Село Катуница – коментар

Препубликувам текст на ХоРа (Хора срещу Расизма) който съдържа в себе си съвсем същите точки, които смятам за нужно да се посочат в тази ситуация.

А аз самата имам един въпрос към „протестиращите“.
Бихте ли могли да ми кажете какво точно протестирате, когато чупите, трошите, палите и съсипвате общинска и частна собственост? Кое точно му е „про-българското“ съсипването на средството за препитание и живеене на десетки хора в страната?
Кое точно му протестират агитките и скиновете, които бият всеки, който не харесват, трошат рейсове, драскат глупави, неграмотно написани слогани тук и там и цапат, заривайки детските градинки в боклуци, правейки ги неизползваеми за децата, съсипвайки, защото е имало мач, защото не са съгласни, че има други хора освен тях или защото е вторник?

Защото на тези хора НЕ им пука за никой, гушкат си национализма като плюшено мече, обаче никога няма да бъдат видени дори в километър околовръст около Акция за почистване или да доброволстват да се оправят поразиите.
Така че… тези за какво протестират? Разбирам хората, на които им е дошло до гуша да ги правят на луди, но точно тези, които описах… те просто използват ситуацията, за да се накрещят и да се сбият на общо основание.

В събота 24-ти септември инициативата ХоРа (Хора срещу расизма) излезе с декларация за конфликта в Катуница.

Предвид ескалиралото напрежение, желаехме да предотвратим превръщането на една печална ситуация в причина за политически спекулации и етнически погром. Случилото се в Катуница – млад човек, блъснат от кола – за жалост, е универсална човешка ситуация. Фактът че колата – в случая джип – не е на кого да е, а на местен бизнесмен – прави случилото се още по-угнетително.

 
Обстоятелството, че този своеобразен местен феодал, е от ромски произход, не обяснява престъплението. То обяснява единствено нездравият интерес на политическата класа към този човек по време на изборна кампания. Благодарение на своята привилегирована позиция и саморазправата си сред ромите, „цар” Киро и неговата „свита” от главорези се радват на безнаказаност, отредена и на българските престъпници от същия ранг.

 
Часове след декларацията ни се случи именно това, от което се опасявахме най-много. Подет от агитките от футболни запалянковци и хулигани с откровени неонацистки виждания, конфликтът се превърна в това, което той отначало не беше. В началото той беше протест на едно село срещу местния олигарх: протест на българи и роми, солидарни помежду си, срещу беззаконията на мутрата Кирил Рашков и неговия мафиотски клан.

 
След бунта на хулиганите, обаче, и предвид първоначалното бездействие на полицията, този конфликтът се превърна в опит да се настроят българите срещу всички роми.

 
Като резултат, с негласното вдъхновение на известни политически кукловоди, на различни места в страната, в понеделник избухнаха серия от спонтанни – но реално добре дирижирани – протести. В тях се използва познатият сценарий за насъскване на един срещу друг етнос с цел отвличане на вниманието от истинските виновници.

 
Станахме свидетели на това как справедливият гняв на хората срещу социалното неравенство беше присвоен от екстремисти. Те призоваваха към насилие срещу цели етнически групи. Ултраси и неонацисти бяха строени от партийните си поръчители да водят протестите и да скандират “турците под ножа” и „циганите на сапун”.

 
Истинските проблеми бяха подменени с ирационална агресия и истерично търсене на врага. Организирани в нападателни групи, те преследваха невинни роми, във Варна, Бургас и Пазарджик, опитаха да поругаят джамията Баня Башъ в София. Лидерите на партията ВМРО също побързаха да се включат. Те организираха анти-цигански протести, а техни активисти помагаха в палежите и хайките.

 
Хората, които вилняха в село Катуница и по улиците на големите градове се опитват да се представят за български патриоти. Но какво патриотично има в това да нападаш случайни хора по улицата, невинни за едно престъпление, извършено на стотици километри от мястото, в което живеят, и от конкретен, известен извършител? Какво патриотично има в това да нападаш джамията в София, когато Кирил Рашков е православен християнин? Защо за престъпленията на „цар Киро” вина трябва да носят всички роми? Та нима българите носят вина за престъпниците сред нас? Ако ултрасите изповядваха „общобългарски”, „общочовешки” или „универсални” ценности, надали щяха да подминат така зверски престъпления, застигнали по подобен начин редица техни съграждани. Та нали двама от лидерите на радикалната десница, Боян Расате и Волен Сидеров, блъснаха човек през последните години. Блъснатият от Расате човек почина. Къде бяха тогава агитките на Ботев и Локомотив?

 
Ако зверствата срещу българските граждани и произвола, в който живеем, бяха проблемът, защо същите „спонтанно протестиращи” не поискаха справедливост за престъпниците, погубили тези жертви или хилядите жертви на „войната по улиците” и на престъпността в България?

 
Днес повече от всякога звучат актуално думите на Васил Левски: “ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони”. Нека не се лъжем: няма нищо достойно в това бедните и безправни българи да търсят вината за злините си в още по-бедните и безправни роми. Участниците в протестите скандират срещу “ромската престъпност” като за саморазбиращ се факт.

 
Престъплението обаче никога не е колективно, а има конкретен извършител. В този случай това са българските и ромските елити, които живеят на гърба на народа ни: народ от българи, турци, роми, хора, които живеят в беззаконие и мизерия.

 
Няма нищо патриотично в това да се опитваш да си отмъстиш на по-слабия, когато не можеш да достигнеш по-силния. Хилядите обикновени роми от гетата във Варна, Бургас и Пловдив са жертви, както и бедните български граждани. Всички ние сме жертва на систематичните беззакония на българските и ромските цар Кировци през последните 20 години както и техните български съграждани. През десетилетията на „прехода” ние оставихме Г-н Рашков и неговите покровители безочливо да ни разкриват „правилата” на политическата игра. Нормализирането на тази долна игра, липсата на задълбочено обществено говорене по наболели социални проблеми и отсъствието на критично ориентирано образование в България, позволиха дори обикновените и здравомислещи българи да се отдават на безумието, към което подстрекават нацистите.

 
В момента дори стабилни и здравомислещи хора са подведени от олигарсите: от кукловодите, които имат интерес да изместят общественото недоволство към ромската общност, за да бъдат защитени самите те.

Произволното насилие обезсмисля справедливия гняв на хората. Няма разлика между беззаконията на мутра, покровителствена от политици и полиция, и разрушителните действия на тълпа, насъсквана от политически манипулатори. Тези престъпления се базират на убедеността на извършителите си, че в това да приложиш насилие няма нищо лошо, че наказания няма да последва.

Отделно от това, исках да вметна, безумната реакция към БХК и много друго организации, които се занимават с опити за пдопомагане на интегрирането. Не са виновни тези организации за това, че интегрирането не се случва. Защото не тези организации контролират колко от техните практики се прилагат, колко се пази да не се злоупотребява с помощите, със законите, с хората.

Не съм работила с БХК директно, нито за БХК, не познавам от първа ръка типА работа и начинът им на реагиране. Но това, което не разбирам е, ако няма организации, които се опитват да разрешат проблеми, да интегрират хора, които са и без това на ръба на обществото ни, как се очаква да се разрешат тези проблеми?
Особено при положение, че политиците ни са абдикирали от позицията си, разбирайки под „демократично“ „въпрос на настроение“ при вършенето на задълженията си.

П.П. След като политиците повториха един милион пъти как няма етнически сблъсък ми се иска да питам… а откъде им хрумна, че има, при положение, че тези фрази се появиха още преди протестите?

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: "патриотизъм", Катуница, етноси, злоупотреба, палежи, политика, престъпление, разрушения, расизъм, фашизъм

Прочети цялата новина

Свързани новини: