Спомням си как ме прикова към екрана клипът на "Smells like teen spirit", който даваха по MTV тогава... Спомням си и касетката, която си презаписах от Боро, понеже той я имаше оригинална... Било е 98-а, 99-а сигурно... По същото време открих, че Кърт Кобейн - мрачният тип с кичурите сплъстена коса пред лицето, е мъртъв и групата, която тъкмо започваше да ми става любима, практически вече не съществуваше.

После започна манията. Бунтът. Не знам дори срещу какво съм се бунтувал, но по дяволите, NIRVANA означаваше бунт и все срещу нещо съм намерил да се изправя в тийнейджърския си порив. Тениските с лика на Кърт и годините на раждането и смъртта му. 1967 - 1994. Не ми пукаше, че всички ги оприличаваха на некролог.

А после компютрите, магическият формат mp3, който направи достъпни дори редките и неиздавани песни на любимата група... И прекрасната идея на "Махалото" да издадат страхотната биография на Кърт Кобейн, която разкри неподозирани подробности от живота на този неповторим музикант...

И днес NEVERMIND продължава да означава за мен страшно много. Любим албум, без нито една слаба песен! Клишетата са много - крайъгълен камък, пънкът среща попа, ала бала...

Минаха точно 20 години от издаването на албума. На 24 септември 1991 г. NEVERMIND излиза на пазара, за да помете статуквото и да изстреля тримата опърпани музиканти в облаците. Само след по-малко от 3 години Кърт ще изстреля куршум в главата си, слагайки край на една от най-магнетичните и кратки кариери в рока.

20 години. Представяте ли си? Албумът със скромно и нихилистично име всъщност се превърна в един от най-значимите в музиката въобще. Така и не ми омръзна. Слушам го и днес, без да е изгубил и грам от своето очарование. Хаосът и гневните вокали, които подлудиха цяло едно поколение!