09/05/11 06:00
(http://patepis.com/)

Иран 2011 – една „малка“ разходка (4): The END

Днес с Бойко ще завършим обиколката му на Иран с мотора. Започнахме с пътя през Турция, минахме през древния Персеполис. а за последно минахме от от Шираз до Язд. Днес наред са иранската част на Каспийско море, езерото и градът Урмия и турският Диарбекир Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част четвърта

На плаж на Каспийско море

04.05.2011г. – След невероятните впечатления от Язд решихме да се прехвърлим на Каспийско море за да видим и други части от Иран. Натоварихме багажа и тръгнахме към

Техеран.

Решихме да заобиколим столицата и след това да влезем в планините. Последва едно лудо каране в тон с шофьорските умения на иранците. Малко преди Техеран се качихме на магистралата. Тук нещата станаха както ги познавахме с хубави бензиностанции и крайпътни центрове с всякакви видове магазини, кафенета, ресторанти за бързо хранене. Спряхме за почивка на едно такова място и след това продължихме по маршрута си.

Малко преди Техеран започна страшното натоварено движение.

Дори с мотор беше много трудно да се провираме между камионите и колите. Пътувахме много бавно с мисълта, че ни очаква планински проход, в който ще наваксаме закъснението. След два часа пъплене по околовръстното шосе вече успяхме да навлезем в планината. Тук беше и голямата ни изненада. Пътят беше уникален – красиви планини, хубав асфалт и невероятни завои. Имах чувството, че карам в някой проход в Алпите.

Прохода беше с много завои, тунели, малки красиви язовири, които явно умишлено не бяха показани на картата. Но освен всичко това и

видях нещо за първи път: Колона от коли дълга около 30км. и в двете посоки.

Много трудно се изпреварва, колоната се движи с около 30-40км/час и при всяко наше спиране трябваше отново да изпреварим всички. По-късно разбрах, че този проход е основния, по който всички иранци пътуват към Каспийско море на почивка в курортите. На места движението се разреждаше и беше спокойно за каране. Въпреки всичко се движихме бавно, което ни даде да разберем, че не можем да стигнем днес до морето. Вече се стъмни и карането стана още по-трудно. Около 21.00 часа видяхме хотел край пътя и веднага отбихме. Беше приятно място и останахме за нощувка. Вечеряхме и се отдадохме на заслужена почивка.

Все пак днес карахме сутринта при 30 градуса температура, а сега беше едва 8 градуса. 05.05.2011г. – Днес вече трябваше да видим Каспийско море. Станахме добре отпочинали, пихме по кафе и отново на път.

Времето беше слънчево, но тук високо в планината все още хладно. Отново карахме по прекрасните завои на прохода с натовареното движение. Спирахме за да можем да се насладим на гледките и пак продължавахме.

Така около обяд стигнахме до

гр.Chalus. Тук вече Иран ни изненада.

Всичко си приличаше като нормален курорт, с всичките видове хотели, къмпинги и много частни имоти. Карахме по крайбрежието и имах чувството че градът не свършва, а всъщност бяхме минали един, влезли във втори и така около час нямаше празно между градовете. Лошото беше, че частните имоти са толкова много и един до друг, че морето не може да се види освен ако не влезеш в нечий двор. Спряхме да опитам тукашните дини.

Тук за моя изненада видях и три пистови мотора на местни мотористи, които си бяха сериозни машини. Странно, защото до момента виждах много малки моторетки от по 125 кубика, натоварени понякога с по четирима души. В поредния град, в който влязохме реших, че завивам на дясно и не ме интересува откъде ще минем, но морето трябва да се види. Така попаднахме на

плаж на Каспийско море.

Нямаше още хора, защото си беше и студено, но пък вече бяхме наистина до водата.

Кафетата работеха и се възползвахме да починем малко повечко на брега на морето.

След около два часа изкарани на брега на морето продължихме да караме по крайбрежието и стигнахме до

гр.Астара,

точно на границата с Азербайджан. [caption id="attachment_25536" align="aligncenter" width="645" caption="Мяу! - бел.ред. ;)"]

[/caption]

От там продължихме към Табриз, но беше ясно че няма как да стигнем днес. Трябваше да търсим място за нощувка. След около два часа каране по тъмно стигнахме малко курортно градче. Намерихме хотел, настанихме се и излязохме да вечеряме.

Беше интересно място. Вечеряхме в местна закусвалня, в която странно ни гледаха, тъй като явно не са свикнали чужденци да се хранят извън хотелите. Тук имаше и много луксозни хотели, но дори и не попитахме какви са цените. Така приключи и този ден. Вече бяхме направили завоя към България. 06.05.2011г.

Днес по план трябваше да напуснем Иран.

Маршрута ни минаваше през средата на езерото Урмия, където се оказа, че има изграден път и след града през малко КПП е влизането в Турция. Тръгнахме рано. Не влязохме в Табриз за да не губим време. Последва само каране като спирахме само за гориво на бензиностанциите. Естествено интереса към нас не спря нито за миг през целия ни престой в Иран. И сега беше същото, като дори двама пътни полицаи ни настигнаха само за да ни разгледат моторите на едно от спиранията ни.

Така около обяд стигнахме

езерото Урмия.

Много туристи бяха спрели за да го разгледат. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Невероятна синя вода, но и много силен вятър. Тук едно семейство ни почерпи с някакво странно растение. Показа ни как трябва да се обели кората и след това се яде. На вкус е леко кисело, но пък някак утолява жаждата. Малко по-късно щяхме да видим това растение да се продава навсякъде в района около границата, включително и от турска страна.

Спряхме и в град Урмия,

където купувайки сладки неща от магазин веднага ни заобиколиха местните, но изненадващо дойдоха любителите на ендурото тук. Доста странно е да видиш, че и тук има такива хора. Оказа се, че в Иран си имат мото федерация и състезатели в почти всички класове на мотоспорта.

Побъбрихме доста и си

тръгнахме към Турция.

КПП-то минахме сравнително бързо. Пътят от турска страна беше в ремонт, в доста лошо състояние, като на доста места просто беше черен път. На всичко отгоре и заваля силен дъжд.

След около 20 километра попаднахме на пост на Жандармерията. Спряха ни на бариерата, взеха ни паспортите и нищо не ни обясниха. След около половин час чакане на дъжда ни казаха, че

има сблъсъци между полиция и кюрди

и не можем да минем. Да сме чакали конвой с другите чужденци, които бяха няколко коли с иранци тръгнали на почивка и един автобус, отново с иранци на екскурзия.

Тук чакайки установихме, че сме объркали КПП-то в Иран и...

сега се намираме на границата с Ирак!

Оказа се, че малко над Урмия има друго КПП, след което се отива направо на езерото Ван. Както и да е. Объркването на пътя ни доведе до тук и сега продължавахме да чакаме. Няколко пъти ни валя, изгряваше слънце и общо взето умряхме от скука. След около три часа и половина дойде конвой. Беше вече около 18.00 часа. Та този конвой просто ни прекара през града и след това ни остави да си пътуваме сами. Минавайки през града видяхме, че има една запалена кола, останки от хвърляни камъни , счупени стъкла и въобще следи от истински бой, но според мен конвоя беше за да не ни оставят да снимаме сблъсъците, тъй като се крият наистина по всякакъв начин от чуждите очи. Ясно беше, че не можем да стигнем до Ван, а местните ни казаха, че до там няма никъде хотел. Решихме да караме. Отново ни заваля и след около два часа изненадващо видяхме бензиностанция с мотел. Веднага спряхме. Хората бяха много любезни. Отидоха до града да ни купят храна, имаше стаи, в които да се изсушим и да изкараме нощта. Обещаха следващата година като минаваме от там да работи ресторанта. 07.05.2011г. – Успяхме да изсушим дрехите и да се наспим. Около 08.00 часа бяхме отново на път, като решихме да стигнем до

Диарбекир.

Пътят от Yuksekova / мястото с кюрдските сблъсъци/ до езерото Ван се оказа един прекрасен планински проход.

Много красиви планини и добър път. При тръгването беше хубаво време и слънчево, но успяхме да се качим и на височина с доста сняг около нас и никакво слънце.

Спирахме само за зареждане, тъй като ни очакваха много километри за днес. В по-ниското планината отново ни изненада с хубаво и слънчево време. Малко преди обяд стигнахме

езерото Ван

Езерото Ван е четвъртото по големина непресъхващо, солено и безоточно езеро в света. Водата е с хубав син цвят и като цяло на брега усещането е като за морски бряг. Поснимахме малко и продължихме по маршрута.

След езерото отново се качихме в планините и отново се оказа хубава настилката, хубави гледки и приятно за каране.

На около 50 километра от Диарбекир започна да вали доста силно. Продължихме да караме с надеждата скоро да спре. Така изминахме около 20 километра. Карайки най-отпред изведнъж в огледалото видях БМВ-то на Митака да се търкаля на пътя. В отсрещните ленти един пикап ми пресветна. Спрях, обърнах в насрещното и се върнах до мястото. Митака беше паднал с мотора. Първоначално изпитах ужас, до момента, в който не видях че на него му няма нищо сериозно. Моторът беше в окаяно състояние. А продължаваше да вали. Каската беше сериозно изстъргана на едно място, екипировката скъсана, но всичко това е помогнало да не се случи нещо лошо. Всъщност изронената настилка на завоя е помогнала мотора да поднесе, след което да изхвърли Митака и да се отъркаля на двете страни. Даката с очите си беше видял всичко това, тъй като той караше най-отзад. При нас вече бяха спрели кюрди с един пикап – двама възрастни, на които за съжаление не помня имената. Видяхме, че мотора няма как да продължи на собствен вход и го натоварихме в пикапа.

Тръгнахме към Диарбекир

Там доста пообикаляхме докато открием майстор, който обаче каза, че не може да помогне и ни заведе до магазин за мотори. Тук се запознахме със собственика на магазина Mehmet Turk. Имаше и негови приятели, които ни помогнаха да свалим мотора, сбогувахме се с двамата души с пикапа и започнахме да се чудим какво да правим.

Всъщност беше ясно, че мотора не може да се ремонтира. Митака се обади на Пламен да дойде с буса да го прибере и така беше ясно, че

оставаме в Диарбекир

Мнението ни беше единодушно, че само Пламен е достатъчно луд да пропътува 2-3000км все едно са 200-300. Митака беше много натъртен и трябваше да го заведем на лекар. Първо отидохме до хотела, който ни намериха момчетата от магазина и след това заедно с Мехмет и колата му отидохме на преглед. Тук всъщност установихме, че медицинските застраховки при пътуване важат. Прегледаха го, закърпиха, коляното, на което имаше рана от циповете на мотора и можеше да си ходим. Мехмет и приятелите му от магазина за мотори бяха невероятни хора. Зарязаха всичките си ангажименти за да ни помогнат и бяха наистина страшно гостоприемни. Кюрдите все повече започнаха да ми харесват. Настанихме се в хотела и с Даката излязохме да купим храна. Върнахме се в стаята с бутилка турска ракия и малко по-късно към нас се присъедини и Мехмет с негов приятел.

Вече лошата случка бяхме обърнали на шега и едва сега някак се успокоих за Митака. Разминахме се възможно с най-малкото зло, защото при дъжд, настилка като стъкло на този участък в завоя и скорост от 130км/час можеше да се случат далеч по-неприятни неща. Завърши и този ден, отново пълен с преживявания, а сутринта си мислих, че ни очаква едно скучно каране цял ден. 08.05.2011г. – Неделен ден в Диарбекир. Оставихме Митака да лежи в стаята и с Даката излязохме да се поразходим и да купим нещо за ядене. Оказа се, че

Диарбекир е много впечатляващ град.

Новата част е едва на 40 години, но много чисто и подредено, с хубави паркове с кафенета в тях, в едно от които и ние се отбихме. Има огромни магазини като молове точно както при нас. Старата част е още по-интересна. Тук много стари къщи, обществени сгради и джамии са запазени. Повечето са превърнати в ресторанти, предлагащи автентична атмосфера и традиционна кухня. Естествено тук е любимото място за всички туристи. Малките улички в старата част бяха пълни в неделния ден с мъже, които играеха табла. Хотела ни също беше в тази стара част, която е оградена цялата с много запазената крепостна стена. По обяд се прибрахме и решихме да починем преди Пламен да пристигне, който го очаквахме около 17.00 часа вечерта. Така изкарахме след обяда гледайки турска телевизия, от която нищо не разбирах, но пък добре приспива. Около 16.30 часа Пламен се обади, че наближава. Митака и Даката тръгнаха с такси към магазина, а аз запалих мотора за да посрещна буса спасител, след което и ние отидохме до магазина. Там Мехмет вече ни чакаше. Натоварихме мотора, което мен ме учуди как се събра целия.

Пихме по кафе. Малко снимки за спомен и изпратихме Митака и Пламен за България. Пламен беше изписал буса сигурно да го приемат като линейка и да не го спират. Беше забавно. Останахме само с Даката. С Мехмет отидохме до хотела да си оставя мотора и после ни заведе на вечеря в

старата част на Диарбекир.

Мястото беше много старо с малки дървени маси и столове на тротоара, но пък скарата беше невероятна. След вечерята последва малка разходка из нощен Диарбекир и се прибрахме да спим.

09.05.2011г. – Днес станахме много рано. С Даката бяхме решили да караме до България без да спираме. И тръгнахме. Времето беше слънчево и топло. Стигнахме до Адана и там се качихме на магистралата. До Анкара бяхме изминали малко над 1000км, но някак не ги усетихме. Малко след това навлизайки в планината преди гр.Болу температурата падна на 3 градуса и заваля страшен дъжд. Решихме, че така и така сме мокри да продължаваме да караме. И продължихме.

Истанбул минахме около 23.00 часа.

Минахме за около 40 минути. Нямаше задръствания, но пък камионите бяха повече. Около 03.00 часа през нощта бяхме на границата с България. И тук минахме точно за 10 минути. Отидохме в Свиленград за да търсим бензиностанция да заредим и да пием кафе. Единствената, която работеше се оказа тази, която без да искам спирам всеки път минавайки от тук. Пихме кафе, стана вече 05.00 часа и продължихме – аз към София, а Даката към Русе. Така в 08.30 часа след доста спирания и изминати общо 2084км бях на автомивката до паркинга в София. Прибрахме се и така приключи тази наша „малка” разходка. Доста неща останаха за разглеждане в Иран, но лично аз съм решил още веднъж да отида там с повечко време и с по-голяма обиколка на държавата.

Иран е наистина прекрасно място.

Хората са много гостоприемни, макар често да ни изнервяха когато оставяхме моторите на бензиностанция и започваха да се катерят по тях. Иран до тук от държавите които съм обиколил е единствената, в която може да се нощува на палатка във всяко едно населено място в прекрасните паркове, които са направени и много добре подържани. Историческите забележителности също са много, а и сега не влязохме в Техеран, където човек може да прекара една седмица без да му е скучно. Наистина не очаквах да намеря това в Иран, въпреки че бях чел доста пътеписи за там. Естествено за да е приятен престоя на един турист там, то той трябва да спазва до някаква степен наложените правила и забрани. Особено забраната за внасяне на алкохол, тъй като и само притежанието му се наказва със затвор. Плащането е само в брой, тъй като поради наложеното ембарго нашите кредитни и дебитни карти не важат. Цялото пътуване беше интересно, но мен лично най-много ме впечатлиха кюрдите. Невероятни хора, винаги готови да помогнат, горди когато ни обясняваха, че не са турци а кюрди, но в същото време уважават всички. И там ще отида пак, тъй като Немрут остана непокорен от мен. Ето какво се получи като цяло.

А ето тук има и повече снимки http://www.facebook.com/media/albums/?id=1504628712 Надявам се да ви е харесало и до нови срещи. Край Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Иран – на картата: Още пътеписи от близки места:

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/05/11 06:00 http://patepis.com/?p=25512