Чак не ми се пише...

Европа се тресе от най-тежкия политически дебат в историята си (или поне най-тежкия от Маастрихт насам, макар тогава да цареше поне всеобщ оптимизъм...Повече за оптимизма на 90-те - при Комитата).

Европа и целият западен свят се тресат от най-тежката икономическа криза след войната, криза в непредвидена фаза и с непредвидими последици.

Кризата на политическото лидерство (прочее изцяло търсена и умишлена криза) е обхванала целия ЕС и заплашва да парализира политическата власт в отделните държави. Това е дълга и отделна тема, обхващаща съвсем не само дълговата криза, но и икономическата и фискална политика, социалните функции на държавите, пенсионните системи, имиграционната политика и в крайна сметка - гражданския мир.

И докато европейските общества болезнено започват да осъзнават нуждата от Европейски Публиус (псевдоним, зад който се крият титани като Хамилтън, Мадисън и Джей), българската политика затъва в невиждан дори за нашите мащаби провинциализъм, простете, думата е твърде слаба.

...

А казвахме, че президентските избори са добър повод за дебати и спорове по сериозни теми, далечни хоризонти... Да бе, да.

.