НИЕ СМЕ МАЙМУНИ!

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

Ние, българските граждани, сме маймуни!

И не ни направиха някакви си абстрактни ТЕ на маймуни – ние сами се направихме. Е, разбира се, и ТЕ имат сериозно участие, за да стигнем до това зоологическо дередже, но да не забравяме, че ТЕ също сме ние. Или поне неразделна част от ние, защото, както се знае, в тази страна всички сме най-малкото баджанаци по женска линия и брат`чеди по мъжка.

ТЕ са бащите ни, синовете ни, приятелите от детството, състудентите от университета, гаджетата от младостта…..ТЕ са всички добри момчета и момичета от живота наоколо, за които опулени съседи се кълнат пред опулени телевизионни камери, че няма как да са извършили онова нещо, защото са тихи и скромни хора, които чинно те поздравяват с “добър ден”….. ТЕ сме ние с малко повече власт или с малко повече пари в ръчичките. ТЕ сме ние със също толкова мозък в главата и също толкова нежелание да го използваме по предназначение.

ТЕ също като нас са маймуни, само че това не отменя факта, че ние сме маймуни и не са ни ТЕ превърнали в такива!

Голяма тирада му дръпнах като за начало, а, граждани? `Ма то човек като не е писал няколко месеца, действителността така сериозно му се натрупва, че не знае от къде да започне и затова започва с философски и нравоучителни етюди. И после налита на “цар Киро”.

К`ъв ти тук “цар”, бе, хора, к`ви пет лева? Тоя гражданин, на име Кирил Рашков, през всичките последни двадесет и кусур преходни години трябваше да си гние кротко в затвора за криминалните престъпления, извършени още при комунизма, за които е и осъден още тогава. Ако не това, то поне трябваше да подлежи на всекидневни проверки от страна на данъчните власти, за да се разбере откъде човекът има пари да бъде “цар”. Ако не и това, то при всички случаи въпросният Рашков трябваше да се намира на такова ниво в обществото, където в действителност му е мястото, отредено от менталните му възможности и моралните му достойнства – дълбоко в маргиналното блато.

Но не. Вместо това той се разхожда с пачки пари в джобовете, купува местни и национални политици, продава влияние, фалшив алкохол и гради лош имидж на България чрез непреходните дела на разните му там царици, принцове и безбройни инфанти, залавяни през годините да крадат в разни европейски столици. Вместо това ние, всички останали, включително журналистите, го титулуваме “цар” без капчица ирония даже – респектирани сме, един вид, от финансовите възможности и от пълната безнаказаност, които той демонстрира. Нищо чудно дори да му завиждаме. А представям си, ако Рашков си падаше и малко шоумен като Азис, на какви тълпи щяхме да се тъпчем в чалгарниците и да го слушаме с благоговение как ни пее на всичкото отгоре.

Нямат общо двата феномена ли? Имат, имат! И общото им не е от етнически произход, а от ментален.

Голям проблем имаме, граждани, с гражданина Кирил Рашков. Даже не един, а няколко проблема. И първият от тях не е в опасността той да предизвика истински етнически конфликт, защото това нито го може, нито има власт и сили за него. Опасността в тази посока е ние сами да не си предизвикаме етнически конфликт заради него. Като гледам хищническия начин, по който ТЕ, мнозина политици и кукловоди под формата на почти неизвестни извършители взеха да се навъртат около темата, да я стъкват, пораздухват и поразпалват оттук-оттам…..

А всъщност реален етнически проблем в случилото се в Катуница няма и грам. Има проблем с един човек и група хора около него, български граждани, които са се разпасали до крайност. Има проблем с властта в държавата – имам предвид всичката власт през всичките червени, сини и пембени управления от последните двадесет и толкова години – която не си върши работата. Има проблем с подкупни политици, полицаи и магистрати. Има проблем с изкривената ни психика. Има проблем с неразбирането на баланса между свобода и отговорност в демократичното общество. Още много други проблеми има вътре в казуса Рашков, само етнически проблем няма и ако някой твърди обратното, значи иска да се възползва от ситуацията.

Да, ситуацията поражда въпроси, свързани с етническия проблем за положението и интеграцията на ромите в България. Не просто ги поражда, а направо ни ги навира в очите – дано ги видим и започнем да ги решаваме, защото дълъг и труден е този път, няма да се оправи просто с калъчката, както твърди Волен и както им изглежда на мнозина.

Но бунтът в Катуница не се случи, защото Кирил Рашков е циганин, а защото той и фамилията му дерибействат десетилетия наред, държат се нагло и безсрамно, защото усещането им за безнаказаност, породено от закрилата на парите и купените хора по високите етажи на властта ги докара до там, че убиха човек и тази капка преля чашата. И бунтът се случи буквално като по цитат от Хенри Дейвид Торо, който още преди повече от сто и петдесет години защити правото на самоорганизация и съпротива, ако държавата не си върши работата, за която е създадена и пречи, вместо да помага на гражданите си да живеят спокойно.

Да, хората не са чели Торо и не си даваха ясна сметка, че точно това правят. През вечерта с палежите и футболните агитки те не викаха против държавата, която не си върши работата, а нещата изглеждаха така, сякаш бунтът вика против циганите. Само че палежите и футболните агитки са привнесен отвън елемент в цялата драма – това стана ясно на следващата вечер, когато на протест излязоха единствено хората от Катуница.  

Темата за тези футболни агитки, които през последните години се разкарват насам-натам из страната и, както виждаме вече в няколко случая, използват се целенасочено за разпалване на напрежение в различни ситуации, тоест, превръщат се в истински щурмови отряди, съвсем не е отделна от темата Кирил Рашков. Общото между тях е в отговора на въпроса кой има интерес от съществуването им, кой ги поддържа и използва през годините.

И тук ще стане много интересно, граждани, ако прокуратурата, както се е засилила да разследва Кирил Рашков, вземе, та покрай разследването поиска Комисията по досиетата да отвори и досието му още от комунистическо време. Тогава ще се види кой и как го е покровителствал, ще се разбере как така по времето, когато, ако двама интелектуалци кажеха една дума против властта, Държавна сигурност веднага я научаваше и прибираше единия, а другия награждаваше с похвала, това полуграмотно човече е притежавало килограми злато, как се е замесвало в контрабанда, кой и защо му е възлагал задачите и кой и защо го е спасявал от правосъдието. А може би оттам ще се сетим и на кого после, в годините на прехода, то е плащало, продължило ли е да служи на някои от старите си господари или си е намерило нови и още по-нови в новите времена и прочие важни информации.

А ако пък по някаква друга линия случайно се отвори и цялостното досие на българските специални служби от миналото, та до днес, обществото ще разбере също кой, как и защо създаде и използва в България първоначално тъй наречените “каратистчета”, малко по-късно “гребците” и “борците”, а сега ни тикат под носа нещото, наречено “футболни агитки”.

Та ето такива маймунски работи ми идват на ума покрай драматичния случай в Катуница. Но не е само това. Идват ми на ум също и неща, свързани с момента, в който този случай случайно се случи – момент в разгара на предизборната кампания. А оттам ми теква и въпросът – дали и доколко в цялата история има първоначален политически замисъл.

Както съм увиснал на клона, сещам се за две хипотези в тази посока. Първата е, че сегашната власт предизборно си е поискала някакъв вид подкрепа от достойния гражданин Кирил Рашков, но той или е отказал, или не е дал достатъчно и властта го атакува за назидание. Втората хипотеза гласи, че естествените политически противници на сегашните управляващи, с помощта вероятно и на някаква вътрешна пета колона, са решили да устроят малко обществено показно на тема що е то етнически конфликт и как той може да срути всичко за миг. Така не само отправят предупреждение към управляващите да не ламтят за прекалено много власт, защото може да им заседне, но и дават урок – от тяхна гледна точка – на обществото, че не трябва да се отклонява много-много от правилната партийна линия.

Като гледам обаче непохватният начин, по който сегашното управление се справя – по-скоро, начинът, по който не се справя – със ситуацията около Катуница, а вече и в други градове на страната, първата хипотеза ми се вижда по-малко вероятна, а втората – по-вероятна.

Може обаче и да си е чисто съвпадение във времето развитието на цялата драма, а на мен само да ми се струва, че има някакви ТЕ, които се възползват от нея, знам ли. И как да съм сигурен с тоя маймунски мозък, дето се е вселил в главата ми поради прекалено многото живеене в България.

Я по-добре да не се напъвам да разсъждавам, а да се поогледам за банан наоколо. Пък ако няма банан, може някоя женска маймуна да се навърта – все някак ще ударя кьоравото като истински български гражданин.

Ако кьоравото не ме удари преди това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: