Финландският мобилен гигант Nokia и редмъндската компания Microsoft са сключили споразумение с канадците от Mosaid Technologies, като последните ще получат правото да управляват 2000 патента, информира Mobiledia. Въпросните патенти до момента принадлежаха на компанията Core Wireless, която се грижеше за тях от името на Nokia и Microsoft. Двете компании са се споразумели с Mosaid Technologies да получават 30% от всички приходи, които ще носят патентите. Парите ще идват основно от компании, които сключват лицензионни споразумения за правото да ползват защитените технологии в своите продукти. Останалите 70% остават за Mosaid, които всъщност ще вършат цялата работа по управлението на патентите. С този свой ход Nokia и Microsoft се разтоварват от задължението да следят постоянно дали някой не нарушава патентите им, като прехвърлят цялата отговорност върху трета компания, която има право да води съдебни битки с нарушителите, които се възползват неправомерно от защитените интелектуални продукти. Изпълнителният директор на Mosaid Technologies е заявил пред информационната агенция Ройтерс, че сделката ще предизвика тотална трансформация в неговата компания. Джон Линдгрен смята, че приходите, които ще получи фирмата му благодарение на тези 2000 патента в скоро време ще надхвърлят всичко, което е влязло като пари в цялата 35-годишна история на неговата компания. Според условията на сделката, всяка бъдеща промяна в собствеността на патентите трябва да бъде одобрена изрично от Nokia и Microsoft. В противен случай тя не би могла да се осъществи. Двете компании работят в тясно сътрудничество от началото на тази година, когато обявиха, че ще си помагат в областта на мобилните телефони. До момента Mosaid Technologies залагаха на опериране с патенти в областта на полупроводниковите технологии. Повечето от патентите, придобити чрез настоящата сделка обаче, са свързани с безжичната комуникация. По този начин патентното портфолио на Mosaid ще нарасне с 60%. В момента патентите са най-горещата стока на пазара, а ролята им в съдебните дела между водещите технологични гиганти също е първостепенна. Водещите компании добре разбират, че правилата на играта вече не са такива каквито са били преди няколко години. Добрата грижа за патентите е толкова важна задача, че най-доброто решение е правата за това да бъдат дадени на трети компании, които да се занимават само с тях, докато гигантите се фокусират върху създаването и продажбата на конкурентни продукти.

[видео]

[край на видеото]


английски превод от фарси:

Love and Death in the Time of Facebook

The black list, the hit list,
the list of Google's world wide web....
I swerved through the dark corners of the "filter net"
Finally, I found you on facebook, I" add"ed you--
and you" ignored" me.
Hundreds, hundreds of times...
I didn't falter, I didn't give up
I updated my "status" so the world would know:

I am the prey, and you are the hunter! and I'm trying to fall into your trap! Yes, I've been all over LinkedIn, MySpace, Orkut, trying to fall into your trap...

I had the guys from Fars News Agency photoshop my profile picture and make me look cool.
I uploaded romantic pictures of the sunset from "Flickr" to my
"albums" and captioned them with B.S. from Osho--
And finally, you "accepted" me
I followed you like a shadow in the "communities."
Everything you "linked," I "liked," and I "shared" too
I "tagged" your name under youtube videos, I "invited" you to "events," I through myself against doors and "walls"

Whether you think of me or not, I'll never forget you
My eyes are peeled, searching for you. I'll send you "gifts," so that you'll realize--I'll never forget you

You've set your relationship to "It's complicated." That's my cue--I'm the Don Juan of the Cyber World!
I'll "poke" you until you agree to log into skype and "chat" with me!
Even the cyber army can't stop me...
Don't stress over your blog or your "hits" on Iranian.com, Balatarin or BBC. From the cute links to the political ones-- anything goes for me.
Nothing can stop me- not Jaras, not Roozonline nor Khodnevis.
I care only for Romance!
I wrote it in "Pingilish" on Behnevis:

"Oh love, oh love! Your face is nowhere to be seen...
Oh love, oh love! Maybe they've hacked you...
Your beloved face is nowhere to be found!"

I adore your every pixel!
Don't you click me away!

много хора у нас не възприемат доброволчеството. може би им навява спомени за ленинските съботници преди много години. може би оправданието за немотията и прехвърлената грижа на другите, на държавата. радвам се, че в последните месеци, а може би 1-2 години все по-често чувам за доброволен труд, за хора, които с ...

Бахрейн бие по разпространение на лъжи абсолютно всички останали правителства в Близкия изток. Правителството на Бахрейн може да преподава курсове по лъжи, от които ще се впечатлят дори българските политици. Последният фрапиращ случай на убито 14-годишно момче в Бахрейн стана предмет на разгорещени дискусии. Детето почина, след като бе ударено от снаряд сълзотворен газ, използван [...]

[видео]

[край на видеото]

Парчето е от великолепния дебютен албум Bord o Baakht на иранския дует Eendo

Коалиция за честно управление, Център Хана Аренд – София,  Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”, Движение „Граждани срещу ДС”,  Център за подкрепа на хора преживели изтезание –АСЕТ, Асоциация „Горяни” Съобщение за медиите: Масовият убиец Тодор Живков, когото ще честват в Правец Граждански организации против двуличието на правителството   Честването на 100 годишнината на комунистическия диктатор [...]

Двама души в Мексико са обвинени в тероризъм, защото са публикували фалшиви съобщения в Twitter за престрелки и отвличане на деца в училище. Тези съобщения са причинили такава паника, че родители са обикаляли в града, за да търсят децата и да ги заведат вкъщи, бързането е довело до дузина пътнотранспортни произшествия и спешните телефонни линии са били претоварени. Герардо Буганза, секретар по вътрешните работи на мексиканския щат Веракруз, нарича деянието „Twitter тероризъм”. Двамата души, причинили това – учител в частно училище и радио водещ, са изправени през 30 г. присъди по обвинения съгласно антитерористично законодателство. Според британския вестник Guardian, тези обвинения са най-тежките, предявявани някога за причиняване на хаос или насилие чрез Twitter. Според прокурорите единият от обвиняемите е публикувал следното съобщение: „Сестрата на съпругата ми току що ми се обади много разтревожена, че преди малко пет деца от училището са били отвлечени”. Адвокатите на обвиняемите твърдят, че доверениците им са прочели информацията на други места в Интернет.

Има ли достатъчно риба в морето? В нашето Черно море няма: количеството е намаляло шест пъти, броят на делфините е скочил, а рапаните са вдигнали мерника на мидите. Това са заключенията на доклад за управлението на риболова в Черно море, който ще бъде представен в Европейската комисия тази есен. На 17 Септември в кино Одеон, вместо да слушаме за доклад, ще гледаме На ръба (The End of the line). Филмът търси отговор на съвсем същия въпрос, а фокусът е върху положението по целия свят. Откритията са стряскащи. Как възприемате идеята, че след 2048 година хората да няма да имат  възможността да хапнат каквато и да е риба?

Макар и поради различни причини, случващото се в Черно море е показателно за състоянието на световния океан. Както ще чуете във видето от пресконференцията след една от дебютните прожекции На ръба, твърденията за изчезващата на риба от моретата са дошли в повече на китайските власи. Те заявяват, че използваните във филма статистики за постоянно падащото количество на улова са подвеждащи. Е, щом китайците го казват …

Изгледайте четирите части на пресконференцията с участието на Чарълс Кловър,   автора на едноименната книга На ръба адаптирана в екранна версия. Това ще послужи за добро въведение в темата, а за същинската част ви чакаме на Горичка Филм Фест. Билетите си може да закупите от тук.

Честването на 100 годишнината на комунистическия диктатор Живков е повод да припомним убийствата, в които е участвал:

През септември 1944 г. Живков заедно с убийците Лев Главинчев и Мирчо Спасов организира в сградата на читалище „Славянска беседа" арести и изпращане на стотици хора на разстрел в мини Перник, където и до ден днешен стоят безпаметни масови гробове, които правителството не иска да разкрие, защото днешният ни министър-председател Бойко Борисов е почитател на масовия убиец Живков.

Когато Живков става първи секретар на комунистическата партия, в Ловеч по негова

инициатива е създаден най-бруталният комунистически концентрационен лагер, където младежи, арестувани на улицата, са убивани с тояги. Организатор е верният копой на Живков Мирчо Спасов. Жертвите са 151 човека.

Българското правителство ще чества в Правец чрез софийския си областен управител годишнината на палача Живков, но и до ден днешен това правителство не прави нищо за паметта на неговите жертви от лагера в Ловеч.

При управлението на Живков в Пазарджишкия затвор са убити в килиите им правозащитниците Володя Наков, Георги Заркин, Борис Арсов.

На 7-ми септември 1978 г. в по нареждане на Живков в Лондон е отровен писателят Георги Марков. ДС организира убийството в чест на рождения ден на диктатора.

Живков е инициатор на смяната на имената на българските турци, при протестите им срещу преименуването от Живковата милиция и от ДС са убити десетки хора, включително деца.

По границите на комунистическа България, прeвърната в затвор на 8 милиона души, по времето на Живков са убити десетки бегълци от социалистическия лагер. В страната са вербувани повече от 200 000 доносници.

Правителството на ГЕРБ уволнява агените на ДС – посланици, за да заблуждава западните демокрации, че е като тях. Честването на убиеца Живков в Правец показва истинското лице на това правителство.

Младите българи не трябва да хранят илюзии, че в страната ни има демокрация.

Защото съвременната демокрация не е само право на гласуване, а е също и зачитане на човешките права и изпълняване на международните договорености в това отношение, които включват наказване и заклеймяване на извършителите на масово потъпкване на човешките права, каквито са както нацистките ръководители, така и комунистическите, предвождани в България от Тодор Живков.

Докато правителствени служители като областния управител на област София Красимир Живков, покровителствани от министър-председателя Бойко Борисов, организират чествания на кървавия диктатор, на всички следва да е ясно, че в България няма демокрация и ако искаме да сме свободни, трябва тепърва да я създадем.

Б.Р. Още за годишнината – виж снимки и текст на английски (линк), както и специалната ни рубрика (линк).

На Мартин, с любов

Някои хора обичат да повтарят „Нещата са такива, каквито са” и посмърчайки ще се качат в ранебитения тролей, който ще псува наум и на майка да успее да докара пътниците поне до последната спирка на тази обиколка. И тези хора наистина вярват в своето безсилие, гарнирано с щедра поза евтино безверие. Евтино, защото не вярват, че могат да имат от скъпото.

Има и други хора. Онези, които виждат как стоят нещата и си казват – мама му лелина, аз не съм ОК с тази работа, искам да променя нещо. Мисля, че Карбовски е от тях.

Книгата „Нещата” на Мартин Карбовски предизвика странни и очаквани реакции. Както винаги, светът се подели на „ЗА” и „ПРОТИВ” с това изключение, че някои хора щъкаха между двата лагера непрекъснато. Един ден те съскаха срещу книгата и нейната отвратителна и пошла „илюзия”, а на следващия удряха с юмрук в старата дървената маса и крещяха псувни срещу новия проектозакон. Каква е разликата, господа? Разликата е, че едно е някой да ти каже, че си простак, друго е да се биеш в гърдите и да крещиш с пълно гърло: „Простак съм и се гордея с това!”. А Карбовски дори не обижда никого с последната си книга, напротив, защитава ни.

Трудно е да бъдеш искрен. Обществото ни, толкова самодоволно галещо пухкавата демокрация, която се е свила в краката му, не обича истината. Нека бъдем по-точни – не обича различната, новата такава. Всички знаем какво най-вероятно ще пише в поредния доклад на ЕК и не се впечатляваме от „новините”. Но не всички можем да кажем същите тези неща, без да получим оценката от благословения Европейски съюз, сами да се оценим – не можем. И ако някой го стори – трябва да го изгоним, даго прогоним от нашето топло и уютно блато, защото той е посмял да бъде различен.

 

Какво ще намерите в тази книга? Нещата, такива каквито са. С онези, любими на Мартин думи като „путка”, „хуй”, „ебане”. Чудя се как всички с гордост твърдят, че „А бе аз съм му чел текстовете на тоя в ЕГОИСТ едно време”, а сега се чувстват сериозно притеснени от новите такива, които са написани в същия стил и лексика, само че с малко повече горчилка в тях. Карбовски пише за реалността, за журналистиката, за циганите, за загиналите момчета в Кабул и за любовта, онази, която наранява. Пише за успеха и за чалгата, за новите ВИП (В-ременно И-мам П-ари) и за безсилието ни срещу тази паплач. Същите теми, като тези на Иво Сиромахов, с онази разлика, че Иво залага на хумора, а Мартин на не по езоповски директен и груб език.

Питам се, какво точно ви плаши? С излизането на книгата, аз я представих в ефир на „Аз чета с Настя” и прочетох един откъс. Докато четях, забелязах тон-режисьора ми да маха отчаяно с ръце: „Току-що 13 човека спряха предаването, спирай да четеш, хората не се кефят!” Имаме си статистика, виждаме броя на слушателите и 13 от тях бяха спряли предаването просто защото прочетох откъс от книгата. Виж какъв беше той:

„Чалгата е Едиповият компелекс на нацията. Циците на чалгата са символ на българина Един, който си е ебал майката и сега не може да откъсне очи от бюста на единствената, която му е пуснала. Естрадата е запушената уста на нацията. Онези хора, преди време не можеха да пеят за нищо лично от живота, любовта, секса. Те пееха за морето и трудовите хора. Единствено за тях. Не за момичета – в смисъл на момичета с цици и путки, а за момичета като кокичета. Те пееха за момчето, което говори с морето на някакъв странен език. Чудеса се за какво да пеят, след като беше забранено да се пее за секс, жени и пиене. Така се получи, че техният естраден запек се превърна в ужасяваща национална диария с ориенталски ритъм.”

Лъжа ли е? Или ще защитите произхода на чалгата. Опа. Няма начин.

Италианският професор по политология и философия – Джовани Сартори пише: „Смисълът, според този възглед, е в това, че моето решение да наричам „черно” онова, което другите наричат „бяло”, е напълно допустимо решение дотолкова, доколкото са спазени две изисквания: а/ уговорката бъде изрично заявена; б/ уговарящият използва думата „черен” винаги по един и същ начин.” Не съм забелязала Карбовски да използва думата „путка” по различен от предназначението му начин. Това е неговият език и неговите смислови форми, с които той описва света. Защото Журналистиката освен „еблива кучка”, както той я нарича, е и „долна мръсница”, която използва ярки изразни средства, за да ни накара да прогледнем сивотата, в която сме затънали. До гуша ни стигна тази сивота, но ние хем се опитваме да се оттърсим от нея, хем когато някой друг ни заговори за нея, се ядосваме и спираме предаването. За какво ще кажете, за какво ни е да четем такива гнус неща? Всеки ден налитаме на тях, достатъчно ни е. Искам да отворя книга, в която да пише за красотата, такава ефирна и забравена и да я събудим. Да имаме нещо чисто в нас, с което да излезем на улицата и да ни спаси от мърсотията.

Четете. Четете и такива книги, но не бъдете лицемерни. И следващия път, когато плюете по медиите и политиците за тяхната некоректност и продажност, а в следващото изречение кажете, че тъпака Карбовски, прави смотани предавания и снима само циганите, се запитайте дали с тези предавания и той не казва същото и дали всъщност нямате доста общи гледни точки.

Например, и вие не искате нещата да останат такива, каквито са. Точно като него.

Прочетете и ревюто на Виктор Чулев за "Черните пътища на Европа"

Няколко популярни онлайн ресурса, включително на сайтовете на британския вестник The Daily Telegraph, на списанието National Geographic, на мобилния оператор Vodafone и на производителя на компютри и мобилни устройства Acer станаха жертва на действията на турската хакерска група TurkGuvenligi. Ккто съобщава блогът Naked Security, атаката е извършена вечерта на 4 септември, неделя. Нейна цел са били не самите ресурси, а техните DNS сървъри. Членовете на групата променили DNS настройките, в резултат на което посетителите на сайтовете били пренасочвани към уеб страница, създадена от TurkGuvenligi. На страницата били изписани адресът на микроблога на групата в Twitter и фразата "Хакингът не е престъпление", както и съобщение, че 4 септември е обявен за "Световен ден на хакерите". В резултат на хакерската атака са пострадали общо седем ресурса. Последствията от атаката все още се ликвидират, като няма данни за загуба на лични данни. По данни на услугата Who.is услуга, всички пострадали ресурси са били обслужвани от регистраторите на домейни Ascio и NetNames. ZDNet уточнява, че членовете на TurkGuvenligi са осъществили подобна атака срещу DNS сървъри и през месец август. Тогава около 180 сайта са били принудително пренасочени към страницата на хакерите.

Няма да ви бъде трудно да познаете Виктор, ако случайно имате "сляпа среща" с него. Той е висок, сдържан и има много голям шанс да бъде с папийонка. Или жилетка. Или сини обувки. Той е различен и интересен. Учи право и спасява българската журналистика с текстове за "Ку-ку презареждане", тъй като освен всички останали дейности, той е и сценарист в Студентската телевизия Алма Матер. Различен е във всичко, дори в четенето. Убедете се сами.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Е, аз по принцип карам само на минерална вода, така че "ноу иксепшън хиър"*.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Най-често си подчертавам изречения, които са ми открили някаква истина за света. Уви, едно от последните такива беше „Защото в неговите представи изкуство, наука, любов (тези три лица на Бога, както би казал Перлен), можеха да се изявят само в столицата”. Явно нещата не са се променили значително от 1840-та. Иначе, тези, за които съм убеден, че ще ми влязат в употреба в екстремни ситуации, например, когато трябва да измисля веднага нещо супер романтично, си ги преписвам в тефтера.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител, обаче той най-често е супер-импровизиран – визитни картички, покана за коледния бал на организацията на младите юристи, флаери… а и е важно да може да се пише на него, ще разберете защо след малко.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена в 90% от случаите. Единственото изключение са няколко биографии, готварски книги и книги за изкуство и мода. Малко ли са ми хиляда страници ‘Гражданско право - обща част’…

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Опитвам се в по-голямата част от случаите да я прочета докрай, защото май напоследък не ям достатъчно риба тон и орехи, в следствие на което забравям какво се е случило и връзката нещо ми се губи, уви ;(

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, постоянно го правя. Ужасно много се изнервям, когато установя колко зверски съм се прецакал с някоя книга, която захвърлям на двайсетата страница и не искам да ми се мярка пред очите. В тоя ред на мисли, имам доста какво да предложа на следващата размяна на книги.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Записвам си го на гореспоменатия книгоразделител (и това е дългоочакваната изненада, та-да-да-дам) и когато си изчета книгата, си проверявам всички думи накуп. Освен ако някоя не се повтаря супер често, както например ‘притома’ в ‘Сто години самота’. Бая ме поизнерви тая дума тогава, честно.

Какво четеш в момента?
"Възпитание на чувствата" на Флобер.

Коя е последната книга, която си купи?
”8 ½” на Даниел Вълчев. Съвсем случайно попаднах на нея докато си търсех една готварска книга на Джейми Оливър за… деца, ха-ха. Той (Вълчев, не Оливър), ми е бивш преподавател в университета и като цяло съм му голям фен, досега обаче не съм чел никаква художествена литература от него, не знам дали изобщо има, но се съмнявам да съм си дал 6-те левчета напразно.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Доскоро четях две едновременно – една вкъщи и една, която си носех в чантата, за да чета в университета, когато нямам желание да се социализирам, в автобуса, докато чакам някого и т.н., обаче градският шум е непреодолим.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Ами, то ми е дежурно – в леглото след събуждане, преди заспиване, докато си почивам от четенето за изпити.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Като си разглеждам виртуално библиотеката, май не се намират много поредици. Като се замисля, макрокомиксите на „Мики Маус” бяха последните, ха-ха.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Радослав Парушев сякаш най-често.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Аз май не полагам за тях грижите, които заслужават – трупат се на пода до вратата без ред, без нежна ласка. Подредени са по последно прочитане – най-новите – най-отгоре. Най-тъпите, ония от предния въпрос – най-отдолу, да не ме дразнят.

* no exception here - и тук няма изключение (англ.) - б.ред.

Бойко Борисов не се кандидатира за президент, макар косвено да става ясно сега, че много му се е искало. Това е новината, закодирана в първите публични изяви на самия Борисов и ( на вече самия- не подлежащ на уволнение от началника си) Плевнелиев. Борисов явно е обмислял да се катапултира и сега твърди, че „гроздето [...]

Наистина, при наличието на 4 почивни дни, дори няма смисъл да планирате пътуване някъде надалеч. Престоят в София е напълно достатъчен. Защото София по време на четири почивни дни не е същата. Можете преспокойно да се почувствате в някой малък град, но все така пълен с приятни места за посещение и неща за правене.

Предложение за почивка: ставаш и си правиш едно приятно кафе вкъщи. С повече мляко, отколкото кафе, защото днес няма нужда да се събуждаш силово – нали си на почивка! Котката, както обикновено ти ходи в краката и мяука трескаво, защото за нея това си е поредният работен ден: крънкане на храна, сън, крънкане на храна, сън… С кафето не сядаш на компютъра, а взимаш някоя приятна книжка, която все не ти остава време да зачетеш.

Все пак си фен на активната почивка, нали? Излизате и си правите малка разходка из празните улици на центъра. Шокиращо! Коли няма, пешеходците са рядкост. Говорите си глупости, ядете сладоледи, зяпате витрините на магазините и се шегувате относно вкуса за дрехи на пластмасовите манекени. Обяд в някое малко ресторантче с приятна кухня и задължително в градина. Леко меню, което не е нарушено от споровете на двойката на съседната маса или от пищящи хлапета – просто защото няма никой друг в заведението, освен вас. Така е, когато София е празна.

След обяда най-добре се връзва една разходка в парка. Естествено, хубавите пейки все още са свободни. Наоколо няма почти никой. Два часа четене на шарена сянка си е перфектно изкарване на следобеда. А след това градът е ваш – вечеря някъде, малко джаз в любимо заведениe (днес може без резервация), нашумял бар, който отдавна се каните да пробвате… Има адски много опции, когато може да спиш до когато си пожелаеш – все пак си на почивка в София.

Още по темата:

1. София every time
2. София, моя любов
3. София следобед

Проект за борба със социалния спам Impermium, чието начало бе дадено от бивши служители на анти-спам подразделението на Yahoo през месец юни тази година, публикува първия си доклад, носещ името Social Spam Index. Изследването на социалния спам (тоест спамът в потребителското съдържание на социалните мрежи, блоговете и други подобни онлайн услуги) е проведено в течение на 100 дни в периода от месец май до месец август. В рамките на изследването са проучени повече от 100 милиона постове, създадени от повече от 90 милиона потребители от 72 страни. Някои от изводите, направени въз основа на обобщените резултати от проучването, са следните: - Фалшивите акаунти са създадени специално с цел разпространение на спам, като в някои от платформите те достигат до 40 процента от общия брой на потребителските акаунти в тях. - Черният пазар на фалшиви акаунти нараства експоненциално. Цената за сто акаунта във Facebook, например, за една година е паднала от 135 на 15 щатски долара. - "Спящите клетки", тоест неизползваните известно време акаунти, представляват бомба със закъснител: една от големите социални мрежи наскоро преживя спам-атака от 30 000 акаунта едновременно, от които само за няколко часа бяха публикувани повече от 475 000 злонамерени постове. - "Социалните" спамери все по-активно използват знаменитости, гръмки заглавия от новините и известни марки, за да примамват потребителите към своите вредоносни линкове. Марката Ugg (ботуши за хипита) е любима на мошениците - тя е експлоатирана два пъти повече, отколкото Gucci, и пет пъти по-често от Prada. - Спамът на тема мода и електронни устройства е три пъти по-популярен от порно спама. Най-интересното е, че спам разпространяват не само представители на съмнителния бизнес, но и много съвсем обикновени компании, особено неголеми локални фирми и различни услуги за доставки на стоки. - Като най-голям източник на спам е посочена Русия, на която се падат 30% от социалния спам, а плътно след нея, според изследователите, се нареждат САЩ с 28 процента. Изследователите от Impermium обаче не уточняват, кои акаунти считат за "фалшиви" и "спамерски". Очевидно е, че не е трудно да бъдат преброени идентичните съобщения, особено ако са публикувани в кратък период от време, но подобни машинни методи на базата на класическите търсачки показва само една част от социалните спамери и техните ботове.

Бойко Борисов в предаването На 4 очи по Нова Телевизия (04/09/2011)

ЦР: В Уикилийкс излезе една новина според която Вашата позиция за ГМО е била доста лицемерна.

ББ: На кой?

ЦР: Ами не знам дали разбрахте, че са ходили Вашите министри...

ББ: Не ги чета.

ЦР: Ами добре, да ви кажа. Ваши министри.

ББ: Не ги чета.

ЦР: Ваши министри са ходили и са казали, че заради натиска на обществото няма да засяваме ГМО култури, а иначе много искаме и разчитаме на Европа да ни задължи.

ББ: Аз мисля, че...

ЦР: Кое да ни гарантира, че Вие сте искрени на тема "Околна среда"?

ББ: (мисли) Кой министър е ходил там?

ЦР: Мирослав Найденов е цитиран там.

ББ: Аз го питах, той каза, че не е ходил. И на такава тема не е говорил.

...

ББ: И за ГМО... Щото така както захванахте излиза едва ли не, че някой лицемер бил.

ЦР: Еми така излезе според Уикилийкс, че просто е било лицемерно...

ББ: Кой Уикилийкс?

ЦР: Как кой Уикилийкс? (ББ: Кой представлява, кой решава...) Този който издава... грамите... никой не ги е отрекъл досега тези грами

ББ: Да, защото никой не иска да се занимава с тях, щото като почне да ги отрича...

ЦР: Мислите, че няма да излезе едно официално съобщение, че това е лъжа? Всички си мълчат, това значи, че са истински.

ББ: Че те ако бяха, ако бяха верни, те щяха да ги публикуват от А до Я, всичките грами, а нямаше избирателно, да избират и да пускат в зависимост от това, когато и каквото им е удобно... във връзка... говоря за тези, които ги представляват за България.

ЦР: Трябва да свършваме вече.

ББ: Поинтересувал съм се и няма да ги коментирам, защото като ги коментираш ги легитимираш.

ЦР: Добре, добре...

ББ: Ето, това е голяма лъжа! Не ме интересува кой американски чиновник какво е написал...

През 2006 г. "чиновникът" Джон Байърли, заедно с представителите на FBI и CIA е написал следното за Борисов в секретна грама с най-високо ниво на класификация:

Мръсотията

13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата".

14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.

В други дипломатически доклади, подписани от Байърли и посланик Нанси Макълдауни Борисов е квалифициран като "бабаит, изтупан в Армани" и неизменно се припомня тъмното му минало.

Борисов коментира грамите с думите "Не чета Уикилийкс... Не чета жълта преса" и предизвика вълна от насмешка и саркастични коментари в най-голямата социална мрежа Facebook, след като Wikileaks публикува изказването му в официалната си страница.

"Ние също не четем корумпирани прессъобщения и таблоиди г-н Премиер"

"Уикилийкс служи на публиката, а не корумпираните официални лица"

"И Сара Пейлин не чете"

"Може би не вижда?"

"Изглежда си е заровил главата в пясъка..."

"Добре, а умее ли да чете изобщо?"

"Естествено, че няма да чете... Защо му е да чете истината от истинска нецензурирана и неконтролирана пресгрупа?"

"Значи така: щом не съм го чел, значи не е вярно"

"Щом го е направил той знае, че го е направил. За какво му е да го чете?..."

"Още един криминален тип с паднали гащи"

"Естествено, че няма да чете Wikileaks, авторът не е Карл Май"

Не липсват и забележки за корумпираните елити, за които Wikileaks разкрива истината не само в България.

Други коментари обсъждат външния вид на Борисов и облеклото на снимката от периода му като главен секретар на МВР. На нея Борисов е с черен шлифер, борсалино и затъкнат в колана пистолет.

"Изглежда като Дон"

"Най-добре облеченият премиер, който бихте пожелали да видите"

"Ако не искаш хората да те свързват с организираната престъпност не се обличай като шибан Дон"

Бойко Борисов в предаването На 4 очи по Нова Телевизия (04/09/2011)

ЦР: В Уикилийкс излезе една новина според която Вашата позиция за ГМО е била доста лицемерна.

ББ: На кой?

ЦР: Ами не знам дали разбрахте, че са ходили Вашите министри...

ББ: Не ги чета.

ЦР: Ами добре, да ви кажа. Ваши министри.

ББ: Не ги чета.

ЦР: Ваши министри са ходили и са казали, че заради натиска на обществото няма да засяваме ГМО култури, а иначе много искаме и разчитаме на Европа да ни задължи.

ББ: Аз мисля, че...

ЦР: Кое да ни гарантира, че Вие сте искрени на тема "Околна среда"?

ББ: (мисли) Кой министър е ходил там?

ЦР: Мирослав Найденов е цитиран там.

ББ: Аз го питах, той каза, че не е ходил. И на такава тема не е говорил.

...

ББ: И за ГМО... Щото така както захванахте излиза едва ли не, че някой лицемер бил.

ЦР: Еми така излезе според Уикилийкс, че просто е било лицемерно...

ББ: Кой Уикилийкс?

ЦР: Как кой Уикилийкс? (ББ: Кой представлява, кой решава...) Този който издава... грамите... никой не ги е отрекъл досега тези грами

ББ: Да, защото никой не иска да се занимава с тях, щото като почне да ги отрича...

ЦР: Мислите, че няма да излезе едно официално съобщение, че това е лъжа? Всички си мълчат, това значи, че са истински.

ББ: Че те ако бяха, ако бяха верни, те щяха да ги публикуват от А до Я, всичките грами, а нямаше избирателно, да избират и да пускат в зависимост от това, когато и каквото им е удобно... във връзка... говоря за тези, които ги представляват за България.

ЦР: Трябва да свършваме вече.

ББ: Поинтересувал съм се и няма да ги коментирам, защото като ги коментираш ги легитимираш.

ЦР: Добре, добре...

ББ: Ето, това е голяма лъжа! Не ме интересува кой американски чиновник какво е написал...

През 2006 г. "чиновникът" Джон Байърли, заедно с представителите на FBI и CIA е написал следното за Борисов в секретна грама с най-високо ниво на класификация:

Мръсотията

13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата".

14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.

В други дипломатически доклади, подписани от Байърли и посланик Нанси Макълдауни Борисов е квалифициран като "бабаит, изтупан в Армани" и неизменно се припомня тъмното му минало.

Днес с Бойко ще завършим обиколката му на Иран с мотора.  Започнахме с пътя през Турция,  минахме през древния Персеполис. а за последно минахме от от Шираз до Язд. Днес наред са иранската част на Каспийско море, езерото и градът Урмия и турският Диарбекир Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част четвърта

На плаж на Каспийско море

  04.05.2011г. – След невероятните впечатления от Язд решихме да се прехвърлим на Каспийско море за да видим и други части от Иран. Натоварихме багажа и тръгнахме към

Техеран.

Решихме да заобиколим столицата и след това да влезем в планините. Последва едно лудо каране в тон с шофьорските умения на иранците. Малко преди Техеран се качихме на магистралата. Тук нещата станаха както ги познавахме с хубави бензиностанции и крайпътни центрове с всякакви видове магазини, кафенета, ресторанти за бързо хранене. Спряхме за почивка на едно такова място и след това продължихме по маршрута си.

Малко преди Техеран започна страшното натоварено движение.

Дори с мотор беше много трудно да се провираме между камионите и колите. Пътувахме много бавно с мисълта, че ни очаква планински проход, в който ще наваксаме закъснението. След два часа пъплене по околовръстното шосе вече успяхме да навлезем в планината. Тук беше и голямата ни изненада. Пътят беше уникален – красиви планини, хубав асфалт и невероятни завои. Имах чувството, че карам в някой проход в Алпите.

Прохода беше с много завои, тунели, малки красиви язовири, които явно умишлено не бяха показани на картата. Но освен всичко това и

видях нещо за първи път: Колона от коли дълга около 30км. и в двете посоки.

Много трудно се изпреварва, колоната се движи с около 30-40км/час и при всяко наше спиране трябваше отново да изпреварим всички. По-късно разбрах, че този проход е основния, по който всички иранци пътуват към Каспийско море на почивка в курортите. На места движението се разреждаше и беше спокойно за каране. Въпреки всичко се движихме бавно, което ни даде да разберем, че не можем да стигнем днес до морето. Вече се стъмни и карането стана още по-трудно. Около 21.00 часа видяхме хотел край пътя и веднага отбихме. Беше приятно място и останахме за нощувка. Вечеряхме и се отдадохме на заслужена почивка.

Все пак днес карахме сутринта при 30 градуса температура, а сега беше едва 8 градуса.   05.05.2011г. – Днес вече трябваше да видим Каспийско море. Станахме добре отпочинали, пихме по кафе и отново на път.

Времето беше слънчево, но тук високо в планината все още хладно. Отново карахме по прекрасните завои на прохода с натовареното движение. Спирахме за да можем да се насладим на гледките и пак продължавахме.

Така около обяд стигнахме до

гр.Chalus. Тук вече Иран ни изненада.

Всичко си приличаше като нормален курорт, с всичките видове хотели, къмпинги и много частни имоти. Карахме по крайбрежието и имах чувството че градът не свършва, а всъщност бяхме минали един, влезли във втори и така около час нямаше празно между градовете. Лошото беше, че частните имоти са толкова много и един до друг, че морето не може да се види освен ако не влезеш в нечий двор. Спряхме да опитам тукашните дини.

Тук за моя изненада видях и три пистови мотора на местни мотористи, които си бяха сериозни машини. Странно, защото до момента виждах много малки моторетки от по 125 кубика, натоварени понякога с по четирима души. В поредния град, в който влязохме реших, че завивам на дясно и не ме интересува откъде ще минем, но морето трябва да се види. Така попаднахме на

плаж на Каспийско море.

Нямаше още хора, защото си беше и студено, но пък вече бяхме наистина до водата.

  Кафетата работеха и се възползвахме да починем малко повечко на брега на морето.  

След около два часа изкарани на брега на морето продължихме да караме по крайбрежието и стигнахме до

гр.Астара,

точно на границата с Азербайджан. [caption id="attachment_25536" align="aligncenter" width="645" caption="Мяу! - бел.ред. ;)"][/caption]

От там продължихме към Табриз, но беше ясно че няма как да стигнем днес. Трябваше да търсим място за нощувка. След около два часа каране по тъмно стигнахме малко курортно градче. Намерихме хотел, настанихме се и излязохме да вечеряме.

  Беше интересно място. Вечеряхме в местна закусвалня, в която странно ни гледаха, тъй като явно не са свикнали чужденци да се хранят извън хотелите. Тук имаше и много луксозни хотели, но дори и не попитахме какви са цените. Така приключи и този ден. Вече бяхме направили завоя към България.     06.05.2011г.

Днес по план трябваше да напуснем Иран.

Маршрута ни минаваше през средата на езерото Урмия, където се оказа, че има изграден път и след града през малко КПП е влизането в Турция. Тръгнахме рано. Не влязохме в Табриз за да не губим време. Последва само каране като спирахме само за гориво на бензиностанциите. Естествено интереса към нас не спря нито за миг през целия ни престой в Иран. И сега беше същото, като дори двама пътни полицаи ни настигнаха само за да ни разгледат моторите на едно от спиранията ни.

  Така около обяд стигнахме

езерото Урмия.

Много туристи бяха спрели за да го разгледат. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Невероятна синя вода, но и много силен вятър. Тук едно семейство ни почерпи с някакво странно растение. Показа ни как трябва да се обели кората и след това се яде. На вкус е леко кисело, но пък някак утолява жаждата. Малко по-късно щяхме да видим това растение да се продава навсякъде в района около границата, включително и от турска страна.

Спряхме и в град Урмия,

където купувайки сладки неща от магазин веднага ни заобиколиха местните, но изненадващо дойдоха любителите на ендурото тук. Доста странно е да видиш, че и тук има такива хора. Оказа се, че в Иран си имат мото федерация и състезатели в почти всички класове на мотоспорта.

Побъбрихме доста и си

тръгнахме към Турция.

КПП-то минахме сравнително бързо. Пътят от турска страна беше в ремонт, в доста лошо състояние, като на доста места просто беше черен път. На всичко отгоре и заваля силен дъжд.

След около 20 километра попаднахме на пост на Жандармерията. Спряха ни на бариерата, взеха ни паспортите и нищо не ни обясниха. След около половин час чакане на дъжда ни казаха, че

има сблъсъци между полиция и кюрди

и не можем да минем. Да сме чакали конвой с другите чужденци, които бяха няколко коли с иранци тръгнали на почивка и един автобус, отново с иранци на екскурзия.

Тук чакайки установихме, че сме объркали КПП-то в Иран и...

сега се намираме на границата с Ирак!

Оказа се, че малко над Урмия има друго КПП, след което се отива направо на езерото Ван. Както и да е. Объркването на пътя ни доведе до тук и сега продължавахме да чакаме. Няколко пъти ни валя, изгряваше слънце и общо взето умряхме от скука. След около три часа и половина дойде конвой. Беше вече около 18.00 часа. Та този конвой просто ни прекара през града и след това ни остави да си пътуваме сами. Минавайки през града видяхме, че има една запалена кола, останки от хвърляни камъни , счупени стъкла и въобще следи от истински бой, но според мен конвоя беше за да не ни оставят да снимаме сблъсъците, тъй като се крият наистина по всякакъв начин от чуждите очи. Ясно беше, че не можем да стигнем до Ван, а местните ни казаха, че до там няма никъде хотел. Решихме да караме. Отново ни заваля и след около два часа изненадващо видяхме бензиностанция с мотел. Веднага спряхме. Хората бяха много любезни. Отидоха до града да ни купят храна, имаше стаи, в които да се изсушим и да изкараме нощта. Обещаха следващата година като минаваме от там да работи ресторанта.   07.05.2011г. – Успяхме да изсушим дрехите и да се наспим. Около 08.00 часа бяхме отново на път, като решихме да стигнем до

Диарбекир.

Пътят от Yuksekova / мястото с кюрдските сблъсъци/ до езерото Ван се оказа един прекрасен планински проход.

Много красиви планини и добър път. При тръгването беше хубаво време и слънчево, но успяхме да се качим и на височина с доста сняг около нас и никакво слънце.

Спирахме само за зареждане, тъй като ни очакваха много километри за днес. В по-ниското планината отново ни изненада с хубаво и слънчево време. Малко преди обяд стигнахме

езерото Ван

Езерото Ван е четвъртото по големина непресъхващо, солено и безоточно езеро в света. Водата е с хубав син цвят и като цяло на брега усещането е като за морски бряг. Поснимахме малко и продължихме по маршрута.

След езерото отново се качихме в планините и отново се оказа хубава настилката, хубави гледки и приятно за каране.

На около 50 километра от Диарбекир започна да вали доста силно. Продължихме да караме с надеждата скоро да спре. Така изминахме около 20 километра. Карайки най-отпред изведнъж в огледалото видях БМВ-то на Митака да се търкаля на пътя. В отсрещните ленти един пикап ми пресветна. Спрях, обърнах в насрещното и се върнах до мястото. Митака беше паднал с мотора. Първоначално изпитах ужас, до момента, в който не видях че на него му няма нищо сериозно. Моторът беше в окаяно състояние. А продължаваше да вали. Каската беше сериозно изстъргана на едно място, екипировката скъсана, но всичко това е помогнало да не се случи нещо лошо. Всъщност изронената настилка на завоя е помогнала мотора да поднесе, след което да изхвърли Митака и да се отъркаля на двете страни. Даката с очите си беше видял всичко това, тъй като той караше най-отзад. При нас вече бяха спрели кюрди с един пикап – двама възрастни, на които за съжаление не помня имената. Видяхме, че мотора няма как да продължи на собствен вход и го натоварихме в пикапа.

Тръгнахме към Диарбекир

Там доста пообикаляхме докато открием майстор, който обаче каза, че не може да помогне и ни заведе до магазин за мотори. Тук се запознахме със собственика на магазина Mehmet Turk. Имаше и негови приятели, които ни помогнаха да свалим мотора, сбогувахме се с двамата души с пикапа и започнахме да се чудим какво да правим.

  Всъщност беше ясно, че мотора не може да се ремонтира. Митака се обади на Пламен да дойде с буса да го прибере и така беше ясно, че

оставаме в Диарбекир

Мнението ни беше единодушно, че само Пламен е достатъчно луд да пропътува 2-3000км все едно са 200-300. Митака беше много натъртен и трябваше да го заведем на лекар. Първо отидохме до хотела, който ни намериха момчетата от магазина и след това заедно с Мехмет и колата му отидохме на преглед. Тук всъщност установихме, че медицинските застраховки при пътуване важат. Прегледаха го, закърпиха, коляното, на което имаше рана от циповете на мотора и можеше да си ходим. Мехмет и приятелите му от магазина за мотори бяха невероятни хора. Зарязаха всичките си ангажименти за да ни помогнат и бяха наистина страшно гостоприемни. Кюрдите все повече започнаха да ми харесват. Настанихме се в хотела и с Даката излязохме да купим храна. Върнахме се в стаята с бутилка турска ракия и малко по-късно към нас се присъедини и Мехмет с негов приятел.

Вече лошата случка бяхме обърнали на шега и едва сега някак се успокоих за Митака. Разминахме се възможно с най-малкото зло, защото при дъжд, настилка като стъкло на този участък в завоя и скорост от 130км/час можеше да се случат далеч по-неприятни неща. Завърши и този ден, отново пълен с преживявания, а сутринта си мислих, че ни очаква едно скучно каране цял ден.   08.05.2011г. – Неделен ден в Диарбекир. Оставихме Митака да лежи в стаята и с Даката излязохме да се поразходим и да купим нещо за ядене. Оказа се, че

Диарбекир е много впечатляващ град.

Новата част е едва на 40 години, но много чисто и подредено, с хубави паркове с кафенета в тях, в едно от които и ние се отбихме. Има огромни магазини като молове точно както при нас. Старата част е още по-интересна. Тук много стари къщи, обществени сгради и джамии са запазени. Повечето са превърнати в ресторанти, предлагащи автентична атмосфера и традиционна кухня. Естествено тук е любимото място за всички туристи. Малките улички в старата част бяха пълни в неделния ден с мъже, които играеха табла. Хотела ни също беше в тази стара част, която е оградена цялата с много запазената крепостна стена. По обяд се прибрахме и решихме да починем преди Пламен да пристигне, който го очаквахме около 17.00 часа вечерта. Така изкарахме след обяда гледайки турска телевизия, от която нищо не разбирах, но пък добре приспива. Около 16.30 часа Пламен се обади, че наближава. Митака и Даката тръгнаха с такси към магазина, а аз запалих мотора за да посрещна буса спасител, след което и ние отидохме до магазина. Там Мехмет вече ни чакаше. Натоварихме мотора, което мен ме учуди как се събра целия.  

Пихме по кафе. Малко снимки за спомен и изпратихме Митака и Пламен за България. Пламен беше изписал буса сигурно да го приемат като линейка и да не го спират. Беше забавно. Останахме само с Даката. С Мехмет отидохме до хотела да си оставя мотора и после ни заведе на вечеря в

старата част на Диарбекир.

Мястото беше много старо с малки дървени маси и столове на тротоара, но пък скарата беше невероятна. След вечерята последва малка разходка из нощен Диарбекир и се прибрахме да спим.

 

 

  09.05.2011г. – Днес станахме много рано. С Даката бяхме решили да караме до България без да спираме. И тръгнахме. Времето беше слънчево и топло. Стигнахме до Адана и там се качихме на магистралата. До Анкара бяхме изминали малко над 1000км, но някак не ги усетихме. Малко след това навлизайки в планината преди гр.Болу температурата падна на 3 градуса и заваля страшен дъжд. Решихме, че така и така сме мокри да продължаваме да караме. И продължихме.

Истанбул минахме около 23.00 часа.

Минахме за около 40 минути. Нямаше задръствания, но пък камионите бяха повече. Около 03.00 часа през нощта бяхме на границата с България. И тук минахме точно за 10 минути. Отидохме в Свиленград за да търсим бензиностанция да заредим и да пием кафе. Единствената, която работеше се оказа тази, която без да искам спирам всеки път минавайки от тук. Пихме кафе, стана вече 05.00 часа и продължихме – аз към София, а Даката към Русе. Така в 08.30 часа след доста спирания и изминати общо 2084км бях на автомивката до паркинга в София. Прибрахме се и така приключи тази наша „малка” разходка. Доста неща останаха за разглеждане в Иран, но лично аз съм решил още веднъж да отида там с повечко време и с по-голяма обиколка на държавата.

Иран е наистина прекрасно място.

Хората са много гостоприемни, макар често да ни изнервяха когато оставяхме моторите на бензиностанция и започваха да се катерят по тях. Иран до тук от държавите които съм обиколил е единствената, в която може да се нощува на палатка във всяко едно населено място в прекрасните паркове, които са направени и много добре подържани. Историческите забележителности също са много, а и сега не влязохме в Техеран, където човек може да прекара една седмица без да му е скучно. Наистина не очаквах да намеря това в Иран, въпреки че бях чел доста пътеписи за там. Естествено за да е приятен престоя на един турист там, то той трябва да спазва до някаква степен наложените правила и забрани. Особено забраната за внасяне на алкохол, тъй като и само притежанието му се наказва със затвор. Плащането е само в брой, тъй като поради наложеното ембарго нашите кредитни и дебитни карти не важат. Цялото пътуване беше интересно, но мен лично най-много ме впечатлиха кюрдите. Невероятни хора, винаги готови да помогнат, горди когато ни обясняваха, че не са турци а кюрди, но в същото време уважават всички. И там ще отида пак, тъй като Немрут остана непокорен от мен. Ето какво се получи като цяло.

А ето тук има и повече снимки http://www.facebook.com/media/albums/?id=1504628712   Надявам се да ви е харесало и до нови срещи. Край Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Иран – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
2. Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд
3. Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз
4. При най-усмихнатите хора – Иран (2)
5. Из Турция на мотор – 2009г(3)
6. Страх и ужас в Иран (1)
7. При най-усмихнатите хора – Иран (1)

Western Balkans превод Биволъ

Кой ли помни още "поршето на Доминик Строс-Кан"? Имаше такава дребна полемика (колата дори не беше негова), не точно скандал в сравнение с голямото торнадо, което се извихри малко по-късно: световната афера тръгнала от стаята в хотел Софител в Манхатън... За кратко чухме няколко заядливи, или завистливи коментари за кандидата социалист, който се пъчи в луксозни коли. Но Доминик Строс-Кан е богат, даже много състоятелен ако се вземе предвид семейното богатство на неговата съпруга. Защо тогава да не си достави удоволствие? Да не искате да се вози на Дачия?

От мястото, от което пиша тези редове, тези разсъждения са самата очевидност. Впрочем, както навсякъде по света българската преса изля хектолитри мастило, за да рапортува ежедневно за "аферата ДСК", но не намерих нито ред за историята с поршето. В България, където луксозната кола е първият атрибут на силните на деня, тази история просто няма никакъв смисъл. Въпросният модел - Порше Панамера, е вече наречен тук "семеен" с известна доза снизходителност. След няколко месеца увлечение по прочутия братовчед на Панамера - Порше Кайен, новите богаташи в България го изоставиха на гардовете си. Такъв е случаят с олигарха, който живее на ъгъла на моята улица: два черни, блестящи Кайена винаги го очакват със запалени мотори, дори посред нощ, пълни с въоръжени до дебелите вратове момчета, които храносмилат там пържолите си и шопската салата. Шефът им и съпругата му с вид на Мис Молдова, както и невръстното им дете се возят на борда на подобрен от AMG модел на Мерцедес, оценяван на около 200 000 евро.

Всеки ден се разминавам с подобни на тях пред... френското училище в София. О, да! Това е отлична локация, за да разпознаете новите тенденции в автомобилостроенето. А също и модните тенденции при куклите за олигарси (най-общо казано: кецове и марков джогинг сутринта, Прада следобеда). Пак тук можете да констатирате, че за съжаление местните естетически хирурзи имат, нека кажем така, какво още да научат. "Насила хубост не става" - казва една българска поговорка. За сметка на това, може да се усилят атрибутите: луксозни коли, гардове-гардероби и техните джипове, които предизвикват огромни задръствания на входа на училището, са част от тях. Бодигардовете регулират движението и правят стена около наследниците на шефа. Докато текат занятията те се разтъпкват пред оградата на училището. Това, което ги притеснява най-много са часовете по физическо възпитание: ами ако вундеркиндчето на боса си одраска коляното? Наскоро един млад френски учител хвърли кърпата и вече отказва да занимава малките с игри на открито. Твърде опасно е, в случая - за него самия.

Едно време наричано "училището на посолството", защото приютяваше приоритетно няколко десетки деца на французи, това учебно заведение привлича като магнит софийските новобогаташи. "Френското училище" се намира в едно крило от луксозен хотелски комплекс и днес в него учат над 500 деца, много малка част от които са деца на французи, работещи в България. За нас, привикналите на безплатното и задължително училище в квартала, таксите за обучение изглеждат космически, но за някой българин, готов да похарчи половин милион евро за коли са дреболия.

Естествено, френското училище в София не може да се мери с подобните в Лондон и Ню Йорк, които станаха популярни в медиите заради няколко прочути френски родители, които можеше да бъдат срещнати край тях. Не, тук сме далеч от всичко това, в периферията на една малка столица, на една страна разположена самата тя в "предградията на Европа", че и на света, както пише Франсоа Масперо. Но френските собственици на поршета, които търсят спокойствие, са добре дошли тук.

* Френското училище в София следва френската учебна програма, според която занятията тази година започват на 5-ти септември