ИЛЮЗИИ, ЗАКЛИНАНИЯ, НАПРАЗНИ НАДЕЖДИ – И НИЩО ДРУГО…..

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ През последната седмица в България управляващата партия ГЕРБ официално оповести кандидатите си за президент и вицепрезидент на предстоящите в края на октомври избори. Събитието се очакваше отдавна, но в него нямаше истинска изненада, защото имената на кандидатите напълно съвпаднаха с предварителните прогнози – става дума за досегашния министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев и министъра на правосъдието Маргарита Попова.

Първите експресни социологически проучвания веднага посочиха възможна сериозна преднина от над десет процента за Росен Плевнелиев пред основните му опоненти за президентското кресло – кандидата на левицата Ивайло Калфин, бивш външен министър в правителството на Сергей Станишев, в момента депутат в Европейския парламент и бившият еврокомисар Меглена Кунева, която официално се води независим кандидат. Двамата са с почти изравнени възможности за достигане до балотаж, като засега лека преднина има Меглена Кунева.

Истинската изненада във все по-отчетливо разгръщащата се предизборна кампания обаче този път дойде от страна на дясната Синя коалиция. Въпреки подписаното споразумение за общи действия и проведените предварителни вътрешни избори за това кой да бъде кандидат-президент на десницата, сините отново изпаднаха в силни вътрешни конфликти и на практика коалицията се разпадна. Това означава край не само на шансовете десен кандидат да се намеси по какъвто и да било начин в президентската надпревара, но вероятно край и на илюзиите, че десните партии на прехода в България някога ще могат да се възродят от пепелта, посипала се през последните 20 години по собствените им политически стъпки. 

- Пламен, с практическия разпад на Синята коалиция сега, два месеца преди  президентските избори, умря ли окончателно – в политически план, разбира се – тъй наречената традиционна българска десница, представяна от СДС и ДСБ? 

- Според мен тя няма нужда сега да умира, защото е мъртва отдавна, Фили. Печалното събитие се случи точно преди десет години и пет месеца, в началото на април 2001-ва, когато тъй нареченият “цар”, се появи от небитието и разтресе цялата политическа система в България, от което най-много пострада тогавашното СДС.

То се разпадна като куха черупка на две основни съставни части – СДС и ДСБ, разликата между които се измерва не с различия в политическите принципи и визии, а с личностни разправии и желание за възпроизводство във властта на ограничен кръг хора от двете партийни върхушки. По-близо или по-далеч около тях в политическото пространство се разлетяха и някои по-дребни отломки от бившето дясно. Това стана под формата на партии, чиито имена никой или не помни, или изобщо не знае, но всеки ги идентифицира с имената на техните лидери – партията на Стефан Софиянски, партията на Евгений Бакърджиев и други подобни. И когато се каже – партията на еди-кого си, хората обикновено махват с ръка и викат: – Аха, ясно! 

- И какво означава това “ясно”? 

- Ами означава, Фили, че това са хора, които по един или друг начин осребриха властта, когато я имаха, впоследствие бяха изхвърлени в периферията на политическия живот и от години вече се опитват пак да попаднат някъде насред тавата с баницата. Това е може би леко грубовато, но директно и ясно обяснение за представата, която има в българското общество за тези гравитиращи уж в някаква дясна орбита формации. 

- Пламен, но все пак след 2001-ва година СДС и ДСБ продължиха да съществуват, макар като вечната парламентарна опозиция. Междувременно дори успяха да създадат Синята коалиция, което даде надежди за възраждане на десницата….. 

- Надеждите се базираха на илюзии, Фили, илюзии като тази, че дясното е живо, щом още мърда. А то мърдаше само заради остатъчните токове в този роден в зората на демокрацията политически организъм, не заради наличието на някаква реална жизнена сила в него.

Всеизвестно е обаче, че илюзиите, особено в политиката, не прощават никому. Затова и сега, когато се оказа, че, въпреки уж постигнатото разбирателство, сините се разделиха точно когато трябваше да регистрират своя общ кандидат-президент, разочарованите, изненаданите, смутените – най-вече сред самите членове на СДС и ДСБ – са мнозина. 

- Но какво всъщност стана и защо се стигна до този последен акт на раздяла? 

- Очаквах този въпрос, Фили. Учудвам се колко много хора през последните дни ме питат точно това. Включително онзи ден ми се обади един от шефовете на ДСБ в Пловдив да му обясня как и защо стана така. Вместо той, като вътрешен човек, да излезе и да обясни на обществото или поне на изпадналите в ступор партийни фенове, трябваше аз като страничен наблюдател на процесите, да му обяснявам на него.

Иначе това, което се случи на повърхността на събитията, е ясно. Политиците от СДС сключиха сепаративни договори за подкрепа на своя – макар и общ – кандидат за президент с тъй наречените малки десни формации, онези, които вече споменахме като формации от типа “аха, ясно”. Това стана въпреки наличието на договорка с ДСБ Синята коалиция да не се разширява по този начин. И съответно ДСБ не се появиха в ЦИК, за да се впишат като част от коалицията, издигнала и подкрепяща кандидата Румен Христов.

Толкова по въпроса какво и как стана. Колкото до въпроса защо, отговорът му изисква да се напише солиден труд по история на целия български преход, Фили. Тук само ще обобщя, че според мен този пореден черен епизод от битието на  българската десница се дължи на факта, че тя всъщност отдавна е в небитието, че истинско дясно мислене и дясно действие в България от години няма. Така че все някога трябваше да се намери някой благодетел, който да дръпне шалтера и да изключи напразно работещите животоподдържащи системи. 

- С други думи, Пламен, ако се върнем на връзката между това, което става в дясно и предстоящите президентски избори, ясно е, че по никакъв начин кандидатът на десницата няма шансове да се намеси в играта поне за достигане до балотаж. 

- Мисля, че това беше ясно и от по-рано, Фили. Поради качествата на общия кандидат Румен Христов, когото СДС все пак успя да наложи, неговите шансове за сериозна намеса в президентската надпревара си бяха нулеви от самото начало. Сега всъщност основният въпрос, който възниква, е – какво ще се случи с гласовете на всички онези десни избиратели, които със сигурност не искаха да гласуват за Румен Христов, но щяха да го направят в името на евентуалното единство на Синята коалиция. 

- И какво очакваш да се случи? 

- Най-вероятно голямата част от тях, примерно 80-90 процента, просто няма да отидат да гласуват. Поне на първия тур – със сигурност няма да отидат да гласуват. За втория тур част от тях може и да се запътят към урните, ако се окаже, че кандидатът на БСП Калфин застрашително се е приближил до кандидата на ГЕРБ Плевнелиев и има опасност да го победи на балотажа.

Останалите десет или двадесет процента от разочарованите хора в дясно пък е вероятно още на първия тур да подкрепят или кандидата на ГЕРБ – в по-голяма степен, или Меглена Кунева, в по-малка. Разбира се, социалистът Калфин няма никакви шансове да получи, струва ми се, дори един-два от тези гласове, което пък веднага ме насочва към идеята, че в БСП напоследък малко прибързано се радват на резултатите от социологическите проучвания за разпределението на силите между тримата водещи кандидати за президентския пост. 

- Защо да е прибързано? Част от социолозите казват, че, независимо от известната преднина за Кунева, това се дължи на по-ранния старт на нейната кампания и някои други фактори, които до самите избори ще се балансират от различни предимства на Ивайло Калфин….. 

- Те факторите може и да се балансират, Фили, само че кандидатът на левицата Калфин, който разчита най-вече на твърдото ядро на БСП, няма откъде да получи допълнителни гласове, дори да беше три пъти по-умен и принципен политик, отколкото е всъщност. За това твърдо ядро и близката му периферия отдавна е ясно, че се движи в границите 17-18, до 20 процента. Ако приемем, че самата кампания донесе още процент и половина – два от някакви колебаещи се слоеве, Калфин пак е за никъде. Докато Кунева, макар нейните поддръжници да са плаващи, от различни обществени слоеве и с често противоречиви политически пристрастия, заради личните си качества и заради умереното си, интелигентно говорене, има потенциал да дръпне още не малко гласове по време на самата кампания в нейната най-остра фаза.

На този етап може да се каже, че са категорично ясни няколко неща – балотаж ще има и единият от участниците в него се казва Росен Плевнелиев, канидат на ГЕРБ. Развитието после е донякъде лесно да се прогнозира в зависимост от това дали на втория тур срещу него ще застане Кунева или Калфин.

Ако е Калфин, левицата губи, ГЕРБ печели със смазваща преднина. Ако е Кунева, възможността ГЕРБ в края на краищата да загуби е съвсем реалистична. Не е категорично сигурна, но е реалистична, защото тогава към подкрепящите Кунева ще се прибави строено и цялото войнство на БСП. Неслучайно още далеч преди началото на кампанията и обявяването на кандидатурите, когато се знаеше със сигурност само името на Меглена Кунева, червеният лидер Сергей Станишев постави като основна цел пред партията си да не допусне кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, да спечели президентския пост. И не само го постави като основна цел, но оттогава насам продължава да го повтаря като заклинание по всички партийни и непартийни форуми, та накрая вероятно и последната червена бабичка ще го разбере съвсем правилно.

Още повече всички знаят, че дълго преди да издигнат своя кандидат за президент, в средите на левицата упорито се обсъждаше възможността БСП да припознае и подкрепи точно Меглена Кунева като свой кандидат. Така че редовите социалисти могат да бъдат доволни – техните лидери този път успяха да заложат на два коня от общо трима фаворити и шансовете им за печалба са добри. Дали и какво ще спечелят от това самите редови социалисти е отделен въпрос, чиито отговор също може да се проследи в един сериозен научен труд за особеностите на българския преход.   

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: