Кокошкарските разкази на Вонегът

 

Примамливото „за първи път на български език“ ме зачовърка в спомените за ученическото ми увлечение по Вонегът. Да, наистина „Виж пилето“ е ново-новеничко заглавие. Изскочили изневиделица след смъртта на автора, четиринайсетте ранни разказа съблазняват любопитството на верните му почитатели.

Това обаче определено е най-невонегътовското Вонегътово четиво. Първите страници ме стреснаха, че старата любов все пак ръждясва, защото това не е Вонегът от „Котешка люлка“ в плетеница от тъжно-смешни абсурди. Не е Вонегът от „Кланица 5“, който разтърсва калейдоскопа на баналността и излиза от клишето по неотъпкан път. Нито пък е антиутопичният Вонегът от „Механично пиано“ с привкус на кисела усмивка. Онази толкова изтъркана борба на добро и зло, която винаги е проблясвала като капки диамант в писането на американския писател, тук е някак твърде ярка и очевидна. Къде са къртовската чудноватост и подхлъзгваща ирония?

От Guardian с право го сразяват безпощадно: „Ако „Фубар“, „Довдо“ и „Да разтръбиш на света“ показват някои от качествата на най-добрите му работи, то „Симпатичните малки хора“ изглежда толкова набързо надраскано, че дори е несвързано; и е трудно да си представим как „Клубът на Ед Луби“ е можел да бъде четен, даже и по онова време, освен като част от епизод на най-посредствения криминален сериал.“

Писани за „тлъсти чекове“ (по думите на самия автор), отхвърлени от литературните списания през 1950 и запазени единствено за прашната публика в чекмеджето (откъдето никога не е трябвало да излизат). Кому е било нужно да се пристъпва авторовата воля и да се разочароват феновете на Вонегът с драсканици, които той самият е зачеркнал? Уви, името продава – да, но името също така и се петни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: