Изпърво слънцето живяло със сестра си - месечината - на земята, а като пораснало, поискало да се ожени за нея. Един ден се събрали всички сватове - животни, - за да сгодят момата. Между тях бил поканен и таралежът - дядо Драгич. Всеки от сватовете като отседнал коня си, турнал му зоб да яде. Като разговаряли за женитбата, запитали и дядо Драгича, който дотогава все си мълчал и мислел, да си каже думата. Дядо Драгич се обадил и казал:

-Сватбата ще стане, ако моят кон си е изял зобта.

Всички се изсмели на неговата глупава мъдрост, но отишли да проверят и намерили в зобницата студен камък. Като го попитали, защо е турил на коня си камък да яде, той отговорил:

-Като искат да оженят слънцето, ще се народят малки слънца. И те ще греят, и всички заедно ще изгорим, та и последната травка на земята. Затова отсега искам да науча коня си да яде камъни. Но той не иска да яде, то сватба не може да стане.

Другите животни, като изслушали тая чудна глава - най-стария сват дядо Драгич, - решили да направят, щото слънцето и месечината да не се срещат вече никога и да ги разделят завинаги, защото ще запалят земята.

Оттогава слънцето и месечината се разбягали, па и досега все бягат, като колелата на кола, за да не се срещнат и запалят земята.

народна приказка