiLeaks още през пролетта на 2010 година. Джулиан Асанж, който е ръководител на скандалния сайт, сложил парола на файла и го качил в скрита директория, намираща се в един от сървърите на WikiLeaks. По неизвестни причини паролата била дадена на един от външните сътрудници на сайта. Не е ясно точно как е станало това, но в крайна сметка криптираният документ и паролата за него се събрали отново, но извън WikiLeaks. Официалната позиция на скандалния сайт беше оповестена чрез съобщение в микроблогинг платформата Twitter, където се уточнява, че „застраховката” на WikiLeaks все още е криптирана и никой не е успял да разбие нейната защита. Там се казва още, че информацията в медиите е преувеличена и проблемът не е толкова мащабен, колкото изглежда. „Застраховката” на WikiLeaks е криптиран файл, който отдавна беше разпространен чрез торент сайтовете до хиляди потребители по целия свят. Твърди се, че в него има изключително скандални данни, които ще бъдат разкрити ако някой застраши живота и сигурността на екипа, който поддържа WikiLeaks. В случая обаче става въпрос за разкодирането на друг файл, а не на този със „застраховката”.

Петер Сунде и Фредрик Нейж, съоснователи на торент портала The Pirate Bay, стартираха собствена услуга за споделяне на файлове под името BayFiles, съобщава блогът TorrentFreak. За разлика от The Pirate Bay, в BayFiles е забранено качването и съхраняването на файлове, които нарушават авторските права на трети лица. В случай че бъдат открити такива файлове, те и техните копия ще бъдат премахвани от ресурса, се посочва в потребителското споразумение на сайта. Нерегистрираните потребители могат да качват на сървърите на BayFiles файлове с размер до 250 мегабайта, а регистрираните - до 500 мегабайта. Лимитът за размер на файловете за собствениците на платени акаунти се увеличава до 5 гигабайта. Цената на абонамента е 5 евро на месец или 45 евро годишно. След приключване на ъплоудването на файла към сървъра потребителят получава линк, който може да предостави на други потребители. Функция за търсене в BayFiles не е предвидена. Ако в течение на 30 дни след последното му свалянето файлът не е бил изтеглян повече, хостингът си запазва правото да го премахне от сървърите си. Петер Сунде, Фредрик Нейж и Готфрид Свартхолм Варг бяха ядрото на групата, която през 2003 година основа торент тракера The Pirate Bay. В момента и тримата са се оттеглили от управлението на ресурса.

Информационна агенция ДАРТС: Децата на Борис забравиха българския Франция ги превърна в еничари, твърди бащата 29.08.2011 г. „Само допреди 3 години бяхме едно нормално семейство, стараещо се да даде най-доброто от себе си за отглеждането на децата си. Докато не се превърнахме в нещастно семейство, толкова нещастно посвоему, че сме достойни за Толстоев роман.“ Това [...]

Японските компании Hitachi, Sony и Toshiba ще обединят голяма част от производството си на LCD панели. Очаква се сливането да обхване поточните линии за дисплеите с малки и средни размери, тоест компонентите за смартфони, портативни игрални конзоли и таблети. Както съобщава японският всекидневник Yomiuri Shimbun, съответните договори са били подписани днес от представители на компаниите. Официалното създаване на съвместното предприятие е планирано за края на 2011 година. 70 процента от капитала на съвместното предприятие ще се контролира от Innovation Network Corporation of Japan - наполовина публичен инвестиционен фонд, чиято задача се състои в това да инвестира целево в онези клонове на японската индустрия, които се намират под силен натиск или са станали твърде зависими от чуждестранните конкуренти. Това неизбежно засяга и производителите на LCD панели, особено като се има предвид възходът на компаниите от Южна Корея и Тайван през последните години. Очаква се след сливането в новото съвместно предприятие да бъдат направени допълнителни инвестиции в размер на 2,6 милиарда щатски долара с цел да се подобри конкурентоспособността на дружеството. Hitachi, Sony и Toshiba ще продължат да притежават по 10 на сто от обединената компания. Съвместното предприятие ще стане най-големият производител на LCD дисплеи с гореспоменатите размери на планетата, като ще контролира над 20% от световния пазар за малки и средни дисплеи.

Ако не знаете, че турския е официален език, ето какво мислят от сайта Кенгео.:

Kengeo e сайт, за който по интерактивен начин можете да научите информация за всички страни по света.

P.S Оказва се, че информацията на този сайт идва от доста популярния сайт Geonames <- щракнете на препратката. За него има дори измислен код (tr-BG), който не съществува в ISO кодовете за езици и диалекти.

Някой хитроумен „нашенец“ се е постарал да добави езика като официален. Ашколсум, дето се вика :)

Още по темата:

1. Как се прави Интернет кампания за местните избори – Ben Türkce çok iyi konuşuyorum
2. Метеоаларм и България.
3. Браян Кинг идва след месец в България

Д-р Владимир Наков e роден през 1973 г. През 1997 г. се дипломира като магистър-лекар, обучава се по специалността психиатрия в Медицински университет–Плевен и МУ-София и от 2003 г. е специалист психиатър. Работил е в Психиатричен кабинет в болницата в Левски, в клиниките по психиатрия в Плевен и София. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, водене на профилактика при депресии и шизофрения. Сега работи в Национален център по обществено здраве и анализи, сектор „Психично здраве”. - Д-р Наков, на какво се дължи този бум от самоубийства, само за една нощ петима в София прибегнаха до това да сложат край на живота си? - Нашите впечатления са, че за разлика от 2009 през 2010 г. „успешните” самоубийства са се увеличили със сто. Възможно е това, което сега се случва, да е резултат от кризата в страната. Има такива публикации, че самата икономическа криза се отразява неблагоприятно и може да рефлектира с повишаване на броя на...

В бъдеще в Linux дистрибуциите няма да бъде включена Java. Досега лицензът DLJ (Distributor License for Java) даваше възможност на разработчиците да включват в своите дистрибуции средата Java под формата на бинарни пакети. Сега обаче софтуерният гигант Oracle планира да "пенсионира" лиценза DLJ. Това означава, че в бъдеще Linux потребителите ще трябва сами да изтеглят и инсталират Java, ако желаят да работят с приложения, използващи средата. Oracle ще продължи да предлага съответните пакети за сваляне. Като алтернатива разработчиците на Linux дистрибуциите могат да преминат към OpenJDK, която обаче предлага по-ограничено количество възможности. Разработчиците на Debian вече реагираха на съобщението на Oracle. Занапред тяхната дистрибуция ще се доставя с включена OpenJDK. Те подигравателно благодариха на Oracle за това, че с решението си софтуерната компания дава тласък на развитието на свободната алтернатива на Java. Силвестер Ледру, който от година и половина ръководеше интегрирането на Java в Debian, изказа загриженост по отношение на станалата наложителна промяна. Според него, в OpenJDK все още има редица бъгове, които трябва да бъдат отстранени, и които не се съдържат в Java. Той обърна внимание на факта, че в OpenJDK съществуват нерешени проблеми със зависимостите на някои приложения, както и такива с шрифтовете, аплетите и поддръжката, и призова общността от разработчици да работи възможно най-бързо за отстраняването им с цел да се избегнат проблеми за потребителите. В тази връзка, потребителите се приканват да информират по-активно разработчиците при наличие на проблеми при работата с OpenJDK, които не се проявяват при използване на Oracle JDK. Тези проблеми ще бъдат бързо коригирани, за да се повиши качеството на OpenJDK до нивото на Oracle JDK. Лицензът DLJ беше разработен от IT концерна Sun Microsystems, който преди известно време бе придобит от Oracle. Лицензът позволяваше свободното разпространение на бинарните пакети на Java.

В петък и събота (26-27 август 2011г.) близо 2000 човека, пътуващи по автомагистрала “Тракия“, получиха освежителни минерални води Горна баня и бейзболни шапки на кампанията “Всички ние на пътя – звездата си ти”. Инициативата е част от кампанията за пътна безопасност на евродепутата Илиана Иванова, която се провежда под патронажа на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Екипи на Горна баня и представители от офиса на евродепутата раздаваха материалите на бензиностанции ОМВ - “Динката” и “Виноградец” като призоваваха шофьорите да бъдат съвестни и отговорни на пътя, да карат внимателно и да спазват правилата за движение. Инициативата беше посрещната с голям интерес от пътуващите, които обещаваха, че ще бъдат съвестни и внимателни шофьори.

В началото бе географията. После дошъл Аспарух. Насадил ни на барутен погреб, яхнал бяла кобила и понеже му дошло времето, тръгнал по други страни и други народи да основава неосновани още държави. Поради това не знаем къде е гробът му. И гроба на Левски не знаем къде е. И гроба на Ботев не знаем. И не защото не искаме да знаем къде са, а защото сигурно не ни трябват. Но въпреки всичко ни е останало малко национално самочувствие – колкото понякога да превръщаме сърцата си в погребални урни. И ги тъпчем до такава степен тия сърца със знайни и незнайни войни, че се чудя как още не са се пръснали. Феноменална амнезия по отношение на собственото ни достойнство е налегнала българина и целокупния ни народ. И този същия народ за собствено успокоение си измисля поговорки даже, размахвайки ги като еманация на собствения си колективно-анонимен мозък. Поговорките Срещу ръжен не се рита” и „Покорна глава сабя не я сече” в продължение на столетия определят статуса на националното ни...

Има една много странна мъдрост на един голям китайски мъдрец, на когото (както обикновено) не помня името. В нея се казва нещо от сорта на: Не прави добро. И се обяснява защо. Добрият човек ще направи така или иначе добро. И няма да иска да получи слава за него. Защото не е суетен. Но славата ще си дойде сама. И добрият човек ще я приеме. Но той няма да иска, както е вече прославен, да спечели пари от това. Но където има слава, там ще има и пари. И добрият човек, като е вече богат, ще внимава да не дойдат заедно с парите и неприятностите. Но неприятностите винаги идват заедно с парите. И добрият човек, направил добро, ще бъде затрупан с неприятности. Така че – не прави добро. Така казва китайският мъдрец. И ето сега: Идва есента. Тоест лятото свърши. За свещените бохеми, за хипитата и най-вероятно – за ромите, които си имат своето ромско ха-ха! лято – може би още не е свършило. Но по промъкващите се студени жилки във все още топлия августовски вятър аз усетих края на...

Най-голямата социална мрежа в света Facebook публикува първите резултати от реализирането на програмата за изплащане на възнаграждения на външни програмисти и тестери, открили неизвестни до момента уязвимости във Facebook. По данни на компанията, за трите седмици от откриването на програмата са изплатени 40 000 долара във вид на парични премии. Facebook нарича програмата "успешна", заявявайки, че тя е успяла да мобилизира експерти по информационна сигурност и е направила глобалната мрежа по-безопасна за 750 милиона души. "Знаем, добрите отношения с голяма група от независими разработчици са полезни за всеки интернет проект, но тази програма ни позволи да започнем качествено нов диалог с голяма общност от хора от 16 страни, които споделят нашите принципи в областта на информационната сигурност", заявяват от Facebook. От компанията съобщиха, че са изплащали средно по $ 500 за бъг, но за някои по-опасни уязвимости размерът на сумата е бил и по-голям. Така например, неназован експерт е получил $ 5 000 за "наистина полезен доклад." На друг IT специалист, който е съобщил за шест бъга, са били изплатени 7 000 долара. "От друга страна, ние се сблъскахме с маса от хора, които съобщаваха за измислени уязвимости, както и с такива, които просто търсят популярност", споделят от компанията. Въпреки факта, че програмата вече бе наречена "успешна", щедростта на най-голямата социална мрежа все пак е ограничена и компанията няма да я разпространява върху стотиците хиляди приложения за Facebook, създадени от трети страни. "За съжаление, това просто не е практично", се казва в съобщение на Facebook.

Представители на правителството на САЩ са се срещали със служители на европейски пазарни регулатори, за да лобират за интересите на компанията Oracle преди сделката за закупуване на Sun Microsystems. Такива данни се съдържат в новите документи, публикувани от проекта Wikileaks. В изнесената информация се казва, че администрацията на президента Обама е следила антимонополното разследване на Европейския съюз във връзка със сделката между Oracle и Sun. Освен това, високопоставени служители от Вашингтон са се срещали с разследващите, за да ги убедят да позволят сключването на сделката. Ще припомним, че опасенията в Европа бяха предизвикани от въпросите около достъпността на продуктите MySQL и Java след поглъщането на Sun. В публикуваните документи се казва, че представители на Oracle "не могат или не искат да се осъществят определени продажби на активи за успокояване на Европейската комисия". В САЩ сделката Oracle - Sun премина без съществени проблеми - тя бе одобрена от антимонополната комисия на страната няколко месеца по-рано, отколкото в Европа. Още по време на самото разследване от Oracle заявиха, че компанията "сътрудничи" на чиновниците търси начини за сключване на споразумение за покупката на Sun. Wikileaks съобщава, че някои от документите, свързани със сделката Oracle - Sun, са били изпратени лично до държавния секретар на страната Хилари Клинтън, както и до Съвета по национална сигурност, до Министерството на финансите и до Комисията по търговия на САЩ.

Новинарските сайтове събират много помия от хора, дето си нямат друга работа, а по цял ден седят и пишат глупости, защото се чувстват велики. Провокиран от един понеделнишки феномен, написах един филтър, който маха коментарите.

Можете да го използвате под Firefox много лесно, освен всичко, добавката към която е този филтър, ще махне и досадните реклами, мигащи банери и всички други извращения на рекламните агенции. Ще остане истинското съдържание, което уви, не е чак толкова качествено, но това си имаме.

1. Ако все още нямате ABP, можете да си го инсталирате във вашия Firefox от тук:
https://addons.mozilla.org/bg/firefox/addon/adblock-plus/

2. След това, щракнете на тази препратка , за да инсталирате филтъра. Трябва да се появи диалог като този, който да ви покаже. че се инсталира:

3. След това можете да посещавате много български сайтове без досадните реклами и най-вече коментари и дори да добавяте свои филтри и предпочитания за показване или не показване на нещо.

Ако имате въпроси – пишете. Приятно четене без коментари :)

Още по темата:

1. „Х*й и п**тка се **али на едно дърво“ е девиза на уеб-агенциите
2. Малко мониторинг на всички регистрирани сайтове в BGSite 2010
3. Google Chrome: Опасни явления

Посвещава се на морските ми хора. :)

Ако текстът не се чете, кликайте върху картинките за увеличение. На превюто го разчитам, но не е гаранция, че ще е същото след публикуване.

Изд. "Български художник", 1975

Компанията IBM подобри позициите си на пазара на сървъри в световен мащаб, постигайки 30,5% дял през второто тримесечие на 2011 г. По този начин, IBM изпреварва своя конкурент HP, който заема 29,8% пазарен дял. Според данни на IDC, IBM се явява лидер по приходи на сървърния пазар UNIX, достигайки пазарен дял от 47,4% с IBM Power Systems. На сървърния пазар x86, IBM System X постигна ръст от 15,3%. Наскоро, компанията IBM е сключила договори с банки от Централна и Източна Европа на обща стойност 130 милиона долара, които са направени за предоставяне на сървъри, системи за съхранение на данни, софтуер и модернизиране на основните информационни системи в банките. IBM обяви също, че през второто тримесечие на 2011 година компанията е реализирала 847 конкурентни измествания на пазара за сървъри и системи за съхранение на данни, в това число 253 от Oracle/Sun и 248 от HP. През второто тримесечие на 2011 г. компанията е успяла да привлече 334 клиенти към продуктите на IBM Power Systems, като около две трети (210) са били обслужвани до момента от Oracle/Sun, а останалата една трета (110) – от HP. Според агенцията за пазарни проучвания IDC, IBM увеличава приходите си от сървъри с 24,5% на годишна база, като по този начин надвишава общия растеж на пазара – 17,9%. Компанията постига ръст на стойността на акциите си с 1,6 пункта в сравнение с второто тримесечие на 2010 г. Според данни на IDC, IBM продължава да бъде лидер на пазара за сървъри на цена над 250 000 долара, постигайки 69,5% приходи за тримесечието, благодарение на силните позиции на сървъра IBM zEnterprise.

Ако се замислите и познавате малко от историята на създаването на БКП и процесите в нея, ще забележите съществени прилики в ГЕРБ и БКП, както и поведението.

Разликата, че че на столетницата са и трябвали към 30 години за да изродяса и да вземе да прави глупости, а на ГЕРБ само няколко месеца, защото разбира се, има вече готово „ноу-хау“.

„Да Градим България“

Лозунгът на ГЕРБ за изборите ми прилича ей на това. Няма да се учудя, ако има една нова инициатива за възраждане на това движение от младежите на ГЕРБ, който стояха дни и нощи за да бъдат „първенци“ в надпреварата за изборна регистрация. Освен това вече се въвежда военното във училищата, скоро ще се въведат и бригадите.

Култ, оле
Скоро ще се пее по улиците „Гордо знаме ни е Бойко, пръв учител ЦветанОв“. Само аз ли виждам култ към личността на ББ или се бъркам. В ГЕРБ няма собствено мнение, всичко се спуска отгоре. Основния аргумент, както при БКП в началото е, че няма алтернатива на управлението и те са най-добрите, а другите са маскари и ако те слязат от власт, България жива да я оплачеш.

Най-показателен е факта, че всички в ГЕРБ си вярват, че правят нещо стойностно и наистина „градят“ нещо, както комунистите на времето и говорят с плам за това. Хайде да построим нов „Хаинбоаз“ другари, гербари.

Да подготвим народа
Главен комисар Флоров (язък му за фамилията) иска връщане на комунизма, защото не може да се справи с престъпността. Дали не ни подготвят за възстановяване на трудовата повинност и лагерите?

Свобода на пресата
Преди се пишеше за големите другари, сега за ББ, друго по медиите няма – катастрофи и музикални вечеринки (реалитита) – както едно време, но с други герои, онези просто измряха. Свобода на пресата няма. Никой не се осмелява да напише, че хората няма какво да ядат и работят и псуват премиера всеки път като заговори за магистрали или по живковски открива нещо. Скоро ще живеем около магистралите, щото няма да има къде…

Скоро ще заживеем добре, но пак в онзи строй, където за виц срещу Бойко ще отидете на екскурзия до Белене, ама не до площадката на АЕЦ.

No related posts.

На 29 август Twitter обяви, че е поставен нов рекорд за брой туитове в секунда по време на музикалните награди на MTV. Секунди след като певицата Beyonce приключи с изпълнението си и разкри на живо от сцената на шоуто, че е бременна, социалната мрежа регистрира главозамайващите 8,868 туита в секунда. Преди изявлението на певицата, рекордът се държеше от мач между Япония и САЩ по време на Световната купа за жени, когато бяха регистрирани 7,196 туита в секунда. Последните седмици бяха изключително богати на новини и фактът, че бременността на Beyonce счупи рекорда в Twitter, учуди много фенове на социалната мрежа. Оставката на изпълнителния директор на Apple Стийв Джобс, например, изобщо не генерира такъв огромен поток от съобщения, а земетресението във Вирджиния се доближи, но не застраши рекорда, с едва 5,500 туита в секунда. В същото време Lady Gaga все още е на водещата позиция по популярност в Twitter с малко под 10 милиона последователи. На второ място е американският президент Барак Обама с около 9 милиона. Топ 10 на социалната мрежа е съставен изцяло от знаменитости, като официалният акаунт на CNN отива на 13-то място, а на NY Time – около 25-то. Фактът, че популярните личности имат като цяло повече последователи от държавните лидери, директорите на компании и световните медии, дава логично обяснение защо подобна новина (бременността на певицата) предизвиква рекорд в социалната мрежа.

 

 Йе, все пак успяхме да съчетаем почивката си на планина преди училище с едно събитие, по което отдавна въздишам (аз така по всички събития от тази програма, де...). Бяхме пак на любимото си място - писах за ходенето ни там през април - и въпреки че дни и нощи, изпълнени с детски рев, викове, тропот на боси крачета и безкрайни разправии не ми е съвсем точно идеалът за почивка, беше чудесно, страхотно, вълшебно!

  Ето как е описано събитието от организаторите: " Чрез игри и приказки ще въведем децата в магическия и необятен свят на древното изкуство  “Тай Дзи”, ще се разходим в тайните градини на китайските императори, ще се срещнем с мъдри военачалници и ще се докоснем до силите на природата. Практиките се състоят от редица укрепващи здравето упражнения, които имитират движенията на традиционните за китайските бойни изкуства животни, като например: дракон, змия, тигър, жерав, маймуна, мечка, орел и др. В комбинация със здравословна кухня и творчески занимания, семинарът е отворен за деца и родители." Звучи супер, нали? И точно така си беше, дори и повече!  

 Имаше тай-дзи вътре:

 

 

 

 

 Имаше тай-дзи навън:

 

 

  Имаше вечеря-пикник на двора, току след залеза на слънцето зад планините над язовира:

 

 

  Имаше оригами с едни мили какички (които имаха неразклатени нерви, да живей):

 

 

  Имаше танц - светлинно шоу и зловещо парти с динени фенери:

 

 

 

 

  А храната... Храната беше незабравима - с пресни яйца, сирене и мляко от селото, със зеленчуци, набрани от задния двор на комплекса, а за подправките дълго ще се говори...;) Едната вечер - за дива радост на децата - им бе предоставено сами да си направят пици. Е, на някои им помогнаха, докато те блажено ближеха тесто от ръцете си, но това е то - щастието...:)

 

 

  Имаше разходки до язовира, кундалини йога за родителите, общуване, танци, игри, правене на глинени фигурки и много беснеене в чист вид. Какво повече му трябва на едно градско дете /освен кученце за Коледа, но за това още преговаряме с Добрия старец/? 

  А на мен ми липсва онзи простор на погледа, онази вълшебна гледка, онова магическо нощно звездно небе... Още съм в абсистенция, докато слушам машините от строежа до нас... И все пак има моменти-подаръци от съдбата, които не трябва да се изпускат, не, на никаква цена, не и сега!

 

 

  Повече инфо за мястото  тук.

 

 

 

 

Членове на съвета на град Бъри, Великобритания, са решили да екипират служители по чистотата с устройства iPad, които се очаква да улеснят работата им. Естествено предложението среща повече критика, отколкото привърженици. Идеята идва малко след като бе решено пилоти на самолети и стюардеси в кралството да получат таблети, за да са по-ефективни в работата си. Съветът на градчето в северозападна Англия е решил да похарчи £9,000 за устройствата. Идеята е да се инсталират таблети на таблата на 22 камиона за боклук в Бъри, така че служителите лесно да могат да въвеждат адресите на хора, които не са рециклирали правилно или не са извадили кофите за боклук навън. Съветът се надява модерните устройства да помогнат за увеличаване на събираемостта и да подобрят обслужването. Идеята за закупуване на таблети идва в момент, в който цялата страна се изправя пред съществени съкращения в бюджета в опит да се справи с огромния дефицит. Конкретно съветът на Бъри се очаква да спести £18 милиона през следващите три години. Критиците на плана за закупуване на iPad устройства твърдят, че това е пилеене на пари и въвеждането на адресната информация може да става също толкова лесно и с обикновени лист и химикал.

Продукти за 4 порции:
4 червени домата
4 оранжеви домата
4 розови домата
1 пакет брускети със сол
шепа обезкостени маслини
щипка сол
2- 3 скилидки чесън
2- 3с.л. зехтин
няколко листа пресен червен босилек

Приготвяне:
Доматите се измиват и почистват. Бели се ципата на зеленчуците. Режат се на дребно. Слагат се в купа. Добавят се маслините. Съставките се объркват. Поливат се със зехтин и се поръсват със сол. Отново се разбърква. Салатата се слага за 30 минути в хладилник. После се изважда. Към нея се добавя пресован чесън и надребнени брускети. Разпределя се в 4 салатни чинии. Листата босилек се измиват много добре. С тях се украсяват салатките.

Само който не ме познава, не знае, че съм фен на цялата поредица за Хари Потър и че дори на солидната възраст от 23 години продължавам всяка Коледа по стар семеен обичай да препрочитам седемте книги, които белязаха зимните ми ученически ваканции. Ето защо, когато за първи попаднах на красивата зелена корица на „Изумруденият атлас”, обещаващ „невероятни приключения за феновете на Хари Потър”, най-закономерното нещо на света беше да я присвоя нахално за себе си и да се опитам да задоволя жаждата си за Хари-Потър-тип-фентъзи... И, както вероятно се досещате, надеждите ми останаха напразни.

В действителност „Изумруденият атлас” не е лоша книга. Напротив. Като всяко уважаващо себе си фентъзи, и тук има един куп магически същества, неочаквани обрати, подли злодеи и благородни герои. Историята е интересна, макар и на места непоследователна и накъсана. Това, която мен като читател обаче ме дразнеше през цялото време, беше паралелът, който, неволно или не, постоянно правих с книгата на Дж. К. Роулинг – паралел, който при други обстоятелства вероятно би бил плюс, но който в конкретния случай показа единствено, че заявката за също толкова завладяващо четиво е просто издателски трик. Но за да бъда по-конкретна, ще разгледам няколко конкретни примера, в които сравнението между двата романа изиграва лоша шега на иначе добрата книга на Джон Стивънс.

Мотивът за сирака. Както Хари Потър, така и тримата главни герои на „Изумруденият атлас” са останали без родители, с тази разлика, че в книгата на Джон Стивънс има лек намек, че семейството на Кейт, Майкъл и Ема вероятно е живо и е изоставило децата си, за да ги защити. Паралелът със сирачеството обаче продължава и на друго ниво. Както момчето-магьосник на Роулинг има нужда да се доказва, да се бори и да защитава онеправданите, така и трите герои на Стивънс проявяват поотделно всяко от тези качества. Кейт се грижи за по-малките си брат и сестра, макар че по сърце не е от най-смелите. Майкъл пък е очилатият особняк, който чувства необходимост да покаже на останалите своите способности. Ема е безразсъдно смела и би направила всичко за хората, които обича. Идеалното 3 в 1 за пълния образ на Хари Потър, с уговорката, че героят на Роулинг е много по-дълбок и правдоподобен като образ.

Идеята за магическото място, скрито от очите на обикновените хора. В поредицата за „Хари Потър” това е училището за вълшебства „Хогуортс”, а в книгите на Стивънс – мистериозното градче Кеймбридж Фолс. Но докато „Хогуортс” е богато описан и допълван смислово във всяка една от книгите за малкия магьосник, то описанията на Кеймбридж Фолс се ограничават предимно до констатации от типа „Някога имаше... Сега нямаше...”, които трудно успяват да създадат трайни впечатления за мястото.

Образът на мъдреца. Любимият ми Дъмбълдор от поредицата за Хари Потър среща своя двойник в ролята на д-р Станислас Пим – възрастен магьосник, който говори загадъчно и притежава неимоверна сила. За съжаление обаче образът на д-р Пим е на светлинни години от този на Албус – неговите опити да звучи мистериозно го карат да изглежда несериозен и незаинтересован, а коментарите му често не се вписват в идеята за мъдрия, добър старец. Представете си например Дъмбълдор да нарече някого „вонящ алкохолик” или „глупаво джудже” – невъзможно!

Идеята за пророчеството и предопределеността. Както Хари Потър е роден за велики дела, така и трите деца на семейство Пи са обвързани с древно пророчество, според което от тях зависи бъдещето на света. Докато обаче Хари Потър разбира цялата истина за своята предопределеност бавно и постепенно, то в „Изумруденият атлас” децата осъзнват прекалено бързо ролята си в пророчеството и я приемат почти като ежедневно задължение.

Образът на добрия гигант. Милият Хагрид, познат от поредицата за „момчето, което оживя”, има свой прототип в образа на огромния Габриел. И двамата са смели, добри и силни и съм склонна почти да ги изравня в представите си, ако не беше малката „подробност”, че 14-годишната Кейт си пада по него. Възможно е да съм старомодна, но идеята за невръстна главна героиня, хлътнала по възрастен мъж, ми е малко смущаваща. Всъщност, не много малко :)

Разбира се, ако се поразровя още, бих могла да намеря и други прилики между двата романа, но ще спра дотук, защото не смятам, че паралелите между книгите биха били в полза на читателите. Напротив, съветвам всеки, който реши да прочете „Изумруденият атлас” да се опита максимално да изчисти от главата си идеята за връзка с „Хари Потър”, за да може да се наслади истински на първата част от една трилогия, която обещава да бъде интригуваща!

 Продължааваме с пътуването на Николай из пустинята Руб ал Хали в Оман, за да стигнем до Салала. Пътят ни започна с Бахла и Низва,  после ни валя дъжд по време на гъста мъгла насред пустинята, а днес ще се разходим в околностите на Салала Приятно четене:

Рамадан, Салала… и още нещо

ден трети

Околностите на Салала

05.09.2010

Събуждам се. Първата ми работа е да проверя как е времето навън. Дърпам завесите – океанът е скрит в мъгла. Вижда се само прибоят непосредствено преди плажа. От водата ни дели широка ивица пясък разорана от следи на джипове. Място като Салала не предлага кой знае какви забавления, особено през Карииф, затова младите хора явно обичат да карат по пясъка. Предлагам на Ива да се разходим покрай океана. Кафе ще пием, като се върнем. Излизаме. Навън ръми, но капчиците са толкова ситни, че нямаме усещането, че ни мокри. Нашият хотел е най-високата сграда в района. Около него са само двуетажни вили с почернели от влагата сенници от палмови листа по плоските покриви. През няколко къщи има баровска вила с голям двор с кокосови палми. По нататък има палми и по плажа.  Не знам защо, но кокосовите дървета са ми по-симпатични от финиковите. От ляво боботи прибоят. Малки бързоноги птички търчат след току що оттеглилата се вълна и ровят с дълги човки в пясъка за миди и охлюви. Над главите ни от време на време прелитат чайки. Плажът пред нас се губи в мъглата, а от дясно се зеленеят палми. Зеленото бледнее поради непрекъснатия дъждец. След около двадесетина минути стигаме до Краун Плаза. Влизаме да разгледаме хотела и да проверим цените. Заварваме точно това, което очаквам. Умерен лукс и нищо интересно. Наистина лъскаво и чисто, но нищо непознато. Нашето хотелче, въпреки че изглежда занемарено отвън, също е чистичко. Е няма го комфорта на Краун, но ние нали от това бягаме. Продължаваме с разходката. Малко преди да тръгнем обратно, виждаме три джипа на пясъка. Единият ми се струва затънал и отивам да проверя. Наистина е заседнал. Вероятно са се забавлявали през нощта, като са карали по плажа. Вълните допълнително са го закопали. Добре че нощем е отлив и не е потънал много дълбоко. Около другите две коли се мотаят местни момчета в традиционни облекла. Няма страшно, ще се оправят. Употребявам думата джип защото в нашият език тя е нарицателна за 4х4. Иначе да ме простят американците, но в тази част на света по-популярни са японските автомобили. Връщаме се. По обратния път се натъкваме на група конници. Яздят по плажа в мъглата. Сигурно тренират, защото всички ездачи са млади момчета с жокейски облекла. С тях има и един по-възрастен мъж, който явно е треньорът. Поздравяваме се. Прибираме се в хотела и събуждаме Александра. Минава десет. Слизам на рецепция и питам, къде сервират закуската. Кумар се опитва да ме убеди, че не сме споменавали закуска, когато обсъждахме цената по телефона. Учтиво, но твърдо не се съгласявам с него. Той се извинява, оправдавайки се с Рамадана, но казва, че от утре всичко ще е наред. Стоплям вода в колата, в кафеварката – подарък от Надето и Иван. Вадя два сгъваеми стола и сядаме с Ива да пием кафе на няколко метра от разбиващите се в брега вълни. Решаваме днес да тръгнем на запад. В пътеводителя четем, че в тази посока си струва да се видят плажовете на Мугсаил, морските гейзери и планината. Упътваме се натам. На два пъти по магистралата всички коли спират, за да направят път на най-невъзмутимо пресичащи камили. От дясната страна на пътя от мъглата изниква хълм покрит със зелена тревичка. В далечината мъглата, като че ли леко се разсейва и учудването ни е огромно, когато забелязваме, как по склона са накацали...камили. Също като козички. Драпат по баира нагоре и хрупат тревица. Планински, пролетни полянки, българска ноемврийска мъгла и камили - интересна комбинация. По нататък виждаме и козички и това малко нормализира картинката. След няколко километра забелязваме табела

Мугсаил и рибарско плажче отляво.

Значи това са вълшебните плажове, описани в пътеводителя. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Излизам с колата на пясъка до лодките и спирам. Не знам какво ми става, но видя ли плаж, хуквам да търся раковини. В интерес на истината обикновено намирам. Така и сега. По брега има много красиви камъчета обагрени в розово. Взимам няколко. Мъкнем камъни от къде ли не. В къщи е заприличало на склад за чакъл. Дали пък не преувеличавам? Продължаваме към следващата цел -

гейзерите.

Всъщност това са отвесни комини в скалата. Самата тя отдолу е куха. Вълните влизат в кухините и се образува налягане, което изхвърля морска вода нагоре. Колкото по-силно е вълнението, толкова по-високи са водоскоците. Морето е бурно и от комините се чува непрекъснато бучене, което се смесва с рева на прибоя. На края на скалата са застанали двама местни и ловят риба. Как разбират, кога им кълве в тази вълна, не знам. Пред тях на скалите обаче има доказателства за това, че риболовът е успешен. Сещам се за рибарски виц. Двама приятели се срещат и единият казва׃ -Айде на риба. -Какво ще хващаме – пита другият. -Няма значение, важното е да се лекува –отговаря първият. Българският вариант на риболов явно се различава от тукашния. Отправяме се към планината. Качваме се по стръмно виещ се нагоре път. Виждаме голяма поляна в ляво и отбиваме, за да се порадваме на гледката. Зелено и прекрасно. В България толкова сме свикнали със зеленината, че тя въобще не ни прави впечатление. Спомням си, как миналото лято се прибрах в София и на следващия ден трябваше да отида с автобус до Варна. През целия път до Търново не успях да свикна с изобилието от дървета, трева, цветя и разкошни храсти. И всичко това без да се полагат никакви усилия, просто ей така, расте си край пътя и въобще навсякъде. Родени сме наистина в рая на земята. И въпреки всичко, което правим с родината си, като че ли за да я унищожим, тя не се дава и продължава да е удивително красива.

            Тръгваме обратно към Салала.

По пътя спираме на бензиностанция и купуваме лабан, печен арабски хляб и топено сирене. Свърваме от пътя и хапваме набързо на уединено местенце. Чудим се, дали да се разходим из града , за да потърсим ресторант за вечерта, но решаваме, първо да се приберем в хотела и да си починем. Спираме да купим лайм на сергиите, които са разположени точно пред самите кокосови плантации. Лайм няма, но Александра си купува кокосов орех. Отварят го пред нея и й дават сламка за да изпие сока. Тя не само го изпива но се опитва и да извади ядка като стърже с някакъв предмет от вътрешната страна на черупката. След около двучасов, як, следобеден сън сме готови за вечеря. Пътуваме с колата из централната част на Салала и се оглеждаме за ресторанти. Александра казва, че и се яде нещо китайско. Аз нямам предпочитания. Ива май я тегли индийската кухня. Паркираме пред един индийски ресторант, но вътре няма никакви хора и се разколебаваме. Малко по нататък по улицата виждаме пакистански ресторант, който изглежда доста посещаван. Решаваме да седнем там. Влизаме и ни посочват семейното отделение. Това е място в ресторанта, оградено с дървен параван висок почти до тавана, с цел да скрие от любопитните и опипващи погледи на клиентите ергени женската част от семействата идващи да хапнат. Вътре е твърде  клаустрофобично и момичетата решават да седнем в общата част. Решението ни предизвиква известен смут сред сервитьорите, но не могат да ни откажат. Избираме маса и сядаме. Жените са обект на непрекъснат и не особено прикрит интерес от страна на публиката. На нас обаче не ни пука. Поръчваме различни неща. Всичко е убийствено вкусно. Умерено преяли и щастливи се отправяме към поредната серия от арабската драматична сага и порцията тютюн с плодов аромат. Не ме интересува дали ще се пръсна или не. Поръчвам си и натурален сок асорти. Носят ми го с топка сладолед вътре. Утре след като се възстановя от преяждането, смятам да проверя какви са формалностите за кандидатстване за оманско гражданство.

 

   

 

 

 

       Очаквайте продължението Автор: Николай Кирилов Снимки: авторът Други разкази свързани с Персийския залив – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Рамадан, Салала…„и още нещо“ ден втори (Оман)
2. Рамадан, Салала… и още нещо – ден първи (Оман)
3. Пътуване до Слънчевата Планина (Оман, Jabal Shams)
4. Тасос: Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :)))
5. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд

„Оформянето на тестото е много оригинално и децата изпадат във възторг” – Така и нему хванах края на кой точно е рецептата, но пък изглеждат много сладки:) Аз поне ги открих в любимият си блог My Cooking Book Blog на Мария.

Начин на приготвяне: Яйцето се разбива със захарта. Последователно се прибавят содата – разтворена в киселото мляко, олиото, канелата, медът и пресятото брашно. Замесва се тесто, което да може да се точи… вижте цялата рецепта