Удължен срок за закрила или как Мики Маус помaгa на Лили Иванова да получава пенсия

Image: europe infinite copyright by Mataparda on Flickr

Чували ли сте за т. нар. “Mickey Mouse Protection Act”?

Не?

Това е

язвителната метафора

към приетия през 1998 в САЩ Copyright Term Extension Act, който удължи срока срока за закрила на авторските (и сродни) права с 20 години.
Връзката с иначе любимия детски герой се натяква покрай стабилното лобиране на Disney, които по този начин предотвратяват превръщането на едни от първите си анимационни филми в обществено достояние.

Парадоксалното в случая на Disney е, че точно те са натрупали (и продължават да трупат) състоянието си,

рециклирайки десетки

отдавна създадени или записани приказки, легенди и книги, или с други думи – използвайки произведения, които са обществено достояние…

Но защо ви разказвам всичко това?

Защото се оказва, че опашката на Мики Маус е достатъчно дълга, за да достигне и омотае Европа.

Понеделник тази седмица, Съветът на Европейския съюз е

приел директива

която изменя директива 2006/116/ЕO и удължава срока на закрила на артистични изпълнения и звукозаписи.

Правата върху артистичните изпълнения и звукозаписите са едни от т. нар. сродни права  и принадлежат съответно на артистите-изпълнители и продуцентите на студийни записи. Срокът на тяхната закрила до сега изтичаше 50 години след датата на изпълнението или създаването на записа. Новата директива удължава този срок на 70 години.

Мишел Барние, в чийто ресор попада защитата на интелектуалната собственост, използва 2 аргумента, за да защити удължаването на срока за закрила и те са

1. Продължителността на живота на всички хора, а с тях и на артистите-изпълнители, нарства

както и

2. Артистите-изпълнители трябва да получават възнаграждение за изпълненията си за период от време по-дълъг от 50 години.

Осмисляйки тази аргументационна линия все ме гложди леко конспиративното подозрение, че целта на новата директива е да създаде някакъв

lex Лили Иванова

Шегата настрана, но възможно ли е директивата да цели въвеждането на един вид (допълнителна) пенсия за артистите-изпълнители?

Някак в този дух ми звучи изискването звукозаписните компании да отчисляват 1/5 от приходите си за удължения период (между 50-ата и 70-ата година) и от нея да изплащат допълнителни възнаграждения на изпълнителите си.

Напълно в духа на предходното разбирам и новата

“use it or lose it”

разпоредба (точка 2а от член 3)  на директивата – един вид право на доработване по време на пенсия.

В случай, че звукозаписна компания не желае да маркетира изпълненията им по време на удължения срок за закрила, на изпълнителите се гарантира възможността да прекратят договора си с нея и да поемат нещата в свои ръце.

Какъв по-добър начин за гранд дамата на нашата естрада да подобри тежкото си финансово състояние от това да преиздаде Камино в крак с времето и най-вече на по-добър испански?

No related posts.

Прочети цялата новина

Свързани новини: