Рамадан, Салала…„и още нещо“ ден трети (Оман)

 Продължааваме с пътуването на Николай из пустинята Руб ал Хали в Оман, за да стигнем до Салала. Пътят ни започна с Бахла и Низва,  после ни валя дъжд по време на гъста мъгла насред пустинята, а днес ще се разходим в околностите на Салала Приятно четене:

Рамадан, Салала… и още нещо

ден трети

Околностите на Салала

05.09.2010

Събуждам се. Първата ми работа е да проверя как е времето навън. Дърпам завесите – океанът е скрит в мъгла. Вижда се само прибоят непосредствено преди плажа. От водата ни дели широка ивица пясък разорана от следи на джипове. Място като Салала не предлага кой знае какви забавления, особено през Карииф, затова младите хора явно обичат да карат по пясъка. Предлагам на Ива да се разходим покрай океана. Кафе ще пием, като се върнем. Излизаме. Навън ръми, но капчиците са толкова ситни, че нямаме усещането, че ни мокри. Нашият хотел е най-високата сграда в района. Около него са само двуетажни вили с почернели от влагата сенници от палмови листа по плоските покриви. През няколко къщи има баровска вила с голям двор с кокосови палми. По нататък има палми и по плажа.  Не знам защо, но кокосовите дървета са ми по-симпатични от финиковите. От ляво боботи прибоят. Малки бързоноги птички търчат след току що оттеглилата се вълна и ровят с дълги човки в пясъка за миди и охлюви. Над главите ни от време на време прелитат чайки. Плажът пред нас се губи в мъглата, а от дясно се зеленеят палми. Зеленото бледнее поради непрекъснатия дъждец. След около двадесетина минути стигаме до Краун Плаза. Влизаме да разгледаме хотела и да проверим цените. Заварваме точно това, което очаквам. Умерен лукс и нищо интересно. Наистина лъскаво и чисто, но нищо непознато. Нашето хотелче, въпреки че изглежда занемарено отвън, също е чистичко. Е няма го комфорта на Краун, но ние нали от това бягаме. Продължаваме с разходката. Малко преди да тръгнем обратно, виждаме три джипа на пясъка. Единият ми се струва затънал и отивам да проверя. Наистина е заседнал. Вероятно са се забавлявали през нощта, като са карали по плажа. Вълните допълнително са го закопали. Добре че нощем е отлив и не е потънал много дълбоко. Около другите две коли се мотаят местни момчета в традиционни облекла. Няма страшно, ще се оправят. Употребявам думата джип защото в нашият език тя е нарицателна за 4х4. Иначе да ме простят американците, но в тази част на света по-популярни са японските автомобили. Връщаме се. По обратния път се натъкваме на група конници. Яздят по плажа в мъглата. Сигурно тренират, защото всички ездачи са млади момчета с жокейски облекла. С тях има и един по-възрастен мъж, който явно е треньорът. Поздравяваме се. Прибираме се в хотела и събуждаме Александра. Минава десет. Слизам на рецепция и питам, къде сервират закуската. Кумар се опитва да ме убеди, че не сме споменавали закуска, когато обсъждахме цената по телефона. Учтиво, но твърдо не се съгласявам с него. Той се извинява, оправдавайки се с Рамадана, но казва, че от утре всичко ще е наред. Стоплям вода в колата, в кафеварката – подарък от Надето и Иван. Вадя два сгъваеми стола и сядаме с Ива да пием кафе на няколко метра от разбиващите се в брега вълни. Решаваме днес да тръгнем на запад. В пътеводителя четем, че в тази посока си струва да се видят плажовете на Мугсаил, морските гейзери и планината. Упътваме се натам. На два пъти по магистралата всички коли спират, за да направят път на най-невъзмутимо пресичащи камили. От дясната страна на пътя от мъглата изниква хълм покрит със зелена тревичка. В далечината мъглата, като че ли леко се разсейва и учудването ни е огромно, когато забелязваме, как по склона са накацали...камили. Също като козички. Драпат по баира нагоре и хрупат тревица. Планински, пролетни полянки, българска ноемврийска мъгла и камили - интересна комбинация. По нататък виждаме и козички и това малко нормализира картинката. След няколко километра забелязваме табела

Мугсаил и рибарско плажче отляво.

Значи това са вълшебните плажове, описани в пътеводителя. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Излизам с колата на пясъка до лодките и спирам. Не знам какво ми става, но видя ли плаж, хуквам да търся раковини. В интерес на истината обикновено намирам. Така и сега. По брега има много красиви камъчета обагрени в розово. Взимам няколко. Мъкнем камъни от къде ли не. В къщи е заприличало на склад за чакъл. Дали пък не преувеличавам? Продължаваме към следващата цел -

гейзерите.

Всъщност това са отвесни комини в скалата. Самата тя отдолу е куха. Вълните влизат в кухините и се образува налягане, което изхвърля морска вода нагоре. Колкото по-силно е вълнението, толкова по-високи са водоскоците. Морето е бурно и от комините се чува непрекъснато бучене, което се смесва с рева на прибоя. На края на скалата са застанали двама местни и ловят риба. Как разбират, кога им кълве в тази вълна, не знам. Пред тях на скалите обаче има доказателства за това, че риболовът е успешен. Сещам се за рибарски виц. Двама приятели се срещат и единият казва׃ -Айде на риба. -Какво ще хващаме – пита другият. -Няма значение, важното е да се лекува –отговаря първият. Българският вариант на риболов явно се различава от тукашния. Отправяме се към планината. Качваме се по стръмно виещ се нагоре път. Виждаме голяма поляна в ляво и отбиваме, за да се порадваме на гледката. Зелено и прекрасно. В България толкова сме свикнали със зеленината, че тя въобще не ни прави впечатление. Спомням си, как миналото лято се прибрах в София и на следващия ден трябваше да отида с автобус до Варна. През целия път до Търново не успях да свикна с изобилието от дървета, трева, цветя и разкошни храсти. И всичко това без да се полагат никакви усилия, просто ей така, расте си край пътя и въобще навсякъде. Родени сме наистина в рая на земята. И въпреки всичко, което правим с родината си, като че ли за да я унищожим, тя не се дава и продължава да е удивително красива.

            Тръгваме обратно към Салала.

По пътя спираме на бензиностанция и купуваме лабан, печен арабски хляб и топено сирене. Свърваме от пътя и хапваме набързо на уединено местенце. Чудим се, дали да се разходим из града , за да потърсим ресторант за вечерта, но решаваме, първо да се приберем в хотела и да си починем. Спираме да купим лайм на сергиите, които са разположени точно пред самите кокосови плантации. Лайм няма, но Александра си купува кокосов орех. Отварят го пред нея и й дават сламка за да изпие сока. Тя не само го изпива но се опитва и да извади ядка като стърже с някакъв предмет от вътрешната страна на черупката. След около двучасов, як, следобеден сън сме готови за вечеря. Пътуваме с колата из централната част на Салала и се оглеждаме за ресторанти. Александра казва, че и се яде нещо китайско. Аз нямам предпочитания. Ива май я тегли индийската кухня. Паркираме пред един индийски ресторант, но вътре няма никакви хора и се разколебаваме. Малко по нататък по улицата виждаме пакистански ресторант, който изглежда доста посещаван. Решаваме да седнем там. Влизаме и ни посочват семейното отделение. Това е място в ресторанта, оградено с дървен параван висок почти до тавана, с цел да скрие от любопитните и опипващи погледи на клиентите ергени женската част от семействата идващи да хапнат. Вътре е твърде  клаустрофобично и момичетата решават да седнем в общата част. Решението ни предизвиква известен смут сред сервитьорите, но не могат да ни откажат. Избираме маса и сядаме. Жените са обект на непрекъснат и не особено прикрит интерес от страна на публиката. На нас обаче не ни пука. Поръчваме различни неща. Всичко е убийствено вкусно. Умерено преяли и щастливи се отправяме към поредната серия от арабската драматична сага и порцията тютюн с плодов аромат. Не ме интересува дали ще се пръсна или не. Поръчвам си и натурален сок асорти. Носят ми го с топка сладолед вътре. Утре след като се възстановя от преяждането, смятам да проверя какви са формалностите за кандидатстване за оманско гражданство.

 

   

 

 

 

       Очаквайте продължението Автор: Николай Кирилов Снимки: авторът Други разкази свързани с Персийския залив – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Рамадан, Салала…„и още нещо“ ден втори (Оман)
2. Рамадан, Салала… и още нещо – ден първи (Оман)
3. Пътуване до Слънчевата Планина (Оман, Jabal Shams)
4. Тасос: Ден трети: С крясъка на чайка пощуряла :)))
5. Из Югоизточна Азия (2): От Оман до Тайланд

Прочети цялата новина

Свързани новини: