Един камилар, като бил вече на умиране, заповядал, та го отнесли при камилите му, да ги види за последен път и да се прости с тях.

Като го занесли при камилите му, той при другия разговор и прощаването, казал им и това:

-Камили, аз много работих, печелих с вас и оставам благодарен за всичко с вас. Така бъдете и вие благодарни и ми простете, ако съм ви нещо обидил.

Камилите отговорили:

-Господарю! За всичко друго сме благодарни и ти прощаваме, само едно нещо не ти прощаваме и не забравяме - това, че ти винаги поставяше да ни води магаре!