По стъпките на Дракула: "Историкът"

Драги мой злощастни приемнико,

Сигурно си чувал за Бела Лугоши, Влад Цепеш–Набучвача или просто Граф Дракула. Все зловещи имена на една и съща личност, до ден днешен разпалваща въображението на хората, заинтригувани от вампиризма. Истината е, че когато попаднах в света на „Историкът”, нямах ни най-малка представа какво ме очаква. В броденията си стигнах до САЩ, Южна Франция, Будапеща, Истанбул и дори до родната ми България.

Какво преследвах? Опитвах се да сглобя парченцата от пъзела, започнали да изникват пред мен с изчезването на професор Бартоломео Роси и с една отворена книга, оставена на бюрото в библиотеката. Не каква да е книга. Просто едно много старо издание с празни страници, като изключим напечатаната рисунка в средата – дракон с разперени криле, пазещ гроба на… Да, точно на него – Влад Дракула.

Сигурно всичко написано дотук ти звучи доста фантастично? Може и така да е. Дори подозирам, че ме мислиш за напълно луда. Така поне ще съм спокойна, че си избегнал страданията, които неизменно биха те сполетели, поемайки по трънливия път на Елизабет Костова и „Историкът”.

Заслужава ли си целият труд? Има ли смисъл да се захващаш с тези 726 страници? ДА!!! До последната точка! И не само заради увлекателния сюжет и приятния стил на писане на авторката, а заради тръпката да се оглеждаш вечер вкъщи и да се питаш дали той не е някъде наоколо?

Скръбно твоя,

Вал Стоева

P.S. Книгата „Историкът” е не само една от най-магнетичните книги, които съм чела напоследък. Тя представлява изключително сериозно и задълбочено изследване на хипотезата, че не сме сами, че има нещо гнило в… Трансилвания. Или не точно. Истинско удоволствие е да се разхождаш по улиците на малки градчета по целия свят, разучавайки легенди, предания и истини за един доста мрачен период от историята, който е значително пренебрегван. Или по-скоро потулван. Защо? Защото и в САЩ, и в истанбулските сокаци или в манастирските дворчета в България името на Дракула звучи еднакво зловещо.

Ако трябва да съм честна, иска ми се да ви разкажа всичко до най-малката подробност. И за Хелън, и за Пол. За дъщеря им и за мастър Джеймс. За Тургут Бора и Селим. И за Влад Цепеш. И все пак, колкото и да изгарям от желание да споделя с вас и най-малката подробност, трябва да издържа на изкушението. Не би било честно да ви отнема и частичка удоволствие от „Историкът”.

Р.P.S. Имах прилеп на терасата преди време, който успях да прогоня с истеричните си писъци. Докато четях книгата, той се върна!!! И ако това не е знак…

Вижте още интервюто на Александър Кръстев с Елизабет Костова в Аз чета.

Вижте и ревюто на Александър за Крадци на лебеди от Елизабет Костова.

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: