Хляб и зрелища

Сега ще се опитам да разкажа няколко неща едновременно. Защо ли? Защото животът е кратък, думите ни са малко, а вълненията и мислите, които искаме да споделим с целия хубав свят, са безкрайни. В сърцата ни има море, а устите и малките ни лаптопи са малки дюзи, през които трябва да се излее цялата тая тяга, цялото това огромно налягане, което създава това море. Но какво говоря! Във време на бездушие и слабост, на жалко безразличие към всичко аз говоря за морета в душите! Не съм ли се объркал? Мисля че не. Аз съм сигурен, че повечето хора са също като мен пълни с вълнение и радостен ентусиазъм, но за съжаление просто не са осъзнали тая своя пълнота. Човек е генератор на мисли и вълнения, той наистина винаги има цяло море от енергия и живот в себе си; но най-често те са под една дебела и смрадлива кора от малодушие, рутина и безразличие. Аз пробивам тази кора. И затова искам да разкажа не една, а цели две истории...даже не – аз искам да разкажа – хаотично, весело и фриволно - не...

Прочети цялата новина

Свързани новини: