Игра на зарове

Знаете ли, сериалът "Игра на тронове" е страхотен. Изгледах го два пъти в рамките на две седмици. Толкова ме увлече и така ми харесаха тези персонажи, че не спрях да го препоръчвам на всичките си приятели. Имаше всичко, което ми беше необходимо, за да оправдаят висенето пред компютъра - интрига, достоверност, щипка хумор, мащаб. Харесал ви е и на вас? Е, честито - в книгата всичко това е умножено по десет. Поне.

Първото нещо, което ме изуми в книгата "Игра на тронове", бяха детайлите. Изключително богатство на подробности и щрихи! Авторът (Джордж Р.Р. Мартин) е подходил с огромна любов и търпение към създадения от него свят и не е пренебрегнал нищо. Печелим ние като читатели. Винаги съм се впечатлявал от фантастика/фентъзи, които са описани така добре, че забравяш, че са измислени. Докато четях, ми беше приятно да науча множество дребни детайлчета, които в сериала липсват - роднинската връзка между Ходор и баба Нан, от какво са направени всъщност дървените мечове (кухи и пълни с олово), от къде идва името Рего, което Денерис избира за детето си и т.н. Не мога да пропусна и очарователните гарвани, искайки храна с безкомпромисното "Г-жито". На пръв поглед незначителни, но именно тези дреболийки придават особена плътност и живот на описания свят. Как да не повярваш на историята?

Тук е Зимен хребет с множеството кули и горещите извори, течащи през стените. Кралски чертог с пазарчета, бардаци и пъстри градини. Орлово гнездо с недостъпните си замъци, до които достигаш по стръмни и опасни стълби сред див вятър и студ. Цервената цитадела и Железният трон, изкован от безброй мечове на врагове и победени. Земите на дотраките, по които те безмилостно плячкосват, избиват и насилват. Валът, зад който дебнат хищни дивашки племена и "изчезнали" преди хиляда години не-живи същества... Безброй местности, замъци и домове са описани толкова живописно, че с лекота си ги представяш и се пренасяш там. Сякаш си неканен гостенин, който става пряк свидетел на всички интриги, предателства и заговори. А те наистина край нямат! Ръката на краля е убит, на негово място е назначен лорд Старк и от там се отприщва една неспирна борба за власт, могъщество, богатство и място в историята.

Книгата е безмилостна като живота. Може да прозвучи малко силно, но е точно така. По принцип съм свикнал главните герои да минават през безчет опасности, но някакси да оцелеят. Тук обаче никой не е привилегирован... Слабостта се наказва. Невниманието се наказва. Прекаленото доверие се наказва. И както е в живота - хората са внезапно смъртни. Оказва се, че нищо не може да бъде предвидено и единствено авторът издава присъдите за героите си. Много изненади и обрати ви очакват! Някои са шокиращи, други - приятни, но резултатът е един - до последно не знаеш какво ще се случи в множеството сюжетни нишки. Заровете са хвърлени, битките са започнати. И това е само началото!

Не казвам, че "Игра на тронове" няма недостатъци. Просто аз не можах да ги открия - безвъзвратно и дълбоко бях обсебен от историята. И единственото, което можах да направя, беше да не спирам да чета.

О, щях да пропусна колко е вкусна книгата. Предлагам ви част от кралското меню:

...блюдата се редяха едно след друго. Гъста супа от еленско месо с ечемик, салати от сладки треви, спанак и сливи, поръсени със счукани орехи. Охлюви в сос от мед и чесън... След това дойдоха сладките хлебчета, гълъбовият пай и печените ябълки с канела, и лимоновият кейк, посипан със захар като слана...

Край. Мен ме изкушиха охлювите с мед и чесън. Отивам на лов, стискайте палци да ги настигна.

Прочетете и ревюто на Милена Ташева за "Игра на тронове".

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: