Звезди, сирене, спокойствие

Пак се опитвам да избягам от хаоса. Отивам на село. Избрах на село, защото там е спокойно и там наистина ще мога да си почина. Извън цивилизацията. Е, почти. Неочаквано за мен самата обърнах гръб на всичко, което се случва по света, а липсата на компютър ми се отрази повече от добре. И тогава намерих време за много други неща. Неща, които не бих могла да правя иначе.

Но там, в онзи свят съм като в безтегловност и необвързана с времето. Струва ми се че сънувам ранните слънчеви лъчи върху все още зелената трева, жуженето на рояци насекоми по пладне и приспивната песен на щурците. А звездите! О, звездите са толкова ярки, че заслепена от светлината им потъвам в тъмното пространство между тях, завихрям се опиянена и не искам този сън да свършва.

Потънала в себе си дните се нижат бавно. Разсейвам се от време на време с „Афродита“ и най-сетне успявам да прочета книгата. Много ми хареса. Благодаря на всички, които ми писаха за нея.

После се заравям в други книги – стари готварски книжки и чета с интерес на стар български език. Тази на снимката е от 1911 година. Приисква ми се да сготвя нещо. Не че има нужда. Но искам да изпробвам от тези стари рецепти, в които изобилстват масло и яйца. Яйца? Ще отида да си потърся от някоя баба. Намирам и прясно мляко, и то козе. Утре пак ще взема и ще си направя сирене. И така, цяла седмица правя сирене.

Хапваме го прясно и безсолно с домати. Домати от градината, разбира се.

Захапвам току що откъснат домат – топличък, нагрят от слънцето, сочен и сладък, сокът му се стича по брадичката ми и не ме интересува дали ще се покапя. Вкусвам живот… Благодаря на този, който ги е отгледал.

О, за сиренето май говорех. Мариновам една част в зехтин с подправки – зърна пипер и кориандър, дафинов лист, морска сол. След 4-5 дни става още по-хубаво. Взимам идеята от книгата „The Food Lover’s Guide to Paris“, която си купих от ваканцията в Париж.

С това сирене и салатата е още по-вкусна. Няма начин да не си налея вино.

Но хлябът ми липсва в цялата тази композиция. Ей сега ще си направя. Обаче решавам да бъде нещо специално, повлияно от скорошната визита в Париж. Искам да приготвя бриош. Не какъв да е, а от най-богатия на масло. Защо ли? Ами, искам да опитам, имам време. Приготвям го. Процесът трае два дни. Не знам какво да очаквам. Получавам нещо вкусно, но твърде тежко. 88% масло в тестото не са никак малко. Но за този опит после ще ти разправям.

Предпочитам да се насладя на последната млечна царевица с малко масло и сол. Много я обичам. Като се замисля, няма много неща, които да не обичам.

Вальо ми се цупи на ризотото с кафяв ориз, но сега има особена нужда от добра храна и аз се старая да му я осигуря. И най-вече от калций. Помислих си, че ще му стане лошо един ден, когато изпи около 1,5 литра прясно мляко за доста кратко време. (По негова си инициатива.) Кога сме пили ние такова хубаво мляко? Аз и затова сирене правя, че даже и малко извара изкарах. (Поради липса на лимон и лимонтозу, пресякох суроватката с малко оцет. И така става, да знаеш.)

А пък една сутрин съм си наумила, че ще ходя да бера къпини. Тръгвам с малка кофичка. Не намирам много узрели, но са ми достатъчни за един бърз десерт с изварата и малко мед.

А те, къпините сладки – сладки, май нямаше нужда от мед.

Нали все не ме свърта, друг ден вдъхновена от старите готварски книжки приготвям сладкиш „Дамски каприз“. Но не такъв какъвто всички го знаят. По-различен и отново с много масло. Но за това пак друг път ще си говорим.

А конфитюрът от диня на Мария е прекрасен. Приготвих го без ванилова шушулка, ясно е защо. Изпълних рецептата наполовина и то по спомен от прочетеното. Сега като я поглеждам, изглежда да съм спазила пропорциите. Но увлечена от нещо на двора за малко да го загоря. Спасих го навреме, даже много ми харесаха парченцата диня, които бяха започнали да се карамелизират на дъното на тенджерата.

Възползвах се от момента, в който имах яйца от щъкащи на пътя кокошки и козе мляко за да направя палачинки. В едно друго време ме научиха да забърквам палачинки от налични продукти – с 1,2, 3 яйца, с малко мляко, с повече мляко, понякога с добавка на сметана и брашно, колкото да стане каша. Ей тук е тънкостта – колко гъста да бъде сместа. И така се научих, че специално за палачинките се отрекох от моите неписани закони за спазването на мерки и теглилки.

Но препрочитайки една рецепта за палачинки от книгата „Рецепти за сладки“ реших да ги приготвя така както са описани. Ето какво гласи рецептата:

„Палачинки. 4 жълтъци, 2 яйца, 2 лъжици разтопено масло, 1 лъжица захаръ и 1/2 литъръ млѣко.

Всичко това се разджурква съ телътъ или джурулекъ и постепенно се разбърква съ толкова брашно, колкото е потрѣбно да се получи срѣдно гъста кашичка. Нагорѣщява се въ тиганъ съвсѣмъ малко масло, излива се въ него, толкозъ отъ кашичката, че да се образува 3-4 м.м. тънка туртичка и на голѣмина, колкото дъното на тигана; изпържва се отъ двѣтѣ страни до слабо зачервяване, намазва се съ сирена пълненка и се завива въ видъ на валякъ. Така се постъпва, до като се изпържи всичката кашичка.“

Забавно, нали? За въпросната сирена пълненка е дадено следното:

„Размачква се малко прѣсно сирене и се разбърква по вкусътъ съ дребно сухо грозде, счуканъ дарчинъ, скълцани бадеми и ситна захаръ.“

Станаха най-хубавите палачинки. И по-скоро не заради рецептата, а заради продуктите, които използвах. Изядохме ги с прясно сирене и конфитюра от диня.

Такива неща правя на село. И имам възможност да им се насладя, наравно с шума от листата на дърветата, пукащите дърва от огъня, галещото слънце сутрин, прохладния вятър вечер. От спокойствието и безгрижието на тази ваканция съм заредена и готова отново да бъда част от хаоса.

П.П. Заглавието на поста е хрумка на Вальо, докато четеше етикетите на статията, които съм написала. Тези трите думи прочете една след друга. И на двамата ни хареса. И тези думи именно са като най-силен отзвук от ваканцията.

Звезди, сирене, спокойствие от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: