Малката ми племенница Диана (3) тръгна на детска градина и първите дни беше дете за пример, дори малко се чудехме, дали учителките не ни послъгват нещо, като обясняват колко добре се е държала.

В края на миналата седмица отишли да я вземат от градината и – изненада! Диди била наказана за лошо поведение и в отвратително настроение.

– Аз не искам да взимам лошо дете от градината, – отсякла сестра ми.

Диди разказала какво се е случило – докато тичали на някакво състезание, тя си скъсала пантофката. Паднала и се ударила. После се напикала в тунелчето на детската площадка. Ухапала някакво дете до кръв за играчка и била наказана да седи на пейката, докато другите деца си играят.

И накрая – едно от другите момиченца се люлеело на люлките с нейното любимо пони, което Диди всеки ден си носи от къщи в градината. Тя се приближила, хванала другото момиче за косата и го съборила на земята, за да си вземе понито.

– И, как си взе понито?
– Лесно, – отговорила Диди.

Тогава Дарина (6), другата ми племенница, обобщила философски:

– Е, Диди, просто си имала лош ден.